РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 234
/ 19.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в
открито заседание на дванадесет и втори март през две хиляди двадесет и третата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря РАДОСЛАВА
МАНОВА като разгледа докладваното от
съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 161 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение № 912 от 08.12.2022г., постановено по
адм. дело № 366 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022г., в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода К.Д.И. с ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Враца, сумата в размер на 300,00лв. за периода от 02.04.2020 г. до
28.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба 31.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода К.Д.И. с ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Враца, мораторна лихва в размер на 60,75лв.,
за периода 02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022 г.
3. Поддържа
се, че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно, сиреч
постановено в противоречие с материалния закон.
Възраженията
в касационната жалба се свеждат до становището, че твърденията на И. за това,
че през процесния период е бил подложен на непрекъснат тормоз от лишения от
свобода Я. са останали недоказани в хода на първоинстанционното производство. Поддържа
се, че ако твърдените от И. действия на Я. са били действително осъществени, то
непременно съответните служители от администрацията на затвора са щели да ги
констатират. В този контекст се интерпретират показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели.
Твърди се,
че въпреки организационните затруднения, лишените от свобода К.И. и Д. Я. са
били настанени в отделни килии и им е било осигурено самостоятелно и нормално
съществуване.
Отбелязва се
факта, че К.И. с имал психични проблеми назад във времето и е лекуван в
психиатричната болница към Затвора гр. Ловеч.
Заявената
окончателна позиция е, че в случая не с налице виновно поведение, действие или
бездействие на администрацията па Затвора гр. Пазарджик по отношение па лишения
от свобода К.И..
Иска се
решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена
изцяло.
4. Постъпила
е касационна жалба от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца,
срещу Решение № 912 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 366 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2022г.,
в частта му с която е отхвърлен иска на К.Д.И. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Враца, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за сумата над 300 лева до предявения размер от 10 000 лева.
5.
Жалбоподателя И. счита обжалваното първоинстанционно решение за постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Поддържа се,
че присъденото обезщетение не отговаря на реалния обем и размер на
неимуществените вреди, които е претърпял, както и на системните бездействия на
администрацията. Твърди се, че ответната администрация не е преустановила
незаконосъобразното си бездействие, независимо от предходните две осъдителни
решения на съда. В останалата част, жалбата представлява интерпретация на
съдебните решения постановени в предходни съдебни производства.
Подобна
позиция се поддържа и от служебния защитник на жалбоподателя.
Иска се,
жалбата да бъде уважена, така както е заявена, като се присъдят разноски в
размер от 60 лв., представляващи стойността на провеждани от И. телефонни разговори
с неговия пълномощник.
6. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че доказателствата
по делото не съдържат данни за действия или бездействия на администрацията,
които да са предприети в нарушение на закона.
ІІ. За допустимостта :
7. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустими.
ІІІ. За фактите :
8. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които И. е
основал исковата си претенция се свеждат до следното : в периода 02.04.2020 г.
до 28.08.2020 г., той и лишения от свобода Я., били настанени съответно в килии
№ 112 и №114у които били съседни, раздели само от преградна стена. При тези
условия, през периода Я., посредством удари по стената, отправяне на закани и
заплахи и други подобни действия е упражнявал психически тормоз върху И.. Заявено е, че въпреки нееднократно
отправяните сигнали и жалби за тези действия на Я., администрацията на затвора
Пазарджик не е предприела необходимите действия, за да бъде преустановено или
ограничено това поведение от страна на лишения от свобода Я..
9. В хода на
първоинстанционното производство са били приобщени по делото : Справка вх. № 5493 от 21.06.2020 г. ; Медицинска справка от 09.05.2022 г., на
Медицински център на Затвора Враца; заповеди за наложени дисциплинарни
наказания и преписките към тях; Решение №204 от 08.04.2020 г., постановено по адм.
д. № 1259 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019 г.; Решение № 674 от
29.09.2021 г., постановено по адм. д. № 1351 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2020г., както с оглед показанията депозирани от свидетелите А., У.,
И. и С..
10. Въз основа на
данните съдържащи се в тези писмени и гласни доказателства, първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено следното :
В периода от 02.04.2020
г. до 28.08.2020 г., И. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик, като е поставен в условията на „специален режим“
и е бил настанен в 112 спално помещение в Зоната с повишена сигурност и охрана.
В периода от 06.07.2018
г. до 27.10.2020 г. лишеният от свобода Д. К. Я. е изтърпявал наказанието си в Затвора гр. Пазарджик. От 23.08.2019 г. до
привеждането му на 27.10.2020 г. в Затвора гр. София за доизтърпяване на
наложената му присъда, Я. е бил в условията на
„специален режим“ и настанен в Зоната с повишена сигурност и охрана, бил
е настанен в 114 спално помещение.
И. е бил освидетелстван
от психиатър с диагноза „Биполярно личностно разстройство“. По време на престоя
в Затвора Пазарджик е консултиран два пъти с лекар психиатър, като му е
назначена терапия.
Констатирано от съда е,
че на лишеният от свобода Я., многократно са били налагани дисциплинарни
наказания, като според Заповед № Л-1077 от 03.08.2020 г.(л. 153 по а.д. №
366/2022 г.),
същият е нарушил установения ред, като по време на престой на открито е
осъществил психологически тормоз, изразяващ се в обиди и псувни, отправени към И.,
който също е провеждал престой на открито на друго каре. Наложило се е намесата
на постовия надзирател за прекратяване на конфликта и прибирането на И. в
отделението. За това деяние на Я. е било наложено наказание извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за 7 дни.
Съобразено от съда е, че
с Решение №204 от 08.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1259 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2019 г., ответната Главна дирекция е била
осъдена да заплати на И. обезщетение
в размер на 200,00 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 02.09.2019
г. до 30.10.2019 г. от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик, изразяващи се в не преместване на лишения от свобода Я. в
друга килия и допускане да се достигне до вербални и физически заплахи по
отношение на И.. Съобразено е и че с Решение
№ 674 от 29.09.2021 г., постановено по адм. д. № 1351 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2020г., ответната Главна дирекция е била
осъдена да заплати на И. обезщетение в размер на 300,00 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г. от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Пазарджик,
изразяващи се изразяващи
се в не преместване на лишения от свобода Я. в друга килия и допускане да се
достигне до вербални и физически заплахи по отношение на И..
Въз основа на
показанията на свидетеля А. е прието, че в действителност лишения от свобода Я.
е бил агресивен спрямо ищеца, като е тропал нощно време по стената, палил нещо
в килията, нещо чупил, хвърлял боклуци и вода, в карето отправял закани, че ако
И. не му дадял цигари, вечерта нямало да спи, както и че И. се държал възпитано
с Я. и го приканвал и той да се държи така, но Я. продължава да е агресивен.
Въз основа на
показанията на останалите свидетели е прието за установено, че килии 112 и 114
са една до друга, дели ги една тухлена стена, би било възможно между прозорците
на помещенията да се подава нещо. Прозорците на санитарните помещения били
близо. През
нощта се правели периодични обходи в затвора и надзирателите внимавали за
стържене и тропане, с оглед да се установят и елиминират опити за бягство.
11. Въз основа на тези
данни и като е съобразил фактическите констатации, правните изводи и разрешаването
на исковите претенции предмет на производствата по АД №
1259 по описа на съда за 2019 г. и АД № 1351 по описа на съда 2020 г., по
конкретния казус е прието, че незаконосъобразно бездействие, не е преустановено
и е продължило и през исковия период,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола
върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от
свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Конкретно установените по делото факти са, че
през времетраенето на исковия период от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., И. е
бил настанен и е пребивавал в съседна килия с лишения от свобода Я., съответно
килия № 112 и килия № 114. Прието за установено е, че лишения от свобода Я. е
бил агресивен спрямо И., вербално го е нападал, упражнявал е психически тормоз,
както и че е тропал по стената, която разделя килиите, заливал го с вода и
боклуци, които констатации са основани и на показанията на разпитания свидетел
А.. В този контекст е посочени заповедите с които през този период лишения от
свобода Я. е наказван от Началника на Затвора Пазарджик с изолиране в
наказателна килия и извънредно дежурство по поддържане на чистотата, все във
връзка с проявено неподчинение, агресивно поведение, както към служители на
затвора, така и към И..
12. При това положение е
формиран извода, че са били налице незаконосъобразни бездействия от страна на
администрацията на Затвора Пазарджик,
тъй като не са били предприети своевременно мерки за защита на живота и здравето на ищеца.
Пояснено от
първоинстанционния съд е, че независимо от липсата на по-конкретни
доказателства относно изживените отрицателни емоции, не предприемането на
адекватни действия от страна на затворническата администрация за
предотвратяване на възникналия конфликт, дава основания на съда да приеме, че
тези изострени междуличностни отношения са от такова естество, че да
предизвикат твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на
настъпила неимуществена вреда за него.
Като е съобразил това,
както и сравнително не продължителния период в който И. е бил поставен в
неблагоприятна среда, съдът е преценил, че справедливото обезщетение в случая е
в размер на 300,00лв.
ІV. За правото :
13. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
14. Прегледа на
действащото национално законодателство сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Ясно е, че с оглед
изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно за да обоснове извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието
възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
15. В контекста на
цитираната нормативна уредба, съобразно правилото чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.
Приложението на тази
процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти –
задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това
положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за
Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен
факт с правно значение.
Следва обаче да се
съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни
лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при
невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс,
длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в
който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва
с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от
длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до
установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството
доказателства.
16. В случая, в отговор
на изрично направеното указание от съда, Началника на Затвора Пазарджик е
представил съответните справки, заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания на И. и на Я. и преписките по
които са издадени. Данните съдържащи се в тях, преценени в контекста на
фактическите и правни констатации изложени в решенията по АД № 1259 по описа на
съда за 2019 г. и АД № 1351 по описа на съда 2020 г., както и показанията на
свидетеля А. са достатъчни за да се формира несъмнен извод, че между лишените
от свобода И. и Я. са се сложили във времето, едни твърде недобри, личностни
отношение, които са имали като външно проявление, перманентни скандали помежду
им, отправяне на обидни думи и квалификации, удари по стените и други подобни действия, целящи
предизвикване на страх, притеснения и други неприятни психични състояния. Без
съмнение, както лошите отношения между двамата лишени от свобода, така и предприеманите
агресивни действия от страна на Я. и то не само срещу И., са били известни на
администрацията на затвора. По делото обаче, липсват данни да са предприемани
конкретни действия, които да са били насочени към разрешаване на възникналия и продължил
във времето междуличностен конфликт. В този смисъл, трябва да се посочи, че
преместването на Я. и И. в различни, но съседни, долепени една до друга килии,
повече от очевидно, не е действие, което
е насочено към разрешаването на въпроса, породен от недобрите отношения помежду
им и създаването на едни, относително нормални условия за обитаване от двамата
лишени от свобода. Налагането на дисциплинарни наказания, както на Я., така и
на И., също не е имало за резултат преустановяването на конфликта помежду им и
формиране на нормална среда за изтърпяване на наложените им наказания.
В този смисъл, правилно
първоинстанционния съд е достигнал до извода, че заявеният пред него иск е
доказан по основание.
17. Следва да се приеме,
че размера на дължимото обезщетение, също е обоснован и правилно определен от
решаващия съд. В случая става реч за неимуществени вреди, които са последица
само и единствено от действията на друг лишен от свобода и породените между
него и И. недобри личностни взаимоотношения, за които обаче, без съмнение е
допринесъл и жалбоподателя И.. Извън тези, други неблагоприятни фактори на
средата и условията при които И. е изтърпявал наказанието си в процесния период
от време, нито се твърди, нито се установява да са били налице. Правилно е
отчетен и сравнително не продължителния период от време, през който
администрацията е бездействала и не е предприела мерки за осигуряване на
нормална среда за обитаване на И..
Като е достигнал до
същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен
на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на първоинстанционното
производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
18. Искането за
присъждане на извършени разноски по настоящото производство от страна на
жалбоподателя И. е изцяло неоснователно, не само защото липсват каквито и да е
данни, че такива действително са сторени. Стойността на телефонните разговори
между страната в процеса и неговият пълномощник не са безусловно необходими и
задължителни разходи по производството и поради това не са пряко и
непосредствено свързани с него. Поради тази причина, те не подлежат на
обезвъзмездяване.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 912 от
08.12.2022г., постановено по адм. дело № 366 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2022г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.