Р Е Ш Е Н И Е
№ 631/02.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 312 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Р.Ч.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик, чрез адв. В.С., за сумата в
размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София. Твърди се, че ищецът търпи наказание лишаване от
свобода в Затвора гр. Пазарджик за периода от 15.06.2020 г. до 01.04.2021 г.,
впоследствие лишаване от свобода в Затвора гр. Стара Загора от 01.04.2021 г. до
01.12.2021 г. и отново лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик 01.12.2021
г. до настоящия момент – идентифициран в исковата молба като 21.03.2023 г.
Твърди се, че през цялото време е поставен в условия,
нарушаващи правата му по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, като е държан в
пренаселени килии, в които се падат под 3 кв.м. чиста жилищна площ на човек. Не
му е осигурен санитарен възел и течаща топла, а килиите били мръсни, в тях
имало дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди се, че затворниците си сушали
дрехите в килията и това правело въздуха запарен и труден за дишане, и
причинявало влага. Посочва се, че в Затвора гр. Стара Загора на 50 човека е
имало една баня.
Твърди се, че от един месец ищецът храчел кръв, но не бил
изкарван на преглед и лечение. Било му указано сам да си плаща лечението с
парите, които е спечелил като вече веднъж е съдил ответника.
С горните на ищеца били причинени неимуществени вреди
съставляващи обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт.
Претенцията за неимуществени вреди е определена на сумата
30 000 лв. - по 10 000 лв. за всеки период. Предявен е и акцесорен иск за
присъждане на законна лихва за забава от завеждане на исковата молба до
заплащане на сумите.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се
лично и се представлява от адв. В.С., който поддържа исковата молба. В първото
по делото съдебно заседание, исковата молба е и уточнена от процесуалния
представител в насока, че процесните периоди са: Първи период: от 15.06.2020 г.
до 14.09.2020 г. за Затвора гр. Пазарджик; Втори период: от 14.09.2020 г. до
14.12.2020 г. за Затвора гр. Стара Загора и Трети период: от 14.12.2020 г. до
датата на завеждане на исковата молба за Затвора гр. Пазарджик. Иска се
ответникът да бъде осъден за посочените суми. Претендира разноски.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ оспорва предявения
иск по основание и размер, чрез процесуален представител юрк. Р.. Изразява
становище, че всички помещения, в които лишеният от свобода е бил настаняван са
били ремонтирани и с площ над 4 кв.м. и, че липсват основания за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Представени са подробни
съображения в съдебно заседание и с писмени бележки.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура Пазарджик – редовно уведомена, представлява се от
прокурор Янева, която счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Административен
съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се
запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
На ищеца, на основание чл. 23
ал. 1 вр. чл.23 и чл. 24 от НК е определено по присъди по НОХД № 304 / 2021 г.
ОС Пазарджик - 6 г. 8 м. лиш. от свобода ; НОХД № 498 / 2019 г. на ОС гр.
Благоевград - 4 г. лиш. от свобода ; НОХД № 271 / 2020 г. на PC гр. Пазарджик -
4 г. лиш. от свобода ; НОХД № 152 / 2020 г. на ОС гр. Пазарджик - 8 г. лиш. от
свобода, едно общо наказание в размер на 9 години 6 месеца лишаване от свобода,
като начало на наказанието е започнало на 16.07.2019 година. Ищецът е поставен
на строг режим считано от 11.12.2019 г.
Лишеният от свобода Ч. ***
както следва на 04.02.2020 г. настанен в приемно отделение, спално № 204 с още
2 лиш. от свобода. Спалното помещение е с р-ри 3,60 х 6,13 - 22,07 кв.м., към
тях баня с тоалетна с р-ри 1,13 х 1,80 - 1,33 кв.м. 2 бр. метални легла тип
вишка, 1 бр. единично легло с р-ри 70 х 190 см., 5 броя метални шкафове с р-ри
40 х 45 х 60 см., 2 бр. метални маси със столове, 2 бр. прозорци с р-ри 130 х
50 см.
На 07.02.2020 г. е изведен от
приемно отделение и е настанен в 8-мо отделение спално помещение № 806 с още 5
лиш. от свобода. Спалното помещение е с р-ри 3,69 х 8,39 — общо 30,20 кв. м. в
тях баня с тоалетна с р-ри 1,13 х 1,68 - 1,90 кв.м. Има 3 бр. двойни легла тип
„вишка“ 1 бр. единично легло с р-ри 70 х 190 см., 6 бр. метални шкафове с р-ри
40 х 45 х 60 см., три броя метални маси с по две седалки 3 бр. прозорци с р-ри
130 х 50 см.
На 08.04.2020 г. по негова
желание е настанен в спално помещение № 805 с капацитет 3 легла с още двама
лиш. от свобода и р-ри 3,66 х 4,07 - общо 14,90 кв.м. в тях баня с тоалетна с
р-ри 1,10 х 1,65 - 1,82 кв. м. 1 бр. двойно легло тип „вишка“, 1 бр. единично
легло с р-ри 70 х 190 см., три броя метални шкафове с р-ри 40 х 45 х 60 см., 1
бр. метална маса с три седалки2 бр. прозорци с р-ри 130 х 50 см.
На 14.09.2020 г. е преведен да
продължи образованието си в Затвора гр. Стара Загора.
На 14.12.2020 г. е върнат от
затвора гр. Стара Загора и настанен в 8-мо отделение в Спално помещение № 805,
с капацитет 3 легла с още двама лиш. от свобода и р-ри 3,66 х 4,07 - общо 14,90
кв.м. в тях баня с тоалетна с р-ри 1,10 х 1,65 - 1,82 кв. м. 1 бр. двойно легло
тип „вишка“, 1 бр. единично легло с р-ри 70 х 190 см., три броя метални шкафове
с р-ри 40 х 45 х 60 см., 1 бр. метална маса с три седалки.
На 27.07.2021 г. по негова
молба е настанен в спално помещение № 801 до деня на изготвяне на справката
представена по настоящото дело. Помещението е с капацитет 6 легла с р-ри 3,67 х
8,39 - общо 30,79 кв. м. в тях баня с тоалетна с р-ри 1,18 х 1,96 - 1 , 96 кв.
м., 3 бр. двойни легла тип „вишка“, с р-ри на едното 70 х 190 см., 6 бр.
метални шкафове с р-ри 40 х45 х 60 см., 3 бр. метални маси с по два стола, 3
бр. прозорци с р-ри 130 х 50 см.
По данни от Затвора –
Пазарджик на лишените от свобода се предоставят метли кофи, парцали, препарати
за почистване на спалните помещения и коридорите. На част от лишените от
свобода, които са в материално затруднение и не провеждат свиждане с близките
си администрацията на затвора им осигурява санитарни материали, самобръсначки,
крем, четки за бръснене, четки, пасти за зъби и шампоани. Отделно от това на
всички лишени от свобода се подсигуряват по 400 грама прах за пране и 4 броя
тоалетни сапуни на месец.
В допълнителна справка е
представена информация касаещи условията в Затвора – Пазарджик. Посочено е, че
сградата на корпуса на затвора, е изцяло обновена, след продължилата през 2018
- 2020 година, мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд. Ремонтът
приключил окончателно през м. януари 2020 година, а лишеният от свобода Ч.
постъпил в затвора на 04.02.2020 год., т.е лишеният от свобода Ч., е обитавал
изцяло отремонтирани спални помещения.
Всяко спално помещение
разполагало със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен - 24 часа в денонощието.
Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение
разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща, а
топлата вода е по график, съобразно осигуряване на достатъчно количества топла
вода за лична хигиена на лишените от свобода, и всички битови дейности в
затвора, като кухненски блок, столова, медицински център, перални помещения и
др. Посочено е, че Затворът гр. Пазарджик е газифициран през 2003 година, и по
този начин е осигурено отоплението и топлата вода за битови нужди на лишените
от свобода. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) обслужването е
възложено на външен изпълнител, с който е наличен сключен договор, представен
по делото. Представени са и доказателства за реалното изпълнение на ДДД
услугите– протоколи.
Установено е, че почистването
на килиите се извършва от лишените от свобода, а на останалите площи по график.
Територията на района се почиствала ежедневно неколкократно. Осигурени били
закрити контейнери за смет, които се извозват четирикратно през седмицата, по
установен график, от сметосъбиращата и сметоизвозваща фирма.
Съгласно представена
медицинска справка за състоянието на ищеца през октомври 2016 г. поради
съмнение за белодробна Туберкулоза е проведена рентгенография и консултация е пулмолог,
със заключение че липсват данни за активно белодробно заболяване.
При първоначалния преглед след
превод от Затвор Бобов Дол, на 04.02.2020 г. не е имал оплаквания и не са били
установени съществени отклонения в състоянието При престоя в Затвор - Пазарджик
не се е налагала съществена медицинска намеса. Няма регистрирани хронични
заболявания. Не се е налагало да бъде консултиран по друг повод и/или
хоспитализиран. Посещенията му от тогава да настоящия момент са били със
спорадичен характер, с разнообразни но банални оплаквания.
Налични са данни за предходни
хоспитализации значително предхождащи процесния период, които обаче не са
свързани с процесните оплаквания за храчене на кръв.
За изясняване на фактическата
обстановка във връзка с твърдението на ищеца за липса на достъп до адекватна
медицинска грижа поради храчене кръв, по делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно,
обективно и изготвено от компетентно лице. Със заключението е прието, че ищецът
към момента на заключението не страда от активно белодробно заболяване. Същият
е съобщил за прекарана туберкулоза в миналото /преди 30 г./, като вещото лице не
е открило досие в картотеката на СБАБПФЗ-същите се съхраняват по правилник 20 г.
Прието е, че е налице пълно възстановяване, без усложнения/обяснимо от
последващите рентгенографии правени по други поводи, предвид здравният му
картон/. Наличният хроничен бронхит в ремисия /необострен/ и е в пряка
причинно-следствена връзка с тютюнопушенето, тъй като е установено, че ищецът е
пушач от пълно /с 35 пкг+./ Освен това вещото лице изрично е посочило, че няма
медицински доказателства за настоящ и/или предишен кръвохрак.
В съдебно заседание вещото лице отново изрично
е уточнило, че ищецът е боледувал от туберкулоза и е излекуван. В момента няма
данни за туберкулоза, нито има белези от прекарана туберкулоза. Излекуван е и
се е възстановил. Въпреки че ищецът му е
казал, че преди 2 месеца е имал кръвохрак, доколкото това е белег на тежки
белодробни заболявания, липсват данни за такива. Дало е и принципен отговор, че
инцидентен кръвохрак можело да се получи при грипно състояние, което преминава
и не е свързано със сериозно белодробно заболяване.
За изясняване на фактическата
обстановка и установяване на твърдените от жалбоподателя неблагоприятни условия
при настаняването му в Затвора – Пазарджик е изслушан свидетелят Е.М.Й., а за
твърдените от жалбоподателя неблагоприятни условия при настаняването му в
Затвора – Стара Загора е изслушан свидетелят Д.М.Б..
Свидетелят Й. твърди,
че познава ищеца от затвора от 2017 г., тъй като и самия свидетел бил в затвора
вече 5 години. С ищеца били в една стая през 2017 г., но за малко, към
настоящия момент били в едно отделение сме с ищеца. Твърди, че нямали достъп до
топла вода, имали един път седмично пералня и два пъти седмично за по един час
топла вода. Било пълно с дървеници, които излизали от самите стени. Посочва
обаче и, че на 2-3 месеца минавали да пръскат, като според него пръскането е с
водичка с една пръскачка. Посочва също, че имали санитарен възел с течаща
студена вода, както и, че в килиите прозорците могат да се отварят, за да се
проветрява.
Твърди също, че лишените от
свобода перяли вътре в килиите и вътре простирали, като се проветрявали през
прозорците. Почистването се извършвало от лишените от свобода по график.
Свидетелят посочва също, че ищецът
повърнал кръв пред него, което се случило около два месеца преди показанията на
свидетеля.
Съдът кредитира частично показанията
на свидетеля. Кредитира ги в частта относно твърденията, че лишените от свобода
имали санитарен възел с течаща студена вода, както и, че в килиите прозорците
могат да се отварят, за да се проветрява, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Не ги кредитира в частта касаеща
наличието на дървеници и хлебарки, както и че била извършвана дезинсекция с
вода, както и че се налага пране в килиите, тъй като тези обстоятелства се
опровергават от представените договори за ДДД услуги и данни за наличие на
пералня в затвора.
Свидетелят Б. твърди, че
е бил в Затвора гр. Стара Загора в приемно отделение 14 дни в Стара Загора.
След това го преместили в Затвора гр. Стара Загора, за период от 4 месеца и на
15 септември ме преместиха в Затвора гр. Пазарджик.
Когато бил в Затвора гр. Стара
Загора бил в една килия с ищеца 4 месеца. Вътре имало счупени легла. Килията била
с 15 легла, нямало шкафове. Храната я слагали в чанти по земята. Само легла имало
в килията. Тя имала 4 прозореца, средни по размер. Имало две лампи, другите били
изгорели. Четири месеца никой не сменил изгорелите лампи.
През цялото време имало 15
човека в килията. Имало тоалетна, с ламарина, една тенекия, но урината изтичала,
защото нямало шахта. Мивка имало в тоалетната, но мръсна. Имало и студена
течаща вода.
Свидетелят твърди, че в
килията чистел той, другите не искали да чистят. Ищецът също чистел.
Имало пералня понякога в четвъртък.
Пералнята не можело да се ползва, защото трябвало да се направи една молба до
началника на затвора, но посочва и, че никой не е забранявал да се ползва
пералнята. На парното сушели дрехите, които изперат.
Прозорците на килията се
отваряли и така проветрявали.
В килията имало дървеници и
хлебарки и никой не ходел да пръска през всичките четири месеца.
От представената по делото
справка за лишения от свобода Б. – свидетел, става видно, че същият е бил
задържан в Затвора – Стара Загора в периода 14.09.2020 г. – 30.12.2020 г.,
което и съвпада с втория процесен период на ищеца (от 14.09.2020 г. до
14.12.2020 г. за Затвора гр. Стара Загора). Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото по делото липсват писмени доказателства или ангажирани
доказателства от страна на ответника за обективните условия, в които е бил
настанен ищеца в Затвора Стара Загора, които да опровергават показанията на
свидетеля.
Доказателства от
страна на ищеца относно реално претърпени вреди и техния размер в Затвора -
Пазарджик не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като
съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на
предявяване на исковата претенция, ищецът е с настоящо местопребиваване в
Затвора гр. Пазарджик. Предвид това искът се явява допустим по отношение на
претенцията за пребиваването в Затвора гр. Пазарджик и за Затвора гр. Стара
Загора.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на Затвора гр. Пазарджик и на Затвора гр. Стара Загора, към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване
на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна
по своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС
при изтърпяване на наказанието на ищца в Затвора гр. Пазарджик и в Затвора гр.
Стара Загора, определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да
е не по-малка от 4,00м². На
следващо място чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС посочва, че, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС,
спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени
със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според
който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
По отношение на процесните периоди, касаещи изтърпяване на наказанието в
Затвора гр. Пазарджик, настоящият състав намира, че от страна на ответника бяха
ангажирани достатъчен брой писмени доказателства, които не са оспорени от
страна на ищеца и в този смисъл притежават формална доказателствена сила, от
които е видно, че лицето за целия период на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пазарджик е било настанено в помещения, които са с
площ не по-малка от 4,00м² на лишен от свобода, с осигурен достъп до
течаща студена и топла вода, с достатъчна осветеност на помещенията в светлата
и тъмната част на деня и възможност за проветрение. Това се установява и от
представената справка за помещенията, в които е бил настанен лишеният от
свобода, която установява, че спалните помещения са били с площ на настаняване
над 4 кв.м. за всеки настанен лишен от свобода, като всяко спално помещение е
било с прозорци даващи възможност за естествена осветеност и проветрение и с
наличен санитарен възел с течаща вода, описани подробно по-горе.
По отношение на твърдението, че дрехите на лишените от свобода се перели в
стаята и се сушели там, което водело до наличието на мухъл и задуха, се
установи, че е бил осигурен достъп до пералня Затвора – Пазарджик. От
показанията на св. Й. се установи също, че макар пране и сушене на дрехи да се
извършва по килиите, същите разполагат с прозорци за проветерение, което е част
от задълженията на лишените от свобода. От представената информация със справка
от ответника се доказва също, че прането на лишените от свобода може да се суши
в сушилнята на затвора или в предвидени за целта простори в общите помещения.
Съответно пък проветрението на спалните помещенията е отговорност на
настанените лишени от свобода, в случай че са сушили дрехи вътре в помещенията.
Във връзка с твърденията за лошо осветление, от справката от Затвора гр. Пазарджик
се установи, че във всяко от помещенията са били налични прозорци даващи
възможност за естествена светлина в помещенията. От страна на ищеца или
свидетелят не се посочва да е липсвало изкуствено осветление – лампи.
Помещенията са ползвани след извършен ремонт през 2020 г. и при реализирани
текущи ремонти, и при наличие на осигурена дезинсекция и дератизация.
Не се доказват и твърденията на ищеца за кръвохрак и липса на адекватно
медицинско лечение. От приетото по делото заключение по съдебно – медицинската
експертиза се установи, че липсват данни за заболяване провокиращо храчене на
кръв, което да изисква лечение в тази насока на ищеца.
Предвид това не се установява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС по повод
битовите и санитарно-хигиенните условия при изтърпяване на наказанието в
Затвора гр. Пазарджик по отношение на А.Р.Ч. за периодите от 15.06.2020 г. до
14.09.2020 г. и от 14.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба
(тоест за първия и третия исков период).
Нещо повече, от страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства подкрепящи твърденията в исковата молба за претърпени вреди и/или
поставянето му в неблагоприятно положение по отношение на тази част от иска.
Що се касае до втория искова период - от 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. за пребиваване
в Затвора гр. Стара Загора, съдът намира следното: Още с № 446/28.03.2023 г.,
постановено по настоящото дело, на ответника е указано да представи информация
и данни относно битовите условия в Затвора гр. Стара Загора, при които е бил
настанен ищецът, вкл. данни за хигиенни и битови
условия, настаняване на ищеца в помещения, тяхното обзавеждане и площ в
квадратни метри, брой лица настанени в помещенията, осветление, хигиенизиране,
достъп до течаща топла и студена вода, достъп до санитарен възел, като е
предоставил срок за това. Указанията не са изпълнени в дадения срок. Не са
изпълнени и към момента на второто по делото съдебно заседание. В същото
(о.с.з. от 15.06.2023 г.), ответникът е заявил, че ще представи съответните данни и информация,
за което съдът му е дал последна възможност. Такива не са представени и до
третото по делото съдебно заседание (05.10.2023 г.). От страна на ищеца обаче
са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Б., от които
се установява пренаселеност на килиите, в които е бил настанен ищецът и лоши
битови условия. Предвид това и по аргумент от чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
приема за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на килиите, в които е
бил настанен в Затвора – Стара Загора и относно твърдените лоши битови условия
при престоя му там, които са указали негативно въздействие върху лишения от
свобода. Предвид това се дължи и обезщетение за процесния период 14.09.2020 г.
до 14.12.2020 г., равняващ се на 92 дни, като следва да се определи обезщетение
по справедливост и съобразно съдебната практика в общ размер на 664 лева.
С оглед всички изложените, настоящият състав намира предявените искови
претенции за периодите за престоя в Затвора - Пазарджик от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г.
и от 14.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 за
недоказани и неоснователни, а претенцията за периода 14.09.2020 г. до
14.12.2020 г. за престоя в Затвора – Стара Загора за основателна и доказана.
Предвид основателността на главната искова претенция за процесния период 14.09.2020
г. до 14.12.2020 г. за престоя в Затвора – Стара Загора, основателен се явява и
предявеният акцесорен иск за присъждане на лихви.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
РЕШИ
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да изплати на А.Р.Ч., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Пазарджик обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за престоя му в Затвора - Стара Загора за периода 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер на 664 лева, ведно със законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Р.Ч., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за престоя му в Затвора - Стара Загора за
периода 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. за размера от 665 лв.
до 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Р.Ч., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за престоя му в Затвора - Пазарджик за периода 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г. и за периода от 14.12.2020 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 27.03.2023 г., в общ размер на 20 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пазарджик в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: