Решение по дело №403/2011 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 96

гр.П., 23.08.2012г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                   СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Виолета Михалева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 403 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на „Т.-79”ЕООД с.Б., общ. П. против наказателно постановление (НП) № 23-2303656/26.09.2011г. на изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” гр.С.., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лв., на основание чл.414, ал.1 КТ, за извършено нарушение на чл.152 КТ, затова, че на 06-07.06.2011г., в гр.П., в качеството си на работодател не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на П. К. К., ЕГН **********, работеща на длъжност „сервитьор” в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя - кафе градина в гр.П., ул.”Т.”, №....

В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че не са налице основания за отмяна на постановлението, се иска НП да бъде изменено, като размерът на наложената санкция на дружеството да бъде намален с приложението на привилегирован състав за извършеното нарушение. Към жалбата не се представят доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуален представител-адвокат, подържа подадената жалба, ангажира доказателства.

Административно наказващият орган представя преписката по проведеното пред него производство, негов процесуален представител-юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Подадена е от юридическото лице, посочено в НП като нарушител. Съдът установи, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 31.10.2011г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата срещу издаденото наказателно постановление е депозирана пред административнонаказващия орган по пощата и е входирана на 09.11.2011г. В представената административно наказателна преписка не е приложен пощенски плик, от клеймото на който да се установи датата на депозиране на жалбата, поради което и с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя, съдът приема, че е спазен срока предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН, още повече, че възражения в тази насока от наказващия орган не са направени.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) 23-2303656/13.07.2012г., съставен от В.Г.-старши инспектор при Д„ИТ Софийска област” гр.С.. От събраните по делото доказателства се установи, че АУАН е съставен в присъствието на лицето Х.а. М. – съпруг и пълномощник на управителя на дружеството, посочено в АУАН и НП като нарушител. Видно от представеното по делото пълномощно, М. е надлежно упълномощен да представлява юридическото лице при ангажиране на отговорността му съобразно чл.83 ЗАНН. Препис от акта е връчен на предствителя на нарушителя. Описаната в АУАН фактическа обстановка на нарушението е идентична със словесното описание на нарушението дадено в НП. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП.

Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление.

Фактическата обстановка е безспорна като цяло и се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, в това число от трудов договор № 2/2011г., график за разпределение на работното време на обект кафе градина в гр.П., ул.”Т.”, №..., стопанисван от жалбоподателя, както и от показанията на свидетелите В.Г. и К.К.. Видно от доказателствата, лицето П. К. К. е била в трудово правоотношение с дружеството работодател „Т.-79”ЕООД, на длъжност „сервитьор”, като е изпълнявала трудова функция в обекта на 06.06.2011г., втора смяна от 16.00ч. до 24.00ч и на 07.07.2011г., първа смяна от 08.00ч. до 16.00ч., с което работодателят не е спазил предписанието на чл.152 КТ, за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя относно приложението на разпоредбата на чл.415в КТ. Случаят касае неосигуряване на императивно регламентираната минимална непрекъсната междудневна 12 часова почивка на работника, което нарушение е на формално извършване, не е необходимо да са настъпили вреди за работника от извършването му и при допускането му е неотстранимо впоследствие, поради което и предвид липсата на кумулативно предвидените предпоставки правилно административно-наказващия орган не е приложил по-благоприятната разпоредба на горецитирания текст.

При правилно установената фактическа обстановка наказващият орган правилно е приложил материалния закон и правилно и законосъобразно е наложил  имуществена санкция в размер 1 500лв., която е определена при съблюдаване на принципа за индивидуализация на наказанието, съгласно чл.27 ЗАНН и е в размер на минимума предвиден в закона.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2303656/26.09.2011г. на изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” гр.С..

Решението подлежи на касационно обжалване пред БАдС в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :