С Решение № 138 от 13.02.2012г., постановено по гр.д. № 3874/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд е прието за установено по отношение на «Е. Б. П.» гр. В., че Гроздиана Е. П. от гр.В.Т. не дължи на дружеството сумата от 2391,74лв., представляваща начислена по партидата й с клиентски номер * корекция на осн.чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребена, но неотчетена ел.енергия за периода от 12.02.2011г.-19.07.2011г. във връзка с която е издадена фактура № * от 26.07.2011г. Против това решение е постъпила въззивна жалба от «Е. Б. П.» гр. В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд не са съобразени с императивната разпоредба на чл.46 ал.2 от ЗНА, не кореспондират на събраните по делото доказателства и сочат към превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура без съобразяване с основни принципи в гражданското право. Излага много подробни доводи в тази насока. Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск . Претендира разноски. Ответницата по жалба в законоустановения срок не е депозирала отговор на въззивната жалба. Постъпило е писмено становище от адв.Илчев, пълномощник на ответницата по жалба П., с което моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Няма спор по делото, че ищцата е абонат на „Е. Б. П.” В. и че общите условия на договора между потребителите и „Е. Б. П.” В., и „Е. Б. М. „ В. имат обвързваща сила спрямо нея, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения. Съгласно ОУ на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В., които също са обвързващи за ищцата, /чл.61 от същите/ в случаите, когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на «Е. Б. М.» гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. По делото е представен констативен протокол от 19.07.2011г., съставен от служители на „Е. Б. М. гр. В.. Юридическият факт, от който би възникнало вземането за ответника , е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. С разпоредбата на чл.61 ал.1 от ОУ изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. Ако протоколът не е подписан от посочените лица, той няма доказателствена стойност. В ал.2 на чл.61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел. С подписа си свидетелят, удостоверява както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” го няма или отказва да подпише, така и обстоятелствата, от които се прави извод, че пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”, частично не се отчита от средствата за търговско измерване. В настоящия казус ищцата като потребител е отказала да подпише констативния протокол, като отказът й е удостоверен с подписа на свидетеля Теодора Георгиева, т.е. спазени са изискванията на чл.61 от ОУ. Протоколът обаче не е годен да установи нищо повече от отразеното в него, а именно: че е отчетено отклонение при измерването на ел.енергия и че електромерът е даден за експертиза. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява неотчитане и неправилно измерване на доставяната и потребена от абоната ел.енергия по първа фаза поради външно вмешателство върху СТИ, засегнало третета му фаза, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която «Е. Б. П.» гр. В. е начислил по реда на чл. 38 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищцата по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. «Е. Б. П.» гр. В., като страна по договора с ищцата няма право едностранно да коригира сметките на последната само въз основа на установено вмешателство върху СТИ. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на «Е. Б. П.» гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя, независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид горното, възраженията в тази насока са несъстоятелни. Въпреки това доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. Предвид изложеното, съдът счита, че ищцата не дължи сумата от 2391,74 лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 12.02.2011г.-19.07.2011г., тъй като за «Е. Б. П.» гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски са претендирани от ответницата по жалба, но тъй като липсват данни такива да са направени във въззивното производство, то не се присъждат. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение 138 от 13.02.2012г. по гр.д. № 3874/2011г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |