Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 3801 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 108462 от
07.05.2019 г. по гр.д. № 42938/2016 г. по описа на СРС, 66 с-в е осъден „Е.А.И.“
ООД да заплати на „Е.2.“ ООД, на основание чл. 82 ЗЗД
сумата в размер на 1166,67 лева –
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в периода от 28.03.2016 г. до 02.06.2016 г.,
изразяващи се в плащане на наем на агрегат, ведно със законната лихва от
29.07.2016 г. /при
допусната очевидна фактическа грешка досежно посочената първоначална дата:
вместо 29.07.2016 г. следва да бъде посочена 26.09.2016 г./ до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска
за разликата над уважения размер от 1166,67 лева до пълния предявен размер от 1500.00 лева и за периода от
03.06.2016 г. до 29.06.2016 г., както и иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за сумата в размер на 4273,52 лева, представляваща намалена част от заплатена
на ответника цена за дизелов монофазен генератор „AYERBE, модел AY12500 D MN“,
ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното плащане.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.
55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ищеца
"Е. 2007 "ООД с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и поради необоснованост. Заявява, че правилно
съдът е приел фактическата обстановка, но е формирал неправилни и неверни изводи.
Излага, че е развалил договора с едностранно изявление, като е поканил
ответника да възстанови заплатената от него сума по договора за
покупко-продажба едва два месеца и осем дни след като е предал закупената
машина на сервиз- на 31.05.2016 г. С полученото от продавача на тази съща дата
/31.05.2016 г./ уведомление за разваляне на договора изпратено от страна на
купувача ясно е заявена волята на последния – договорът се разваля поради
безполезност и се дава възможност на продавача в седмодневен срок или да върне
част от цената с два наема или да предложи друга подобна машина. Извършеното от
купувача действие на 23.03.2016 г. – предаване на закупената машина на сервиз е
в изпълнение на договора и дадената гаранция за машината. Забавата в ремонта на
машината е довела до изявлението на купувача за разваляне на договора поради
безполезност, което в случая не може да се приравни на ползване на двете
отговорности на продавача – гаранционна и законна. По изложено становище, съдът
неправилно приел, че отправеното от него уведомление е заявление по чл.195 ЗЗД
за реализиране на гаранционна отговорност – поправяне на недостатъците. Шестмесечният
срок за иска по чл. 195 ЗЗД в случая е изтекъл преди завеждане на делото, а
отправеното уведомление е за разваляне на договора в резултат на забавата на
продавача, респ. неговия оторизиран сервиз при ремонт на машината.
Моли за отмяна на
решението на СРС в посочената обжалвана част, като неправилно и уважаване на
исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Е.А.И.“ ООД,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното
решение в частта на отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излага,
че правилно районният съд приел, че заявлението за разваляне на договора не е произвело
соченото действие. Разваляне на договора не е настъпило, поради което не се дължи
връщане на заплатената цена за машината. Поддържа, че при постановяване на
решението си СРС е обсъдил правилно и в съвкупност събраните доказателства и е
формирал правилни и законосъобразни изводи на база правилна и вярно установена
фактическа обстановка. Очевидно е, че с предаване на закупената машина на
сервиз купувачът е избрал да реализира гаранционната отговорност на продавача –
ответник, което е било отчетено от съда. Неправилно с изложените в
производството доводи ищецът се опитва да получи едновременно цената на
машината, като за нова и обезщетение за забавяне на ремонта й. Освен това
твърдението на ищеца, че изпълнението е безполезно не съответства на нуждата
му- незабавно наемане на друга машина в деня на предаване на закупената на
сервиз. С предаването на стоката била избрана гаранционната отговорност на
продавача по чл. 195 ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението на СРС в
посочената обжалвана част, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Подадена е и въззивна
жалба от ответника „Е.А.И.“ ООД срещу постановеното решение в частта, с която е
уважен иска по чл. 82 ЗЗД с излагане на доводи, за това че същото е неправилно
и необосновано. Заявява, че неправилно съдът е присъдил сумата 1166.67 лв. като
обезщетение за понесени от купувача имуществени вреди за ползване под наем на
агрегат без да съобрази констатациите на приетата в производството съдебно
счетоводна експертиза, според които в счетоводната сметка на ищеца са отразени
разходи за услуги 1250.00 лв. по договор за наем за три месеца. Освен това
неправилно съдът е присъдил сумата със законната лихва от подаване на исковата
молба – 29.07.2016 г. без да съобрази, че разхода за наем е направен от
купувача в хода на процеса едва на 26.09.2016 г., когато е била издадена и фактура
за това. Моли за отмяна на решението в посочената обжалвана част, алтернативно-
за неговото изменение и намаляване на размера на обезщетението и датата, от
която върху него следва да се начисли законна лихва. Претендира разноски.
В частта, с която е
отхвърлен предявения иск по чл. 82 ЗЗД за разликата над сумата
в размер на 1166,67 лева –
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в периода от 28.03.2016 г. до 02.06.2016 г. до пълния предявен размер от
1500.00 лева и за периода от
03.06.2016 г. до 29.06.2016 г. постановеното
решение не е обжалвано.
Срещу постановеното от
СРС по реда на чл.248 ГПК Определение № 257895/29.10.2019 г., с което са
оставени без уважение молбите на ищеца и ответника за изменение на
постановеното решение в частта на разноските е постъпила частна жалба от ищеца "Е. 2007 "ООД с излагане на доводи, че същото е неправилно и следва да бъде отменено. Заявява, че между страните
няма спор, че пред РС Добрич е било проведено производство за обезпечаване на
бъдещ иск, по което съдът се е произнесъл, като е допуснал обезпечение на
предявените по настоящето производство искове при налагане на обезпечителна
мярка запор. Именно претендираните разноски за това обезпечение в размер на
395.00 лв. е следвало да бъдат присъдени от СРС с постановеното решение. С
Разпореждане № 45559/19.02.2020 г. на СРС е върната частната жалба поради
неотстранени в срок нередовности съобразно дадените указания.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
За да се претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, предложение
трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно
упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението
за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да
е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗД се упражнява с
едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита,
че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени
хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане
за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за
разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Формата на
разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с
договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежат на
извънсъдебно разваляне.
Сключеният в границите
на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл.
20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по
начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на
другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното
неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за
носене на договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно
средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение.
В конкретния случай,
страните не спорят и от представените доказателства (проформа фактура от
23.06.2015г., фактура № ********** от 24.06.2015 г. и гаранционна карта № 583)
се установява, че на 25.06.2015 г. между тях е бил сключен договор за покупко- продажба
на монофазен генератор „AYERBE, модел AY12500 D MN“ за сумата от 5820.00 лева.
Установява се, че
продавачът е дал стандартна гаранция за продадената стока - гаранционна карта №
583 представена пред СРС. Съгласно отбелязванията в нея
закупеният продукт е с гаранция от 12 месеца от датата на покупката срещу
дефекти и некачествена изработка, като дефектите се отстраняват безплатно в
оторизирания сервиз.
Установява
се и страните не спорят, че в посочения гаранционен срок купувачът – ищец се е
обърнал към оторизирания сервиз на 23.03.2016 г., като е предал закупеният
генератор за ремонт при „Е.Г.Х.“ ООД /трето за спора лице/.
В
производството не са изложени твърдения и съответно не са ангажирани
доказателства от купувача-ищец в производството дали отстраняването на тези несъответствия/повреди
се дължат на производствени дефекти/недостатъци на вещта или на повреждане при неправилната
й експлоатация. Чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С.Д.-
служител в ответното дружество през 2016 г., се потвърждава, че закупената
машина е предадена на сервиз, след като управителят на ищцовото дружество му се
обадил, за да го уведоми, че има проблем с генератора.
От
събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че закупения
генератор е бил предаден в сервиза за ремонт на 23.03.2016 г. до 01.06.2016 г.,
като на 02.06.2016 г. ищецът е бил поканен от ответника да я получи. Последвал
отказ от страна на ищеца с мотив, че не желае да получи агрегата поради отправена
покана за разваляне на договора и неполучен писмен отговор от продавача. В
производството не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства от
ищеца след извършения ремонт в гаранционния срок вещта да е имала недостатъци,
респ. да е била негодна за употреба според предназначението й.
Страните
не спорят и се установява, че с уведомление по телепоща от 31.05.2016 г. ищецът
е уведомил ответника, че разваля сключения между тях договор за
покупко-продажба на генератора.
Според правната доктрина и съдебна практика
(Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. - Пленум на ВС ),
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, визиращ "получено нещо на
отпаднало основание" (condictio sine causa), изисква предаване, съответно
получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз
основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но
впоследствие облигационна връзка е прекратена ex tunc в резултат на разваляне
по см. на чл. 87 от ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл. 27 - 34 от ЗЗД.
Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88
от ЗЗД - реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна -
restitutium integrum.
Спорен за производството
е въпросът относно възникването и валидността на упражненото от ищеца потестативното
право за прекъсване обигационната връзка - досежно обстоятелството, че по
делото са налице както данни за предприети действия по см. на чл. 87 от ЗЗД
извънсъдебно от страна на ответното дружество чрез писмено изявление,
обективирано в уведомление по телепоща
от 31.05.2016 г. /л.7 от делото на СРС/, така и на заявеното основание,
материализирано в исковата молба.
При продажба на
вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът има право на избор: да иска разваляне на
договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на
цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да
иска друга стока без недостатъци. Купувачът разполага едновременно с
възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и
пропуснати ползи съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията
- чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД. Срокът
обаче започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона
момент - в случая, след 6 месеца, считано от 23.06.2015 г.
От своя страна гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни
законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми. Гаранционният
срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна същност той е
период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени
качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът
носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът
е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С
изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на
недостатъците от продавача. Гаранционната отговорност не се покрива със законната
отговорност.
Както бе посочено, когато продадената вещ има недостатъци, които съгласно чл.
193, ал. 1 ЗЗД съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът има правото
да претендира от продавача поправяне на неблагоприятните последици по някой от
алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД способи. Това зависи изцяло от него, като
е възможно да се иска поправка на техниката за предвиденото в договора употребление,
така и намаление на цената. Тези правни възможности обаче подлежат на
погасяване по давност. Нормата на чл. 197 от ЗЗД се явява специална по
отношение на общите разпоредби за давностните срокове по чл.110 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл. 197 от ЗЗД правото на купувача да иска удовлетворение при
наличие на скрити недостатъци се погасява с изтичането на една година при
продажбата на недвижим имот и на шест месеца при продажбата на движими вещи,
считано от предаването на вещта, В чл. 197 от ЗЗД е посочено това се отнася до
предявяването на всички искове, посредством които е допустимо принудителното
осъществяване на накърнените субективните права на купувача. Поради това, ако
продавачът се е позовал на изтекла давност и се констатира, че тя е изтекла,
правото на поправка на техниката, респ. за намаление на цената, не може да бъде
принудително осъществено. Неупражняването на искането от страна на купувача за
намалението на цената утвър ждава изпълнението такова, както го е приел при
сключването на договора или приемането на вещта.
Настоящият състав
възприема изцяло формираните изводи от първата инстанция при правилно
установена фактическа обстановка, която е установена и от настоящата инстанция.
При избор на купувача по договора за покупко-продажба да реализира
гаранционната отговорност на продавача за недостатъци на закупената вещ същият
не може да търси едновременно
удовлетворяване на правата си въз основа и на законната отговорност на
продавача по реда на чл.193 и сл. ЗЗД. (в този смисъл Тълкувателно решение № 88
от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС, решение № 131/03.12.2010 г. по т.д. № 890/2009
г. на ВКС, I ТО).
Както бе посочено,
правилата на чл. 87 от ЗЗД са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са
уредени особени правила за различните договори и когато страните не са
уговорили друг начин за развалянето. По общото правило двустранният договор се
разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с
едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок
за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не
съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен
договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се
счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. По правило договорът за продажба не е фикс сделка по
смисъла на чл.87, ал.2, предл.3 от ЗЗД, тъй като видно от доказателствата по
делото страните не са му придали характер на такъв. В случая не е налице нито
една от хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД - не се доказва наличието на безполезност
за изпълнение, според изложените от ищеца
твърдения. Напротив, чрез събраните в производството доказателства е
установено, че за срока, в който закупената машина е била в оторизирания сервиз
за извършване на ремонт купувачът е ползвал наета вещ с подобни характеристики
в замяна на закупената вещ.
Същевременно,
самият ищец с
оглед поведението му, подробно обсъдено по-горе, не доказва качеството си на
изправна страна по процесното правоотношение. Не установява също така по
безспорен начин виновното неизпълнение на задължения от страна на продавача. По
отношение последното следва да се посочи, че дори да е било налице конкретно неизпълнение,
купувачът е имал
задължението да обоснове същото и даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че ако
това не бъде сторено след изтичане на срока ще счита договора за развален.
Подходящият срок за изпълнение се дава независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или настъпва по силата на изявлението.
С оглед изложеното
по-горе, съдът да приме, че упражненото по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД право
от ищцовото
дружество за разваляне на договора не е породило желаните правни последици за
прекъсване на облигационната връзка между страните.
Правилен се явява извода
на районният съд относно основателността на иска по чл. 82 ЗЗД. Установено е , че ищецът е сключил на
23.03.2016 г. договор за наем на заместваща машина със „С.Н.“ ООД с месечен
наем от 500.00 лв. за срок от шест месеца, като цената е заплатима
след изтичането на срока. От приетата пред първата инстанция ССчЕ, която
настоящия състав кредитира за разрешаване на спора по същество по реда на
чл.202 ГПК се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1 500 лв. на „С.Н.“
ООД за наетата заместваща машина /агрегат модел „КН 7220S 3-Ф 5KW 220 А/, като
последната е получена по банковата
сметка на наемодателя. Следва да се отбележи, че в съответствие с чл.235, ал.3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили в хода на процеса, т.е. след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като
плащането на сумата за наетата вещ е станало в хода на процеса- на 26.09.2016
г. /както е уговорено в договора за наем/ то не може да се отрече, че ищецът е
претърпял сочената имуществена вреда в резултат на това, че е бил лишен от възможността
да ползва процесната закупена от ответника машина и е наел друга такава за
ползването й по необходимото му предназначение. Доводите на ответника, че
неправилно съдът не е съобразил, че към датата на подаване на исковата молба
разходът не е направен и е налице нарушение на ЗДДС и съставените счетоводни
документи при оформянето на тази доставка на услуга се явява неоснователен с
оглед изразеното и при съобразяване констатациите на приетата пред първата
инстанция ССчЕ. Както е посочил експерта, фактура № 6400/26.09.2016 г. издадена
от наемодателя „С.Н.“ ООД към наемателя „Е.2.“ ООД за 1500 лева е осчетоводена
надлежно и своевременно на същата дата - 26.09.2016 г. с коректна счетоводна
операция, като е заплатена и сумата по фактурата от страна на ищеца. Доводът на
ответника, че имуществена вреда се явява само сумата 1250.00 лв., която е без
начислен ДДС се явява неоснователен. Според констатациите на експерта
фактурираната и заплатена сума за наетата машина възлиза на сумата 1500.00 лв.
с ДДС за три месеца при съобразяване именно на разпоредбите на ЗДДС. Доводите
на ответника за допускане на техническа грешка от съда при определяне на
дължимия размер на обезщетение за причинената имуществена вреда, съдът намира
за неоснователни. При спазване правилата на чл.162 ГПК и съобразяване дадените
констатации от експерта по ССчЕ за времето от 23.03.2016 г. /когато закупената
машина е била предадена в оторизиран сервиз/ до датата, на която е било
възможно предаването на закупената машина обратно на купувача - 02.06.2016 г. дължимата
за този период сума възлиза на 1166,67 лева, до който размер искът е бил
уважен. Поради това, съдът намира постановеното решение в посочената част за
правилно и законосъобразно.
В частта, с която съдът
е присъдил сумата 1166,67 лева със законната лихва от подаване на исковата
молба – 29.07.2016 г. без да съобрази, че разхода за наем е направен от
купувача в хода на процеса едва на 26.09.2016 г., когато е била издадена и
фактура за това, настоящият състав намира че е допусната очевидна фактическа
грешка, която следва да бъде отстранена от СРС по реда на чл.247 ГПК.
С оглед изложеното, подадените
жалби се явяват неоснователни. Поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора,
не се следва присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108462 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 42938/2016
г. по описа на СРС, 66 с-в, в частта, с която е осъден „Е.А.И.“ ООД, ЕИК ********да заплати на „Е.2.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл.82 ЗЗД сумата в размер на 1166,67 лева, като
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в периода от 28.03.2016 г. до 02.06.2016 г.,
изразяващи се в плащане на наем на агрегат, ведно със законната лихва от
29.07.2016 г. /при
допусната очевидна фактическа грешка досежно посочената първоначална дата:
вместо 29.07.2016 г. следва да бъде посочена 26.09.2016 г./ до
окончателното плащане, като е отхвърлен, като
неоснователен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 4273,52 лева, представляваща намалена част от заплатена на
ответника цена за дизелов монофазен генератор „AYERBE, модел AY12500 D MN“,
ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното плащане.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
След влизане в сила
на настоящето решение делото да се изпрати на СРС, 66 с-в за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в постановеното Решение
№ 108462 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 42938/2016 г. по описа на СРС, 66 с-в досежно отразяване първоначална дата за начисляване на законна лихва върху
сумата 1166,67
лева: вместо 29.07.2016 г.
следва да бъде посочена 26.09.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.