№ 3740
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Г. М.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20142826/21.06.2021г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК
в частта за разноските с Определение № 20198369/14.10.2021г. по гр.д.№
26089 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 82-ри състав
Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул. „Витоша”
№ 2 е осъдена да заплати на Д. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ул. „*******” № ******* и съдебен адрес: адв. Д. В., гр. София, ул. „*******
******* сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.2 от
ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 300лв., ведно със законната лихва от
12.12.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени
от обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2
вр. с ал.1 от НК по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР,
пр.пр. № 7430/2017г. на СРП, производството по което е прекратено с
Постановление от 10.11.2017г.; сумата от 1200лв., ведно със законната лихва
от 12.12.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г.,
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от
224,57лв., представляващи разноски по делото, като неоснователен е
отхвърлен иска за обезщетение на претърпени неимуществени вреди за
горницата над 300лв. до предявения размер от 3 000лв . , както и за лихва за
забава на плащането на обезщетението за неимуществени вреди за периода от
10.11.2017г. до 11.12.2017г.; както и иска за обезщетение за забава на
плащането на 1200лв. за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25119622/16.07.2021г. от ищеца Д. А. Д., ЕГН ********** в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди бил несъразмерно малък. Посочил е, че му била
извършена полицейска регистрация като обвиняем за престъпление от общ
характер, по това време бил третиран като престъпник, унизен, тази
регистрация била пряка последица от повдигнатото обвинение. Наложило му
се да отделя време за процесуалните действия по делото, негативните
последици и до днес не били отшумели. Обстоятелството че бил вече осъждан
и то само веднъж не променяло фактическата не следвало да се съобразява,
защото вече бил реабилитиран преди да бъде привлечен като обвиняем през
2017г. Лихва се дължала върху обезщетенията и за периода от 10.11.2017г.
до 11.12.2017г. Постановлението за прекратяване било от 10.11.2017г. и от
този момент се дължала лихвата, а не от 12.12.2017г., както приел СРС
Постановлението произвеждало действие от постановяването му,
възможността за обжалване не променяло това обстоятелство . Претендирал е
разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете – Прокуратурата на Република
България е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в
обжалваната част е правилно. Определеният размер на обезщетението
съответствал на претърпените вреди, тяхната интензивност и
продължителност, спазен бил принципа по чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2011009/19.06.2020г. по регистъра на СРС на Д. А. Д., ЕГН **********
срещу Прокуратурата на Република с която е поискал от съда на основание
на чл. 2, ал.1, т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от 10.11.2017г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени от обвинение за
извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК
по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. №
7430/2017г. на СРП, производството по което е прекратено с Постановление
от 10.11.2017г.; сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от 10.11.2017г.,
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени от обвинение за
извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК
по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. №
7430/2017г. на СРП. Навел е твърдения, че на 24.08.2017г. бил привлечен като
обвиняем по досъдебното производство, бил разпитан като обвиняем,
определена му била мярка за неотклонение „подписка”, направена му била
полицейска регистрация, на 06.10.2017г. му били предявени материалите по
делото, като с Постановление от 10.11.2017г. досъдебното производство било
прекратено поради липса на извършено престъпление. Посочил е, че така
повдигнато обвинение накърнило доброто му име и чест на уважаван
гражданин за срок от 3 месеца, наложило се да се съобразява с мярката за
неотклонение и да отдели време за да участва в процесуалните действия, да се
подготви и да организира защитата си. Особена обида и унижение била
полицейската регистрация, по време на която се чувствал дълбоко унизен и
третиран като престъпник. Познати и приятели променили отношението си
след като разбрали за обвинението, отдръпнали се, наложило се да обяснява,
че не е извършител на престъпление, да полага специални грижи за
спокойствие на семейството му. Воденото производство му причинило стрес,
нервност и безпокойство, негативните последици и до момента не били
отшумели. Направил разходи за възнаграждение за адвокат по наказателното
дело в размер на 1200лв. Претендирал е разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Република Българя, в предоставения
срок за отговор е оспорила исковете. Навел е твърдения, че не било
3
установено прекратителното постановление да е влязло в сила, не било
установено ищецът да е претърпял вреди, за обезщетяване на които е
предявил исковете. Срещу ищеца били водени и други наказателни
производство, по някои от тях имало влезли в сила присъди и извод, че
процесното такова накърнило доброто му име не можело да се обоснове.
Действията на Прокуратурата били в рамките на правнорегламентираните,
размер на претенцията бил прекомерен, мярката за неотклонение била най-
леката, нямало доказателства ограниченията от нея да са се отразили на
ищеца, нямало интензивни процесуални действия, наказателно производство
приключило в досъдебната му фаза. Полицейската регистрация била действие
на други органи и не можело да се вменят в отговорност на ответника. Лихва
се дължала от влизане в сила на прекратителното постановление, а не от
постановяването му, срок на наказателно преследване бил само около 2
месеца.
По делото е приложено досъдебно производство № 227-ЗМК-852/2017г. по
описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. № 7430/2017г. по описа на СРП, съгласно
което на 22.03.2017г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за това, че на неустановена дата в периода от 31.01.2015г. до
22.12.2016г. в гр. София противозаконно е присвоена чужда движима вещ-
специален автомобил марка Форд Транзит” /репатрак/, рег. № *******,
собственост на В.Г. Д. от гр. София, която вещ владеел въз основа на
предварителен договор за покупко-продажба на МПС – престъпление по чл.
206, ал.1 от НК, на 20.04.2017г. Д. Д. е разпитан като свидетел, С
постановление от 24.08.2017г. Д. Д. е привлечен като обвиняем за това
престъпление правна квалификация на която е чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 и
ал.1 от НК , същото е връчено на Д. на 18.09.2017г., когато и е разпитан като
обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение „подписка” , на 06.10.2017г.
са му предявено разследването, като с Постановление от 10.11.2017г. на СРП
наказателното производство е прекратено поради недоказано че е извършено
престъпление, като е отменена и мярката за неотклонение, препис от което Д.
Д. е получил на 04.12.2017г.
Съгласно справка за съдимост, ищецът е осъждан с влезли в сила присъди,
както следва: по НАХД № 532/2010г. по описа на РС- Разград за управление
4
на МПС без свидетелство за управление на МПС- престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК като е освободен от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание глоба; по НАХД № 1977/2010г. на РС-Русе за
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС- престъпление
по чл. 343в, ал.2 от НК като е освободен от наказателна отговорност и е
наложено административно наказание глоба; по НОХД № 635/2012г. на РС-
Русе приключило със споразумение за това че в периода от 22.09.2009г- до
17.04.2011г. в условията на продължавано престъпление 11 пъти в 1 годишен
срок от наказването по административен ред е управлявал МПС без
свидетелство за това, като е наложено наказание пробация за срок от 3
години; заканил се с убийство на Н.К. и това заканване можело да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3 и
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода;
противозаконно попречил на орган на властта – полицейски служители, да
изпълнят задълженията си при полицейска проверка за установяване на
участници в ПТП като укрил и не представил документи за МПС –
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, като е определено наказание „пробация”
за 1 година ; извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи неуважение към обществото –престъпление по
чл. 325, ал.1 от НК , за което е наложено наказания пробация за срок от 1
година, наказанията са групирани и е определено общо наказание – лишаване
от свобода за 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, през което време е
длъжен да работи или учи, отбелязано е реабилитация от 17.03.2015г.
Приета е искова молба на ищеца срещу ответника, Решение от 15.06.2020г.
по дело № 53569/2019г. на СРС, 165-ти състав, съгласно които ищецът е
претендирала от ответника за обезщетение за вреди от задържане по ЗЗ
316ЗЗ-2/02.01.2017г., като е посочено че бил привлечен като обвиняем на
27.04.2017г. по ЗМ 175/2017г. по описа на 02 РУП-гр. Плевен за престъпление
по чл. 343в, ал.2 от НК, взета му била мярка подписка, което било прекратено
с постановление от 29.05.2017г., като такова му е присъдено от СРС в размер
на 200лв.
Приета е декларация от 18.09.2017г., съгласно която ищецът е уведомен за
основание да бъде направена полицейска регистрация като се е съгласил да
му вземат образци за ДНК, да бъде фотографиран и дактилоскопиран.
5
Приета е справка от СДВР съгласно която срещу ищеца е имало
множество заявителски материали за престъпления по чл. 343в от НК в
периода от 2009г. до 2012г., отделно и през 2011г. такъв за престъпление по
чл. 325 от НК, , направени са му полицейски регистрации във връзка със
същите през 2009г., 2010г.,
Приета е справка от Национална Следствена Служба ищецът е бил
задържан за 1 ден през 2011г. по ДП 1379/2011г., имало е наказателни
производство срещу него през 2009,г. 2010г. , 2011 за престъпления по чл.
343в от НК, както и през 2017г. През 2014г. е било образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 206, ал.1, чл. 218 б от НК, но същото е
прекратено поради липса на престъпление на 05.12.2014г.
Разпитан по делото св. Н. А.а е заявила, че е дъщеря на ищеца , знаела за
водено срещу него наказателно производство през втората половина на 2017г.
за присвояване на кола, делото приключило и го оправдали. Посочила е, че
делото му повлияло здравословно и психически. Започнали да се отнасят с
него като с престъпник, като се прибрал след полицейската регистрация
личало, че е напрегнат и е зле заради това, че полицаите го третирали като
престъпник. Затворил се в себе си. Посочила е, че тогава живеели под наем,
хазяйката разбрала от кварталния, който го представил за престъпник и се
дръпнала от тях, преди това имали много добри отношения, но след това тя
ги изгонила и останали без квартира в късната есен. Заявила е, че се нарушил
съня на ищеца, приемал успокоителни, имал съдружници, които също се
отдръпнали, прекратили отношенията си с ищеца, спрели да говорят с него
заради това наказателно производство. Тя не била разговаряла със
съдружниците, ищецът й разказал за отношението им. Не знаела да има други
наказателни производства срещу ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. По правилността на решението :
6
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ и
чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата
отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако
производството бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства,
че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния
размер, тоест обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер
на обезщетение е в размер на процесната сума, причинна връзка между
вредите и повдигането на обвинението.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от
чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата,
която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк
причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично
проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от
ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2
от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали
противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно
7
производство на 24.08.2017г. , постановление за което му е връчено на
18.09.2017г. за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 и
ал.1 от НК - за това, че на неустановена дата в периода от 31.01.2015г. до
22.12.2016г. в гр. София противозаконно е присвоил чужда движима вещ-
специален автомобил марка Форд Транзит” /репатрак/, рег. № *******,
собственост на В.Г. Д. от гр. София, която вещ владеел въз основа на
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, на 18.09.2017г. е
разпитан като обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение „подписка” ,
направена е и полицейска регистрация, на 06.10.2017г. му е предявено
разследването, като с Постановление от 10.11.2017г. на СРП наказателното
производство е прекратено поради недоказано че е извършено престъпление,
като е отменена и мярката за неотклонение, препис от което Д. Д. е получил
на 04.12.2017г. , че ищецът в следствие на така повдигнато обвинение е
изпитал негативни емоции, поради което и съдът приема, отговорността на
ответника за обезщетяване на тези вреди може да се ангажира. Решението на
СРС в частта, в която исковете срещу ответника е уважен за имуществени
вреди от 1200лв. и за неимуществени вреди от 300лв. , лихва от 12.12.2017г.
до изплащането им, е влязло в сила и обвързва страните със сила на
пресъдено нещо за горепосочените обстоятелства и въззивната инстанция не
може да пререшава тези въпроси.
Спорният въпрос по делото е размера на обезщетението и то за частта над
присъдените от СРС 300лв. до предявения размер от 3000лв., както и за
лихвата за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2
от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който наказателното
преследване е прекратено, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г.
по т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди,
размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата
на база на релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД.
Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,
обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
8
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването
за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на
наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е
обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото
му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху
личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато
обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната
реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е
отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и
развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и №
181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д№ 2378/2014г. на
ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС,
ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О.
на ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№ 816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на
ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№ 4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС;
Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№ 4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;
Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№ 3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на
ВКС).
В случая по делото е установено, че срещу ищеца на млада възраст от 31
години е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206
от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6
години , постановлението за привличане за обвиняем е от 24.08.207г., но е
връчено на ищеца на 18.09.2017г., досъдебното производство е продължило
до 10.11.2017г., когато е съставено постановлението за прекратяването му,
връчено на ищеца на 04.12.2017г., марката за неотколнение е подписка,
ищецът е разпитан на 18.09.2017г., предявено му е разследването на
06.10.2017г. имал е и полицейска регистрация. При така установеното съдът
приема, че по делото е установено, че в причинна връзка между повдигнато и
поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди,
справедливото обезщетение на които не надхвърля присъдения от СРС
9
размер от 300лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За определяне на същите съдът
съобрази кратката продължителност на производството, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, обичайните притеснения
и негативни емоции, които поражда повдигане на обвинение с такъв характер,
обстоятелството, че през цялото време ищецът е бил с взета мярка за
неотклонение, която обаче е била най-леката „ подписка”, като не е
установено през периода както тази мярка, така и извършената полицейска
регистрация да са довери до конкретни неудобства на ищеца, различни от
обичайните. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват
извод, че ищецът е претърпял вреди, различни от тези, които са нормална
житейска последица от повдигане на обвинение за извършено престъпление
от такъв характер. Свидетелските показания по делото са дадени от дъщерята
на ищеца, като същата не сочи негативни емоции, различни от обичайните.
Действително, свидетелят е посочила, че хазяин и съдружници на ищеца
поради повдигнато обвинение се отдръпнали от ищеца, хазяин прекратил
договор за наем, а съдружници преустановили съвместна дейност с ищеца.
Доказателства за прекратен договор за наем и прекратено съдружие по делото
не са ангажирани. същото в случая е било необходимо, защото показанията
са дадени от лице, което попада в хипотезата на чл. 172 от ГПК. При
определяне на размера съдът съобрази ниската интензивност на
процесуалните действия, осъществявани в хода на наказателното
производство по отношение на ищеца, При определяне на размера съдът
съобрази и социално-икономическите условия в държавата през периода на
наказателното производство.
При така възприето съдът приема че справедливо обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди не надхвърля присъдения
размер от СРС в размер на 300лв., поради което и жалбата е неоснователна.
По иска за лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който
е влязло в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск по
чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи
изпадат в забава и от този момент започва да тече погасителната давност за
10
вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г., Решение №
60189/04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О./
В конкретния случай постановлението за прекратяване на наказателното
производство е от 10.11.2017г., но същото е влязло в сила на 12.12.2017г. –
седем дни след връчването му на 04.12.2017г. на ищеца. При така
установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че правилно
СРС е приел, че обезщетение за забава се дължи от 12.12.2017г. и решението
в тази част следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следа да се
възложат на въззивника, въззиваемият не е претендирал разноски и такива не
му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20142826/21.06.2021г. изменено по реда
на чл. 248 от ГПК в частта за разноските с Определение №
20198369/14.10.2021г. по гр.д.№ 26089 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд, 82-ри състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11