Р Е Ш Е Н И Е
№ 1/3.1.2019 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На четиринадесети
декември
2018 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 262 по описа на 2018 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Д.Д.М.Б.
ЛНЧ ********** *** срещу заповед № 18-3392-000305/08. 10. 2018г. на Началник група в РУ-Тунджа към ОД на МВР,
Ямбол , с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. т. 1 б“б“ от ЗДвП-временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1 пр. 2 от ЗДвП. Иска се отмяна на
цитираната заповед.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Излагат се доводи за съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването й, довело
до нарушаване правото на защита на оспорващия. Сочи се за немотивираност на
административния акт, както и за нарушаване изискването му за форма.
В съдебно заседание оспорващия
своевременно и редовно призован не се явява, не изпраща представител.
За ответната страна Началник група
в РУ на МВР Тунджа, към ОД на МВР, Ямбол се явява процесуален
представител * А., която оспорва жалбата. Моли
да бъде оставена жалбата без уважение. Счита, че безспорно е доказано
извършеното нарушение във връзка с която е наложена ПАМ. Намира, че не са установени нарушения на процесуалните
правила при издаване на оспорената заповед,
поради което и намира за неоснователна депозираната жалба. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 07. 10. 2018
г. в 11.30 часа община Тунда, на път граница
Румъния-Силистра-Шумен-Преслав-Ямбол-Елхово-Мелница-Лесово-граница Турция, Е.
П.-инспектор при ОД на МВР, Ямбол, РУ Тунджа в присъствие на свидетеля И. П. съставил
АУАН № 944428 против оспорващия, който като водач на лек автомобил * рег. № *,
управлява МПС след употреба на наркотици. Пробата е извършена с техническо
средство дрегер Drag test 5000 DRJN0045 и тестова касета ARLC-0966, показващ положителен резултат на канабис-25.
Посочено е, че уреда е годен за употреба до февруари 2019г. Издаден е талон за
мед. изследване.
Били иззети контролен
талон № *. Актосъставителят е квалифицирал извършеното адм. нарушение като такова по чл.5, ал.3 , т. 1, от ЗДвП. Самия
АУАН е подписан без възражения. Но в законоустановения
3 дневен срок от съставянето е депозирано възражение до Началника РУ Тунджа.
На 08.10.2018
г. Началник РУ към ОД на МВР, Ямбол, РУ Тунджа, упълномощен със заповед №
326з-1397/23.06.2017г. на Директора на ОД на МВР, Ямбол, въз основа на така
съставения АУАН е издал атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-3392-000305,
с която на оспорващия е наложена ПАМ на основание чл.171, т. 1 б“б“
от ЗДвП- „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като е
допуснато предварително изпълнение на същата, считано от 11.30 часа на 07.10.2018г.
Заповедта е връчена лично на Д.Б. на 15.102018г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена до Адм. съд – Ямбол на
19.10.2018г.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол,
с т.1.1 от която, същия е оправомощил началниците на РУ при ОДМВР-Ямбол да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.
В качеството
на свидетел е разпитан И.П.: На 07.10.2018 г. блх
назначен в наряд съвместно с инспектор Е. П., като за времето от 10.00 до 12.00
часа изпълнявали служебните си задължения на път І-7, кръстовище с път ІV-
70064, пътят за с. Тенево. Около 11.30 часа колегата му спрял за проверка лек
автомобил „*“, с регистрационен номер ****,
като в хода на проверката се установило,
че водачът е под въздействието на наркотични вещества, по-точно на канабис. Инспектор
Е. П., извършил проверката с полеви тест. След като тестът отчел положителна
проба, докладвали на оперативния дежурен и поискали съдействие от колегите от
Сектор „Пътна полиция“ към гр. Ямбол. Същите изпробвали водача с „Друг Тест
5000“, който също отчел канабис. На водача бил предложен и талон за кръвно
изследване. Той отказал да даде кръв пред медицинските лица в ЦСМП.
Срещу водача е образувано досъдебно производство на
база на съставения акт. Явявали се в районен съд. Преписката се намирала по
досъдебното производство. С оглед установеното, че водачът управлява МПС под
въздействие на наркотични вещества-канабис на 07.10.2018г. е постановена присъда
по нохд № 1113/2018г. на ЯРС.
Видно от представеното заверено копие на присъда № 147
от 07.11.2018г. по НОХД № 1113/2018 г.
на Районен съд – Ямбол, оспорващия е признат за виновен в това, че на процесната дата и час управлявал МПС под въздействие на
наркотични вещества, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б ал. 4 вр. ал. 3, вр. чл. 54 от НК е
осъден 2г. 6 месеца лишаване от свобода и глоба 1000 лева, лишен е и от право
да управлява МПС за срок от 2 години.
Присъдата е постановен на 07.11.2018г., подлежи на
обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред ЯОС.
