Р Е Ш Е Н И Е
№ IІ- 1233 12.07.2018 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
На дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 890 по описа за 2018
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба, подадена от „Виа Консулт“ ЕООД, с управител Донка Григорова, чрез
пълномощника адв.Станислав Гърков- длъжник по изпълнително дело №20188040400113
по описа на ЧСИ Делян Николов, против разпореждане изх.№15663/ 8.05.2018г., с
което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че
отказът е незаконосъобразен, тъй като давностния срок на изпълнителния лист от
29.09.2011г. е изтекъл. Намира, че по тази причина не е следвало да бъде
образувано ново изпълнително дело, при положение, че предходното е било
прекратено от ЧСИ Гергана Илчева. Моли, след констатиране основателността на
жалбата изпълнителното дело да бъде прекратено.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило
възражение от взискателя „Медина Мед“ ООД, представлявано от Иван Панчов чрез
пълномощника адв.Емил Енев. Същият намира жалбата за неоснователна. Изложени са
съображения, че с изтичането на 5-годишна давност се погасяват вземанията, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.116 ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Първоначално по изпълнителния лист било
образувано изп.д.№90/12г. на ЧСИ Г.Илчева с район на действие ОС-Стара Загора,
което било прекратено в края на 2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Изтъква се, че видно от изпълнителния лист от последното предприето действие по
принудително изпълнение до образуването на изп.д.№113/18г. на ЧСИ Николов не
била изтекла нова давност в предвидения срок. Затова моли разпореждането да
бъде потвърдено.
ЧСИ Делян Николов е приложил копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия, съгласно
които преценката дали вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено
по давност по смисъла на ЗЗД не е от компетентността на ЧСИ. Посочено е още, че
такова основание за прекратяване на изпълнителното производство не е посочено в
чл.433 ГПК, а пътят на защитата на длъжника е по реда на чл.439 ГПК.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок /уведомлението е получено на 14.05.2018г., а жалбата е
подадена на 21.05.2018г. по пощата/ от надлежно упълномощен представител на
лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Изпълнително дело №113 /2018г. по
описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Медина Мед“ ООД въз основа на
изпълнителен лист от 29.09.2011г., издаден по ч.гр.д.№5803/2011г. по описа на РС-
гр.Бургас против жалбоподателя „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД, за следните задължения: 1615,95
лв. главница по фактура от 19.01.11г.; 188,11 лв.- неустойка по договора за
търговска продажба от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата
от 19.01.2011г. до окончателното плащане, както и 436,09 лв. съдебни разноски.
Не се спори по делото, че
принудителното изпълнение по този изпълнителен лист първоначално е било
проведено по изп.д.№90/12г. на ЧСИ Илчива с район на действие ОС-Стара Загора,
като по него е била събрана сумата от 652 лв. към 11.09.2012г. /включая такси и
разноски по изпълнителното дело/. От отбелязването върху изпълнителния лист на
ЧСИ Илчева е видно, че последното изпълнително действие по изп.д.№90/12г. е
било извършено на 20.02.2014г., а делото било прекратено на 29.11.2017г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради това, че взискателят не бил поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Второто изпълнително дело-
№113/18г. на ЧСИ Николов е образувано на 15.02.2018г. Наложен е запор върху
сметки, автомобил, възбрана върху недвижим имот. Поканата за доброволно
изпълнение е получена на 24.04.2018г.
На 4.05.2018г. е подадена молба
от длъжника, с искане за прекратяване на изпълнителното дело. Изложени са
доводи, че погасителната давност за предприемане на изпълнителни действия е
изтекла. Изпълнителният лист не бил презаверен и не били извършвани
изпълнителни действия в рамките на повече от 2 години.
С обжалваното в настоящото дело
разпореждане ЧСИ Николов е отказал да прекрати изпълнителното производство по
съображения, че не е изтекъл срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК от образуването на
изпълнителното производство; погасените суми в предходното изпълнително дело не
са били достатъчни за погасяване на дълга чрез плащане и същия все още съществува,
а съдебният изпълнител не разполага с правомощия да се произнася по въпроса
дали е изтекла погасителната давност по ЗЗД, тъй като е предвиден исков ред по
чл.439 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че разпореждането за отказ да се прекрати изпълнителното производство е
правилно и законосъобразно.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. В случая в
жалбата си длъжникът се позовава единство на изтекла погасителна давност за
вземането /тъй като изпълнителният лист не се погасява по давност/, считано от
издаването му на 29.09.2011г. Изтеклата погасителна давност за вземането не е
сред изчерпателно изброените основания за прекратяването на изпълнителното
производство по преценка на съдебния изпълнител. Правилно е становището на
съдебния изпълнител, че с чл.439 ГПК е уредена възможност за длъжника да оспори
чрез иск изпълнението, като този негов иск може да се основана само на факти,
настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Изтеклата давност е именно такова основание за водене на иск по
чл.439 ГПК. Именно в исковото производство могат да бъдат разгледани и
възраженията на взискателя за прекъсване на давността. Едва след уважаването на
иска по чл.439 ГПК жалбоподателят може да иска прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Доколкото в изпълнителното
производство и пред настоящата инстанция не е представено влязло в сила решение
по чл.439 ГПК, с което да е отречено вземането на взискателя по изпълнителния лист
от 29.09.11г. поради изтекла погасителна давност, не са налице предпоставките
за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо жалбоподателя на соченото
от него основание.
Затова настоящия съдебен състав
намира, че жалбата е неоснователна и следва да я остави без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№10978/23.05.2018г. по
описа на ЧСИ Делян Николов подадена от „Виа Консулт“ ЕООД, с управител Донка
Григорова, чрез пълномощника адв.Стансилва Гърков- длъжник по изпълнително дело
№20188040400113 по описа на ЧСИ Делян Николов, против разпореждане изх.№15663/
8.05.2018г., с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.