РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. В**,18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
И**К** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 258 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решението по гр. дело
№ 2872 по описа на ВРС за 2018г.
Въззивникът „Б**п**" ЕАД, ЕИК
**** обжалва
решението, с което е уважен предявения от Ю.Г.А. ***, ЕГН **********
иск по чл.357 ал.1 вр.чл.188 т.1 от КТ. Във възивната
жалба се развиват доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на обжалвания акт и моли да се отмени
изцяло, като се постанови решение, с което бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата Ю.Г.А. е подала отговор, с който оспорва подадената жалба и моли да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, след като
съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните
с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и предметните предели на въззивното производство,
очертани в предявената жалба, съобразявайки разпоредбата на чл.269 от ГПК и след преценка
на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за
установено следното:
Производството
е по трудов спор с правна квалификация чл. 357, ал.
1, вр. с
чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”,
наложено със заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на
Главния изпълнителен директор на „Б**
п*" ЕАД.
Не се спори,че между страните
е налице трудово правоотношение,както и че със Заповед № РД-06-2015/22.10.2018
г. на Главния изпълнителен директор на „Б** п*" ЕАД на ищцата,която е на
длъжност „контрольор,пощенска служба в ПС-В**" е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка".
От заповедта е видно, че за да
наложи дисциплинарното наказание „забележка" работодателят е приел, че
ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.8 КТ за това, че на 16.07.2018 г. се е подписала като свидетел на съставен
неправомерно констативен протокол за установяване часовата разлика между системата
за видеонаблюдение в сградата на ОПС Видин и
действителния час,без реално да е присъствала в момента на установяване на
разликата.
Цитираният констативен
протокол е приложен по делото и от същия е видно,че ищцата го е подписала ,като
последният факт не се оспорва от страните и съдът го приема за установен.Освен
от ищцата същия е подписан от К** И** и Е** Г*,като с протокола се удостоверява
факта ,че часът на видеонаблюдението не съвпада с
действителния час,като времевата разлика е час и двадесет минути.
От ищцата е изискано обяснение
и същата ,на 27.09.2018 г.,е изготвила такова.
Към писмения отговор на
ответника са представени следните документи: обяснения от С** Ц**/охранител/ и
П**Н**/охранител/, копие от Докладна записка на и.д.ръководител на ОПС до гл.изп.дир. на „БП"ЕАД,копие от
докладна на Е** Г** /специалит БЗР и ОУЛ/,копие от
докладна на Д**Б**-директор дирекция „Сигурност"към ЦУЕ на БП"ЕАД.
Разпитани са и
свидетелите Л** С** и К** И**.
От показанията им се извличат
данни за действията им на 16.07.2018 г.,включително и тези на ищцата. От същите
се установява, че времето, изписано на монитор, при
осъществяваното видеонаблюдение в сградата се
разминава с действителното с около час и двадесет минути, като за удостоверяване на този факт и помолени от
свидетелката Л** С**, ищцата, свидетелката К** И** и служителя Е** Г**, подписват изготвеният от С** констативен протокол.
Разпитаните свидетели са
категорични за наличното разминаване във времето, което са установили лично и непосредствено ,и което се
потвърждава и от ангажираните към писменият отговор доказателства.
Свидетелката И** сочи, че целта на констативния протокол е свързана с
информираността на роботодателя:" ... Искахме с
този протокол да уведомим генералния директор,че има разлика в часовото време. Идеята беше да сигнализираме работодателя за тази
разлика, защото разбрах от Л**, че ще я накажат, че е отишла по-рано на работа, което всъщност не е така...".
От така установената фактическа обстановка, ВРС правилно
е приел, че при издаване на атакуваната заповед са спазени формалните
изисквания, но същата е незаконосъобразна по същество и е отменил
същата. Мотивите на първоинстанционния съд са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва
се преповтарят в настоящото изложение. В разглеждания случай работодателят е спазил
императивните изисквания на закона - чл. 193 и чл. 195 КТ, във връзка с
налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, квалифицирани като такива по
чл. 187, т.8, пр.1 КТ.
Спорен между страните е
въпроса дали описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали наложеното
наказание се явява съответно.
В случая първоинстанционният
съд е приел, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
на доброто име на работодателя - чл. 187, т.8 от КТ.
Уронването на доброто име, от своя страна,
представлява действия, бездействия, с които се вреди на репутацията на
работодателя пред трети лица.
Изложените факти в заповедта
за дисциплинарно наказание не осъществяват състава на тези дисциплинарни
нарушения. Съобразно съдебната практика в повечето случаи злоупотребата с
доверието на работодателя е свързано с нанасяне на имуществена вреда за
дружеството, респективно извличане на облага за работника или служителя /
решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о.,решение
№ 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о.,решение № 95 от
27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2013 г., IV г. о. , решение № 272 от
3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г. о./.
В някои случаи злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, без да настъпила вреда за работодателя, но
работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или
за трето лице / решение 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело 112 от 2016 г. на ВКС
г.к. IV г.о. ./.
Във връзка с изложеното в процесния случай не са разкрива фактическия състав на
нарушението по чл. 187 т.8 от КТ/ злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто име на работодателя/.
При тези данни предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен, а Заповед № РД-06-2015/22.10.2018
г. на Главния изпълнителен директор на „Б*** п*" ЕАД, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Като е постановил
решение в гория смисъл ВРС е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В полза на въззиваемата
следва да се присъдят направените във въззивната
инстанция разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 21.03.2019 г. по
гр. дело №2872, по описа на ВЛС за 2018 г.
ОСЪЖДА „Б**
п**" ЕАД, ЕИК*** да заплати на Ю.Г.А. ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева ,
представляваща направените от нея разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: