Присъда по дело №368/2018 на Районен съд - Самоков

Мотиви

към присъда, постановена от С.ския районен съд на 14. 12. 2018 година  по наказателно дело № 368, по описа на РС С. за 2018 година

 

Подсъдимия С.С.К. е обвинен от прокурор в РП С. за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 1, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

От фактическа страна С.С.К. е обвинен в това, че в периода 07. 05. 2010 година до 17.  12. 2010 година с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице – управител на Т.Б.ИООД е възбудил и поддържал заблуждение у руският гражданин А.Ф., че ще му продаде недвижим имот апартамент 216 в хотел П. във Ф.Н. в комплекс „П. Ф.Б.", сграда D-1, ет.2, собственост на С.В.М., с което причинил на А.Ф. имотна вреда в големи размери 132 000 евро.

В съдебното производство още при първото разглеждане на делото пострадалият А.Ф. е конституиран като частен обвинител, а адвокатите Г.Г. и Д.Б. като негови повереници.

В съдебно заседание и при разглеждане на делото от настоящия съд, прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание лишаване от свобода ефективно.

Адвокат Г.Г. *** повереник на частния обвинител А.Ф. също поддържа обвинението и взема становище за наказание лишаване от свобода ефективно.

Подсъдимият С.С.К., както и неговия защитник адвокат М. пледират за невинност на подсъдимия и за опP.телна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

В самото начало на май 2010 год. руският гражданин А.В.Ф. се срещнал с подсъдимия С.С.К. за съдействие да си купи имот на Б.Ч.. Подс. С.К. отвел А.Ф. и съпругата му във Ф.Н. между С.В и Е.. Там му показал няколко апартамента в хотел П..  От показаните апартаменти А.Ф. и съпругата му харесали и изявили желание да купят апартамент № 216 в комплекс „П. Ф.Б.", сграда „D”, ет.2 с площ 96 квадратни метра, състоящ се от две спални дневна, санитарен възел, собственост на С.В.М. гражданка на Р.Ф., съгласно нотариален акт № 165, том ІІ, рег.№ 2975, дело № 361 от 2009 год. на нотариус с район на действие РС С.. Именно този апартамент, наричан по долу за краткост „процесния апартамент” Ф. и съпругата му решили да придобият чрез покупко - продажба и били съгласни с посочената от подсъдимия цена 130 000 евро. На следващият ден в хотел Б. обв.К. представил на свидетеля А.Ф. да подпише договор  за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.19, вр.чл.183 и сл. от Закона за задълженията и договорите, на български и на руски език, препис от който е приложен по делото.  Видно от съдържанието му, в него като продавач на имота фигурира Т.Б.ИООД гр. С. представляван от С.С.К., който се представя за управител на това търговско дружество и  продавач на имота.  Свидетелят А.Ф. и съпругата му прегледали предложения им договор и документите за собственост на искания от тях за покупка процесен апартамент № 216 в хотел П., във Ф.Н.” и видяли, че подсъдимият С.К. не е собственик на имота, нито фирмата Т.Б.ИООД гр. С., визирана като продавач в предложения им от подсъдимия договор за покупко - продажба на недвижим имот.

Свидетелят А.В.Ф. и съпругата му не искали да сключват договор с несобственик и поскали подс. С.К. да им съдейства за среща със собственика на искания от тях процесен апартамент, за да договорят условията и начина за закупуване  на имота. В отговор подсъдимият К. им разяснил, че харесаният от тях процесен апартамент е собственост на свид.С.В.М., съпруга на руски генерал М.В.К., с когото подсъдимият бил партньор, имали общ бизнес и нямало смисъл да ги среща с тях. Видно от показанията му свидетелят М.К. и съпругата му С.М., вписана в нотариалния акт като собственик на процесния апартамент  имали доверие в С.К., разчитали на него да показва апартаментите им във Ф.Н., включително и процесния апартамента, но никой от тях не му бил издал пълномощно да договаря продажба на процесния апартамент, нито да сключва предварителен договор за продажба.  

Като знаел, че няма пълномощно подсъдимият уверил свид.Ф., че има пълномощно от собственика  за обещаваната от него продажба на харесания от него процесен апартамент.  Излъгал че има пълномощно, но не го носи в момента и ще го даде по-късно. Свидетелят Ф. не подписал така представения му от подсъдимия договор, но бил съгласен да изплати на части сумата 130000 евро, представена му от подсъдимия като цена на апартамента.  Разбрали се от тях 50000 евро Ф. да плати още в следващите дни, а подсъдимият да му остави пълномощното си от собственика и договора за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.19, вр.чл.183 и сл. от ЗЗД за да го подпише. Подсъдимият С.С.К. привидно се съгласил да остави пълномощно от собственика, но нито преди, нито след получаване на първите 50 000 евро представил такова пълномощно, нито внесъл исканите от Ф. промени в договора, а именно той да е със собственик на процесния апартамент или в него да бъде посочено пълномощното на С.К., каквото подсъдимият излъгал че има.  Подсъдимият подписал предложения от самия него договор  за покупко-продажба на недвижим имот, на осн. чл.19, вр.чл.183 и сл. от ЗЗД с дата 06. 05. 2010 година като освен своя подпис за продавач, положил и печата на фирмата „Т. „Б.И." ООД-гр.С., на която се представял за управител, въпреки че нямал това качество.  По делото л. 102 и л. 101 том 1 от ДП е приложена с превод на български разписка от 07.05.2010 год., подписана от подсъдимия С.К. , в която представяйки се като управляващ директор на T -P.LTD. потвърждава,че е получил от А.В.Ф. сумата от 50 000 евро, предназначена за заплащане на апартамент № 216 в комплекс „П.”,Ф.Н.” от А.В.Ф..  В последвали телефонни разговори подсъдимият С.К. заявил на свид.Ф., че на този етап договорът ще да остане в този вид, уверявал го, че бил честен човек и че ще направи както трябва и всичко необходимо за обещаната продажба на процесния апартамент. Свидетелят А.Ф. му се доверил и въпреки, че не подписал договора, до датата 17. 12. 2010 год.  изплатил на подсъдимия на части пълната сума от 130000 евро.

На 11 юни 2010 година  св. А.Ф. и съпругата му отново пристигнали в Б.. От летището в Б. те пристигнали в комплекса Ф.Н., хотел „П.” получили ключа за процесния апартамент 216 сграда D, ет.2, и се настанили в него. Още тогава А.Ф. сигурен че ще купи апартамента и всичко ще бъде наред, поискал от подсъдимия С.С.К. да му  съдейства за разрешение от собствениците, да извърши ремонтни работи в апартамента. Видно от показанията на А.Ф. именно С.К. в отговор на поисканото съдействие за ремонт на процесния апартамента му съобщил, че е дадено такова разрешение от собствениците.  Препис от това разрешение от собственика С.М. е приложено по делото. При това свое идване в Б. видно от регистрираните му влизания и излизания от страната А.Ф. живял в процесния апартамент три дни и три нощи - от 11. 06. 2010 година до сутринта на 14 юни 2010 година. По поръчка на Ф. и за негова сметка свидетелят К.Г. управител на комплекса направил ремонт на жилището на стойност 2500 евро и закупил нови мебели и техника на обща стойност 12 500 евро.

За времето след 11 юни 2010 година до 17 декември 2010 година А.Ф. изплатил на части на подсъдимия С.К. и разликата над първоначално изплатените 50000 евро до всичките 130000 евро, получаването на която сума се установява по несъмнен и безспорен начин както от приложените разписки, издадени от подсъдимия, така и от показанията на А.Ф. и обясненията на подсъдимия на съдебното следствие.

Цялата посочена сума от 130000 евро е изплатена от А.Ф. на подсъдимия С.С.К. поради заблуждението на А.В., възбудено и поддържано от подс. С.К., че има пълномощно от собственика и  че плащайки именно на него сумата 130000 евро, той плаща цената на обещаната му от подсъдимия продажба на процесния апартамент № 216 в комплекс „П. Ф.Б.", сграда D, ет.2. Заблуждението създавано и поддържано от подсъдимия е именно относно основанието за изплащане от страна на руският гражданин А.Ф. на инкриминираната сума на части за времето от 7 май 2010 година до 17 декември 2010 година.  През декември 2010 год. в М. свид.Ф. дал последната вноска от 12000 евро на подсъдимия С.С.К. и така до 17 декември 2010 година А.Ф. изплатил на подсъдимия С.К. пълната сума от 132 000 евро, установено от приложената по делото издадена от подсъдимия разписка за тази сума от 08.04.2011 г.,

Когато на 17 декември 2010 година подсъдимият получил от пострадалия Ф. всичките 130000 евро, с цел да получи още 2000 евро, подсъдимият С.К. обяснил на свид.Ф., че вече няма никакъв проблем за снабдяване с нотариален акт, като поискал от Ф. и получил от него допълнително сумата от 2000 евро, за която заблудил пострадалия Ф., че е необходима и ще бъде използвана за да бъдат изготвени от него документите за обещаното му изповядване на сделката в нотариална форма и за нотариални такси. В разписката си от 08. 04. 2011 год.  приложена по делото подс. С.С.К. потвърдил с подписа си, че е получил сумата от 132 000 Евро в пълен обем на 17.12.2010 год. в М., както и че тази сума е за заплащането на придобитите от А.В.Ф. апартаменти на основание Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06. 05. 2010 година: Апартамент 216, комплекс П. Ф.Б., С.В, местност В., район С., окръг Б., 2 етаж в здание D, вход 2.

За да си даде време и забави разкриването и доказването на измамата му, през зимата и пролетта на 2011 година подсъдимият К. продължавал да залъгва пострадалия А.Ф. че ще го снабди с нотариален акт, което знаел че не може да стори, защото нямал собственост върху процесния апартамент, нито пълномощно от собственика за обещаното от него изповядване на сделката в нотариална форма.  Не предоставил на собственика С.М., нито на съпруга й св. М.К. получените от Ф. 130000 евро, което също изключвало обещаната на пострадалия продажба на процесния апартамент и изповядване на сделката в нотариална форма.

 Непосредствено преди 1 март 2011 година подсъдимият, за да спечели време поискал от А.Ф. да го упълномощи да го представлява пред нотариуса за изповядване на обещаваната продажба на процесния апартамент. Пострадалият Ф. и това изпълнил. От приложеното по делото извлечение от регистъра за нотариални действия на нотариуса от гр.М. А.К. от 21.06.2011 год. се установява, че пострадалия А.В.Ф. на 01.03.2011 година е упълномощил подсъдимия С.С.К. да го представлява при покупката на процесния апартамент в Р.Б. при цена и при условия по свое усмотрение и да оформи като негова собственост цитирания апартамент.

След като Ф. на 1 март 2011 год. упълномощил подс. К. да го представлява при изповядване на сделката за покупко-продажба на имота, подсъдимият К. престанал да се обажда, времето минавало, а не се случвали обещаните от него на Ф. изповядване на сделката в нотариална форма и снабдяването му с нот. акт. След много опити пострадалият А.Ф. успял да се свърже с подс. С.К., попитал го какво става с нотариалния акт, в отговор на което подсъдимият му заявил ,че се налага да изчака, тъй като собствениците на апартамента били заминали за САЩ.

Видно от показанията на свидетеля Ф. които съдът кредитира през цялото време докато му била изплащана на части сумата 130000 евро подс. С.К. го уверявал, че дава парите на собствениците.

На 10. 06.  2011 година А.Ф. и съпругата му отново дошли в Б., от летището в Б. пристигнали в хотел П. във Ф.Н.. Управителят на комплекса свидетелят К.Г. настанил Ф. и съпругата му в друг апартамент в комплекса, като им обяснил,че собственика на процесния апартамент 216 С.М. е сменила бравата и не могат да влязат в него. Свидетелят Ф. след поредица неуспешни опити да говори по телефона със подсъдимия С.К.,  успял да се срещне с него. На въпросите му за обещаната му продажба и нотариален акт подсъдимият започнал да му обяснява, че сделката не е изповядана пред нотариуса, тъй като М.К. не бил съгласен с цената и иска още пари, като отново го излъгал че е дал на К., всичките получени от него 130000 евро, но К. искал още.

Свид. Ф. започнал да търси връзка със собствениците на апартамента. Успял да получи телефоните им от свидетелката Е.У., служител във фирмата Т. „Б.И.” и технически сътрудник на подсъдимия С.К. и през месец април 2011г. свид.Ф. се свързал по телефона със собствениците С. М.на и свидетеля М.К., разговарял с тях и от М.К. и видно от показанията му разбрал, че не са получили никакви пари от платените от него 130000 евро за обещаваната му от подсъдимия С.К. продажба на техния апартамент 216 в хотел П. във Ф.Н.. Свидетелят К. уверявал пострадалия Ф., че  от подсъдимия К. не е получил нищо от тази сума. Видно от показанията на свидетеля Ф., М.К. в разговор по телефона му заявил, че не е получил и цент от подсъдимия С. и му заявил, че ако Ф. му плати, той ще му продаде апартамента. Свидетелят Ф., видно от показанията му предложил на К. да се срещнат тримата с подсъдимия С.К., но К. му казал, че това не било негова работа, тъй като не получил пари и няма отношение към техните работи – на Ф. и подс. С.К.. След това, видно от показанията му свидетелят Ф. се срещнал със собственичката по нотариален акт С.М., която му казала, че няма отношения с подс. С.К., че тя и съпруга й К. се обръщали към него само за дребни услуги и че нищо не са му поръчвали.

Пострадалият А.Ф. продължил да търси подсъдимия, но опитите му да се свърже по телефона били безуспешни. Позвънил отново на св. М.К. и го попитал поръчвал ли е нещо на С.К. във връзка с апартамента. К. на този въпрос отговорил, че е поръчал на подс.  К. да предлага апартамента, да го показва, но не да го продава и казал на Ф., че е длъжен да му плати наем.  

Няколко дни по-късно пострадалия Ф. и адвоката му се срещнали с подсъдимия К.. Св. Ф. поискал от подсъдимия К. или му прехвърли собствеността на процесния апартамент или да му върне сумата от 132 000 евро. Подсъдимият С.С.  К. отказал да стори това, като  заявил, че  нито парите ще върне нито апартамента ще получи. За парите подсъдимият заявява това и на съдебното следствие „Г. Ф. поиска да се върне цялата сума, не знам дали го има по делото, от 132 000 евро, което нали аз казах, че няма нали как да се случи, защото част от средствата вече са предадени и е възникнал въпрос за неустойки, разходи и труд по сделката”, с което съдът ще се занимае и по-долу в мотивите.

Изложеното от фактическа страна и констатациите на съда визирани в настоящите мотиви се установяват от показанията на свидетелите А.Ф., М.К., К.Г., И., В., А.Б., Е.У., Е. Б., от обясненията на подсъдимия на съдебното следствие, от договор от 06. 05. 2010 год. за покупко-продажба на недвижим имот, на осн. чл.19, вр.чл.183 и сл. от ЗЗД, на български и на руски език, подписан само от подсъдимия, но не и от А.Ф., от разписка от С.С.К. от 7 май 2010 година за сумата 50 000 евро, от разписка от С.К. за получаване на сумата 132000 евро до датата 17. 12. 2010 година,  от приложения в препис нотариален акт № 165, том ІІ, рег. 2975, дело № 361 от 24.09.2009г, на нотариус Л.Ч. с район на действие РС С. за придобитата чрез покупко - продажба собственост на С.В.М. върху  процесния апартамент № 216 в комплекс „П. Ф.Б.", сграда D, ет.2, от справка от Гранична полиция за регистрираните влизания в Б. на пострадалия А.В.Ф. и излизанията му от страната,  от приложеното в препис разрешение от С.М. за ползване за живеене, смяна на мебелите и ремонтни дейности в процесния апартамент описан по-горе, от писмо от А.Ф. до С.С.К. от 15 септември 2010 година,  както и от извлечение  от регистъра за нотариални действия на нотариуса от гр.М. А.Л.К. от 21.06.2011г., за издаденото на 01. 03. 2011 год. от Ф. цитирано по-горе пълномощно на С.С.К..

Противоречия в доказателствения материал:

От една страна са показанията на свидетеля Ф. който ясно и безпротиворечиво сочи че когато след плащането на първите 50000 евро се е настанил в процесния апартамент 216 в хотел П. Ф.Н., той е бил настанен не като наемател а като човек, който купува имота и плаща цената му. Видно от показанията му, когато лятото на 2011 година пострадалият за пореден път се свързал с К.  по телефона с въпроса поръчвал ли е нещо на подсъдимия във връзка с процесния апартамент, К. наред с отговора какво е поръчвал на подсъдимия, му казал че е длъжен да му плати наем.

В началото на показанията си свидетелят К. сочи, че през пролетта или началото на лятото подсъдимият К. му съобщил, че намерил наемател за процесния апартамент № 216 – руски гражданин, който в бъдеще евентуално може да стане купувач на същия апартамент.

Съдът като съобрази и показанията на свидетелката И. В. и приложеното в препис Разрешение от С.М. приема, че фактическата власт на процесния апартамент не му е предоставяна като наемател, а като на човек, който го купува. В тази насока съдът съобрази и представеното по делото разрешение от собственика С.М. в което тя за това разрешение се позовава на „сключен и влязъл в сила” договор за продажба. Видно от показанията на свидетелите И. В. и К.Г. собственичката С.М. пред тях подписала разрешението, а видно от съдържанието му, на А.В.Ф. се разрешава да използва апартамента за живеене в него, да го обзавежда, да сменя мебелите,  да извършва  ремонтни дейности на база сключен и влязъл в сила договор за продажба.

Изследването на това противоречие е от значение за обстоятелствата използвани от подсъдимия С.К. за възбуждане и поддържане на заблуждението у пострадалия, че ще му продаде процесния апартамент заради което заблуждение Ф. е изплатил и подсъдимият е получил от него 132000 евро. 

По - долу от показанията на свидетелят К. се разбира, че през летния сезон на 2010 год. К. считал Ф. за кандидат купувач. Съдът като съпостави посочените доказателства, приема за установено че С.К. в началото  е излъгал на К.  намерен от него наемател за апартамент № 216 – руски гражданин, който в бъдеще евентуално може да стане купувач на същия апартамент. Лъжите на подсъдимия, които не са само по отношение на пострадалия Ф., но и по отношение на собствениците на имота. Лъжата на подсъдимия като казал на К., че намерил наемател съответства на интереса му да използва процесния апартамент за примамка да  осигури на Ф. някой ден ползване на апартамента, за да го заблуди, че както е получил фактическа власт на апартамента, това е завинаги и като продължи да плаща именно на него ще получи и обещаната продажба на процесния апартамент. Като е решил да използва апартамента и ползването му от Ф. за примамка лъжата на собствениците, че е намерил наемател за него е възможност да даде на собственика по-малка сума за това ползване, отколкото ако се знае, че получава на части суми, представени на пострадалия като продажна цена. Когато обаче Ф. настанил се в процесния апартамент на 11 юни 2010 година е поискал да извършва ремонтни работи и да си обзаведе апартамента, а това изисква писмено разрешение от собственика, подсъдимият е бил принуден да каже на К. че Ф. иска да купи апартамента. Именно потенциален купувач  го нарича и К. в показанията си по-долу.  С.М. от своя страна дава описаното по-горе разрешение за исканите от пострадалия ремонтни дейности, за което се позовава на „сключен и влязъл в сила договор за продажба”.

Това че след настаняването му в процесния апартамент Ф. само 3 дни от юни въобще от лятото на 2010 год. е бил в Б. обяснява защо макар че е бил настанен в апартамент тяхна собственост,  К. и С.М. научават за Ф. само това, което подсъдимият С.К. им е казал за него - какво иска, на какво е съгласен. Видно от регистрираните му влизания и излизания от страната, юни, когато е настанен в апартамента Ф. реално е живял в него само 3 дни  – от 11 юни 2010 година до сутринта на 14 юни 2010 година, след което влиза в Б. чак на 17 октомври 2010 год. Самият Ф. сочи в показанията си че 3-4 дни е ползвал процесния апартамент и две седмици сестра му.  

Посочените доказателства опровергават по категоричен начин обясненията на подсъдимия на подсъдимия в частта им в който твърди, че след ремонта цяло лято Ф. е живял в процесния апартамент 216 сграда D в хотел П. Ф.Н..

Посочените броени дни от лятото на 2010 год. в които Ф. е бил в Б. след май 2010 год. дават възможност на съда да даде вяра на св. К. че е видял договора за покупко-продажба на недвижим имот едва през април 2011 година. Всъщност тъй като не е подписан от двете страни такъв договор няма и до настоящия момент и ясно е че К. визира като „договор” така озаглавения документ от 06. 05. 2010 година, подписан само от подсъдимия и останал неподписан от А.Ф..

Противоречие и в друга насока се съдържа и цитираното по-горе изявлението на собственика по нотариален акт С.М. с което в края на пролетта 2010 година тя дава разрешение на А.Ф. за ремонтни дейности живеене обзавеждане и смяна на мебелите и за използване с цел живеене в процесния апартамент.

Ето съдържанието на това разрешение, препис от което е приложен по делото.

„РАЗРЕШЕНИЕ

Аз, долуподписаната С.М., родена на *** с адрес: ***, давам право на А. Ф.ич да извършва ремонтни дейности, да сменя мебелите и да да използва с цел живеене принадлежащия ми ап. № 216, находящ се в блок D1 на тур. комплекс P.F.B., на база сключен и влязъл в сила договор за продажба. Подпис С.М.”

В частта му в която твърди сключен и влязъл в сила договор за продажба, този документ съдържа неистина, опровергана от всички доказателства по делото.

Всички доказателства, които еднозначно сочат, че такъв договор изобщо не е сключен, дори договора от 06. 05. 2010 година с характер на предварителен, макар и да е подписан от подсъдимия не е сключен, защото не е подписан от А.Ф.. Този документ писмено доказателство материализира това, което подсъдимият е обещавал подсъдимият на Ф., за какъв се е представял подсъдимия, това за което е  възбудил и поддържал заблуждение на Ф., това за което е плащал пострадалия, но не е договор, тъй като  не е подписан от другата страна.

В настоящото дело С.М. собственик на имота няма повдигнато каквото и да било обвинение. Изявлението й в това разрешение, включително и потвърдената в него неистина „сключен и влязъл в сила договор за продажба”, предоставянето на пострадалия Ф. на процесния апартамент нейна собственост се разглеждат от съда  във връзка с механизма на измамата осъществена от самия подсъдим, за използваните от него обстоятелства за възбуждане и поддържане на заблуждението у  руския гражданин А.Ф. вследствие на което този пострадал е изплатил на подсъдимия инкриминираната сума от 132000 евро и във връзка с причините и условията за това тежко престъпление.

Съдът приема, че такъв договор няма а неистината потвърдена от С.М. „сключен и влязъл в сила договор за продажба” в разрешението й цитирано по-горе  се дължи на това което е казал подсъдимия на К., както и на стремежа й колкото се може по-бързо друг да заплаща вместо нея сумите за режийни разноски за общите части за същия апартамент. Това се потвърждава и от показанията на Ф., видно от които той е заплащал режийните за общите части в хотел П. Ф.Н. и претенции за тези режийни разноски за общите части са му предявявани включително месец преди разпита му на 10. 06. 2014 година при първото разглеждане на делото от С.ския районен съд.

 Подсъдимият знае за това разрешение от С.М., потвърждава на съдебното следствие че още от самото начало знаел за него. Съдът изцяло кредитира и показанията на пострадалия Ф.,  че при настаняването му в процесния апартамент  той именно от подсъдимия е поискал съдействие за искания ремонт „Обърнах се към С. да говори със собствениците, за да извършим ремонта. С. каза, че собствениците са разрешили да направим ремонт.” Съдът приема, че това е при настаняването на Ф. в процесния апартамент във времето между 11.06. 2010 год. и 14. 06. 2010 год.

Не само броените дни на престой на Ф. в Б. в летния сезон на 2010 год., но и показанията на този свидетел, както и тези на св. К. опровергават по категоричен начин обясненията на подсъдимия в частта им в която твърди лични контакти между Ф. и К. лятото на 2010 година. В тази насока обясненията на подсъдимия са следните:  „Там през целия процес на него време от май 2010г. до лятото на 2011г. съм правил опити да водя преговори с едната и с другата страна за приключване на въпросната сделка, но при наличие на контакт между двамата, продавач и купувач, още през лятото на 2010г., впоследствие и пролетта на 2011г. съм правил лични срещи между двамата и те са контактували през тези месеци, аз не мога да кажа нали, каква договорка и какви условия те са имали помежду си, най - вероятно е да са стигнали до някаква договорка и да са подписали даже и договор нали относно процесния апартамент, за което аз не мога да зная.

И по долу: „По това време лятото на 2010г. К. и съпругата му живееха близо до комплекса „П. Ф.Н.“, мисля, че тогава бяха в с.P., което е на 5 – 6 км. от комплекса и имаха най – вече г-н. К. информация и договорка за въпросния апартамент.”

На въпросите на защитника му  адв. М. дали Ф. и съпругата му лятото на 2010 година свързали ли са се с К. и комуникирали ли са помежду си, подсъдимият дава следните обяснения: Със съпругата на К. имаха информация, контактували са и едната и другата страна знаеха за съответно за тях си.

По-долу на въпроса на защитника му адв. М. дали знае лятото  нещо, някакви договорки да са имали между К. и Ф. и да са сключвали помежду си някакъв договор подсъдимият дава следните обяснения: До момента, в който нали аз посредничах и се опитвах нали да направя всичко възможно по въпросната сделка да се случи и да договарям проценти по неустойка и разходи по сделката с г-н. К. и Ф., нямам информация за друг договор, но впоследствие, след декември 2010г. г-н. Ф. и  К. имаха личен контакт и са се чували многократно и напълно е възможно да имат някаква лична договорка и може би и плащания и разплащания със съответния апартамент, за което аз не мога да знам.

Подсъдимият сам си противоречи по въпроса кога са се свързали и са контактували Ф. и К. първо в противоречие с всичко останали доказателства сочи, че имало контакт между двамата  още лятото на 2010 год. , след това сочи в обясненията си, че свързал директно купувач и продавач още през януари или февруари 2011г.,  и г-н. К. и Ф. контактуваха много пъти, даже и се срещаха относно осъществяването на въпросната сделка, после отново сочи че лятото на 2010 година имали , най-вече К. информация и договорка за въпросния апартамент, както и че са контактували едната и другата страна. От обясненията на подсъдимия по-долу отново се разбира, че след декември 2010 година Ф. и К. имали личен контакт.

От друга страна Ф. ясно и безпротиворечиво и в тясно логическо и житейско единство с другите доказателства по делото сочи в показанията си, че едва пролетта на 2011 година той се свързал с К. след това и със С.М. които отрекли получаването на каквото и да било от платените от Ф. суми на подсъдимия в общ размер 132000 евро. Съдът кредитира тези показания на пострадалия Ф. на които кореспондират и всички други доказателства, включително и резултатът 132000 евро, получени от подсъдимия, който целенасочено се е стремял да изолира кандидат купувача Ф. от собствениците през цялото време докато на него за изплащани парите. Това е до декември 2010 година. Тази цел на подсъдимия е обективирана в цялото му поведение на възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия Ф., което не би могло да успее ако Ф. има контакт със собственик, за да го попита дал ли е пълномощно на К. за обещаната от него на Ф. продажба на процесния апартамент и какви пари е получил. Самото изплащане на инкриминираната сума от 132000 евро на подсъдимия, както и обстоятелството, че подсъдимия няма пълномощно от собственик на имота за обещаната от подсъдимия продажба кореспондират на показанията на Ф. че не е имал контакт със собствениците, включително и декември 2010 година, когато всичките 132000 евро са получени от подсъдимия. След това отново Ф. не е имал контакт със собственик на имота, за да може подсъдимият да го лъже и разиграва включително и до 1 март 2011 год. когато за да спечели време е поискал пълномощно от Ф. да го представлява за обещаното, но невъзможно в действителност му изповядване на сделката в нотариална форма. Едва вече април 2011 година пострадалият Ф. получил телефоните от Е.У. и успял да се свърже с К. и М. за да научи от тях, че нищо от платените на подсъдимия суми не им е предадено.

По тези съображения са опровергани по категоричен начин обясненията на подсъдимия в които сочи че летния сезон на 2010 година Ф. и собствениците са си контактували и Ф. и К. са се договаряли. Несъстоятелни и опровергани от доказателствата по делото са и основаните на тези обяснения на подсъдимия доводи на защитата му за договорни отношения между Ф. и К., изтъкнати от защитата като възможна причина за извършените от Ф. плащания. Тези плащания в размер на сумата 132000 евро са извършени именно на подсъдимия, който целенасочено се е стремил Ф. да няма връзка със собственик, за да успее възбуденото и поддържано от него заблуждение у Ф., че има пълномощно от собственика и като плаща на него той плаща цената за обещаната му от подсъдимия продажба на процесния апартамент.

