№ 314
гр. София, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110163108 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. М. срещу „И О К“ ЕООД.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 5 от 29.05.2015г.,
който бил прекратен на 27.09.2021г. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение й се полагали 120 дни платен годишен отпуск, който останал неизползван,
поради което счита, че работодателят й дължал обезщетение в размер на 2819,28 лв. Моли
ответникът да бъде осъден да й заплати посочената сума. С допълнителна молба от
13.01.2022г. признава, че след образуване на настоящото дело е получила плащане от
ответника за сумата от 2025лв.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава
наличието на трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване на
27.09.2021г., както и че към посочената дата ищцата е имала 120 дни неизползван платен
годишен отпуск. Поддържа и това, че през м.01.2022г. е заплатил доброволно на ищцата
сумата от 2025 лв., с което счита, че е погасил изцяло задълженията си към нея. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ е в тежест на ищцата да докаже прекратяване на трудовото
правоотношение, по което в нейна полза е възникнало правото на платен годишен отпуск с
1
посочената в исковата молба продължителност, а в тежест на ответника е да докаже
ползване от страна на ищцата на платения годишен отпуск за или заплащане на
претендираното обезщетение.
В случая с изрично определение на съда от 22.09.2022г. са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право (в т.ч. наличието на трудово правоотношение между страните;
неговото прекратяване на 27.09.2021г.; че към посочената дата на ищцата се е полагал 120
дни платен годишен отпуск, който не е използвала).
Единственият спорен въпрос между страните касае размера на дължимото обезщетение, по
който съдът намира следното:
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се
изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение,
т.е. по същия начин, по който се изчислява и възнаграждението при ползване на отпуск.
Съгласно чл. 177 КТ възнаграждението при ползване на платен годишен отпуск се изчислява
съобразно начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (ал. 1), а когато
няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни
при същия работодател - съобразно уговорените в трудовия договор основно и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (ал. 2).
Съгласно чл. 21, ал. 2 НСОРЗ когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет,
колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са
увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е
бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се
изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 КТ, към възнаграждението
за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното
брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
От изложеното следва, че при ползване на платен годишен отпуск, работодателят дължи
добавка, която е предназначена да компенсира работниците и служителите, които поради
ползване на платения си годишен отпуск, не получават увеличена работна заплата, каквато
биха получили, ако не ползваха отпуск. Непризнаването на тази добавка и по отношение на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск би противоречало на изричното
правило, предвидено в чл. 224, ал. 2, което приравнява начина на изчисляване на двете
вземания. Не съществува и основание за поставяне на работниците и служителите в
различно положение взависимост от това дали са ползвали платения си отпуск или поради
някаква причина не са го ползвали към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Съвсем отделен е въпросът, че в конкретния случай се твърди, че ищцата
не е ползвала отпуска си поради ползване на такъв за отглеждане на дете, което с оглед
изричната забрана по чл. 13, ал. 3 от Закон за защита от дискриминацията, на още по-силно
основание не позволява различното й третиране при подобрение на условията на труд, на
2
което би имала право, ако не ползваше такъв отпуск.
По изложените съображения следва да се приеме, че при определяне размера на дължимото
обезщетение по чл. 224 КТ следва да се съобразят и измененията в минималната работна
заплата до прекратяване на трудовото правоотношение, при което дължимата от ответника
сума се равнява на 2819,28 лв. (вариант 2 по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза).
С определение на съда от 22.09.2022г. е отделено за безспорно обстоятелството, че в хода на
процеса (м.01.2022г.) ответникът е заплатил на ищцата сумата от 2025 лв., което
обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). Следователно
непогасеният остатък се равнява на 794,28 лв., до която сума следва да се уважи предявения
иск, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2819,28 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, дължимата държавна
такса в размер на 112,77 лв. и сторените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер
на 250 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И О К“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район ........, ул. „....“ № 10, вх. А, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М., с ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. ..... сумата от 794,28 ЛЕВА, представляваща непогасен
остатък от обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ппредявения иск за разликата над уважения размер от 794,28 лв. до пълния
предявен размер от 2819,28 лв.
ОСЪЖДА „И О К“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район ........, ул. „....“ № 10, вх. А, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 112,77 ЛЕВА – държавна
такса и 250 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
3
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4