№ 2734
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110152737 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците – ЦВ. Б. П. и В. Б. ЗДР. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ..., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят
констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания,
поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 1 327,11 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.;
273,75 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2018 г.; 27,51 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и 6,85 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021 г. до
окончателното плащане, при следните квоти: по отношение на ЦВ. Б. П. – 1/2, а именно:
663,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г.; 136,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2018 г.; 13,75 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и
3,42 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021 г. до
окончателното плащане; по отношение на В. Б. ЗДР. – 1/2, а именно: 663,55 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.;
136,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2018 г.; 13,75 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и 3,42 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
ЦВ. Б. П..
Ответникът В. Б. ЗДР. е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва исковете,
като представя касов бон от 22.12.2021 г. за цялостно погасяване на процесните вземания в
общ размер на 1 997,50 лв.
С молба от 08.02.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г.,
ищецът... потвърждава извършеното на 22.12.2021 г. от ответниците плащане на сумата от
общо 1 997,50 лв., послужила за погасяване на сумите, както следва: 1 354,62 лв. – главница
за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, 280,60 лв. –
мораторна лихва върху главница за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, 192,28 лв. – законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.09.2021 г. до окончателното плащане, както и 170 лв. – съдебни
разноски, каквато е била и волята на платците с оглед данните в касовия бон от 22.12.2021 г.
Заявява, че с поведението си ответниците са станали повод за завеждане на делото срещу
тях, поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главници и лихви (включително и качеството на ответниците ЦВ. Б. П. и В. Б. ЗДР. на
потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...), които вземания са дължими от тях именно при
посочените от ищеца квоти – по 1/2 за всеки от тях.
По делото е безспорно, че ответниците ЦВ. Б. П. и В. Б. ЗДР. са заплатили процесните
вземания в хода на процеса – едва на 22.12.2021 г., като това обстоятелство следва и от
2
представения касов бон, а освен това изрично се признава от ищеца с молбата му от
08.02.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г., с която същият е
заявил, че всички задължения са били погасени, като неплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 10.09.2021 г. ответниците са били в забава на
плащането, доколкото не оспорват по основание и размер вземанията на ищеца,
включително и тези за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в
хода на процеса – едва на 22.12.2021 г., поради което с поведението си те са станали повод
за завеждане на делото срещу тях и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, а именно: сумата от 100 лв.,
определена в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, процесуалното поведение на ответниците, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Съдът намира обаче, че при съобразяване на представения по
делото касов бон от 22.12.2021 г. същото е било частично погасено. Това е така, тъй като
следващите се на ищеца разноски по делото се равняват на сумата от общо 205 лв., от която:
100 лв. – платена държавна такса, 5 лв. – платена такса за издаване на СУ и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, а в същото време според посоченото от самия него с
молбата му от 08.02.2022 г., плащането от 22.12.2021 г. е послужило за погасяване на
съдебни разноски от общо 170 лв., т. е. непогасена е останала разликата от 35 лв. Съдът
приема, че последната представлява непогасен остатък именно от претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед дълга на всеки от ответниците – по 1/2, то
същите са останали задължени за сумата от по 17,50 лв., която те дължат да му заплатят. При
това положение, в полза на ответниците не следват да се присъждат разноски с настоящия
съдебен акт, каквото искане В. Б. ЗДР. е направил с отговора на исковата молба, още повече,
че той не е сред кръга от лицата по чл. 78, ал. 8 ГПК, което да е било защитавано от
юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: ... Б, срещу ЦВ.
Б. П., ЕГН **********, с адрес: ..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 663,55 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...; 136,87 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
31.07.2018 г.; 13,75 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и 3,42 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: ... Б, срещу В. Б.
ЗДР., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 663,55 лв.,
3
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...; 136,87 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
31.07.2018 г.; 13,75 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и 3,42 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЦВ. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., със седалище и
адрес на управление: ... Б, сумата от 17,50 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на ...., със седалище и
адрес на управление: ... Б, сумата от 17,50 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4