Присъда по дело №283/2024 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта:	12
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Тихомир Колев Колев

Дело:	20245540200283
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Чирпан, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
СъдебниМария Ст. Халачева

заседатели:Р. П. ТОТЕВА
при участието на секретаря Донка Д. В.а
и прокурора П. Й. Й.
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Наказателно дело от общ
характер № 20245540200283 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. Р. И. - **, български гражданин, средно
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в
това, че на 23.06.2023г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, на ул. „Отец Паисий“,
в западната част на обособен Общински пазар, на обособена търговска маса –
тип „сергия“, без съгласието на притежателите на изключителните права:
„NIKE INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453
USA“ , „Adidas AG Postfach 1120 D-91072 Herzogenaurach”; „HUGO BOSS
Trade Management GmbH, & Co KG, DE, Metzingen, D-72555 Dieseltrasse 12“;
„PUMA SE, PUMA Way 1 D – 91074 Herzogenaurach, DE“; „LACOSTE 31 – 37,
boulevard de Montmorency 75016 Paris FRANCIA (FR)“; „GUCCIO GUCCI S.P.,
IT, FIRENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R“; „LOUIS VUITTON Malletier, 2,
rue du Pont – Neuf, Paris 75001, FR“; „CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST
205 West 39th Street New York, New York 10018 USA“;,
използвал в търговската дейност /по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 във вр.
ал.1 от ЗМГО: Използване в търговската дейност е предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с
тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак”/,
марките „NIKE“, „ADIDAS“, „HUGO BOSS“, „PUMA“, „LACOSTE“,
„GUCCIO GUCCI“, „LOUIS VUITTON“, „CALVIN KLEIN“ – обект на тези
1

изключителни права, без правно основание, като съхранявал стоки с цел
продажба, както следва:
- 15 броя тениски с къс ръкав на стойност 568,50 лв; 19 броя детски
тениски на стойност 665 лв; 14 броя къси панталони на стойност 732,20 лв; 81
броя клинове на стойност 4754,70 лв; 8 броя анцугови долнища на стойност
469,60 лв; 25 броя детски комплект тениска и къси гащи на стойност 2247,50
лв – всички с марка „NIKE“ на обща стойност 9437,50 лева;
- 18 броя тениски с къс ръкав на стойност 768,60 лв; 4 броя детски
тениски на стойност 153,60 лв; 6 броя къси панталони на стойност 330 лв; 20
броя клинове на стойност 1142 лв; 5 броя детски комплекти тениска и къси
гащи на стойност 510 лв – всички с марка „ADIDAS“ на обща стойност
2904,20 лева;
- 5 броя тениски с къс ръкав на стойност 975 лева – всички с марка
„HUGO BOSS“;
- 4 броя тениски с къс ръкав на стойност 178 лв; 2 броя къси панталони
на стойност 109,20 лв; 21 броя клинове на стойност 1239 лв; 2 броя анцугови
долнища на стойност 118 лв – всички с марка „PUMA“ на обща стойност
1644,20 лева; 4 броя тениски с къс ръкав на стойност 536 лева – всички с
марка „LACOSTE“;
- 5 броя детски тениски на стойност 1271,50 лева – всички с марка
„GUCCIO GUCCI“;
- 5 броя тениски с къс ръкав на стойност 1435,50 лева – всички с марка
„LOUIS VUITTON“;
- 6 броя клинове на стойност 752,40 лева – всички с марка „CALVIN
KLEIN“ или всички стоки на обща стойност 18956,30 лева, поради което и на
основание чл. 172б, ал. 1 от НК , във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА
на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА и глоба в
размер на 1000 / хиляда/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА така наложеното на
подсъдимият Н. Р. И. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила, като ВЪЗЛАГА
възпитателната работа с условно осъдения подсъдим на ПИ при РУ –
Пловдив, отговарящ за района в който живее осъдения.

На основание чл. 172б, ал.3 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 15 броя тениски с къс ръкав; 19 броя
детски тениски; 14 броя къси панталони; 81 броя клинове; 8 броя анцугови
долнища; 25 броя детски комплект тениска и къси гащи – всички с марка
„NIKE“; 18 броя тениски с къс ръкав; 4 броя детски тениски; 6 броя къси
панталони; 20 броя клинове; 5 броя детски комплекти тениска и къси гащи –
всички с марка „ADIDAS“; 5 броя тениски с къс ръкав – всички с марка
„HUGO BOSS“; 4 броя тениски с къс ръкав; 2 броя къси панталони; 21 броя
2

клинове; 2 броя анцугови долнища – всички с марка „PUMA“; 4 броя тениски
с къс ръкав – всички с марка „LACOSTE“; 5 броя детски тениски – всички с
марка „GUCCIO GUCCI“; 5 броя тениски с къс ръкав – всички с марка
„LOUIS VUITTON“; 6 броя клинове – всички с марка „CALVIN KLEIN“,
които след влизане на присъдата в сила, да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Р. И. с п.а. и ЕГН да заплати по сметка на ОД
МВР Ст. Загора направените по делото разноски в ДП в размер на 491.40 лева
за съдебна експертиза за нарушаване на търговска марка и оценителна
експертиза 43.74 лв. – за фото - албум, както и по сметка на РС Чирпан
направените в съдебното производство разноски в размер на 77,84 лева за
възнаграждение на в.л.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от
днес пред ОС - Стара Загора.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 283 / 2024 г. по описа на РС Чирпан

Обвинението е против подсъдимият ** - роден на **, български гражданин, средно
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН:**********, за престъпление по чл. 172б,
ал. 1 от НК, за това, че на 23.06.2023г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, на ул. „Отец Паисий“,
в западната част на обособен Общински пазар, на обособена търговска маса – тип „сергия“,
без съгласието на притежателите на изключителните права: „NIKE INNOVATE C.V. One
Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA“; „Adidas AG Postfach 1120 D-91072
Herzogenaurach”; „HUGO BOSS Trade Management GmbH, & Co KG, DE, Metzingen, D-72555
Dieseltrasse 12“; „PUMA SE, PUMA Way 1 D – 91074 Herzogenaurach, DE“; „LACOSTE 31 –
37, boulevard de Montmorency 75016 Paris FRANCIA (FR)“; „GUCCIO GUCCI S.P., IT,
FIRENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R“; „LOUIS VUITTON Malletier, 2, rue du Pont –
Neuf, Paris 75001, FR“; „CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST 205 West 39th Street New
York, New York 10018 USA“;, ЗМГО: „Използване в търговската дейност е предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак”/, марките „NIKE“,
„ADIDAS“, „HUGO BOSS“, „PUMA“, „LACOSTE“, „GUCCIO GUCCI“, „LOUIS VUITTON“,
„CALVIN KLEIN“ – обект на тези изключителни права, без правно основание, като
съхранявал стоки с цел продажба, както следва: 15 броя тениски с къс ръкав на стойност
568,50 лв; 19 броя детски тениски на стойност 665 лв; 14 броя къси панталони на стойност
732,20 лв; 81 броя клинове на стойност 4754,70 лв; 8 броя анцугови долнища на стойност
469,60 лв; 25 броя детски комплект тениска и къси гащи на стойност 2247,50 лв – всички с
марка „NIKE“ на обща стойност 9437,50 лева; 18 броя тениски с къс ръкав на стойност
768,60 лв; 4 броя детски тениски на стойност 153,60 лв; 6 броя къси панталони на стойност
330 лв; 20 броя клинове на стойност 1142 лв; 5 броя детски комплекти тениска и къси гащи
на стойност 510 лв – всички с марка „ADIDAS“ на обща стойност 2904,20 лева; 5 броя
тениски с къс ръкав на стойност 975 лева – всички с марка „HUGO BOSS“; 4 броя тениски с
къс ръкав на стойност 178 лв; 2 броя къси панталони на стойност 109,20 лв; 21 броя клинове
на стойност 1239 лв; 2 броя анцугови долнища на стойност 118 лв – всички с марка „PUMA“
на обща стойност 1644,20 лева; 4 броя тениски с къс ръкав на стойност 536 лева – всички с
марка „LACOSTE“; 5 броя детски тениски на стойност 1271,50 лева – всички с марка
„GUCCIO GUCCI“; 5 броя тениски с къс ръкав на стойност 1435,50 лева – всички с марка
„LOUIS VUITTON“; 6 броя клинове на стойност 752,40 лева – всички с марка „CALVIN
KLEIN“ или всички стоки на обща стойност 18956,30 лева.
Производството се разгледа по общият ред.
Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Моли съда, лично и чрез процесуалния си представител, да приеме, че не е виновен
по повдигнатото му обвинение и да постанови оправдателна присъда.
Представителят на обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия
обвинение и моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода при баланс на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като смекчаващо вината обстоятелство да
приеме чистото му съдебно минало, а като отегчаващо липсата на критичност към
извършеното, а именно наказание лишаване от свобода в размер под средния предвиден в
закона около 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 5 хиляди лева. Предлага
изпълнението на така определеното му наказание да се отложи с изпитателен срок от 3
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като разноските от наказателното производство да
се заплатят от подсъдимия. Моли веществени доказателства на осн. чл. 172б ал. 3 от НК да
се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
От събраните и приобщени по делото доказателства, събрани в хода на досъдебното
и съдебното производство, приложени към ДП № 208/2023г. по описа на РУ Чирпан както
1

следва: Протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, Протокол за доброволно
предаване, Протоколи за разпити на обвиняем, Справка за съдимост, Характеристична
справка, Протоколи за разпит на свидетели,Справка от патентното ведомство гр. София,
Писмо отговор от МФ на РБ, Агенция Митници № 32-475033/ 13.07.2023 г., Комплексна
експертиза за нарушаване на права по индустриална собственост породени от регистрирани
за територията на Р.България търговски марки и оценка на стоки с права по индустриална
собственост, ДСМПИС, Протокол № 249 от 27.08.2024г., О-ние № 785/25.09.2024г. по ЧНД
974 от 2024г. по описа на ОС Стара Загора, Протоколи за разпити на свидетели **,
пълномощни, апостили, справка за съдимост с рег. № 241111005000480017 от 11.11.2024г.,
както и актуална справка за съдимост с рег.№ 250401005000155136/01.10.2025г.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.06.2023г. свидетелят ** – началник група „Криминална полиция " при РУ
Чирпан, св. ** – мл. ПИ при РУ Чирпан, ** - инспектор Икономическа Полиция при РУ
Чирпан и ** - Старши Разследващ полицай при РУ Чирпан извършили проверка на
територията на Общинския пазар в гр.Чирпан. Повод за проверката била получена
информация, че на сергия на пазара са изложени за продажба различни дрехи от защитени
търговски марки. На място били установени два щанда /метални маси, тип сергия / , на
единия били изложени за продажба детски дрехи, а на другия спортни мъжки и дамски
дрехи с логото на търговските марки „NIKE“ , „Adidas „ , „HUGO BOSS“; , „PUMA“ ,
„LACOSTE“,„GUCCIO GUCCI“ ,„LOUIS VUITTON“ и „CALVIN KLEIN“. Част от дрехите
били на закачалки, който били закачени за метални стойки / т.н. щендери за дрехи, друга част
от дрехите били сгънати и подредени на щандовете. До щандовете стояли двама мъже и
една жена. Св. ** запитал лицата кой продава спортните дрехи, по-младия от мъжете му
отговорил, че са негови. Заявил, че детските дрехи също са негови, а мъжа и жената са
родителите му, който му помагат при продажбите. Дрехите купувал от Турция и ги продавал
по пазари в различни градове в страната. Снета била самоличността на лицата- подсъдимия
** и родителите му – св. ** и **. Подсъдимия обяснил, че превозва дрехите с товарен
автомобил – микробус Мерцедес Спринтер, който бил в близост до щандовете. Служителите
на РУ Чирпан извършили проверка в автомобила, като не били установени други дрехи и
лица. С оглед установеното, Ст. РП ** изготвил постановление за започване на разследване.
Бил изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие и Фото-албум, които са приложени,
приети и неоспорени по делото.
С Протокол за доброволно предаване от от същия ден 23.06.2023г. подсъдимия **
предал на Ст.РП ** 15 броя тениски с къс ръкав, 19 броя детски тениски, 14 броя къси
панталони, 81 броя клинове, 8 броя анцугови долнища, 25 броя детски комплект тениска и
къси гащи – всички с марка „NIKE“, 18 броя тениски с къс ръкав, 4 броя детски тениски, 6
броя къси панталони, 20 броя клинове, 5 броя детски комплекти тениска и къси гащи –
всички с марка „ADIDAS“ , 5 броя тениски с къс ръкав – всички с марка „HUGO BOSS“; 4
броя тениски с къс ръкав, 2 броя къси панталони, 21 броя клинове, 2 броя анцугови
долнища – всички с марка „PUMA“ , 4 броя тениски с къс ръкав – всички с марка
„LACOSTE“; 5 броя детски тениски – всички с марка „GUCCIO GUCCI“; 5 броя тениски с
къс ръкав – всички с марка „LOUIS VUITTON“; 6 броя клинове – всички с марка „CALVIN
KLEIN“, като заявил, че ги е закупил от Турция, за да ги продава в България, негови са и
няма документи за тях. Горното обстоятелство саморъчно записал в съставения Протокол за
доброволно предаване.
С писмо от „Патентно ведомство на Република България „ е заявено, че в базата
данни на ведомството не са установени данни за вписване на лицензионни договори в
Държавния регистър, разрешаващи на подсъдимия ** използването на търговските марки
„NIKE“ , „Adidas „ , „HUGO BOSS“; , „PUMA“ , „LACOSTE“,„GUCCIO GUCCI“ ,„LOUIS
VUITTON“ и „CALVIN KLEIN“.
Изготвената комплексна експертиза за нарушаване на права по индустриална
2

собственост е дала следното заключение :
Търговските знаци с които са маркирани процесиите вещи, описани и приобщени
като веществени доказателства по делото, а именно марките: GUCCI , „HUGO BOSS,
CALVIN KLEIN, „LOUIS VUITTON, „NIKE“, „LACOSTE, „ADIDAS и „PUMA“ са
идентична с обектите на регистрирани и действащи на територията на страната търговски
марки, както следва: GUCCI , „HUGO BOSS, CALVIN KLEIN, „LOUIS VUITTON , „NIKE“,
„LACOSTE, „ADIDAS и „PUMA“.
Посочените обекти по индустриална собственост са действащи на територията на Р
България . Установено е, че маркировката на знаци и надписи върху иззетите стоки
маркирани като GUCCI , „HUGO BOSS, CALVIN KLEIN, „LOUIS VUITTON , „NIKE“,
„LACOSTE, „ADIDAS и „PUMA“ поради своята идентичност, със знаците и надписите,
обект на релевантна търговска подробно описана в т. V, могат да заблудят потребителя в
случай, че са ползвани без правно основание при ползването им в търговската практика.
Идентичността е установена по отношение на всички показатели, подлежащи на изследване,
подробно описани в т. V.1 до V.8; Отделно от това, категорията „вероятност от объркване" е
приложима само в контекста, на хипотезата за сходство (виж чл. 13 ал. (1). т. 2 от ЗМГО),
като категорията „вероятност от объркване" е използвана от законодателя само по повод
хипотезата по чл. 13 ал. (1), т. 2 от ЗМГО. Тъй като при извършването на сравнителния
анализ между марките и маркировката, не се установи сходство, а само идентичност,
считам, че потребителя директно ще бъде заблуден, отчитайки положените надписи по
инкриминираните облекла.
От заключението на вещото лице се установява, че всички инкриминирани артикули
без изключение носят поне един търговски знак, идентичен на обект на регистрирана
търговска марка. В случай, че в хода на досъдебното производство не се установят
доказателства които да доказват разрешение от страна на право-притежателя на марката, за
ползването й в търговската практика, то правата на тази марка от настоящата експертиза, ще
са нарушени, като съответно потребителите биха били заблудени относно произхода на
стоките носещи тези маркировки.
Вещото лице посочва още, че правомерно ползване на регистрирани и действащи
търговски марки се осъществява по някой от следните начини:
а/ чрез отстъпена лицензия, която принципно е ограничена най-малко по територия
и време;
б/ чрез договор между право-притежателят или негов представител, за дистрибуция
и дилърство;
в/ чрез изчерпване правата по чл. 17 от ЗМГО, което подлежи на доказване по
надлежният ред. Като изчерпването на правата е възможно само по отношение на
оригинални стоки;
г/ особени (необичайни) форми на санкция (съгласие) от страна на право-
притежателя или негов оторизиран представител, за ползване на марката за определена
територия и време.
д/ за лична употреба, дейност различна от търговската практика;
Търговските знаци поставени на процесните стоки, обозначаващи инкриминираните
вещи, предмет на настоящото ДП са притежание на юридическите лица, както следва:
„HUGO BOSS Trade Management GmbH, & Co KG, DE, Metzingen, D-72555 Dieseltrasse 12“;
„CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST 205 West 39th Street New York, New York 10018
USA“;, „LOUIS VUITTON Malletier, 2, rue du Pont – Neuf, Paris 75001, FR“; „NIKE
INNOVATE C.V. One Bowerman Drive, Beaverton, Oregon 97005 6453 USA“; „LACOSTE 31 –
37, boulevard de Montmorency 75016 Paris FRANCIA (FR)“; „Adidas AG Postfach 1120 D-
91072 Herzogenaurach”; „GUCCIO GUCCI S.P., IT, FIRENZE, 50123 VIA TORNABUONI
3

73/R“; „PUMA SE, PUMA Way 1 D – 91074 Herzogenaurach, DE“;
Посочените обекти по ИС (индустриална собственост) са действащи на територията
Р България като:
• Национални марки
• марки на Европейския съюз, които имат действие на територията на Р. България от
датата на присъединяване на страната към ЕС, с действие по силата на по силата на чл. 111
ал. (2) от ЗМГО, обн. ДВ бр.98/2019г. (от 13.12.2019Г.)
• и международни ПК ) марки, действащи съгласно чл. 107 ал. (1) и (2) от ЗМГО,
обн. ДВ 13.12.2019г.).
• Дизайн на Общността, регистрирани при условията и по реда на Регламент
6/2002/ЕС на Съвета на ЕО, по силата чл. 54а ал.(1) и ал. (2) от ЗПД и действащи съгласно §
28 от Допълнителните разпоредби на ЗДП;
Обхвата на националната марка се определя от чл. 13 от ЗМГО, а аналогично на
европейските марки се определя от чл. 9, раздел 2, от Регламент ( ЕО) № 1001/2017г. и във
връзка с Регламент 207/09 на Съвета на ЕО, които на кратко и по същество, регламентират
предоставяне на изключителни права на право-притежателите на съответните марки, във
всички аспекти на търговската практика. За международните 1К Марки, съгласно чл. 107 ал.
(1) и (2) от ЗМГО марките регистрирани по реда на Мадридската спогодба (Intrnational
registration IR) за които Република България е посочена страна, имат същата сила на
действие, както марките регистрирани по национален ред и правата им са нарушени в
случай, че се ползват без знанието на притежателя или негов представител.
Относно характера на марките, част от тях са словни, друга част фигуративни и
трета част са комбинирани - групиране на словна част с фигуративен елемент. За въпросните
марки няма открити производства по заличаване или отмяна, както и липсват вписани в
регистъра на Патентно ведомство, предоставени права по лицензионни договори на трети
физически или юридически лица върху релевантните марки, които да са релевантни за
експертизата.
Относно лицензионните договори за релевантните марки - права могат да бъдат
предоставени и чрез договори за дистрибуция и пряко представителство от името и за
сметка на право-притежателите. За тези договори по същество няма публични регистри,
както примерно регистъра за лицензионните договори (по силата и във връзка с чл. 24 ал.(Т)
и ал.(б) от ЗМГО (от 13.12.2019г). Друга възможност за легално използване в търговската
практика на стоки обозначени с регистрирани марки, е закупуване на оригинални изделия от
търговци притежаващи права върху съответните марки и по-следваща препродажба. В този
случай ще е налична хипотезата по чл. 17 ал. (1) от ЗМГО за изчерпване на правата относно
марките на съответните оригинални артикули. Съгласно чл. 24 ал.(6) от ЗМГО ,
лицензионните договори по отношение на трети лица, имат действие едва след вписване в
регистъра на Патентно Ведомство. Разпореждането с регистрирана търговска марка, е
възможно единствено при условията на чл. 24 ал.1 и ал.6 от ЗМГО (от 13.12.2019г.).
Аналогично, на международно ниво, съгласно чл. 27 т.1 и във връзка с чл. 25 т.1 от
Регламент (ЕО) № 1001/2017г., (до 01.10,2017г. по Регламент (ЕО) № 2424/2015г.) не се
Установиха вписвания в регистъра на марките на Европейския съюз, релевантни за
експертизата, налични и същевременно релевантни за настоящото проучване, лицензионни
договори. Съгласно чл. 27 т. 1 от Регламент (ЕО) № 1001/2017г., преотстъпването на права,
има отношение към трети лица едва след вписването в съответния регистър, направено
съгласно чл. 25 т. 5, от който регистър пък е видно, че за процесиите марки няма вписвания.
От друга страна за изследваните марки, липсват и обстоятелствата по чл. 20 или чл. 27 т. 2
от Регламент (ЕО) № 1001/2017г.,(и във връзка с Регламент (ЕО) № 2424/2015г. до
01.10.2017г. ) - а именно да са прехвърлени в качеството си на актив, в едно с продажбата на
4

цяло предприятие. За релевантният промишлен дизайн, съгласно чл. 26 ал. (4) и (6) от ЗПД
лицензионните договори по отношение на трети лица, имат действие едва след вписване в
регистъра на Патентно Ведомство. Липсват такива вписани. Няма данни и за изчерпване на
правата по чл. 21 от ЗПД. По отношение на дизайните на Общността, относно лицензните и
тяхното действие и ред за вписване, то тези правила са определени въз основа на чл. 27 и чл.
32 т.1 и 5 от Регламент 6/2002/ЕС на Съвета, за дизайна на Общността, във връзка с чл. 33 т.
1, 2 и 3. където от една страна е отбелязано, че се прилага съответното национално
законодателство, а условието за публикацията отново е валидно, за да има тази лицензия
отношение към трети лица.
Вещото лице посочва, че оценката на инкриминираните вещи, пряко кореспондира с
пазарната цена на оригиналните стоки, аналогични на инкриминираните, т.е . оценката която
дава е на база пазарна цена за аналогични оригинални стоки, като определя, по средно-
притеглени пазарни цени, паричното измерение на стойността на инкриминираните стоки в
общ размер на 18 956.30 лв.
Въпреки, че подсъдимият ** нямал съгласието на притежателите на изключителното
право на търговските марки „NIKE“ , „Adidas „ , „HUGO BOSS“; , „PUMA“ , „LACOSTE“,
„GUCCIO GUCCI“ ,„LOUIS VUITTON“ и „CALVIN KLEIN“ да използва в търговска
дейност стоки с техните марки, той използвал в търговска дейност , чрез предлагането им за
продажба на пазара в гр. Чирпан, на 23.06.23г. стоки с техните знаци.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото
доказателства: от показанията на свидетелите: ** **, ** от писмените доказателства,
приложени към ДП, в това число Протокола за оглед с фотоалбум и Протокола за
доброволно предаване и от заключението на обсъжданата по- горе комплексна експертиза за
нарушаване на права по индустриална собственост породени от регистрирани за
територията на Р.България търговски марки и оценка на стоки с права по ИС, отчасти от
обясненията на подсъдимия и свидетелите ** / майка на подсъдимия/ и ** / баща на
подсъдимия/, които твърдят, че процесните вещи не били на подсъдимия, а на някакъв негов
прадядо по бащина линия – **, който обаче в хода на производството бил починал.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на посочените
свидетели, както и на другите разпитани по делото свидетели- ** **в **, в тази им част, а
именно, че инкриминираните стоки са били на дядо ** и не са използвани в търговска
дейност от подсъдимия, поради това, че те противоречат на обективните факти по делото
посочени по- горе.
Следва изрично да бъде посочено, че всички тези свидетели, по същество оформящи
втора група свидетелска показания, са в близки родствени връзки както по между , така
също и с подсъдимия по делото. Една част от показанията им не отговорят на формалната и
житейска логика. Например ,че стоката е била на значително възрастен човек- дядо **. От
друга страна показанията на тези свидетели често са и взаимно изключващи се. Така
например има съществени противоречия относно колко и кои лица по същество са пътували
същия ден от гр. Пловдив за пазара в гр. Чирпан. Така например относно достоверността на
показанията на ** следва да бъдат цитирани следните показания „ ** същия този той ни е
съсед, той ни караше. Не познавам тъста на **. Шофьорите ги сменяхме. На жена му
бащата е това…“.т.е. дядото на подсъдимия ** по майчина линия - св. ** първоначално
твърди, че тъста на ** е съсед, после, че не го познава и най- накрая, че е на жена му баща. Кое от
тези взаимно изключващи се твърде следва да бъде третирано за вярно.
Отделно от всичко гореизложено съдът счита, че следва да подчерта е и следното:
В разпита си като свидетел свидетелката ** от 23.06.23 год. , приобщен към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281,ал.4 от НПК във вр. с ал.1 т.1 от
НПК, изрично заявява, че „ синът й ** се занимава с търговия с дрехи, като ги продава по
пазарите в различни градове...аз и съпруга ми само му помагаме и следим някой да не
5

открадне нещо от сергиите… „. В този й разпит, проведен още същият ден на 23.06.2023 г.
, липсват данни за съществуването на дядо ** и че дрехите са били негови, както и че имало
други хора с тях на тяхната сергия и едва повече от една година по- късно, с показанията на
27.05.2024год. въпросната свидетелка вече изнася версията, че стоката е на дядо **, която
версия съдът приема за защитна. Същото се отнася и за свидетеля **. Като по отношение на
този свидетел съдът не споделя версията, че същият не познава или слабо познава и борави
на български език, изхождайки от участието на св. ** в извършените процесуални действия
в с.з., включително разпит и участие в очна ставка.
Действително, и в с.з. при провеждане на разпит пред съда, св. **а, а и същото се
отнася за св. ** ** се изнасят показания, че тези двама свидетели, а и подсъдимия се
съгласил така да казва пред служителите на РУ Чирпан, че е собственик на дрехите,
единствено защото полицейските служители им заявили , „ че няма да има последствия за
тях „., т.е. самите те признават пред настоящата инстанция, че в показанията си /
свидетелите / не се ръководят от посочване на обективната истина, а от някакви техни
вътрешно- семейни сметки, например какви евентуално неблагоприятни последици би
имало за тях като семейство.
Извода е че тези свидетели са хора способни да кажат, каквото им се налага в
определената ситуация, за да им се размине, примерно да не казват истината.
Не звучат логично и показанията на тези свидетели за наличието на други хора на
тяхната маса и че са продавали същите дрехи, описани в Протоколите за оглед и доброволно
предаване. Нелогично, който и да е търговец да допуска на собствените си маси, на които
плаща такса, да се намира и други търговци със същите дрехи, т.е. той допуска конкуренция ,
която не са в негов интерес и тези показания са напълно нелогични.
Изрично следва да бъде отбелязано, че твърдението за допуснато нарушение, при
провеждането на разпитите на майката и бащата на подсъдимия св. Катя и **и, изразяващо
в неразясняване правата им по чл.119 и чл.121, ал. от ГПК не отговаря на истината. Това се
установява от приложените по делото Протоколи за разпит на тези свидетели.
По изложените по- горе причини , а и отчитайки, че се касае до много близки
роднини, които са заинтересовани от изхода на делото съдът счита, че показанията на тези
свидетели в обсъждана по- горе част, представляват защитна версия и са меко казано
недостоверни , поради което и не следва да се кредитират от настоящият състав.
От друга страна са показанията на служителите на РУ Чирпан свидетелите ** и ** и
св. Христо Теленчев, който е извън системата на МВР. Показанията на тези свидетели съдът
приема за изчерпателни, логични и последователни и напълно идентични с показанията им
дадени в хода на ДП, свидетелите бяха видимо спокойни и казваха това което действително
са възприели. По делото не се събраха данни за наличието на заинтересованост у тези
свидетели от изхода му, въпреки направените в тази насока твърдения.
В заключение следва да бъде посочено, че с деянието си подсъдимият ** е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.172б ал. 1 от НК –
като на 23.06.2023г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, на ул. „Отец Паисий“, в западната част
на обособен Общински пазар, на обособена търговска маса – тип „сергия“, без съгласието на
притежателите на изключителните права: „NIKE INNOVATE C.V. One Bowerman Drive,
Beaverton, Oregon 97005 6453 USA“; „Adidas AG Postfach 1120 D-91072 Herzogenaurach”;
„HUGO BOSS Trade Management GmbH, & Co KG, DE, Metzingen, D-72555 Dieseltrasse 12“;
„PUMA SE, PUMA Way 1 D – 91074 Herzogenaurach, DE“; „LACOSTE 31 – 37, boulevard de
Montmorency 75016 Paris FRANCIA (FR)“; „GUCCIO GUCCI S.P., IT, FIRENZE, 50123 VIA
TORNABUONI 73/R“; „LOUIS VUITTON Malletier, 2, rue du Pont – Neuf, Paris 75001, FR“;
„CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST 205 West 39th Street New York, New York 10018
USA“;, използвал в търговската дейност /по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 във вр. ал.1 от ЗМГО:
„Използване в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или
6

пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или
предоставянето на услуги с този знак”/, марките „NIKE“, „ADIDAS“, „HUGO BOSS“,
„PUMA“, „LACOSTE“, „GUCCIO GUCCI“, „LOUIS VUITTON“, „CALVIN KLEIN“ – обект
на тези изключителни права, без правно основание, като съхранявал стоки с цел продажба,
както следва: - 15 броя тениски с къс ръкав на стойност 568,50 лв; 19 броя детски тениски на
стойност 665 лв; 14 броя къси панталони на стойност 732,20 лв; 81 броя клинове на стойност
4754,70 лв; 8 броя анцугови долнища на стойност 469,60 лв; 25 броя детски комплект
тениска и къси гащи на стойност 2247,50 лв – всички с марка „NIKE“ на обща стойност
9437,50 лева; - 18 броя тениски с къс ръкав на стойност 768,60 лв; 4 броя детски тениски
на стойност 153,60 лв; 6 броя къси панталони на стойност 330 лв; 20 броя клинове на
стойност 1142 лв; 5 броя детски комплекти тениска и къси гащи на стойност 510 лв – всички
с марка „ADIDAS“ на обща стойност 2904,20 лева; - 5 броя тениски с къс ръкав на стойност
975 лева – всички с марка „HUGO BOSS“; - 4 броя тениски с къс ръкав на стойност 178 лв.;
2 броя къси панталони на стойност 109,20 лв; 21 броя клинове на стойност 1239 лв; 2 броя
анцугови долнища на стойност 118 лв – всички с марка „PUMA“ на обща стойност 1644,20
лева; - 4 броя тениски с къс ръкав на стойност 536 лева – всички с марка „LACOSTE“; - 5
броя детски тениски на стойност 1271,50 лева – всички с марка „GUCCIO GUCCI“; - 5 броя
тениски с къс ръкав на стойност 1435,50 лева – всички с марка „LOUIS VUITTON“; - 6 броя
клинове на стойност 752,40 лева – всички с марка „CALVIN KLEIN“ или всички стоки на
обща стойност 18956,30 лева, престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК по който текст съдът го
призна за виновен.
Непосредствен обект на закрила на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на притежателя
на изключителното право върху регистрирана търговска марка.
Разпоредбата на чл. 172б, ал. 1 от НК е бланкетна и препраща към ЗМГО.
Изпълнителното деяние се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на
изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право.
Съдържанието на изключителното право на марка и режимът на упражняването му са
установени в ЗМГО. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да
отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично
чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка,
комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
Правото върху марка се придобива чрез регистрация и е субективно изключително
право. То включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана. В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО е посочено какво следва да се разбира под използване
на марката, като в т. 2 изрично е регламентирано, че използване на марка представлява
предлагането на стоки, носещи такъв знак, за продажба, или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този
знак.
В случая изпълнителното деяние се изразява в предлагане за продажба на стоки с
изобразени знаци на посочената търговска марка, идентични на търговската марка,
осъществявано от подсъдимия , без правно основание.
Същевременно по делото се установява, че в полза на подсъдимия не е било дадено
съгласие от представителите на търговските марки за Република България, като
същевременно липсва и правно основание за използване в търговска дейност на тези марки.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО притежателят на изключителното право върху
марката може да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който е идентичен с марката за стоки или услуги, идентични с тези, за които
7

марката е регистрирана. Точно по този начин е процедирано в случая. Ето защо и този
елемент от обективната страна на процесното деяние е реализиран.
Деянието е извършено от субект, годен да понесе наказателна отговорност по
смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина
пряк мисъл. защото е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал настъпването им.
От субективна страна подсъдимият е знаел, че не притежава фирма или касов апарат
и не е вписан и няма лицензионни договори в държавния регистър разрешаващи му да
използва марки и стоки и знае на какви цени е закупил стоките от Турция и че ги продава на
многократно по ниски цени от тези в мрежата, т.е. няма как да се приеме липса на съзнание,
че стоките, които предлага за продажба са с използвани знаци и се използват в търговска
дейност без съгласието на притежателя на означените върху тях марки.
Съгласно указанията, дадени в ТР на № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, във всички
случаи на изпълнително деяние, визирано в състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, в
правнозащитената сфера на притежателя на изключителното право върху търговската марка
настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. Прието е още, че
абсолютният размер на вредите се определя по презумптивния механизъм на чл. 119, ал. 1, т.
2 от ЗМГО по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със
стоките, предмет на нарушението. Така определеният размер е практически ориентир за
правилната квалификация на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и разграничаването му
от административните нарушения. Въз основа тези критерии, съдът на първо място достигна
до извод, че абсолютният размер на вредите, претърпени от ощетените юридически лица,
притежатели на защитените търговски марки не е толкова нисък, че да обосновава извод за
липсата на престъпление и наличието на административно нарушение. Както се установи по
делото общата стойност на всички вещи 18 956,30лв. Следователно размерът на вредите,
определен по описания по-горе механизъм, възлиза над 24,3 пъти МРЗ към момента на
деянието (определена с ПМС за 2023 г.на 780,00.). С оглед на това, съдът като взе предвид
стойността на процесните стоки, както и голямото разпространение на този вид престъпни
деяния на територията на Р.България, счита, че обществената опасност на извършеното
деяние е достатъчно висока, за да обоснове наличието на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от
НК, а не административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.
За прецизност настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия,
осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, а не по- тежко
квалифицирания състав по чл. 172б, ал. 2 от НК. Основание за този извод е липсата на
каквито и да било доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че като пряка и
непосредствена последица от горното, са настъпили съставомерните значителни вредни
последици за определени лица и в доказан размер.
Понятието "значителни вредни последици", обхваща не само имуществени вреди, но
и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото,
защото засягат установения правопорядък, правната сфера на конкретни юридически или
физически лица, създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и
стопанската система и др.
Настъпването на вредните последици не е допустимо да се презумира в
наказателния процес, а следва да се докажат по вид и размер, и наличието на пряка
причинна връзка с деянието. Съставът на престъплението е бланкетен, доколкото препраща
към разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО, в които е дадена дефиниция относно правата на
притежателя на марката и случаите, в които тези права са нарушени. Недопустимо е
наказателният съд при решаване на въпроса за наличието на квалифициращото
8

обстоятелство "настъпили значителни вредни последици" да използва предположения, както
относно техния размер, така и по отношение на конкретните засегнати лица, за които
приема, че са настъпили. В случая важи императивното правило на чл. 303 от НПК, че
присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Понятията "вреда" и "вредни последици" в наказателното право не включва
пропуснатите ползи, а действителното намаляване на имуществото на засегнатото лице,
съответно конкретно индивидуализирани неимуществени вреди.
В наказателното производство, съставомерните признаци на престъплението следва
да се докажат от обвинението по несъмнен начин както по вид, така и по размер, тъй като
имуществената вреда представлява разликата между състоянието на имуществото на лицето
след засягането му от деянието и състоянието, което би имало без засягането, т. е. да е
настъпило действително намаление на имуществото му. От събраните по делото
доказателства не се установява за маркопритежателите да са причинени значителни вредни
последици.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст
на чл. 172б, ал. 1 от НК се предвижда наказание наказание лишаване от свобода от 1 до 6
години и глоба до 10 хиляди лева.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
смисъла на Закона.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие, че в случая следва да намери
приложение чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Това е така, тъй като са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. В тази връзка като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, доброволното предаване на стоките.
Отчитайки наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи
наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвиждащ определяне на
наказанието под най-ниския предел. По съображенията за наличието на смекчаващи
обстоятелства, които се явяват и многобройни, и при липсата на отегчаващи такива, и с
оглед предвиденото за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК наказание "Лишаване от
свобода" от една до шест години, съдът определи това наказание в размер на 6 ( шест
месеца). Съдът намери, че за постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК и най-вече за
поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание "Лишаване от
свобода", поради това отложи изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като възложи
възпитателната работа с условно осъдения подсъдим на ПИ при РУ - Пловдив, отговарящ за
района в който живее осъдения.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание "Глоба" . Това наказание следва да бъде наложено именно с цел да
се постигнат целите на личната и генералната превенция на закона, като се въздейства
предупредително и възпитателно върху дееца, така и върху останалите членове на
обществото. Налагането на наказание "Глоба" в настоящия случай не би било прекомерно и
не би се явявало несправедливо по отношение на дееца. При определяне размера на глобата
съдът съобрази отново стойността на вещите и размера на вредите. Съдът съобрази обаче
9

отново наличието на многобройните смекчаващи вината на дееца обстоятелства и липсата
на отегчаващи отговорността му обстоятелства, като съобрази и имущественото му
състояние. Ето защо съдът намира, че глобата, която следва да бъде наложена на
подсъдимия, следва да бъде в размер на 1 000 лева, който размер с оглед обстоятелствата по
делото се явява подходящ и справедлив.
На основание чл. 172б, ал. 3 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението – описаните по-горе вещи , включително и по количества, които след
влизане в сила на присъдата да се унищожат.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва
да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще
постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на
нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в желанието на
подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен начин и в незачитането му на
установения правов ред.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни