Р Е
Ш Е Н
И Е № 399
12.01.2021 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Пенка Маринов
прокурор:
Петко Георгиев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №373 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №268 от 18.06.2020г. РС Стара
Загора отменил електронен фиш, серия Г №0009134, издаден от ОДМВР Стара Загора,
с което на „ТСН-2011“ ЕООД, седалище гр. Стара Загора за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.431, т.1 от КЗ
била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият, който чрез процесуален представител, го обжалва в
срок с твърдения, че същото било неправилно, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон.
Касаторът твърди, че неправилно РС
приел, че в електронния фиш /ЕФ/ не било дадено пълно описание на нарушението и
така бил нарушен чл.189, ал.4 от ЗДвП. Този извод не бил правилен, защото в
процесния фиш имало дадено пълно описание на нарушението – управление на МПС,
за което няма сключена задължителна застраховка „ГО“. От представената преписка
било видно, че собственото на наказания МПС не било спряно от движение, а на
гърба на снимковия материал бил изписано кога и в колко часа било заснето
нарушението. Приложеното доказателство /удостоверение за пригодност/ касаело
именно техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение.
Сочи се още, че чл.638, ал.4 от КЗ съдържал както правилото за поведение, така
и санкцията за нарушаването му. От формална страна ЕФ съдържал всичките си
реквизити.
По тези съображения се претендира отмяна
на решението, като неправилно и се иска постановяване на друго такова, което да
потвърди жаления ЕФ.
Касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован се представлява от адв. А.Р., която поддържа
подаденото писмено становище и наведените в него доводи за оставяне в сила на
процесното решение. Претендира и разноски, като
прилага списък на същите.
Представителят на
ОП дава заключение за основателност на жалбата и за неправилност на въззивното
решение. ЕФ съдържал всички изискуеми се реквизити, че от всички събрани
доказателства се удостоверявало кое било техническото средство, което заснело
нарушението.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е основателна.
За да отмени жаления ЕФ въззивният съд
приел за установено от фактическа страна, че на 10.10.2019г. в 09.03 часа в
град Стара Загора е констатирано управление на МПС, за което нямало сключен
договор за задължителна застраховка „ГО“, като нарушението било установено с
техническо средство от посочен вид и индивидуализиращ номер. Приел, че МПС било
собственост на „ТСН-2011“ЕООД с управител М.Я.. От справка, приета по делото,
съдът установил сключена застраховка ГО за автомобила на 20.08.2019г. за срок
до 23,59 часа на 20.08.2019г., която била прекратена в 00,00 часа на
21.09.2019г. поради причина „смяна на собственика“. Такава била сключена отново
на 28.10.2019г.
От правна страна и въз основа на
гореустановените факти, РС посочил, че ЕФ бил издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения, като на първо място посочил, че от приложените
доказателства, не ставало ясно кога било извършена заснемането, с какво
техническо средство и какви констатации били направени. Според РС представените
писмени доказателства за одобрен тип система, не касаели посочения в ЕФ модел,
поради което не можело да се извърши проверка дали към датата на установяване на
нарушението, използваното техническо средство било в техническа изправност,
което ограничавало правото на защита на наказаното лице.
Отделно от това, РС посочил, че от
представените в преписката документи, удостоверяващи техническа пригодност на
АТСС, не касаели АТСС Twin CAM SD2D0025, което се сочело
в обжалвания ЕФ, като средството, което заснело нарушението, като съдът
обобщил, че в хода на съдебното дирене не били събрани доказателства, че на
процесната дата и време имало извършени действия от контролните орани по
установяване на конкретното нарушение.
На следващо място, РС приел и довод за
допуснато нарушение – непълнота на описанието, изразяваща се в липса на
описание на начина на извършване на нарушението, което да кореспондирало с
приложимата правна норма. Член 483, ал.1, т.1 от КЗ задължавал всеки субект да
има сключена застраховка „ГО“ за притежавано от него МПС, което било в
движение. Макар и да се сочели данни, че дружеството притежавало въпросното
МПС, то не било посочено дали същото не било спряно от движение. Това било
възприето от въззивния съд за непълнота в описанието на нарушението, а липсата
на такова винаги водела до нарушение на правото на защита. При този извод за
основателност на жалба, РС присъдил в тежест на органа и разноски в размер на
100 лева.
Касационната инстанция намира доводите на
РС за допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното административно
– наказателно производство /АНП/ за неправилно изградени, вкл. и не
кореспондиращи на наличния пред него доказателствен материал.
Правилно РС сочи, че законодателят
установява изрична възможност, нарушенията по чл.438, ал.1 от КЗ и в частност
това, за което е издаден процесния ЕФ, сер. Г, № 0009134, да могат да бъдат
установявани чрез АТТС от одобрен тип. Именно по този ред е установено и
конкретното нарушение, като данните от фиша сочат, че това е извършено чрез
заснемане на движение на визираното МПС в град Стара Загора на 10.10.2019г. в
09.03 часа с техническото средство с идентификационен номер SD2D0025 и модел Twin CAM.
По делото е налично неоспорено писмено доказателства /л.24/, протокол от
проверка № 37-С-ИСИС от 09.07.2019г., сочещо, че на такава е подложено
измервателно средство SN SD2D0025, както и че
същото е в съответствие с одобрения тип. Няма спор, че в ЕФ се визира като
използвано именно АТТС с този номер.
Ето защо доводите на РС, че пред него няма
доказателства дали използваното техническо средство е от одобрен тип и в
техническа пригодност към датата на установяване на нарушението с него се
явяват неправилно изградени, а от там и изводът му за допуснати съществени
процесуални нарушения е изграден при неправилно приложение на закона. Следва
също така да се посочи, че въпросното не може да се определя като съществено
процесуално нарушение, а евентуално би съставлява извод за недоказаност на
нарушението, но с оглед наличните данни за техническата пригодност на конкретно използваната АТСС към
датата на установяване на нарушението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ то следва извод,
че същото е било напълно годно за използване.
Не се споделят и доводите на РС, че
описанието, дадено в ЕФ на конкретното нарушение е непълно, тъй като не се
сочели данни дали МПС е спряно от движение или не е, като това се въздига в
нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Конкретно посоченото от
обективна страна на нарушението във фиша е за движение на МПС на конкретна дата
и час в град Стара Загора, за което няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка ГО. Няма спор, че съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
този вид застраховка е задължителен за МПС, които са регистрирани в страната и
не са спрени от движение, но с оглед санкционната норма на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, напълно достатъчно е посочване на данни за движение на МПС по националната
пътна мрежа, за което обаче няма сключен договор за този вид задължителна
застраховка. Такова описание има дадено в ЕФ и то е достатъчно за наказаното
лице да разбере предявеното му административно-наказателно обвинение. Фактът
дали МПС е спряно от движение не се релевира сам по себе си в санкционната
норма, която изисква единствено установяване на липса на сключен договор за ГО
и движение на МПС въпреки това. Евентуално, ако бъде доказано твърдение в
насока, че въпросното МПС е спряно от движение, то това ще е обстоятелство,
което да обоснове извод за липса на нарушение, но не и за липса на съставомерен
признак от обективна страна на деянието.
Касационната инстанция не установява да
има допуснати такива нарушения, които действително да са от категорията на
съществените и да водят до нарушение правото на защита на наказаното лице.
Решението като неправилно следва да се отмени. Доколкото обаче при
произнасянето на въззивния съд, същият не е извършил преценка по същество на спора, а именно дали
се доказва извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ от наказаното лице,
се налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС,
който да извърши такава проверка.
С оглед извода за основателност на
касационната жалба, то следва жаленото решение да се отмени и в частта му, в която
в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 370 лв., предвид
акцесорния характер на претенцията за разноски.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№268 от 18.06.2020г., постановено по анд № 354/2020г. по описа на РС Стара
Загора.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: 1.
2.