Решение по дело №1242/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 17 ноември 2018 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20184120101242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                           № 429

  гр.Горна Оряховица, 30.10.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                    Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1242/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

            Ищцата Н.П.Н.(чрез мл.адв.С.К. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с Р.Х.Н. са сключили граждански брак на 30.11.1996г. в гр.Г.Оряхо­вица, за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на Общ.Г.Оряховица. От брака си  съпрузите  имат  роден  син Х.Р.Н.(роден през 1997г.), който понастоящем е пълнолетен. След сключването на гражданския брак си закупили жилище в гр.Лясковец и заживели заедно. Твърди се, че през първите няколко години на брака семейните им отно­шения се развивали нормално. Впоследствие започнали да възникват различни проблеми и конфликти, като през последните пет години в отношенията им настъпило сериозно влошаване. Противоречията и конфликтите ставали все по-сериозни. Често  съпрузите имали съществени различия по въпроси на бита и семейните финанси. В отношенията им настъпило дълбоко и трайно разстройство. Всички опити за нормализиране на отношенията не дали резултат. Твърди се, че от около четири години съпрузите са във фактическа раздяла. Прекъснати били общите икономически, социално-битови отношения и изяви като семейство. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, както и е изпразнен от съдържание и съществува само формално. Моли съда да прекрати гражданския брак, поради нас­тъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Желае, след прекратяването на брака да възстанови предбрачното  си фамилно име Костадинова. Семейното  жилище било продадено и съпрузите нямали никакво общо движимо или недвижимо имущество. Ищцата не претендира лична издръжка.

Няма претенции за разноски.

  Ответникът Р.Х.Н. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.В.К. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител счита иска за допустим. Ищцата носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че с ответника са разделени повече от четири години, че между тях съществува пълно отчуждение, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.  В случай, че по делото бъде установено дълбоко и непоправимо разстройство на брака на съпрузите, същият следвало да бъде прекратен с развод. Не възразява след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име.

           Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото – Р.Х.Н. и  Н.П.Н. са сключили граждански брак на 30.11.1996г. в гр.Г.Оряхо­вица, за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на Общ.Г.Оряховица. От брака си  съпрузите  имат  роден  син Х.Р.Н.(роден през 1997г.), който понастоящем е пълнолетен.

           С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Т. Г.С. и св.Л. М.В. заявяват, че страните са били добро и сплотено семейство в началото на брачния им живот. От преди около 9-10години отношенията им се влошили, като се сочат за причини  зависимостта на ответника от хазарта и натрупаните дългове, както  и  проявената от него към съпругата агресия(предимно словесна). Твърди се, че  съпрузите са правили някакви опити за заздравят брака си, но се оказали безуспешни. Н.П.Н. заминала за Великобритания. Според свидетелите семейното жилище в гр.Лясковец е продадено и синът Х.Р.Н. живеел на квартира.  И двамата свидетели дават своето становище, че бракът на страните не би могъл да се заздрави. като съпрузите не поддържали никакви контакти. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Съдът  счита, че дължи произнасяне  относно ползването на семейно жилище. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището,  в което  семейството  живее, без оглед  чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Не се установи по делото наличието на семейно жилище по смисъла на закона(същото е продадено преди образуване на производството), като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на  такова семейно жилище.

             Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание да възстанови  предбрачното си фамилното си име Костадинова. По този начин, след прекратяване на брака Н.П.Н. ще възстанови  предбрачното си фамилното име и ще се именува занапред – К. 

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно(по 15.00лв.) от страните, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак  на 30.11.1996г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на Общ.Г.О., между  Р.Х.Н. с ЕГН**********,  с постоянен и настоящ адрес: *** и Н.П.Н.  с ЕГН**********, с постоянен и настоящ  адрес: ***, с друг известен адрес: Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия ...., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА Н.П.Н.  да продължи носи след прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име К.

 

            ОСЪЖДА Р.Х.Н. с ЕГН**********,  с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Н.П.Н.  с ЕГН**********, с постоянен и настоящ  адрес: ***, с друг известен адрес: Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия ...., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода;  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

             Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                         

                                                                                          Районен съдия: