Решение по дело №2134/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 385
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180702134
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 385/27.2.2023г.

гр. Пловдив, 27.02. 2023 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                  

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното Председателя а.н.д № 2134  по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Оспорва се Заповед № 6-Z22-390/12.07.2022 г. на Кмета на Район „Тракия“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 2, във вр.  ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 от ЗОС и чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 и т. 9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище на адрес: гр. П., *** бл.**, вх. *,ет.*ап.*, за което въз основа на настанителна заповед № 35 от 09.11.2000 г.  е сключен договор за наем № Т-716/16.06.2005 г. от ОП „Жилфонд“ със С.И.К..

Жалбоподателят С.И.К. моли процесната заповед да бъде отменена, като противоречаща на закона и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда доводи за противоречие на издадената заповед с принципа за съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 5 от АПК. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Кметът на Район "Тракия"  при Община Пловдив, чрез процесуалния представител К.З.– Директор на дирекция УТТИ при община Пловдив, Район „Тракия“, изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. По същество оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди,че са налице установени нарушения по ЗОС и НУРУЖННОЖП, изразяващи се в неподаване на задължителните годишни декларации, незаплатени задължения за консумативи и издръжка за повече от три месеца към „ЕВН Топлофикация“ ЕАД,  неплатен наем към ОП „Жилфонд“, което е дало основание за прекратяване на наемното правоотношение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от адресат на оспорвания акт, поради което и при наличието на правен интерес.  По отношение на срочността на жалбата се констатира,че оспорваната заповед е връчена на 25.07.2022г., видно от прриложеното известие за доставяне, а жалбата е постъпила с писмо в деловодството на общинската администрация на 09.08.2022г. според представеното извлечение от деловодната програма. При задължение за ответната администрация да пази пликът,с който е постъпила жалбата, въпреки дадените указания,такъв не е представен с преписката. Отделно от това, жалбоподателят представя копие от електронно изявление с посочен номер на пратка, която по справка в ЕКОНТ е изпратена на дата 08.08.2022г. от процесуалния представител на жалбоподателя до ответната администрация. При така описаните обстоятелства, въпреки липсата на изрично отбелязване какво именно е било съдържанието на пратката от 08.08.2022г. до община Пловдив, район „Тракия“у съдът приема,че жалбата е подадена в срок. Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори,че жилищният имот, предмет на оспорваната заповед, е частна общинска собственост, като това обстоятелство е надлежно удостоверено с акт за общинска собственост № 833 от 27.09.2001г., (на л. 13) издаден от кмета на район „Тракия“ при община Пловдив, във връзка с решение № 206 взето с протокол №23/12.07.2000 г. на ОбС – Пловдив.

Същият недвижим имот, представляващ апартамент в гр. П., *** зона **, БЛ**, ап. ** ет. *, вх. *“, съгласно приложение към чл. 17 от Правилника на ОБС Пловдив за устройството и дейността на Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив към Община Пловдив е предоставено за управление общинско имущество на общинското предприятие. В изпълнение на дейността на управление на общинско имущество, част от което се явява и процесният жилищен имот, бил сключен договор Т-716/16.06.2005г. (на л. 15)  със страни Община Пловдив чрез ОП „Жилфонд“, представлявано от директора като наемодател и С.И.К. като наемател. Съгласно Заповед за настаняване № 35/09.11.2000 г., (на л. 14) същият е безсрочен,  с определена в чл. 4 наемна месечна цена, като настанени са вписани С.И.К., съпругата му А.Н.К.и детето му И.С. К..

В ОП „Жилфонд“ е констатирано, че жалбоподателят има неплатени задължения за изразходвана топлоенергия към „ЕВН Топлофикация“ - Пловдив. С уведомително писмо на кмета на Район „Тракия“ с изх. № 6-9400-766/08.04.2022г., (на л. 35)  което е получено на 12.04.2022 г. от И.К., син на жалбоподателя К., което е видно от известие за доставяне на Български пощи, е отправено предупреждение към жалбоподателя да отстрани констатираните конкретни нарушения по чл. 41, т.1 и чл. 18, ал. 7 от НУРУЖННОЖП, т.е да заплати задълженията си и да предостави съответните документи, за да удостовери изпълнението им, тъй като неизвършването на тези действия ще наложи прекратяването на наемното правоотношение. Същевременно на жалбоподателят е напомнено да изпълни и задължението да предостави ежегодно саморъчно подписани декларации за обстоятелствата по чл. 7 от посочената Наредба. Неизпълнението на това задължение също води до започване на процедура по прекратяване на договора за наем.

С последващо писмо на зам. кмета на Район „Тракия“ рег.№ 6-9400-1263/10.06.2022 г., (на л. 37)  получено лично от жалбоподателя с известие за доставяне от 15.06.2022 г., му е съобщено, че има незаплатен наем към ОП „Жилфонд“ за четири месеца /в размер на 153, 98 лева/, както и му е напомнено, че не е предоставил документи за погасени задължения към „ЕВН Топлофикация“, възлизащи на 9 940,06 лева, както и декларации във връзка с разпоредбата чл. 7 от Наредбата.

Въз основа на тези обстоятелства се е стигнало и до издаването на процесната заповед.

В писмо вх.№ 6-700/04.07.2022 г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД до община Пловдив (на л. 41-46) е предоставена информация за консумираната топлоенергия от С.И.К. за периода 01.08.2003 г. – 30.04.2022 г., като към 21.06.2022 г. е установен общ размер на дълга на стойност 16 913, 62 лева, включително съдебни разноски и законна лихва. 

По делото не са представени документи за заплащане на дължимите суми за наем към ОП „Жилфонд“ и към ЕВН от жалбоподателя К. и за подаване на изисканата декларация по чл. 7 от Наредбата към момента на издаване на оспорваната заповед.

         Отделно от това, от кметството на район „Тракия“ е направено запитване до началник отдел ГРАО с писмо изх.№ 6 – 9100-508/30.06.2022 г. за актуални данни за семейното положение на С.И.К., А.Н.К.и И.С.К., както и регистрацията им по постоянен адрес. От предоставените данни е потвърдено семейното положение на С.К., както и актуални данни за постоянен адрес, съвпадащи с  използвания общински имот в гр. П., ***, бл**,**. *.

Извършена е справка и в Агенция по вписванията,според която  жалбоподателят и членове на неговото семейство притежават и са придобили идеални части от имоти и право на строеж, видно от  нотариален акт № 74, том 52  от 03.08.2020 г. , нотариален акт за дарение на недвижим имот №138, том. 135 от 2006 г. , нотариален акт № 86, том 29 от дата 24.04.2017г. , нотариален акт за учредяване и делба на право на строеж № 92, том 12 от дата 13.08.2018 г. и нотариален акт №170, том 73/13.08.2018 г. за прехвърляне на идеални части от поземлен имот срещу изграждане на обекти в сграда.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и е спазена изискуемата от закона форма. Не са  допуснати съществени процесуални нарушения и направените въз основа на фактически констатации правилни изводи относно приложението на материалния закон.

С процесната заповед са посочени правни основания за прекратяване на наемното правоотношение чл. 46, ал. 2, във вр.  ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 и т. 9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП).

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно изброените предпоставки по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, каквито в случая се явяват тази по т. 1, т. 7 и т. 9 от ЗОС - изтичане на срока за настаняване и неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 3 месеца. Установи се от събраните доказателства,че наемателят системно не е плащал консумативните разноски на жилището и то в период значително надминаващ законовите тримесечни срокове, като от кореспонденцията на кметството с ЕВН става ясно, че се касае за дългогодишно натрупани задължения на значителни по размер суми. Жалбоподателят не представя никакви доказателства по направените възражения посочени в жалбата, че преди дата на връчване на процесната заповед са погасени всички задължения представляващи наемна цена по сключения договор.

В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата са посочени кумулативно условията, на които трябва да отговарят нуждаещите се от жилище и техните семейства/домакинства, като тези условия се установяват със саморъчно подписана декларация, към която се прилагат съответните документи. По делото не са представени доказателства за подаване на декларация по чл. 18, ал. 7 от Наредбата в срок до 31 декември на всяка календарна година. За това си задължение К. е надлежно уведомен с писмо от кметството на Район „Тракия“. Видно от приложените в преписката нотариални актове е, че през периода 2006 г. – 2020 г. жалбоподателят и членове на семейството му са придобили идеални части от недвижими имоти, право на строеж и са в включени в индивидуално или групово жилищно строителство. Единият от придобитите имоти е с жилищен характер,а именно едноетажна жилищна сграда в с.С.. Така, К. е престанал да отговаря на изискванията на нуждаещо се от жилище лице и семейството му, които са заложени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата като тук следва да се отбележи,че не се установява въпросният жилищен имот да е негоден за обитаване.

От друга страна, идеята на настаняване в общинско жилище по процесния ред е това да е временно, докато се разреши жилищния проблем на нуждаещото се семейство и за не повече от 10 години. Видно е,че жалбоподателят е наемател на общинското жилище от повече от 15 години, което е период от време твърде продължителен, за да се приемат за основателни възраженията за нарушаване на принципа за съразмерност при прекратяването на процесното наемно правоотношение, особено при съпоставката на установените няколко основания за издаване на оспорваната заповед- отпадане на условията за настаняване, неплащане на наем, неплащане на консумативи.  

Ето защо и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед на  кмета на Район „Тракия“ при община Пловдив, е правилна, като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При посочения изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от „Наредбата за заплащане на правната помощ“ същото е в размер на 100лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против  Заповед № 6-Z22-390/12.07.2022 г. на Кмета на Район „Тракия“ при Община Пловдив, за която е прекратен договор за наем № Т-716/16.06.2005 г. на общинско жилище: апартамент в гр. гр. П., ***, бл**,вх.** ет. ** ап. *. , за което въз основа на настанителна заповед № 35 от 09.11.2000 г.  е сключен договор за наем № Т-716/16.06.2005 г. от ОП „Жилфонд“ със С.И.К..         

         ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 100лв. (сто лева), юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: