№ 922
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208613 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
„М-М” ЕООД, представлявано от управителя М.Г.А чрез адв.К., е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №38/2021г. от 19.05.2021г. на П.В. /ПВ/, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в административнонаказателното
производство /АНП/ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като позовавайки се на чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено НП въз основа на
постановление на прокурор при РП-С.З. за отказ да се образува ДП за престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК. За разлика от наказателната отговорност, която е лична и може да
се реализира по отношение на конкретно физическо лице, което е извършило
престъпление, то по ЗАНН административнонаказателна отговорност при определени
предпоставки може да се реализира и по отношение на юридически лице. В този
смисъл намира, че без АУАН срещу дружеството, което е наказано с процесното НП не
може да се образува АНП по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. На практика твърди, че се е
стигнало до лишаване на управителя на дружеството да разбере какво нарушение е
извършено, да ангажира доказателства, да получи акта и да се запознае с него, както и
правото й на възражения преди издаване на НП. А. била уведомена чак с връчване на
НП и едва тогава, тя разбрала за деянието, квалификацията и възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка. Сочи също, че в НП липса задължително
съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушение,
1
обстоятелствата на извършване, дата и място на извършване на деянието. На следващо
място, счита че описаното в НП деяние не съставлява административно нарушение в
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, като се позовава на чл.17, ал.1 от ЗМГО. В случай, че
съдът не възприеме тезата му, то моли НП да бъде отменено, с приложение на чл.28 от
ЗАНН - маловажен случай, както и да бъде преценен размера на наложеното наказание
- имуществена санкция в максимален размер, според разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.К. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по изложените в същата съображения, които акцентира по пунктове.
Претендира за присъждане на разноски, в размер на 2500 лева като заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, без ДДС.
Въззиваемата страна чрез юрк. Б. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че в АНП не са до пуснати
нарушенията, които са визирани в жалбата и правилно НП е издадено при условията на
чл.36, ал.2 от ЗАНН. Противопоставя се на тезата на жалбоподателя за приложение на
чл.17 от ЗМГО в конкретиката на казуса, тъй като не са налице основанията за това,
визирани в самата разпоредба - стоките да са били придобити от маркопритежателя
или от лицензирано от него лице, тъй като в противния случай се стигало до
предлагане на стоки, които са без това съгласие и ако се приеме подобна теза, тогава
излизало, че никога не може да бъде образувано АНП по реда на ЗМГО. Намира, че
категорично се установило от събраните по делото доказателства, че процесните
стоките не са предлагани за продажба по правилата на чл.13 от ЗМГО, тъй като
дружеството не представило доказателства, че предлаганите в търговския му обект
стоките, защитени с определени марка на чужд маркопритежател е получило
съгласието на притежателя на марката, било то директно от него или чрез негов
търговски представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „М-М” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер
на 20000лв. и са отнети в полза на държавата, като са предадени за унищожаване
предметите на нарушението, за това, че при извършена проверка на 26.11.2020г., във
връзка с подаден сигнал в търговски обект: магазин за дрехи, находящ се в гр.С.З.,
бул.”Ц.С.В.” №93, стопанисван от дружеството, е установено, че се предлагат за
продажба стоки, обозначени със знаци на регистрирани търговски марки в нарушение
на правомощията на макопритежателя, липсва съгласие на притежателя да се използват
в търговската дейност на дружеството - нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, вр.
2
ал.1 от ЗМГО.
Обжалваното НП е издадено въз основа на постановление на прокурор при РП–
С.З. от 23.02.2021г. по тяхна преписка вх.№1587/21г., с което е отказано да се образува
ДП за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК; констативен протокол за извършена
проверка от 26.11.2020г. и протокол за доброволно предаване на стоки от 26.11.2020г.
Приета по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, ведно с изпратени от въззиваемата страна писмени доказателства за
попълването на АНП, вх.№2109.
Разпитани по делото са свидетелите А. Ж. Ж. и И.Б.В – служители на ОД на
МВР С.З., според които, във връзка с постъпил сигнал на 26.11.2020г. извършили
проверка, съвместно с колегата си В. в търговски обект – магазин за дрехи в С.З.,
където установили стоки, носещи различни търговски марки, които продавачката
казала, че закупила от Димитровград. Стоките били описани и доброволно предадени,
след което се изискало становище от Потентно ведомство и се установило, че става
въпрос за стоки защитени с търговски марки, за които не е дадено разрешение на
техните притежатели да бъдат използвани в търговската дейност на дружеството.
Материалите били предадени на РП – С.З. по компетентност и преценка.
Разпитан по делото е свид. Н. СТ. БР. - служител на П.В., според който след
постъпване на преписката от РП-С.З. с оглед на установени от служители на ОД на
МВР С.З. стоки, които били предлагани за продажба, означени със знаци на
регистрирани марки, без нужното съгласие от страна на притежателите или на други
лица, които по законов ред са придобили право да ги използват, той като експерт,
определен със заповед на председателя разгледал преписката и установил, съгласно
описаната фактическа обстановка и материалите, че в описания търговски обект, с
неговото местоположение и лицето, което го стопанисва, стоките са били предлагани
със съответните знаци, с които са означени. Изискана била информация от управителя
на дружеството да предостави доказателства за тяхното законно използване в
търговската дейност няма, но такива не се представили.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
основателна.
АНП не е образувано по правилата на чл.36 от ЗАНН - със съставяне на АУАН
по ал.1 или без приложен акт, когато прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган, според ал.2.
В настоящият случай действително прокурор при РП-С.З. с постановление от
23.02.2021г. по преписка вх.№1587/21г. е отказал да образува ДП за престъпление по
3
чл.172б, ал.1 от НК и е изпратил материалите на П.В., но в случая няма единство
между субектите на наказателно и административнонаказателно преследване. В
първият случай само срещу физическо лице може да се образува и води ДП, като
такова може да бъде признато за виновно и наказано за извършено престъпление по
смисъла на НК. Във вторият случай, административнонаказателната отговорност
/АНО/ може да се реализира и по отношение на юридическо лице. При това положение
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение, тъй като са
различни субектите на наказателната и административнонаказателната отговорност.
Тази разпоредба може да се приложи само за едни и същи субектите.
Липсата на съставен АУАН за нарушението на ЗМГО е лишило дружеството от
участие в АНП – да се запознае с акта, да разбере какво нарушение е извършило, да
организира защитата си, като депозира възражения. Недопустимо е чак с връчване на
НП, лицето да се запознава с нарушението, за което е наказано, без да е могло да
представя и ангажира доказателства още с образуване на АНП. Това е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на
дружеството и достатъчно основание за отмяна на процесното НП.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че при проверка на НП се
установи, че е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително и
по т.5 - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. НП е издадено от компетентен орган.
Констатациите в НП за извършеното нарушение, се установиха от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични и
последователни, както и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от
приложените писмени доказателства, които са част от АНП.
Категорично от цялата доказателствена съвкупност, се установи, че
дружеството-жалбоподател е използвало в търговската си дейност марки върху стоки,
за които няма разрешение от притежателя да използва в търговската си дейност, като
така е нарушено съдържанието на изключителното право на притежателя върху
марката, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.127, ал.1, вр.
чл.13, ал.2, вр.ал.1 от ЗМГО. Деянието реализира състав на административно
нарушение, като се има предвид, че отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. В случая не е приложима разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗМГО, тъй като
стоките, които са били пуснати на пазара на територия на държавите – членки на
Европейския съюз, не са пуснати от маркопритежателя с тази марка от него или с
негово съгласие.
При изложените съображения за съществено нарушение на процесуалните
правила, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се
4
обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН и правилността на наложеното наказание по
размер.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателят следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН, но не в размер на
претендираното от 2500 лева без ДДС, тъй като е прекомерно. Съдът взе предвид
разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, предвиждаща, че ако административното наказание е
под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата
на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията. В случая имуществената санкция е 20 000
лева и на осн. чл.7, ал.2 ат Наредбата, възнаграждението е 830 лева плюс 3% за
горницата над 10 000 лв., т.е. плюс 300 лева или общо 1 130 лева, предвидено като
минимално възнаграждение. Тъй като страните имат право на свобода на
договарянето, съдът преценява тежестта на производството, приключилото
разглеждане в едно съдебно заседание и извършените от адв.К. действия за защита на
клиента си и счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 1500 лева,
които да се присъдят на жалбоподателя. Горницата над 1500 лева до претендирания
размер от 2500 лева не следва да се присъжда, тъй като е прекомерно възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38/2021г. от 19.05.2021г. на П.В.
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна П.В. да заплати на жалбоподателя „М-М“
ЕООД с ЕИК *** разноски в производство, в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5