Към административната преписка са приложени освен заверено
копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена ПАМ, талон
за изследване № 000661 от 07.10.2018г., протокол за проверка на дрегера, който е изправен, както и резултатът от теста-с
положителен резултат за NOa_25ТНС25.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е заповед № 18-3392-000305/08. 10. 2018г. на Началник група в РУ-Тунджа към ОД на МВР,
Ямбол, с която на оспорващия е на
оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.
т. 1 б“б“ от ЗДВП-временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1 пр. 2 от ЗДвП.
Съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган
– Началник група към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция оправомощен за това,
съгласно приложената по делото Заповед
рег.№ 326з-1397/23.06.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Ямбол.
Заповедта е издадена в писмена форма,
като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, т.е.
съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са
разпоредбите на материалния и процесуален закон.
Като правно основание за издаване на оспорената
заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“
от ЗДвП. Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на заповедта
гласи: За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е
позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т.1 б“б“ от
ЗДвП хипотези, а именно – управление
на моторно превозно средство под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство
съдът счита за безспорно доказано с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля – служител на
контролния орган, като обективни, последователни и кореспондиращи със събраните
по делото доказателста. Поради това основния наведен в жалбата довод за недоказаност на
извършеното административно нарушение, дало основание за издаване на оспорената
заповед, се явява неоснователен. Описаното в заповедта фактическо основание за
издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията
си и въз основа на който се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
След като
оспорващия е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества , което обстоятелство е установено по
надлежния ред - при съставяне на АУАН с
техническо годно средство талон за
изследване № 000661 от 07.10.2018г., протокол за проверка на дрегера, който е изправен, както и резултатът от теста-с
положителен резултат за NOa_25ТНС25. Основните психоактивни ефекти на канабиса се дължат на
един от тях, известен като тетрахидроканабинол или
съкратено ТНС. В този случай, административният орган не само е имал право, но за
същия е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т.1 б “б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.,
преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени
от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съдът счита
за необходимо да отбележи, че на датата
на извършване на проверката – 07.10.2018 г. е констатирано управлението от
страна на оспорващия на МПС след
употреба на наркотични вещества – т.е налице е по-висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, за което на оспорващия следва да се търси и наказателна отговорност. Доказателство за
последното е и присъда № 147 от 07.11.2018г. по
НОХД № 1113/2018 г. на Районен съд – Ямбол, с която оспорващия е признат
за виновен в това, че на процесната дата и час
управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества, като деянието е
извършено повторно, поради което и на
основание чл. 343б ал. 4 вр. ал. 3, вр. чл. 54 от НК е осъден 2г. 6 месеца лишаване от свобода
и глоба 1000 лева, лишен е и от право да управлява МПС за срок от 2 години.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни
мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. При
издаване на процесната заповед съдът приема, че е
спазена установената от закона форма. В този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС сочи, че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на административен акт. В
конкретния случай фактически основания се съдържат както в оспорената заповед
за прилагане на ПАМ, така и в АУАН №Д944428/07.10.2018г.,
който изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания
административен акт. Същият е съставен за установеното нарушение по чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, предявен и връчен на жалбоподателя на 07.10.2018г.
Именно АУАН е поставил и началото на административното производство по издаване
на процесната заповед.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл.
171, т. 1 б“б“
от ЗДвП. При цитираната законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на принудителна административна мярка е управление на
моторно превозно средство под въздействието на
наркотични вещества. Нарушението на водача е констатирано със съставен
акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Според чл. 189 ал. 3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и
служебно лице.
Не е необходимо да се излагат мотиви
относно целите на процесната принудителна
административна мярка, тъй като въпросните цели са закрепени в разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. За тяхното постигане административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, както вече се изтъкна по-горе.
За прецизност съдът намира за необходимо
да отбележи, че
административно-наказващия орган следва да изписва наименованията на
наркотичните вещества, а не само съкратената им форма. В случая е безспорно, че
на оспорващия е ясно, че дрегера е отчел наличие на
наркотични вещества и не му е нарушено правото на защита, за да бъде отчетено
като съществено нарушение на административно производствените правила това
обстоятелство. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Принудителната
административна мярка се прилага за преустановяване на извършваното и
констатирано с АУАН правонарушение и за предотвратяване на бъдещи нарушения от
този вид. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на
различен правен режим, имат общ правопораждащ факт -
в случая извършено нарушение на ЗДвП.
При
така изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата
е законосъобразна.
Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото оспорващия следва
да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е
съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8 от 2017г./ във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр.
с чл.144 от АПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.М.Б. ЛНЧ ********** *** срещу заповед №
18-3392-000305/08. 10. 2018г. на
Началник група в РУ-Тунджа към ОД на МВР, Ямбол , с която на оспорващия
е наложена ПАМ по чл. 171 т. т. 1 б“б“ от
ЗДВП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Д.М.Б. ЛНЧ **********
*** да заплати на ОДМВР -Ямбол сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: /п/не се чете