№ 11591
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110116413 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Е.“ АД,
искова молба против ЗК „Л.И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД,
с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумите както следва: 7582,57 лева, представляваща 50 % от
стойността на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на увреденото лице, сумата от 551,84 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 10.07.2021 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба – 29.03.2022 г. до
окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 12.03.2018
г. в Г., гр. /АДРЕС/ е настъпило ПТП, при което водачът на влекач с рег. № РА ... ВС и
ремарке с рег. № РА ... ЕЕ, собственост на „Д.Т.“ ЕООД А.И. при опит да влезе във
входа на фирма „З.“ със седловия си влекач /ремарке/ при извършване на маневра
назад, напред и др., не спазил необходимата дистанция и със задния ляв ъгъл на
ремаркето ударил паркиралия от дясната страна на пътя лек автомобил „Фолксваген“,
с рег. № ..., собственост на Ф.К. и причинил ПТП с материални щети. Сочи, че за
събитието е съставен полицейски протокол за ПТП от полицейски участък
Ашаффенбург, служба Произшествие, като бил разпитан и свидетел от органите, който
потвърдил, че при извършване на маневра, товарният автомобил с рег. № РА... ЕЕ е
закачил два пъти и одраскал лекия автомобил. В резултат на ПТП-то били причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ..., собственост на Ф.К.,
изразяващи се в повреди по лявата част на автомобила, а именно: повредени предна
броня, преден ляв калник, задна лява врата и др. Излага, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на товарен автомобил с рег. № РА ... ВС и ремарке с рег. № РА ... ЕЕ,
собственост на „Д.Т.“ ЕООД и управляван от А.И.. Поддържа, че на 20.03.2018 г. по
ел. поща при ищцовото дружество е постъпило уведомление за щетата от представител
за уреждане на претенции на територията на Г. – В.А. Г. АД, като било поискано
писмено потвърждение на покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ за
1
МПС РА ... ЕЕ. С писмо от 28.03.2018 г., ищцовото дружество потвърдило
застрахователното покритие за ремаркето с рег. № РА ... ЕЕ. Твърди се, че след
справка в ГФ е установено, че към датата на ПТП, товарният автомобил с рег. № РА ...
ВС е имал валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, поради което указали на В.А. да продължи с взаимно уреждане на случая
50 %/50 % заедно със застрахователя на влекача, към който било закачено ремаркето.
Излага, че впоследствие е бил уведомен от страна на представителя за завеждане на
претенции В.А., че е приел пълната гражданска отговорност от застрахования (по
застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето) и е уредил претенцията с третото
пострадало лице. Поддържа, че след постъпило искане при ищцовото дружество е
образувана преписка по щета № **********/2018 г., както и че от страна на В.А. са
предоставени документи, въз основа на които с доклад по щетата от 11.10.2018 г. е
прието, че стойността на обезщетението, което следва да се заплати възлиза на сумата
от 7753,81 евро с левова равностойност 15 165,14 лева. Твърди се, че с две преводни
нареждания от 08.10.2018 г. и 04.12.2018 г. сумата е изплатена. Развива съображения,
че съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство. Излага, че според германското право всеки от
застрахователите на тегленото и теглещото превозно средство трябва да покрие по 50
% от стойността на вредите. Сочи, че на основание чл. 499, ал. 7 КЗ при множество
причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред
увреденото лице, както отговарят причинителите, както и че когато причинителите
отговарят солидарно, застрахователите, също отговарят солидарно. Счита, че със
сочената разпоредба е предвидена солидарна отговорност на застрахователите,
аналогична на отговорността на съпричинителите. Излага, че следва да намери
приложение чл. 127, ал.2 ЗЗД. Сочи, че солидарността е ограничена до следващото се
обезщетение и в тази връзка излага, че отговорността на застрахователя по
„Гражданска отговорност“ обхваща всички вреди, за които отговаря застрахованият.
Аргументира, че граница на отговорността са вредите, които са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с виновното поведение. Поддържа, че
кредиторът има право да избере кой от множеството длъжници да ангажира с
изпълнение. В тази връзка счита, че с изплащане на целия размер на застрахователното
обезщетение, е възникнало вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на товарния автомобил с рег. № РА ... ВА до размера на 50 % от
изплатеното обезщетение, които се равняват на сумата от 7582,57 лева. Твърди, че до
ответното дружество е изпратена регресна покана, която е получена на 10.06.2021 г.,
но тъй като до настоящ момент сумата не била заплатена, сочи, че ответникът е
изпаднал в забава, считано от 10.07.2021 г., поради което и претендира законна лихва
за забава от тази дата до предявяването на исковата молба в размер на 551,84 лева. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски за
производството, както и такива сторени във връзка с превод на съдебни книжа в
размер на 360 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Развива подробни съображения в насока, че
приложимото право е българското и по-конкретно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ,
която гласи, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. В
условията на евентуалност в случай че се приеме, че приложим е Регламент Рим II,
2
счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 4, ал. 2. Твърди, че претендираното
обезщетение надвишава стойността на действително претърпените имуществени
вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективни кумулативни съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже
по делото: 1) валидно сключен договор за „Гражданска отговорност“ по отношение на
ремарке с рег. № РА ... ЕЕ; 2) валидно сключен договор за „Гражданска отговорност“
по отношение на товарен автомобил/влекач с рег. № РА ... ВС при ответното
дружество; 3) че в срока на застрахователното покритие по двата договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ и вследствие виновно и противоправно
поведение на А.И. – водач на товарен автомобил/влекач с рег. № РА ... ВС
/застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“/ с
прикрепено към него ремарке с рег. № РА ... ЕЕ / застраховано при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“/ е настъпило събитие, за което ищецът и
ответникът носят отговорност по 50 % от риска; 4) в изпълнение на договорното си
задължение да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер
на 7753,81 евро с левова равностойност 15 165,14 лева; 5) както и че е поканил
ответника да заплати половината (50 %) от изплатеното застрахователно обезщетение.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже пълно и
главно цялостното погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 12.03.2018
г. в Г., гр. /АДРЕС/ товарна композиция, съставена от товарен автомобил / влекач/ с
рег. № РА ... ВС , застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и ремарке с рег. № РА ... ЕЕ , застраховано при ищеца по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, собственост на „Д.Т.“ ЕООД и управлявана
от А.И. при опит да влезе във входа на фирма „З.“ при извършване на маневра назад,
напред и др., поради неспазване на дистанция със задния ляв ъгъл на ремаркето e ударя
паркирания от дясната страна на пътя лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ...,
собственост на Ф.К., като причинява на същия материални щети, че при ищеца е
образувана преписка по щета, по която е изплатено обезщетение на представителя за
уреждане на претенции на територията на Г. – В.А. Г. АД, в размер на 7753,81 евро с
левова равностойност 15 165,14 лева с две преводни нареждания от 08.10.2018 г. и
04.12.2018 г., че до ответното дружество е изпратена и съответно получена регресна
покана за заплащане на сумата от 7582,57 лева, която е 50 % от стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение.
Основният спорен въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността
на страните по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на товарния автомобил и полуремаркето за вредите, настъпили в друга
държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил/влекача, докато тегли
полуремаркето.
Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно
произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке,
приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя, който е изплатил
обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това
превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се
3
определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и
следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика
или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на
теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто
фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице,
а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице
между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се
определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право
спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в
главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в
които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е
това на Федерална Република Г., което предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от
него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І".
Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма
съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията
на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това
следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от
Регламент "Рим І", като именно Кодекса за Застраховането на Република България
регламентира както задължението за сключване на застраховките /чл. 483 КЗ/, така и
обема на застрахователното покритие по тях /в т. ч. покритите рискове при
застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке – чл.
479 КЗ/ / в този смисъл Решение № 292 от 4.05.2022 г. на САС по в. т. д. № 61/2022 г.,
Решение № 685 от 30.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10877/2021 г., Решение № 882 от
20.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1105/2022 г. и Решение № 261552/29.11.2021 г. по т.
д. № 873/2020 г. на ТО VI-15 състав на Софийски градски съд и др./ .
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство.
В процесния случай, доколкото не е спорно по делото, че ищецът, в качеството
му на застраховател на ремаркето е изплатил застрахователно обезщетение в размер
7753.81 евро / в лева съгласно курса на БНБ от 1.95583 лв. за едно евро 15165.13лв. /, по
4
аргумент от чл. 479, ал. 1 КЗ има право да получи от застрахователя на влекача
половината от сумата или 7582.57лв. Доколкото процесното ПТП е настъпило на
територията на Г., приложимото материално право в отношенията между пострадалия
и застрахователя е това на Федерална Република Г.. Съгласно чл. 59 § 2 от
Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на ремаркето
трябва да заплатят по половината от платеното застрахователно обезщетение което
предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето, респективно за ищеца е налице основание да получи
половината от изплатеното от него обезщетение, в качеството му на застраховател на
ремаркето доколкото е изплатил цялото обезщетение.
За пълнота следва да се отбележи, че размера на изплатената от ищеца сума се
потвърждава от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, от
което е видно, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията на лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег № ..., изчислена на база средни цени в Г. е
5561.55евро. Към тази сума следва да се прибави и сумата за разходи за организация на
поръчката, свързана с процесното ПТП, разходи свързани с определяне и изчисляване
на стойността на щетите и разходи за обработка на щетата, доколкото за определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид, че определянето му е
единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП, в
случая - Г. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна
по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за
външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др. /, както и сумите на всички
разходи, сторени от участващите в компенсацията страни /, която сума е в размер на
7753.81 евро, обстоятелство което е обявено за безспорно по делото с доклада, който не
е оспорен от страните.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявената
искова претенция в пълен размер за сумата от 7582.57лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. Не е спорно по делото,
а и от приложеното на л. 79 копие на регресна покана се установява, че такава е
получена от ответното дружество на 10.06.2021г., респективно считано от 10.07.2021г.
/ 30 дни след получаване на поканата /, ответното дружество е в забава.
Акцесорната претенция за мораторна лихва е предявена за периода 10.07.2021г.
– 28.03.2022г. Размерът на мораторната лихва от датата на изпадане на ответника в
забава до крайния период на акцесорната претенция, изчислен с помощта на
компютърна програма е 551.89лв. Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното
начала и обстоятелството, че акцесорния иск е предявен за сума в по-малък размер –
551.84лв., намира че същият се явява изцяло основателен.
5
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1743.30лв. съгласно списък по чл. 80
ГПК /л.109/, включващи разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
разходи за превод на документи и депозит за вещо лице, тъй като от приобщените по
делото материали се установи извършването им.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
/АДРЕС/, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., /АДРЕС/, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7582.57
лева, представляваща 50 % от стойността на изплатено от ищеца, в качеството му на
застраховател на с ремарке с ДК № РА ... ЕЕ, застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице във връзка с настъпило на
12.03.2018г. в Г., гр. Щ.М., на /АДРЕС/ ПТП между композиция влекач с ДК № РА ...
ВС и ремарке РА ... ЕЕ и лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег № ..., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 29.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата и 551.84 лева - мораторна лихва за забава за периода от
10.07.2021 г. до 28.03.2022 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ..., сумата от 1743.30лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6