Основно противоречие, включително и в доказателствения материал е относно обясненията на подсъдимия, в частта им в която сочи, че сумата 130000 евро  50000 евро са прехвърлени към  К. „Част от средствата, мисля, че около 50 000 евро са прехвърлени към г-н.К. още към него момент на сделката”

От друга страна са показанията на свидетеля К., че нищо от тези суми К. не му е платил. Именно това той заявил на пострадалия Ф. пролетта на 2011 година, когато пострадалия се свързал с него и именно това М.К. заявява и пред съда в показанията си:

„Аз исках да си получа тези 130 000 евро, които определих като цена на апартамента. Минаха юли и август 2010г., плащане нямаше. Г-н К. започна да отговаря по-неуверено на въпросите за г-н Ф..

И по-долу:

„Аз съответно пари не съм получил  за апартамента 216”

На въпроса зададен на подсъдимия на съдебното следствие как и по какъв начин е дал на К. твърдяните 5000 евро подс. К. не дава конкретен отговор, а сочи в обясненията си:

 По въпроса за средствата между мен и г-н. К., ние си имаме други отношения и бартерни отношения. Част от средствата, мисля, че около 50 000 евро са прехвърлени към г-н.К. още към него момент на сделката. Аз в същото време нали съм направил доста разходи, личен труд, средства съм вложил в стремежа си нали да стане тази сделка и дотам нещата нали на практика, след като се свързаха двамата продавач и купувач лично и директно пак казвам, най – вероятно те си имат тяхна договорка вече, за която аз няма как да знам нали като посредник.

И по – долу: Както вече казах, още през 2010г. аз съм бил пълномощник на няколко сделки със С. и г-н. К., те са получавали собственост на апартаменти, по мой спомен 3 или 4 в същия комплекс – „Ф.Н.“, с които ние имахме делови отношения относно други такива апартаменти и имахме взаимно разчетни отношения със средствата.

Г. Ф. поиска да се върне цялата сума  от 132 000 евро, което нали аз казах, че няма нали как да се случи, защото част от средствата вече са предадени и е възникнал въпрос за неустойки, разходи и труд по сделката.

За разлика от подсъдимия, който не сочи конкретно кога и по какъв начин  са „прехвърлени” към К. визираните 50000 евро на К., свидетелят М.К. ясно и еднозначно и безпротиворечиво сочи в показанията си, че съответно нищо не е получавал за апартамента 216.

Съдът приема че нищо от инкриминираната сума 132000 евро не е получено от К. като цена за процесния апартамент 216, нито като част от цена за него. Този извод на съда е не само поради тази визираната позиция на свидетеля К., но и по съображенията изложени по-долу в мотивите на съда, включително и в правните изводи.

НеопредЕ. изрази на подсъдимия как  „са прехвърлени” към К. твърдяните от него 50000 евро от платените му от Ф. 132000 евро налагат извод че подсъдимият не сочи конкретно как е прехвърлил тази сума към К., и то като част от платените от Ф. 132000 евро,  получени от подсъдимия безвъзвратно. Доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност опровергават тези неопределени, несъдържащи конкретни факти обяснения на подсъдимия, те са защитна позиция за опP.ване на полученото от пострадалия поради собствената му измама на Ф. с инкриминираната сума 132000 евро. При тези свои изводи съдът съобрази и противоречията и непоследователността в обясненията на подсъдимия пред пострадалия Ф. за това какво се е случило с тези пари.  Първо пред Ф., видно от показанията му, през цялото време докато са изплащани, а така също и пролетта 2011 година подсъдимият го уверявал, че К. е получил от него всичките 130000 евро. Лятото на 2011 година вече смалява тази сума на 50 000 евро, преди да заяви на пострадалия и пред адвоката му, че нито парите ще върне, нито апартамент ще получи.

Съдът приема, че от платените от Ф. като цена на процесния апартамент 130000 евро получени от К., той не е ги е изплатил на К. и нищо от тях като цена на апартамента или част от нея.  Нищо не е получено от К. на това основание, нищо от платената от пострадалия сума в общ размер 132000 евро не е получено, нито зачетено от собственик на имота като продажна цена на процесния апартамент или като част от нея.  Липсата на пълномощно изключва това което К. е получил от Ф. като цена на апартамента, да се счита получено на това основание от собственик на имота.

Как деецът, в случая подсъдимият успял с измамата харчи и с кого дели парите получени вследствие заблуждението на пострадалия е фактически въпрос, според хората и фактите, които използва за възбуждане и поддържане на заблуждението за да получи цялата инкриминирана сума. Въпрос на избор на подсъдимия, успешно получил чрез измамата всичките 132000 евро, какво от първите 50 000 евро и от последвалите плащания от Ф. е похарчил за луксозни нужди, какво е похарчил за полезни нужди и какво инвестира в измамата за да си осигури пълните 130000 евро. Не  цена на обещаната продажба, нито част от нея, а цена на измамата е,  на кой е трябвало да плати подсъдимия за да успее заблуждението му за пълното получаване на сумата 132000 евро от пострадалия.  Като се съобрази приносът на собственика С.М., за полученото от пострадалия Ф. в точния момент владение на апартамента, разрешението за ремонтни дейности, казаното от подсъдимия на пострадалия лятото на 2011 година и на съдебното следствие, че 50 000 евро са отишли за К. визира как са разделени парите от измамата, както и цената на измамата за самия подсъдим, но не променя изводът за доказан умисъл на С.К. за измама през цялото време и за всичките 132 000 евро. Всичките тези пари са дадени от Ф. и получени от подсъдимия в резултат на възбуденото и поддържано от него заблуждение по отношение на пострадалия с описания по горе предмет. 50 000 евро за собственика е добра цена на измама за 132000 евро. За това че пострадалия Ф. ще владее процесния апартамент, ще го обзавежда както си иска, ще сменя мебелите и ремонтира апартамента, включително и ползване за няколко мига от пролетта и лятото на 2010 год. за да получи подсъдимия всичките 132000 евро както и станало до декември 2010 год.  Факт е, че собствениците С.М. и М.К. са търпяли Ф. да държи апартамента им, да го владее,  обзавежда и преустройва. Това че подсъдимият знае как да си осигури измамата, включително и да въвлече собственик за описания принос за заблуждението на пострадалия не само не го опP.ва, а сочи колко квалифицирана, безотказна и опасна е тази измама. След получаването на инкриминираната сума, след изплащането от Ф. на всичките 132000 евро  собственикът самоуправно си връща владението на процесния апартамент. Видно от показанията му, когато в началото на летния сезон на 2011 година Ф. пристигнал във Ф.Н., поради това,  че бравата на процесния апартамент 216 година е сменена от собственика С.М., му се предоставя за престоя му друг апартамент в същия комплекс. По изложените съображения какво подсъдимият сочи че е прехвърлено към К. визира не  цена на обещаната продажба, нито на част от нея, а цена на измамата за 132000 евро осъществена от подсъдимия.  

Който дава парите той решава за какво ги дава, той решава дали иска разписка за тях и какво основание за получаването на парите ще бъде визирано в  документа. Подсъдимият С.К. нито  е поискал, нито е получил разписка от собственик, че получава конкретни суми от К. от платените му от Ф. общо 132000 евро. Няма такава разписка  за нищо от тези суми,  и си остава доказано по несъмнен и категоричен начин, че всичките 132000 евро са получени от Ф. като резултат от създавано и поддържано от подсъдимия у пострадалия заблуждение относно основанието за разпореждане с плащанията от страна на Ф..   Остава си несъмнен извода за престъпния умисъл на подсъдимия за измама за цялата инкриминирана сума от 132000 евро.

Измамата е съвършена и висококвалифицирана като за вишист, при това с две висши образования, от които едното икономическо.

Пред руския гражданин, който иска да си купи имот на морето в Б. се явява подсъдимият С.К. с препоръка от друг руски гражданин успешно придобил такъв имот. Подсъдимият С.К. без да има собственост обещава на дошлия точно за това руски гражданин Ф. придобиване чрез покупко – продажба на имот  на прекрасно място в Б.Ч.. Това за пострадалия е харесания от него и съпругата му процесен апартамент № 216, сграда D в хотел П. Ф.Н., от който подсъдимия С.К. разполага с предоставен от собственика достъп и демонстрира, че е свой за персонала на хотел П. във Ф.Н.. Тези които имат собствеността и могат да се разпореждат с нея са в сянка, никой от тях не е визиран като страна в предлаган на пострадалия договор за продажба на недвижим имот, а и самият подс. К. не е визиран като пълномощник на собственика.

Пълномощно от собственик за продажбата К. няма, но той и не обещава продажбата, като пълномощник на собственик и липсата на пълномощно ще изплува едва когато дойде време за нотариалното изповядване на обещаната продажба, което обаче едва след пълното изплащане на сумата 130000 евро, представяна от подсъдимия като цена на имота.    Тогава обаче за пострадалия вече е вече ще е късно, защото ще е изплатил а подсъдимият получил пълните 130000 евро.

Решаващо за успеха за измамата е, че при множеството обстоятелства показващи тясна връзка между К. и собствениците, подсъдимият има само да изтъкне тези обстоятелства и да излъже Ф. че има пълномощно за обещаната продажба, без да се налага да го вписва в предлагания на пострадалия договор. Точно това е казал подсъдимият на свидетеля Ф., като не е пропуснал да го увери в тесните си връзки със собствениците. Достатъчно за извода на Ф., че С.М. и К. са собственици е информацията, че са съпрузи и разпоредбите на статья 34 СЕМЕЙНЫЙ КОДЕКС Р.Ф..

Демонстрираната от С.К. тясна връзка между него собствениците още от самото начало на май 2010 год. се потвърждава от това, че разполага с достъп до процесния апартамент, разполага с препис на документа нотариален акт, с който С.М. е придобила същия апартамент и го представя наред с предложения на Ф. в самото начало на май 2010 год. в хотел Б. договор от 06. 05. 2010 год. за покупко-продажба на недвижим имот, на осн. чл.19, вр.чл.183 и сл. от ЗЗД. Видно от този нотариален акт № 165, том ІІ, рег. 2975, дело № 361 от 24.09.2009г, именно С.К. представлява както С.М. като купувач и  лицата продали имота на С.М..  Много малка е крачката за подсъдимия да излъже и да успее заблудата му, че и за обещаната на пострадалия продажба на процесния апартамент К. има пълномощно от собственика и подсъдимият именно това е направил.   Когато още в самото начало на май 2010 година подсъдимият вижда че Ф. разбира от документите, че той не е собственик и счита това за проблем, той го уверява че със собствениците М. и К. са тясно свързани, че с К. имат общ бизнес, лъже го че има пълномощно за продажбата, като посочените до тук реални обстоятелства  потвърждават връзката на К. със собственика и кореспондират на тези уверения. Така подсъдимият възбужда заблуждение  у Ф., че има пълномощно за обещаната му продажба и че плащайки именно на него Ф. плаща цената на процесния апартамент и си осигурява обещаната му от подсъдимия продажба, включваща и нотариално изповядване на сделката.

Тъй като е съгласен със сумата от 130000 евро, представяна от подсъдимия като платима на него цена на апартамента и заблуден от лъжата му че има пълномощно за обещаваната продажба св. Ф. му плаща първите 50000 евро от тази сума. Не подписва предложения му от подсъдимия договор, но изпълнен с доверие към С.К. още преди да плати първите 50000 евро честно и открито му заявява като условия да подпише договора че иска пълномощното му собственика за продажбата. Авансира подсъдимия с тези първи 50000 евро, платени още в началото на май 2010 год., разписката за които е от 7 май 2010 год. , но подсъдимият не изпълнява уговорката им, като нито преди нито след получаване на първите 50000 евро представя пълномощното за обещаната на Ф. продажба, защото няма такова и нито  може да го посочи в договора, нито да го представи.

Неразделна част от възбуждането и поддържане на заблуждението е начинът по който С.С.К. експлоатира предложения на пострадалия договор от 06. 05. 2010 год. за покупко-продажба на недвижим имот, на осн. чл.19, вр.чл.183 и сл. от ЗЗД и клаузите в него, без договорът да е подписан от Ф., като знае и причината този договор да остане подписан само от него. А.Ф. ясно му казва и показва, че счита за проблем това, че по документите за процесния апартамент С.С.К. не е негов собственик. Точно поради това отказва да подпише договора и като условие да го приеме и подпише той иска пълномощното на подсъдимия С.К., за продажбата на процесния апартамент, което подсъдимия излъгал че има, но в момента не го носи. В действително не е имал и такова не е издавано и подсъдимият е знаел това. Също така подсъдимия знае, че пострадалия Ф. е съгласен и е готов да изплати за апартамента всичките 130000 евро, представени от подсъдимия като продажна цена, платима на части. Съдържанието на този договор, останал  подписан само от подсъдимия, а изпълнен само от пострадалия за исканите му 130000 евро  е съществена част от съдържанието на това за което подсъдимият е заблуждавал Ф., на това което му е обещавал, на това за какъв се е представял, на това което е искал от него, включително и за какво се искат парите и какво се обещава срещу тях. Съществен момент от това съдържание е че според нарочна клауза прехвърлянето на собствеността и изповядване на сделката по нотариален ред е едва след пълното изплащане на сумата 130 000 евро, представена като платима на подсъдимия продажна цена на имота. Едва тогава ще изплува липсата на пълномощно от собственика за обещаната продажба, но за пострадалия е вече късно, а целта на подсъдимия постигната и парите получени от него „в пълен обем”. Това и станало до 17 декември 2010 година.

Цялото съдържание на предложения на Ф. договор подготвя измамата, а исканото от пострадалия пълномощно на К. като условие да подпише договора не дава възможност на подсъдимия да вземе парите без да обвърже собственика - аргумент от чл. 36 пр. 2 и чл. 37 от ЗЗД. На целта той да вземе парите не като пълномощник на собственик на имота е подчинено съдържанието на предложения от подсъдимия договор още в самото начало на май 2010 год.  Именно поради това подсъдимият, който не е разполагал с пълномощно е предпочел този договор да остане само с обещанията му и подписан само от него, отколкото да сключи договор в съдържание съгласувано между страните съобразено с предложеното и от пострадалия.

Единствена причина за изплащането от пострадалия Ф. на инкриминираната сума от 132000 евро, всички изплатени на подсъдимия е създаденото и поддържано от него заблуждение у пострадалия, че има пълномощно от собственика за обещаната продажба и това заблуждение е относно основанието за разпореждане с платените от пострадалия пари в общ размер на 132000 евро. Липсата на пълномощно от собственика ще изплува като пречка за обещаните от подсъдимия продажба в нотариална форма едва след пълното изплащане на сумата 130 000 евро, но тогава Ф. ще е изплатил всичко и то не на друг, а на подсъдимия.  Това заблуждение невярна представа за действителността е умишлено създадено от подсъдимия за да получи всичките  130000 евро, като е знаел от начало до край и до последната вноска и получените още 2000 евро че нито е собственик, нито пълномощно има, нито апартамент ще продаде на Ф., нито нотариално изповядване на сделката ще има. 

Всяко от обстоятелствата, чрез които подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на измамата е доказано, възбуденото и поддържано от него заблуждение, заради което пострадалият именно на него изплатил инкриминираната сума както и умисъла му за измамата, включително и за вредата за пострадалия, която е в големи размери  по см. на т. 5 и на чл. 210, ал.1, вр.чл.209, ал.1 НК.

С основание прокурорът повдига обвинение за всяка двете форми на изпълнителното деяние на измамата – възбуждане и поддържане на заблуждение. Така заблуден, пострадалият А.Ф. след плащането на първите 50000 лева получил и  владение на апартамента, като за времето след 11 юни 2010 год.  до 17 декември 2010 година плаща на части на подсъдимия и разликата над платените вече 50000 евро до пълната сума от 130 000 евро, поради възбуденото и поддържано от подсъдимия заблуждение у Ф., че ще му продаде владяния вече от него и обещан му за продажба с нотариален акт апартамент на прекрасно място на морето в Б. в близост до безкраен плаж и залив защитени от нос Емине.

Измамата не става нито по-малко доказана, нито по-малко опасна от  това, че след първото плащане от 50 000 евро на подсъдимия, не друг, собственичката на имота допринася за заблуждението на пострадалия, като му е предоставила апартамента, с разрешение и за обзавеждане, за смяна на мебелите и за ремонтни дейности,  в което се позовава на „сключен и влязъл в сила договор за продажба”. В действителност няма никакъв сключен и влязъл в сила договор за продажба но това изявление на собственик на апартамента е в координация със стремежа на подсъдимия да покаже колко е близък със собствениците, за да успее лъжата му че има пълномощно за обещаната на А.Ф. продажба. Именно това заблуждение е мотивирало пострадалия да плаща на подсъдимия инкриминираните суми.  Липсата на пълномощно на подсъдимия от собственик на имота е законна пречка потвърденото от С.К. за получаването на инкриминираната сума да се приеме, като получено и от собственик на имота. В тази насока съдът съобрази чл. 36 пр. 2 и чл. 37 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Именно поради това създаденото и поддържано от подсъдимия заблуждение у пострадалия, че има пълномощно от собственика за обещаната продажба е заблуждение относно основанието за разпореждане със сумите изплатени от А.Ф. на подсъдимия в общ размер 132000 евро.

Измамата на подсъдимия е съвсем обиграна и квалифицирана и защото той умело балансира между пострадалия Ф. и собствениците.  Иска от пострадалия сума 130000 евро съгласувана със собствениците като цена на имота и представена като такава на Ф.. Само че подсъдимият иска и прави така, че той да получи тази сума, макар че нито има собственост, нито пълномощно за продажбата. Май 2010 год. след получаването на първите 50000 евро, разписката за които е от 7 май 2010 год. К. поставя Ф. пред свършен факт и противно на уговорката им не представя пълномощно от собственика за обещаната продажба, нито включва това пълномощно в договора. Ф. продължава да плаща, без да е подписал договора, поради заблуждението възбудено и поддържано от подсъдимия, че след пълното изплащане на сумата 130000 евро плюс 2000 евро за нотариални акт ще му продаде процесния апартамент.  В основата на това заблуждение е лъжата на подсъдимия че има пълномощно от собствениците, което наред с получаването на апартамента юни 2010 година  е достатъчно на подсъдимия за да получи всичките 132000 евро. Едва след пълното изплащане на сумата 132000 евро, което станало до 17 декември 2010 година, като едва след това липсата на пълномощно започва да се проявява като пречка за обещаното, но неизпълнимо изповядване на сделката в нотариална форма. Но тогава   за  Ф. вече е късно, а подсъдимият е получил всичко – цялата инкриминирана сума и то безвъзвратно, потвърдено от него както лятото на 2011 година, така и на съдебното следствие при разглеждане делото от настоящия състав.

Характерно за измамата и успешното й осъществяване е, че имотът е курортен, а руският гражданин кандидат купувач, разполага с броени дни за престой в Б., като ползването на апартамента за един сезон и дори за дни от летния сезон на 2010 год. се оказва достатъчно за създаденото и поддържано заблуждение от подсъдимия заблуждение  за получаване на всичките 130000 евро до декември 2010 год. Вярвайки, че веднъж получен апартамента, това е завинаги Ф., заблуден и за пълномощното, което К. го излъгал, че има, той изплаща именно на него всичките 132000 евро до 17.  12. 2010 год. Примамка на заблуждението, въбудено и поддържано от подсъдимия е имотът, мястото му, малко владение и няколко дни ползване на имота пролетта и лятото на 2010 год. Тези обстоятелства са съзнавани и използвани от подсъдимия за възбуденото и поддържано от него   заблуждение у Ф. относно причината за разпореждане от страна на този пострадал с инкриминираната сума.  Дори при съобразяване нюанса между владение и държане, в случая се касае за владение, защото фактическа власт върху апартамента плюс разрешение от собственик с цитираното по-горе съдържание в което собственик се позовава на „сключен и влязъл в сила договор за продажба”  са владение с принос за възбуденото и поддържано от подсъдимия заблуждение с описания по горе предмет. Измамата е много обиграна и квалифицирана, защото заблуждението, възбудено и поддържано от подсъдимия се крепи не само на думите и обещанията му, не само на препоръките на А.С., но и на реални факти, сред които и владение на имота и малко ползване, които факти са умело използвани от подсъдимия и за поддържане на възбуденото от самия него заблуждение у Ф., че плащайки именно на К., той си е осигурил владение на апартамента и следва обещаната продажба. Така пострадалия е подмамен да изплати именно на К. всичките 132000 евро до 17 декември 2010 год.  

Умелото балансиране на подсъдимия между пострадалия и собствениците се изразява и в следното:

 От 11 юни 2010 година собствениците са допуснали Ф. в процесния апартамент като купувач и като минали юли и август 2010 година търпението им е поставено на изпитание. Това е видно от показанията на свидетеля К.: „Минаха юли и август 2010г., плащане нямаше.”

Именно поради това, подсъдимият С.К. е поискал и получил от А.Ф. „гаранционно писмо” и показанията на пострадалия напълно кореспондират на другите доказателства по делото.

Възбуденото и поддържано от подсъдимия заблуждение у пострадалия е намерило израз в приложеното по делото с превод на български писмо от Ф. до С.К. от 15 септември 2010 година, поискано и получено от подсъдимия К. като „гаранционно писмо”. В това писмо от 15. 09.  2010 год.,  А.Ф. потвърждава намерението си да закрие просрочените (според него) задължения в размер на 3 забавени плащания „съгласно Договора на обща сума 40 200 евро.”  Сам А.Ф. сочи в това писмо защо плаща и защо обещава пълното изплащане на сумата 130000 евро. В това писмо е обективирано като резултат създаваното и поддържано от подсъдимия заблуждение относно основанието за изплащане на сумите, а именно че обещава на С.К. и ще му доизплати разликата над платените 65 000 и посочената сума общо 130000 евро „за придобиваните от мен апартаменти, в Б., комплекс Ф.Н., П.  D2, № 216.” Видно от съдържанието на това писмо свидетелство за заблуждението му, посочените три вноски в общ размер 40200 евро А.Ф. се задължава да изпълни не по-късно от 15 октомври 2010 година. Освен това поема задължението предсрочно, също не по-късно от 15 октомври 2010 година да се разплати изцяло по Договора за покупка на апартаментите.

Видно от съдържанието му, по-долу в това писмо Ф. сочи:

„Потвърждение за моите сериозни намерения е това, че към момента съм заплатил половината от стойността на имотите в размер на 65 000 евро и е направен ремонт с подмяна на всички мебели в размер на повече от 10 000 евро.”

Като честен човек изпълнен с доверие към подсъдимия и изпълняващ договора, без да го е подписал, той обяснява причините за забавените според него плащания на вноските, представени му от С.К. като платима на него на части на продажна цена на имота.

„Тази негативна ситуация се получи поради неизпълнение в срок към мен на задължения на мои бизнес партньори. В момента извършвам сделка по продажба на принадлежащ ми луксозен апартамент в М., което е допълнителна гаранция за изпълнението на поетите задължения към Вас.”

Това писмо е поискано от подсъдимия и предоставено му от пострадалия точно във времето от лятото на 2010 година, когато подсъдимият разчита на собствениците да търпят че Ф. владее апартамента им, използван от подсъдимия като примамка за създаденото и поддържано от него заблуждение с посочения предмет до пълното изплащане именно на него всичките 132000 евро. Към този момент от тези суми са получени само част от тази сума, а подсъдимият иска да получи всичките 13200 евро и до тогава нищо да не смущава заблуждението у пострадалия, че подсъдимия има пълномощно за обещаната продажба и че веднъж получен процесния апартамент, това е завинаги. Едва след получаването на всичките 132000 евро от подсъдимия, владението на апартамента му се отнема самоуправно от собственика, а подсъдимия започва да разиграва пострадалия като му съобщава причини произтичащи от собствениците за неосъществимата продажба на процесния апартамент. Едва след пълното получаване на инкриминираната сума от 132 000 евро собствениците стават достъпни за Ф., за да му съобщят че нищо от тази сума не са получили, като при това си връщат владението на процесния апартамент.

Изразеното в писмото заблуждение на Ф. и съгласието да заплати изцяло сумата, представена му от подсъдимия като платима на наго продажна цена, не превръща в сключен неподписания от Ф. договор от 6 май 2010 год. за покуупко- продажба на недвижим имот. Той си остава несключен, подписан само от подсъдимия като неразделна част от заблудата създадена и поддържана от него по въпроса за какво се иска от Ф., какво му се обещава и за какво пострадалия да плаща 130000 евро от инкриминираната сума, както и какво му е обещано след изплащането й. Писмото, както и извършените от пострадалия Ф. плащания сочат за какво от този договор е съгласен пострадалия и изпълнява, без да го е подписал. Ф. така и не е подписал договора и поради   това същият не е сключен, няма договор, няма съгласие на двете страни за този договор. Външен израз че договора  не е сключен е, че не е подписан от Ф.. Дори и с най-незначителна клауза да не е съгласна някоя от страните, щом не е подписала договора, няма договор, същият не е сключен, дори и при съобразяване на „гаранционното писмо” от 15. 09. 2010 година от Ф. до С.К.. В случая, обаче не се касае за незначителна клауза, поради която договорът не  е подписан от Ф., а за най-същественото от съдържанието му, а именно че подсъдимият предлага договор в който визирания като продавач не е собственик и  без да посочено в него че представлява собственика и без да е посочено пълномощно от собственика.  Това си остава решително основание поради което А.Ф. още в самото начало на май 2010 година е отказал да подпише договора. Ясно е посочил че иска да му се представи пълномощното от собственика, за което в хотел Б. подсъдимият му казал че има такова но не го носи. Така заблуден Ф. отложил подписването на договора, платил първите 50000 евро, но така и не подписал договора, тъй като подсъдимият не представил пълномощно от собственик на имота за обещаната на Ф. продажба, каквото нямал и няма издавано. При това положение и за подсъдимия е било ясно по какви причини Ф. е запазил позицията си да не подпише договора.  Изводът е че има само подписан от подсъдимия проект за договора писмено доказателство за процесната измама, но не и сключен договор. Единствено заблуждението на пострадалия създадено му и поддържано от подсъдимия е причина Ф. да му изплати всичките 130000 евро и отделно 2000 евро за нотариалното изповядване на сделката.  Касае за наказателна измама по чл. 210 ал. 1 точки 1, пр. 1 и т. 5, вр. с чл. 209 ал. 1 НК, а не за обсебване на инкриминираната сума по смисъла на чл. 206 от НК. При обсебването, за разлика от настоящия случай, парите се дават на някакво правно основание, едва след това се присвояват от дееца, а в случая такова правно основание няма от самото начало и единствена причина за даването й от пострадалия на подсъдимия е възбужданото и поддържано от С.К. заблуждение, че има пълномощно от собственика и срещу инкриминираната сума от 132000 лева, изплатени му от Ф. напълно  ще му продаде процесния апартамент, включващо и с нотариален акт с оглед законоустановената форма за действителност на обещаната продажба.  Именно това е предмета на заблуждението възбудено и поддържано от подсъдимия у пострадалия и това заблуждение е относно основанието за извършените плащания от Ф. в размер на общата сума 132000 евро.  

Покупко-продажбата е каузален договор при който основанието за купувача е да придобие вещта предмет на сделката, а за продавача – да получи нейната цена. Така заблуден от подсъдимия че плащайки на него, това е цена на имота, срещу която сума подсъдимият ще му продаде процесния апартамент, заблуждението възбудено и поддържано от подсъдимия е именно относно основанието за плащане на инкриминираната сума от пострадалия.  

Друго характерно за измамата в настоящия случай е, че на пострадалия руски гражданин А.Ф. се създава и поддържа заблуждение, че е в забава при заплащането на инкриминираната сума на части.   Предназначен да  подготви измамата, подписаният само от подсъдимия договор е доказателство за какъв се представя подсъдимия, какво е обещал на Ф., за да получи от него 13000 евро от инкриминираната сума. Но този договор, подписан само от подсъдимия не обвързва в действителност пострадалия Ф., чиито подпис липсва върху договора. Той е изплатил  на подсъдимия на части цялата сума от 130000 евро само за да си осигури обещаната от подсъдимия продажба на процесния апартамент.  

Важно за измамата, съдържанието й, както и за успеха й, че руският гражданин А.Ф. не е дошъл в Б. за да съди С.К.. По препоръка на негова позната А.С., пострадалият Ф. е разчитал на С.К. за съдействие и той да си купи имот на морето в Б.. От гледна точка на тази цел договорът неподписан от него не му дава нищо повече в сравнение с обещанията на С.К. и уверенията на този подсъдим, че срещу сумата 130000 евро ще му продаде процесния апартамент. Макар и чужд на собствеността, уверенията на подсъдимия че е тясно свързан със собствениците и има пълномощно от тях създават заблуждение заради което Ф. е изплатил на подсъдимия сумата 130000 евро, заблуден, че с това си осигурява обещаната му от подсъдимия продажба на процесния апартамент включително и изповядване на сделката в нотариална форма.  Пострадалия и без да е подписал този договор с несъгласувано съдържание,  доверявайки се на казаното му от подсъдимия че има пълномощно му изплаща инкриминираната сума на подсъдимия за да си осигури обещаната продажба, защото именно в това го е уверявал подсъдимият. Но това се оказва заблуждение възбудено и поддържано от С.К. само и само да получи цялата инкриминирана сума. На това вероломно поведение на подсъдимия законът дава един отговор: ИЗМАМА в големи размери. чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл.209 ал. 1 НК.

 Характерен е начинът по който подсъдимият експлоатира лъжата за пълномощното, промените в тази лъжа преди и след получаване на пълните 132000 евро.

В самото начало на май 2010 година след прегледа на документите за процесния апартамент, когато пред подсъдимия Ф.и виждат че той не е собственик и считат това за проблем, в отговор на въпроса за пълномощно от собственика, подсъдимият ги лъже, че има, но не го носи. Вече след получаването на всичките 132000 евро в пълен обем в разписката за получаването им К. е вписано „по устному поръчению М. К.. Тази разписка е едностранно изявление на подсъдимия, независимо от кой е проекта.  При сравняване на проекта за тази разписка за 130000 евро и това което подсъдимият е бил съгласен да подпише и е допълнено ръкописно като съдържание на разписката е видно, че при подписването й от подсъдимия ръкописно е внесено уточнението, че действа „по устному поручению М. К.”. Докато в самото начало лъже и заблуждава Ф., че има пълномощно, но не го носи, предпоставящо че пълномощното е нещо което може да се носи, след получаване на инкриминираната сума поръчението от К. става само устно. Към момента на това изявление в разписката от 08. 04. 2011 год. парите вече са получени изцяло от подсъдимия и при съобразяване и показанията на Ф., по това време С.К. вече се стреми да се измъкне и да изтъкне К. като причина за всичко, включително и за неизповядването на сделката в нотариална форма. По това време видно от показанията на пострадалия К. вече се опP.ва с К., лъже,  че му е дал всичките пари, но той иска още. Визираното ръкописно в разписката за 132000 евро че поръчението е устно потвърждава извода че в действителност няма нито пълномощно нито поръчение в законоустановената форма за действителност. Тези изводи следват директно от закона чл. 37 и чл. 292 ал. 3 ЗЗД. Така, вписаното че поръчението е устно и самата разписка за сумата 130000 лева са предназначени да създадат впечатление че подсъдимият за нищо не е излъгал пострадалия и потвърждава плащането, включително и защото очаква нови и нови пари поради заблудата му че е забавил някои плащания.  

Това обаче не променя извода, че измамата му е доказана.

Разписката е издадена и защото към този момент на Ф. се разчита за нови и нови суми за неустойки. Подсъдимият К. с очите си е видял какво пострадалия е готов да му плати без собственост, без да е подписал договора и без да види пълномощно. Плащането на сумата 132000 евро създава големи възможности, да се искат и получат нови и нови суми поради заблудата че е забавил плащанията.Точно това е направил подсъдимия.

С плащанията си, както и с приложеното  писмо от Ф. за С.К. от 15. 09. 2010 година пострадалият показва с какво от договора е съгласен и плаща без да го е подписал. Това обаче не означава съгласие за договора в конкретното му несъгласувано съдържание, външен израз на което е че Ф. не го е подписал.  Поради това нито извършените плащания нито споменаването на договора в цитираното по-горе писмо от Ф. означава действителна обвързаност на пострадалия от този договор. При това положение никой няма основание да твърди че Ф. е закъснял с плащанията или с което и да е от тях, най – малко подсъдимия, който знае и сам е поставил причината Ф. да не приеме и подпише договора,  включително и поради това, че не е приел предложените от Ф. промени в проекта за договор. Докато пострадалият Ф. е изплащал сумата 130000 евро, но още не я е изплатил, подсъдимият е приемал плащанията, без да възразява и без да претендира закъснения и последици от тях. Претенциите за закъснения започват след пълното изплащане от пострадалия на подсъдимия на всичките 130000 евро плюс 2000 евро за нотариален акт. Подсъдимият е наясно с всички обстоятелства, които изключват както да се приеме, че е сключен договора, така и каквато и да било обвързаност от този договор, неподписан от пострадалия.  Въпреки това подсъдимият С.К. умело се възползва от стремежа на пострадалия да плаща коректно и от чувството му за отговорност за всяко отклонение от сроковете, визирани в неподписания от него договор, подписан само от подсъдимия. Но това гаранционно писмо от Ф. до подсъдимия от 15. 09. 2010 година не замества липсващото му съгласие за договора, който си остава несключен и поради това мнимо, недействително основание за каквито и да било плащания на пострадалия. Умисъла на подсъдимия за измама прозира и в начина по който борави със сроковете, разбрал че пострадалия иска да ги спазва и се чувства длъжен да обясни причините за забавата, която също не е действителна, както и договора в сравнение с който се определя. Така, докато получава частите от инкриминираната сума 130000 евро подсъдимият е съгласен с всичко. Видно от показанията на Ф., които съдът кредитира, през времето до 17. 12.  2010 година до пълното изплащане на сумата 130000 евро подсъдимият се е съгласявал със възможностите на Ф. кога и колко да заплати. Това се отнася за сумите след първоначално платените още май 2010 година 50000 евро. Докато е изплащал разликата над тези 50000 евро до пълните 130000 евро всичко е било наред за подсъдимия, включително и поради допълнително устно  съгласуване на сроковете с пострадалия Ф.. В тази насока съдът съобрази следните показания на Ф., които кредитира.

 „Имаше периоди когато не можех точно на време да платя, тъй като договора все още не беше подписан, а се договаряхме лично”

и по – долу: „Сроковете се променяха, тъй като аз не винаги успявах да плащам и допълнително се договаряхме.”

„Потвърждавам, че това е мое писмо.  Това не са първоначалните срокове, а след променените срокове по устна договореност със С.  К.. Да, всичко е така, както е записано в писмото. Позвъних на С. октомври месец и му казах, че може да изплатя цялата сума, но ние не се срещнахме, а се договорихме, че като пристигне в М. ще му ги дам на ръка.”

 Едва след получаването на инкриминираната сума от 132000 евро мнимата, но умело използваната от подсъдимия претенция за „забава” на плащанията е противопоставена на пострадалия с две основни цели:

Първо: Стремеж за нови и нови плащания от Ф..

Второ: Използване на лишените от основание претенции за забава за максимално и безкрайно отлагане на обещаните, но неосъществими от подсъдимия продажба на процесния апартамент и изповядване на сделката в нотариална форма. Такава претенция се съдържа и в позицията и обясненията на подсъдимия пред настоящия състав и тези обяснения на подсъдимия са опровергани по категоричен начин. При изплатени до 17. 12. 2010 год. всичките 130000 евро и приети от подсъдимия, според собствените му обещания следва изповядване на сделката в нотариална форма за което са и допълнително платениет 2000 евро. Но това за подсъдимия е невъзможно защото нито е собственик, нито има пълномощно от собственика, а нотариуса точно това проверява. Тогава на помощ идват претенциите за забава и това което на пострадалия се иска като последица от тази забава, каквато в същност няма, както няма договор от която да следва.

Подсъдимият е напълно опроверган от доказателствата по делото за обясненията му на съдебното следствие, че пострадалият закъснявал с плащанията към продавача.

 Първо никакво закъснение не е имало, защото в действителност няма договор от който да следва забавяне и подсъдимият знае обстоятелството поради което договорът не е сключен, външен израз на което е, че не е подписан от Ф.. Второ плащанията не са към никакъв продавач, а към подсъдимия, който знае че не е продавач, както и обстоятелствата, поради които Ф. не е подписал договора и самото неподписване на договора го изключва като продавач. Трето: това че пострадалия Ф. в писмото си се извинява за закъснението и посочва причините за това не означава договор и замества неподписания договор от пострадалия и също не създава задължение за неустойки, защото и в писмото на св. Ф. от 15. 09. 2010 година, видно от съдържанието му Ф. не е поемал задължение за неустойки. Това, че е потвърдил забавянето си за вноските, не означава в действителност забавяне на вноските, защото липсва съответния сключен от страните договор от който да следва забавяне, липсва основание за задължението и не може да има забава. С всяко от извършените плащания до пълното изплащане на инкриминираната сума, пострадалия Ф. фактически е авансирал подсъдимия, поради създаденото от К. и поддържано от него заблуждение, без въобще да е възникнало основанието за плащане.

На подсъдимият не се дължи нищо и за претенциите му съдържащи се в обясненията му на съдебното следствие „аз в същото време нали съм направил доста разходи, личен труд, средства съм вложил в стремежа си нали да стане тази сделка” и по-долу Г. Ф. поиска да се върне цялата сума, не знам дали го има по делото, от 132 000 евро, което нали аз казах, че няма нали как да се случи, защото част от средствата вече са предадени и е възникнал въпрос за неустойки, разходи и труд по сделката”. Това показва зад какви абсолютно неоснователни претенции се крие подсъдимия за осъществената от него измама и за да не върне получените чрез нея пари.

Всяка от частите изплатени от пострадалия на подсъдимия в общ размер на 132 000 евро е платена при изначална липса на основание и създаваното и поддържано от подсъдимия заблуждение е единствена причина за плащането й от страна на пострадалия Ф.. За  него тази сума, е имотна вреда от тази обиграна и квалифицирана измама.  С изключение на тази вреда за пострадалия от доверието си А.Ф. всички други са доволни. Подсъдимият, чиято измама е успяла е получил парите в големи размери 132 000 евро. Собственикът си е запазил собствеността, друг е заплащал вместо него сумите за режийни разноски за процесния апартамент за общите части в хотел П. Ф.Н., а и след разкриване измамата на подсъдимия собственика и не дължи нищо на никого, нищо не е подписал, за нищо не се е задължил, а и никой не му търси отговорност за обективния принос за постигнатото от подсъдимия заблуждение причинило вредата в големи размери за пострадалия сънародник Ф..

Неоснователни са възраженията на подсъдимия и защитника му, че издаваните от него разписки изключват умисъла му за измама.

Тези разписки са неразделна част от измамата и стремежа за прикриването й.

Подсъдимият не е могъл да не издаде разписки, защото без разписка няма да получи парите. Пострадалият знаел че С.К. не е собственик, още май 2010 година преди да плати първите 50000 евро, като е показал на подсъдимия, че счита това за проблем и точно поради това е отказал да подпише предложения му от подсъдимия договор. Нещо повече и след като му обърнал внимание и поискал посочените корекции на договора подсъдимият първоначално обещал да изпълни исканите от Ф. промени на договора, но след получаването на първите 50 000 евро заявил на пострадалия че договорът ще остане в този вид.  Ако отказва и разписки Ф. не само че няма да му даде исканите суми без разписка, но и ще се усъмни, а К. не е искал това. Именно поради това подсъдимият е издавал приложените по делото разписки, а на съдебното следствие видно от обясненията му заявява, че не отрича получаването на сумите. 

Издадените разписки от К. на Ф. са неразделна част от измамата и  защото при липсващите на подсъдимия собственост и пълномощно от собственика именно те са в помощ на създаваното и поддържано от подсъдимия заблуждение у пострадалия, че това което плаща си е по предназначение.

Нищо не е дадено от К. на собственика на имота като цена на апартамента или част от цена. Нищо не е потвърдено от собственика да е получено от К., още по-малко като цена или част от цена на имота.  В действителност нищо не е договаряно като продажна цена нито от собственик, нито от негов пълномощник, нито от подсъдимия защото договорът предложен и подписан от него е останал неподписан от другата страна. Плащането е само поради създаденото и поддържано от подсъдимия заблуждение, включително и с подписания от него проект за договор, че като му плати Ф. инкриминираната сума, представена като цена ще му продаде имота. В действителност обаче няма договор по силата на който тази сума да е договорена като продажна цена. Уговорката между подсъдимия и пострадалия че тази сума е цена не е със собственика и е само заблуждение възбудено и поддържано от подсъдимия, за да получи инкриминираната сума.  Отделно  не е  действителна защото цената е съществено условие за продажбата, а щом се касае за недвижим имот тази уговорка за цена между подсъдимия и Ф. не е действителна дори в отношенията между, защото не в установената от закона форма за действителност – договор с нотариална или поне писмена форма, което следва директно от закона -  чл. 18 и чл. 19 ал. 1 от от ЗЗД. Останалото  е заблуда създадена и поддържана от подсъдимия по отношение на пострадалия донесла огромна сума на подсъдимия и вреда за пострадалия на стойност 132000  евро.

Доказани всяка от предпоставките на измамата и квалифициращите обстоятелства по точка 1, пр. 1 и точка 5 на квалифицираната измама по чл. 210 ал. 1 НК, както и умисъла на подсъдимия както за самата измама, така и за квалифициращи обстоятелства.

Налице е всяка от повдигнатите от обвинението форми на изпълнителното деяние на измамата – възбуждане и поддържане на заблуждение за пълната сума от 132000 евро, изплатена на части от пострадалия и получени от подсъдимия.

Измамливите действия на подсъдимия С.К., в частност възбуждането на заблуждение у пострадалия и поддържането на създаденото у пострадалия заблуждение са от такъв характер, че  мотивират пострадалия Ф. да извърши акт на имуществено разпореждане за всичките 130000 евро изплатени на подсъдимия за инкриминирания период от началото на май 2010 год. до 17. 12. 2010 г. и отделно 2000 евро за обещаното но невъзможно за подсъдимия изповядване на сделката в нотариална форма. Така за пострадалия Ф. настъпва вредата 132000 евро които са получени от подсъдимия благодарение на възбужданото и поддържано от него заблуждение, че ще му се продаде от подсъдимия процесния апартамент, което включва и  нотариалната форма, тъй като по силата на закона чл. 18 от ЗЗД това е законоустановена форма за действителност на обещаната продажба. Настъпилата за пострадалия вреда от 132 000 евро е налице и тази имотна вреда за пострадалия А.Ф. е в пряка причинна връзка с това създавано и поддържано от подсъдимия заблуждение с посочения предмет. Подсъдимият К. съвсем целенасочено докато не му е изплатена напълно инкриминираната сума, не е допускал пряк контакт и връзка между пострадалия Ф. и собствениците на имота,  за да успее измамата му.

Измамата, като резултатно престъпление е довършена с причиняването на имотната вреда на пострадалия А.Ф. осъществено в гр.М. за сумата 130 000 евро получена от подсъдимия в пълен обем до датата 17. 12.  2010 година и отделно 2000 евро поискани и получени от подсъдимия заради заблудата че с тях ще плати нотариалното оформяне на продажбата каквото нито е могъл нито е имал намерение да стори.

От субективна страна  измамата е осъществена от подс. К. с пряк умисъл и користна цел да набави за себе си имотна облага. Подсъдимият е знаел и не е могъл да не знае, че в следствие на възбуденото и поддържано от него заблуждение по отношение на Ф., последният като му плати исканите от него 132000 евро имотна вреда в същия размер ще настъпи за А.Ф..  Подсъдимият е съзнавал вредата за този който напразно му дава 132000 евро за обещаната, но неизпълнима продажба, защото не е собственик на имота, няма пълномощно от собственика, а точно това проверява нотариуса.  Всичко, лъжите и заблудите, че има пълномощно от собствениците е само и само да му се изплатят от пострадалия цЕ.  132000 евро, получени от него безвъзвратно и имотна вреда за  пострадалия Ф..

Отначало до самия край измамата е осъществена с пряк умисъл и користната цел на подсъдимия да набави за себе си имотна облага. Само един от моментите на разкриване на този умисъл е когато лятото на 2011 год. подсъдимият е заявил на пострадалия че нито парите ще върне, нито апартамент ще получи.

Доказано е и квалифициращото обстоятелство по чл. 210 ал. 1, точка 1, пр. 1 от НК, както и умисъла за него. Подсъдимият се е представил за длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1, буква „б” пр. 1 НК – управител на Т.Б.ИООД, каквото качество не е имал и е знаел това. Това е достатъчно за умисъла и за това квалифициращо обстоятелство, но в случая това представяне е помогнало на подсъдимия за измамата му. Като няма собственост върху имота за който предлага договор за продажба не като пълномощник на собственика и обещава и нотариален акт, голямо значение има представянето му за управител на посочената фирма. Представянето му за управител на посоченото търговско дружество придава на  предложената сделка и обещанията на подсъдимия достоверност за това което с думи и уверения и чрез подписания само от подсъдимия проект за договор  е обещано на пострадалия , за да плати инкриминираната сума на подсъдимия.

По изложените съображения подс. С.С.К.  роден на *** год. в гр.П., българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан съгласно свидетелството му за съдимост, общински съветник в ОС С., ЕГН********** е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението „измама” по чл. 210, ал.1, т.1, предл. 1 и т.5, вр.чл.209, ал.1 НК, и съдът го признава за виновен в това, че в периода от началото на май 2010 год. до 17.12.2010г. в гр.С. и в Р. М., представяйки се за длъжностно лице — управител на „Т-Б-И“. ООД гр.С., ЕИК ******, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у А.В.Ф., че ще му продаде недвижим имот чужда собственост апартамент № 216, с обща площ 96 кв.м. в комплекс Ф.Н., „П." блок D-1, ет.2, гр.С.В, общ.С., местност „В." и с това му е причинил имотна вреда   в размер на 132 евро равняващи се на 258 169, 56 лв. по фиксинга на БНБ за едно евро, като причинената вреда е в големи размери -  престъпление по чл. 210, ал.1, т.1, пр. 1 и т.5, вр.чл.209, ал.1 НК.

Достатъчно за конкретизиране на предмета на заблуждението на подсъдимия по отношение на пострадалия е че  е възбудил и поддържал заблуждение,  че ще му продаде процесния апартамент, като това включва и нотариален акт, с оглед установената от закона чл. 18  ЗЗД форма за действителност на обещаната продажба. 

Относно  наказанието, същото следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства  частичните признания на подсъдимия, включително и за получаване на всичките 132000 евро, както и това че видно от свидетелството му за съдимост е неосъждан. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете двойната квалифицираност на деянието по чл. 210 т. 1 пр. 1 НК и по чл. 210 ал. 1 т. 5 НК, поради наличие на двете квалифициращи обстоятелства „големи размери” и че деецът се е представил за длъжностно лице. Отегчаващо обстоятелство е и високата степен на проявление на квалифициращото обстоятелство „големи размери” с оглед размера на причинените вреди, надхвърлящи значително необходимото за квалифициращия признак „големи размери”. Причинената на пострадалия Ф. имотна вреда в конкретния й размер и изразеното от подсъдимия, че няма как да се случи връщане на тези пари, както и високата обиграност на измамата  в конкретния случай налагат извод за изключително  висока степен на обществена опасност на престъплението, довело до  сериозно накърняване на имуществената сфера на пострадалия руски гражданин. Като се имат предвид и целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът счита, че едно наказание лишаване от свобода за срок от три   години  и шест месеца, ще съдейства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК. Конкретната обществена опасност на осъществената от подсъдимия квалифицирана измама налага извода, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко наказание от 3  години  и 6 месеца лишаване от свобода ефективно. Това наказание ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.К., за създаване у него на контрамотив за други престъпления, включително и против собствеността и ще въздейства предупредително възпитателно на другите членове на обществото, включително и от обкръжението на подсъдимия да се въздържат от престъпни посегателства на чужда собственост.  Съдът  намира, че наказанието лишаване от свобода, подсъдимият С.К. следва  да изтърпи  ефективно, при първоначален "общ”  режим на изтърпяване - чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъжда подс. С.К. да заплати в полза на А.В. Ф., направените по делото разноски в размер на 5 600 лева изплатени като възнаграждение на неговите повереници адвокатите Г. и Б.. За разноските на съда и органите на досъдебното производство съдът ще се произнесе с допълнително определение на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: