М О Т И В И към Присъда № 368 от 30.11.2010
г., постановена по н. о. х . дело № 2235 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия Л.Х.Н. ***, за извършено от него престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс НК),
за това, че на 13.02.2010 г. в с. Г. област Пазарджик, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот, като е срязал пантите на гаражна
врата, е отнел чужди движими вещи- 2 броя нископрофилни гуми марка „AVON CR
85”- 15 цола, 2 броя гуми „MISHELIN ENERGY”- 15 цола и 4 броя алуминиеви ляти
джанти- 15 цола, всичко на обща стойност 390 лева, от владението на А.К.Н. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството по делото по
отношение на подсъдимия се проведе при условията на задочното производство
поради отсъствието му от страната, удостоверено с официални справки от ОД на
МВР. В процеса деецът се представляваше и защитаваше от назначен му служебен
защитник. Последният не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален
размер, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установявало
деянието на подсъдимия. Предлага налагане на наказанието да стане при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
В наказателния
процес не е предявен граждански иск от пострадалия.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.
301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият от известно време
живеел в с. Г. като знаел, че съседът му св. А.Н. се намира в чужбина. В тази
връзка той решил да открадне гуми с джанти от гаража му, като за целта взел чук
и гаечен ключ, прескочил оградата на имота, срязал гумените панти на вратата на
изградения от дървени дъски гараж и проникнал вътре. С помощта на крика и
гаечния ключ свалил гумите с джантите от автомобила, а именно- 2 броя
нископрофилни гуми марка „AVON CR 85”- 15 цола, 2 броя гуми „MISHELIN ENERGY”-
15 цола и 4 броя алуминиеви ляти джанти- 15 цола и ги пренесъл у дома си. По-
късно вечерта ги продал за сумата от 160 лева на св. А.А., който имал вулканизатор
и се занимавал и с дейност по изкупуване на гуми и джанти.
Били проведени оперативно-
издирвателни мероприятия, като били установени авторът на деянието и
местонахождението на вещите. Св. А. обяснил на разследващите полицаи за
продадените му от подсъдимия вещи, като им дал и регистрационният номер на
автомобил, с който деецът бил дошъл при него. Гумите и джантите били предадени
с протокол за доброволно предаване от св. Н. ***, като на свидетеля била
върната и дадената от него сума за закупуването им. Обяснено му било, че парите
били предоставени от подсъдимия във връзка с продажбата на вещите. В
последствие те били върнати на собственика им с разписка, също от 04.03.2010 г.
От назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза е видно, че
стойността на отнетите вещи възлиза на 390 лева по пазарни цени, като се
приспаднело овехтяването им.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. А., приобщените по
реда на чл. 281 ал. 5 във връзка с ал. 1 т. 5 от НПК показания на свидетелите Г.Т.
и А.Н. от досъдебното производство, заключението на оценъчната експертиза на
вещото лице Куманова, както и писмените доказателства, приложени по делото- докладна
записка (л. 8 от ДП), жалба (л. 9), протокол за предаване (л.12), разписка (л.
13), справки за задгранични пътувания (л. 16- 17), справка за съдимост (л. 34),
характеристична справка (л. 35) и други.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Л.Х.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на по чл. 195 ал. 1 т. 3 във
връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, като на 13.02.2010 г. в с. Г. област Пазарджик,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, като е срязал
пантите на гаражна врата, е отнел чужди движими вещи- 2 броя нископрофилни гуми
марка „AVON CR 85”- 15 цола, 2 броя гуми „MISHELIN ENERGY”- 15 цола и 4 броя
алуминиеви ляти джанти- 15 цола, всичко на обща стойност 390 лева от владението
на А.К.Н. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните гласни и писмени
доказателства безспорно се доказа извършеното от подсъдимия престъпление. Същият
пред св. Т. подробно е разяснил механизма на деянието, като е описал в писмено
обяснение как е извършил кражбата. Процесните вещи, собственост на св. Н., по
даденото от последния описание, са били намерени и иззети от вулканизатора на
св. А., който също е дал описание на вида на подсъдимия, както и е посочил
номера на автомобила, с който лицето е дошло при него. Налице са еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се показания, поради което няма основание
те да не бъдат кредитирани. Като се имат предвид и писмените данни- протокол и
разписка за предаване на вещите, няма спор, че именно тези автомобилни гуми и
джанти са били предмет на инкриминираното деяние.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъплението
е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които деецът е установил
своя такава. Налице е
и квалифициращият състав на деянието- повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот, т.е. взломна кражба.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието- че лишава от фактическа власт собственика на чужди движими
вещи, предвиждал е неговите обществено опасни последици- преминаването на тези
вещи в своята фактическа власт и е искал настъпването им- целял е
установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е
извършено и със специално намерение от страна на подсъдимия- противозаконно да
се присвоят вещите, т.е. да се извършат с тях по- нататъшни действия на
фактическо или юридическо разпореждане, каквото реално е било направено чрез
продажбата им, като лицето е съзнавало, че отнетите вещи не са негова
изключителна собственост и, че отсъства съгласие на собственика им за подобно
разпореждане.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното
деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на
наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната, а освен това и са със зачестила актуалност напоследък. Следва
да се има предвид обаче и обществената опасност на конкретното деяние, която не
е особено висока, като се има предвид сравнително невисоката стойност на
предмета на престъплението, обстоятелството, че вещите са върнати на
собственика им, както и това, че подсъдимият парично е обезщетил и лицето, на
което е продал отнетите вещи.
При определяне
вида и размера на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства следва да се зачете оказаното съдействие на дееца при
първоначалните следствени действия чрез направеното от него признание и
описание на механизма на деянието пред полицейския служител. Отделно от това
следва да се имат предвид и не особено високата стойност на отнетото, което,
макар и да не е било доброволно върнато от дееца, е възстановено като сума на
св. А., който се е явил в качеството на добросъвествен купувач на откраднатите
вещи, защото не е знаел тези обстоятелства към момента на сделката. По
отношение на миналата съдимост на дееца (видно от справката му за съдимост се
установява, че той е освобождаван на два пъти от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”) следва, че същият не е осъждан,
което също представлява смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващи обстоятелства
следва да се вземат под внимание отрицателните характеристични
данни за дееца- това, че не се ползва с добро име сред обществото, макар и без
да осъществявал контакти с лица от криминалния контингент.
Съдът намира, че в
случая по отношение на наказанието не може да е приложима разпоредбата на чл.
55 ал. 1 от НК, защото в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко и то да се замени с друго по- леко. Дори обществената опасност тук да е
по- ниска в сравнение с обикновената за престъпления от този вид, по делото не
е налице такова съществено отклонение от това, което е имал предвид
законодателят при предвиждане на наказанието за посегателства от този вид.
Липсват такива многобройни смекчаващи обстоятелства, които в съвкупността си
значително да намаляват обществената опасност на престъплението, а наличните
такива следва да се преценят при индивидуализацията на наказанието, като
мотивировка за налагането му към минималния размер. Затова в случая за
постигане на целта на личната и генерална превенция съдът намира, че следва да
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, за което
съществуват необходимите предпоставки за условно осъждане по смисъла на чл. 66
ал. 1 от НК. Така определеното по вид и размер наказание е в състояние да
въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца, като се мотивират и
очаквания чрез него да се постигнат целените промени в съзнанието им към
спазване на законите и добрите нрави. Целта на наказанието е с него да намери
реализация идеята на законодателя за поправяне на дееца и без да се оказва
ненужно негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи
максимален резултат от наложената санкция. В този смисъл определеният срок на
условното осъждане се явява своеобразна форма на контрол върху цялостното
поведение на подсъдимия за осъответния период от време и е достатъчен за
постигане на очакваната цел.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените разноски по делото за експертиза в размер на по 35 лева,
платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия,
незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и
желанието за бързо и лесно облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/