РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330111332 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.
Ищцата Й. Б. В. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва по т.8 от
сключения между страните на 20.01.2020 г. в гр. *** Договор за кредит за текущо
потребление е нищожна, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните в гр. ***на 20.01.2020 г. е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление, с който ответникът, в качеството му на Кредитор,
е отпуснал на ищцата, в качеството й на Кредитополучател, кредит за текущо потребление в
размер на 32 000 лева, със 120 месеца срок на издължаване.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията от
02.06.2021 г. и допълнителното такова от 06.07.2021 г., и двете на вещото лице по ССЕ М.
М., не се установява уговорената в т.8 от Договора възнаградителна лихва да противоречи
на закона или добрите нрави (още повече, че ищцата е претендирала установяване на
1
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, а същевременно с поискано от ищцата и
допуснато от съда изменение на обстоятелствената част на исковата молба, навежда доводи
за нищожност на други клаузи от Договора, без да е поискала обявяването им също за
нищожни – като от събраните по делото доказателства не се установява сключването на
застраховка по Договора за кредит, а дори да се приеме, че е била налице такава, от
заключенията на ССЕ и обясненията на вещото лице М. в съдебното заседание по делото на
14.07.2021 г., както и от представените в това съдебно заседание писмени доказателства от
ответника, не са начислявани и събирани от ищцата суми за застраховка по Договора).
При така установената фактическа обстановка, доколкото не се установява клаузата за
възнаградителна лихва от сключения между страните Договор за кредит за текущо
потребление да е нищожна, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Б. В., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, **.
Д.Б., ПРОТИВ „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
*** Д. Н. Н. – И. и Д. Д.М., със съдебен адрес: ***, юрисконсулт Н.П., иск с правно
основание чл.26 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че
клаузата за възнаградителна лихва по т.8 от сключения между страните на 20.01.2020 г. в
гр. *** Договор за кредит за текущо потребление е нищожна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. Б. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2