Р Е Ш Е Н И Е
22.05.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
25.04. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1046 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК:*********, срещу Д.Д.К. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи вземане в общ размер на 2277.19 лв., от които: главница в размер на 1159.94 лв., договорна лихва в размер на 1117.25 лв. за периода от 15.07.2013 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ищецът твърди, че на 20.09.2012 г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № ********** (приложение 2) с ответницата Д.Д.К., при условията на револвиращ кредит. При потребителския кредит за ползване с платежен инструмент -кредитна карта, средствата по кредита се превеждат по картова сметка на потребителя в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, а потребителят усвоява средствата но кредита при условията на револвиращ кредит. На основание искане за издаване па международна кредита карта банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 1100 лева. Видно от полето попълнено от кредитополучателя в искането за издаване на международна кредитна карта, кредитната карта е получена лично. За използвания финансов ресурс (лимит) се начислява договорна лихва от дата на теглене на парите до дата на погасяването им. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да погасява в срок „минимална месечна вноска”, която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите лихви и такси за съответния месец плюс 5 % от усвоения кредит. В случай на не внасяне в срок на месечна вноска, върху нея на основание чл.11, ал.1, изр. 2-ро във връзка е чл.9, ал.5 от договора, се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Потребителят е длъжен да погаси цялото си задължение към кредитора при изплащането на последната си изравнителна вноска съгласно чл. 11.2 от договора. Съгласно чл. 6, т. 1 от договора, договореният между страните срок е от една година. Същият е настъпил на 20.09.2013г. Настоящото производство е образувано на 10.03.2017г. (датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), след настъпване изискуемостта на вземането и крайният срок на договора.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва изцяло предявените искове. Поддържа, че главницата и лихвите са погасени по давност на основание чл.111, б.„в” ЗЗД. Заявява, че исковете следва да бъдат отхвърлени и поради обстоятелството, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. е образувано досъдебно производство.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ. За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за револвиращ кредит за предоставяне на сумата от 1100 лв., че сумата е предоставена на заемателя. Ищецът следва да докаже също моментът, от който длъжникът е изпаднал в забава и размера на претендираните лихви. При доказване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е върнал получената сума от 1100 лв. в уговорения срок, ведно с уговорените лихви.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.09.2012г. между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит № ********** при условията на револвиращ кредит. При потребителския кредит за ползване с платежен инструмент -кредитна карта, средствата по кредита се превеждат по картова сметка на потребителя в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, а потребителят усвоява средствата но кредита при условията на револвиращ кредит. На основание искане за издаване па международна кредита карта банката е предоставила на кредитополучателя Д.Д.К. кредитна карта с лимит от 1100 лева. Видно от полето попълнено от кредитополучателя в искането за издаване на международна кредитна карта, кредитната карта е получена лично. По делото обаче липсват доказателства, че ответникът Д.Д.К. е ползвала суми от предоставения лимит от 1100 лева, т.е. че същата е теглила суми чрез кредитната карта или че е извършвала разплащания с нея за срока на действие на договора и след това. Поради това предявените искове се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че освен това претенциите за главница и договорна лихва са погасени по давност на основание чл.111, б.„в” ЗЗД и чл.119 ЗЗД, в какъвто смисъл е направено нарочно възражение от ответната страна. От самите твърдения на ищеца в исковата молба става ясно, че задължения на ответника за погасяване на процесните задължения по договора за потребителски кредит са уговорени като периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съставен е бил нарочен погасителен план към договора за кредит с определена месечна погасителна вноска, която се дължи от кредитополучателя. При това договорно съдържание е видно, че страните изначално не са установили един единствен падеж на цялото задължение за главницата, а са предвидили множество такива, настъпващи периодично за отделните части, като падежът на последната вноска е уговорен на 20.03.2013г. Спорният въпрос е дали така уговорените вноски имат характера на "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД.
При отговора на този въпрос следва да се изхожда от задължителното тълкувание, дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС – ОСГТК, според което понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с: 1) изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, 2) имащи единен правопораждащ факт, 3) чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а 4) размерите на плащанията са изначално определени или определяеми и 5) без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Както е изяснено в мотивите в ТР целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението, като кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение и по този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Изяснено е и, че "периодично" е това плащане, което не е еднократно, а е задължение за повтарящо се изпълнение; изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт; отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Уточнено е и, че повтарящите се задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когато те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не е изяснено, кога е налице подобна "случайност", но според правна теория това ще е така, когато многократната повтаряемост на еднородните задължения не е била изначално установена при възникване на задължението. Следователно, винаги когато страните изначално са уговорили, че възникналото от единен правопораждащ факт парично задължение ще се погасява на части, се касае до "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Нямат такъв характер плащания, които са се превърнали в периодични в резултат на последващо разсрочване на еднократно задължение с един падеж, а не са били такива към момента на възникване на задължението /на осъществяване на правопораждащия факт/.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че предявените установителни искове за сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №688/2017г. по описа на РС-Дупница, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК:*********, срещу Д.Д.К. с ЕГН: **********, искове да бъде признато за установено по отношение на Д.Д.К., че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД вземане в общ размер на 2277.19 лв., от които: главница в размер на 1159.94 лв. по договор за потребителски кредит № ********** от 20.09.2012 г., договорна лихва в размер на 1117.25 лв. за периода от 15.07.2013 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване
пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: