РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20235000600047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимия Ф. К. П. за виновен в това, че в периода от 23.12.2021 г. до
31.01.2022 г. включително, в гр.* при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1208,50 лв. от владението на различни лица с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване и деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във. вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл.29,
ал. 1, б. а и б. б, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а ал. 1,
вр. чл. 54 ал. 1 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия,
разпоредил се с веществените доказателства и с разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от служебния
защитник на подсъдимия, в която без изложени конкретни съображения се
претендира намаляване на размера на наложеното наказание.
1
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата
да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е определено съобразно закона и
доказателствата по делото и липсват основания за намаляването му.
Защитата на подсъдимия пледира за намаляване на размера на
наложеното наказание и определянето му по реда на чл. 55 НК с доводи за
добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия през цялото време на
процеса
Подсъдимият моли за намаляване на наказанието.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 01.12.2021г. подс. П. бил освободен от Затвора * след изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ . Същият нямал парични средства, като
на 23.12.2021г., около 19:30 часа, в тъмната част на денонощието,
подсъдимият се намирал в гр. * в района на ул.““ № 12. В този момент свид.
Р. Б. К., която живеела на посочения адрес, се прибирала от работа. Свид. К.
започнала да изкачва стълбите към входа на блока, в който живеела и
същевременно говорела по мобилния си телефон, като държала дамската си
чанта и приготвяла магнитния чип за отваряне на входната врата. Дамската
чанта на свидетелката била марка „*“ от естествена кожа, а вътре в нея имало
дамско кожено портмоне марка ,,*“, пари на стойност 20 лв., 4 бр. секретни
ключа, чип, 5 бр. висулки, калъф за очила с кърпичка за очила, диоптрични
очила „*“, мобилен телефон ,,*“ с ИМЕЙ *, ведно с протектор за телефон. В
дамската чанта имало и други вещи, но без стойност, както и документи.
Подсъдимият П. бил забелязал свид К. и решил да отнеме дамската й чанта,
заедно с вещите, които се намирали в нея. Приближил се зад свидетелката и
издърпал силно от ръцете й дамската й чанта. Свид. К. инстинктивно се
обърнала назад и видяла подсъдимия, който избягал с дамската й чанта,
тичайки по ул. „*“ в посока на изток. Тя последвала подсъдимия, като го
молела да й върне чантата, но в един момент изостанала и го изгубила от
погледа си. След като избягал с чантата на свидетелката, подсъдимият отишъл
2
в района на северната страна на подлеза, намиращ се на кръстовището,
образувано между бул. „*“ и бул. „*“ в гр. *. Там подс. П. прегледал
съдържанието на дамската чата и взел от нея паричната сума от 20 лв. и
мобилния телефон ,,*“. Парите задържал и похарчил за свои нужди, а
мобилният телефон активирал и използвал със сим карта с номер * на
мобилния оператор „*“, регистрирана на негово име. Подсъдимият се
разпоредил по неустановен начин с отнетия мобилен телефон и същият не бил
открит в хода на разследването. Чантата и останалите вещи в нея,
подсъдимият изхвърлил на същото място, където в последствие били открити
при извършения оглед и върнати на свид. К..
На 27.01.2022г., около 17:45 ч., свид. П. К. Д. приключила работа в
магазин за дрехи, находящ се в гр. *, ул. „*“№ 9 и се отправила пеша в посока
магазин „*“ на ул.“*“. След като напазарувала, свид. Д. тръгнала отново пеш
към автобусната спирка, намираща се срещу площад „*“, на бул. “*“, носейки
със себе си чантата със закупените продукти и дамската си чанта. С автобус
№* тя се придвижила и слязла на спирката на площад „*“ в гр. *. От там,
около 18:30 ч. продължила пеша през намиращия се в близост парк, в посока
ул. „*“, а след това преминала по ул. „*“ в посока към дома си на ул.“*“ №16.
Вече се било стъмнило, като свид. Д била стигнала на около 10-15 метра от
входа на блока, в който живеела и държала мобилния си телефон в ръка, тъй
като пишела на своя приятелка. По същото време подс. П. обикалял из района
на площад „*“ и забелязал свид. Д., като решил да отнеме дамската й чанта,
заедно с вещите, намиращи се вътре в нея, като я издърпа силно от ръцете й.
Той се приближил зад свидетелката и я хванал с ръка за рамото, а
едновременно с това започнал да дърпа силно дамската й чанта. Свид. Д.
държала здраво дамската си чанта, а от дърпането й от подсъдимия паднала
на коленете си, при което получила наранявания по тялото. Тъй като останала
стъписана от случващото се, тя не успала да извика за помощ. След няколко
силни дърпания от страна на подсъдимия, дръжките на чантата се скъсали и
той успял да я отскубне от ръцете на свид. Д.. Свидетелката успяла да
възприеме външността на обвиняемия, който избягал от местопроизшествието
по ул. „*“ в посока на изток. Свид. Д. го последвала, но не успяла да го
настигне. Отнетата дамската чанта на свидетелката била кожена, а вътре в нея
имало пари на стойност 350 лв., дамски сребърен пръстен с тегло 3 гр.,
дамски сребърен пръстен с тегло 5 гр., 2 бр. сувенирни месингови японски
3
монети, диоптрични очила с пластмасова рамка, пластмасова кутия за очила,
червило марка „RIMEL“, червило марка „Golden Rose“, червило марка
"BOURJOIS“, червило марка „CANDY LOVE“, дамско огледало, дамска
метална пинсета, четка за мигли, дървена икона, пудриера за гримиране,
златно кръстче 14 карата тегло 1,5 гр., 2 бр. парфюм марка „Барбари“ 20 мл. В
дамската чанта имало и други вещи, но без стойност, както и документи. След
извършеното посегателство подс. П. отишъл в района на западното
междублоково пространство, намиращо се източно от сграда с адрес гр. *, ул.
„*“ № 150. Там той прегледал съдържанието на дамската чата и взел от нея
паричната сума от 350 лв., дамските сребърни пръстени, златното кръстче и
парфюмите. Парите задържал и похарчил за свои нужди, а с останалите вещи,
които взел от чантата, се разпоредил по неустановен начин и същите не били
открити в хода на разследването. Чантата и останалите вещи в нея, подс. П.
изхвърлил на същото място, където в последствие и били открити при
извършения оглед и върнати на свид. Д..
На 31.01.2022г., около 20:30 ч., отново в тъмната част от денонощието,
свид. А. П. Ц. от гр.* приключила работа в магазин за градински мебели на
“*“ЕООД, намиращ се в гр. * , ул.“*“ № 190 и тръгнала пеша към дома си,
находящ се в гр. *, ул. *“ №53, ет.1, ап. 4. Тя преминала последователно зад
градинката на площад „*“ и поела през *, за да слезе на „*“. Докато вървяла
по улица „*“ била настигната от подс. П., който се изравнил и започнал да
върви успоредно с нея. Той бил забелязал преди това свид. Ц. и решил да
отнеме носената от нея дамска раница, заедно с вещите, намиращи се вътре,
като първо я заплаши, а при липса на резултат – бил решил да издърпа
насилствено раницата. Подс. П. бил с поставена медицинска маска на лицето
и настигайки свидетелката, я заплашил вербално, като й казал да му даде
парите си или ще я нарани, без да уточнява как. Свид. Ц. забързала хода си, за
да се измъкне, а подсъдимият я последвал, като вървял успоредно до нея на
около 1-1,5 м, повтаряйки същите заплашителни думи по неин адрес. Свид. Ц.
се изплашила много и извадила лютив спрей за самозащита от джоба на якето
си. Казала на подсъдимия, че ако не се махне веднага от нея, ще използва
спрея. Тогава подс. П. вдигнал едната си ръка и я поставил на устата си, пред
маската, за да предпази устата си от спрея, изпреварил свид. Ц., опитвайки се
да й препречи пътя. Свид. Ц. пръснала със спрея в посока към подсъдимия и
побягнала. Той обаче я хванал за раницата и започнал да я дърпа силно,
4
опитвайки се да измъкне раницата от ръцете й. По този начин я повалил на
земята, при което свид. Ц. започнала да вика за помощ, но около нея нямало
никой. Подсъдимият не успял да измъкне раницата, затова разкопчал
циповете и започнал да тършува и да изважда вещи от нея, а именно
козметичен несесер, дезодорант-стик ,,DOVE“, 1 пакет носни кърпички, 2 бр.
балсам за устни, 1 пакет мокри кърпички на стойност, запалка, външна
батерия за мобилен телефон „SP“, кутия за храна, пазарска чанта. Свид. Ц.
отново започнала да пръска с лютивия спрей, но този път хаотично над
главата си, при което подсъдимият пуснал раницата, изпуснал на земята
вещите, които бил изкарал от раницата и избягал в неизвестна посока. Свид.
Ц. успяла да види подсъдимия. Раницата на свид. Ц. била дамска кожена с
надпис „*“, а вътре в нея имало кожен портфейл, ведно с пари на стойност 30
лв., козметичен несесер, дезодорант-стик ,,DOVE", 1 пакет носни кърпички, 2
бр. балсам за устни, 1 пакет мокри кърпички, запалка, външна батерия за
мобилен телефон „SP“, кутия за храна, пазарска чанта, мобилен телефон „*”,
стъклено бурканче. В дамската чанта имало и други вещи, но без стойност и
документи. Същата вечер свид. Ц., придружена от съпруга си, се върнала на
мястото на инцидента, където намерила и прибрала вещите, които
подсъдимият бил извадил от раницата и изпуснал на земята.
В хода на досъдебното производство била назначена стоково-оценъчна
експертиза, според чието заключение стойността на всяка от вещите, е както
следва: отнетите от владението на свид. Р. Б. К. от гр.* – дамска кожена чанта
марка „*" на стойност 20 лв., дамско кожено портмоне марка ,,PETEK“ на
стойност 10 лв., пари на стойност 20 лв., 4 бр. секретни ключа, всеки на
стойност 3,50 лв. или общо 14 лв. за четирите, чип на стойност 3 лв., 5 бр.
висулки всяка на стойност 0,50 лв. или общо 2,50 лв. за всички тях, калъф за
очила с кърпичка за очила на стойност 3 лв., диоптрични очила „*“ на
стойност 60 лв., мобилен телефон ,,*“ с ИМЕЙ * на стойност 160 лв., ведно с
протектор за телефон на стойност 2 лв. или всички вещи на обща стойност
294,50 лв.; отнетите от владението на свид. П. К. Д. -дамска кожена чанта на
стойност 15 лв., пари на стойност 350 л., дамски сребърен пръстен с тегло 3
гр. на стойност 45 лв., дамски сребърен пръстен с тегло 5 гр. на стойност 65
лв., 2 бр. сувенирни месингови японски монети, всяка на стойност 2 лв. или 4
лв. двете, диоптрични очила с пластмасова рамка на стойност 100 лв.,
пластмасова кутия за очила на стойност 2 лв., червило марка ,,RIMEL" на
5
стойност 2 лв., червило марка Golden Rose" на стойност 2 лв., червило марка
"BOURJOIS" на стойност 2 лв., червило марка "CANDY LOVE" на стойност 2
лв., дамско огледало на стойност 3 лв., дамска метална пинсета на стойност 1
лв., четка за мигли на стойност 1 лв., дървена икона на стойност 3 лв.,
пудриера за гримиране на стойност 3 лв., златно кръстче 14 карата с тегло 1,5
гр. на стойност 135 лв., 2 бр. парфюм марка „Барбари" 20 мл., всеки на
стойност 40 лв. или 80 лв. двата, или всички вещи на обща стойност 815 лв.; и
на свид. А. П. Ц.- кожена дамска раница „*“ на стойност 10 лв., кожен
портфейл на стойност 3 лв., пари на стойност 30 лв., козметичен несесер на
стойност 5 лв., дезодорант-стик ,,DOVE" на стойност 1 лв., 1 пакет носни
кърпички 0,50 лв., 2 бр. балсам за устни, всеки на стойност 1 лв. или 2 лв.
двата, 1 пакет мокри кърпички на стойност 0,50 лв., запалка на стойност 0,50
лв., външна батерия за мобилен телефон „*“ на стойност 5 лв., кутия за храна
на стойност 0,50 лв, пазарска чанта на стойност 0.50 лв., 2 мобилен телефон
„*” на стойност 40 лв,, стъклено бурканче на стойност 0,50 лв. или всички
вещи на обща стойност 99 лв.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и
съдебно-медицинска експертиза на свид. П. Д., според чието заключение на
свидетелката са били причинени наранявания, както следва: контузия на лява
коленна става; кръвонасядания по двете коленни области; охлузвания по лява
коленна област; кръвонасядане и охлузвания по лява длан: охлузвания по
дясна длан. Според експерта контузията на лявата коленна става, протекла
клинически с ограничаване на движенията на левия долен крайник, е
причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от HK, а
останалите травматични увреждания са довели до болка и страдание по
смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Съдът е приел, че описаната по-горе и фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на
подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на
свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от представените по
делото заключения на вещите лица и приложените писмени и веществени
доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
6
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П., първата инстанция е
извършила всички необходими процесуално - следствени действия,
изясняващи значимите факти относно инкриминирания инцидент.
Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната
процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия
въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е
одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по
фактите, изложени в обвинителния акт.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е
отразено в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3
НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят
и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият Ф. П. е осъществил от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1
б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 НК.
По жалбата на подсъдимия.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата и на самия
подсъдим за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата не е
отчела, при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е съобразил
7
принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание „лишаване от свобода” в размер от седем години и шест месеца.
В съответствие с изискването на чл.54 от НК за преценка на
съществуващите обстоятелства при определяне на наказанието на
подсъдимия, първата инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение
и е приела, че спрямо П. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да
бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на
инкриминираното деяние. Основавайки се на този извод, основният съд е
определил на подсъдимия наказанието, което по размер съответствува на
личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК, като е
изложил пространни съображения досежно обществената опасност на
конкретното деяние и на подсъдимия .
Предпоставките за налагане на това наказание на П. са били налице
пред първата инстанция. Съдът е отчел от една страна направеното
самопризнание, с което е спомогнал да бъде разкрита обективната истина и
затрудненото му материално състояние, а от друга страна е съобразил
негативните му характеристични данни, многократните му предишни
осъждания и затвърдените престъпни навици.
Правилно, съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по
чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил с една трета определеното наказание и
постановил подсъдимият П. да изтърпи пет години лишаване от свобода.
При всичко това въззивната инстанция намира, че е обоснован и
справедлив размерът от шест години на наложеното наказание лишаване от
свобода, тъй като подсъдимия е получил бонус „ех lege” за направеното от
него самопризнание, като така размера на определеното му наказание е
намален с една трета. Определяне на наказание в по-нисък от този размер би
се явил израз на необоснована снизходителност към подсъдимия и затова
твърдяната в жалбата явна несправедливост не е налична.
Правилно защитата отбелязва, че подсъдимият е направил
самопризнания, които според нея обуславят приложението на разпоредбата на
чл.55, ал.1 НК и определяне на наказание под законоустановения минимум.
Защитата не е забелязала обаче, че това обстоятелство е било отчетено от
8
първата инстанция и именно то основно е превалирало над отегчаващите
отговорността обстоятелства. Отделно са отчетени са като смекчаващи
обстоятелства възрастта на подсъдимия и затрудненото му материално
положение. Всичко това е довело до определяне на наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на седем години и шест
месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и съобразено с
изискването, заложено в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК.
Съдът не е отчел при отмерване на санкцията размера на отнетото
имущество. Макар и неотчетена, очевидно ниската стойност на отнетите пари
и вещи обаче, не притежава такъв значителен смекчаващ потенциал, че да
обуслови явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящата
инстанция намира, че размерът на отнетите пари и вещи следва да бъде
инкорпориран в общата маса на обстоятелствата, намаляващи отговорността,
но това не променя до такава степен съотношението между тях и тези, които я
отегчават, че да се наложи намаляване на определеното наказание, още по
малко до доведе до приложението на чл.55 НК.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е определил първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието, приспаднал е предварителното задържане на
подсъдимия и се е разпоредил с направените по делото разноски и
веществени доказателства.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 75/14.11.2022 г. по нохд № 1843/22 г. по
9
описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10