№ 165
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 20221110145092 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава 13 от ГПК.
Предявени са искове от „...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
............., представлявано от Т М, чрез адв., за признаване за установено по отношение на
ответника „.........“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„...“ ......., ет. 2, представлявано от Я С И, че ответникът дължи сума в размер на 250,00 евро
(двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание от регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021 г. по направление Н-С,
в който пътник е Ю Ц Й, който е прехвърлил това свое вземане на заявителя с договор за
цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и Ю Ц Й е налице валидно сключен
договор за въздушен превоз за полет по направление Н-С с № BGH7702 от 18.10.2021 г.
Според ищеца, поради закъснение в полета, пътникът е пристигнал в крайната дестинация с
повече от три часа закъснение. В исковата молба подробно са развити съображения за
наличието на предпоставките по чл. 7 от Регламент 261/2004 за изплащане на процесното
обезщетение, като се отбелязва, че доколкото разстоянието на маршрута на полета е до 1500
км., то размерът на обезщетението възлиза на 250 евро.
Ищецът обосновава активната си материална легитимация по иска със сключен с
пътника договор за цесия, по силата на който е придобил вземането му от въздушния
1
превозвач.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът твърди, че не са налице предпоставките по чл. 7 от Регламент 261/2004 за
изплащане на процесното обезщетение, доколкото праводателят на ищеца не е установил
качеството си на пътник в процесния полет от 18.10.2021 г. В тази насока се поддържа, че
липсват представени потвърждение на резервацията и бордна карта, които да установяват,
че Й се е възползвал от направената резервация и действително е осъществил пътуване на
борда на процесния самолет. Изтъква се, че в случая се касае за мултимодално пътуване
/пътуване с няколко вида транспорт/, което не се обхваща от разпоредбите на регламента.
Поддържа се становище, че в разглежданата хипотеза приложимо е вътрешното
законодателство – в частност Закона за гражданското въздухоплаване, който предвижда
съставяне на констативен протокол при наличие на обстоятелства, водещи до отговорност
на превозвача, и задължително рекламационно производство, каквито липсват.
Ответникът оспорва и уведомяването му за извършената цесия, на която се позовава
ищцовото дружество.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Ответникът се представлява
от процесуалния си представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „а“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за
предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 21983/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 от ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение на
основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от
18.10.2021 г. по направление Н-С, ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането. С възражение от 04.07.2022 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
2
За основателсност на предявения иск ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно отношение между праводателя си и ответника по договор за въздушен превоз
на пътник, по който ответникът се е задължил да изпълни полет № BGH7702 от 18.10.2021 г.
по направление Н-С; че разстоянието на полета е до 1 500 км; изпълнение на полета със
закъснение повече от три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета
и представяне на пътника на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в
писмен вид (включително по електронен път) от ответника или ако не е посочен час - не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съгл. чл. 3, пар. 2 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че полет №
BGH7702 е бил планиран за излитане в 17:00 на 18.10.2021 г. от летище н, като полетът е
следвало да достигне до крайния си пункт летище София в 18:40 часа на същата дата.
Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна
връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението по аргумент от чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е
предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена резервация
за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за
регистрация, както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
/включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент или ако не е посочен час - не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл.
3, §5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма
договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той
върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.
Не се спори между страните, като в открито съдебно заседание от 06.12.2022 г.
процесуалният представител на ответника изрично признава, че процесният полет е
закъснял с повече от 3 часа. Съответно в конкретния случай приложение намират общите
правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или
голямо закъснение на полети, разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за
пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на
територията на държава членка, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен
превозвач на съответния полет е превозвач от Общността (чл. 3, ал. 1, б. "б. ").
Не се спори между страните, че разстоянието между летище н – летище София,
определено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 035 км.
На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението
генералният адвокат посочва, че "членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска
3
обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато
между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни
туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този
пътник и туроператор".
Доколкото по делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, от
които да се установява, че е налице мултимодално пътуване, нито е налице признание на
този факт от страна на ищеца, съдът намира за недоказано твърдението на ответника
процесният полет да е бил част от мултимодално пътуване.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника, че за допустимост на предявения иск е следвало да се проведе рекламационно
производство, доколкото чл. 134 от ЗГВ не е приложим към исканията за обезщетения по
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г, защото това не е
предвидено в самия регламент.
Съгласно Определение на СЕС по дело С-756/18 от 24.10.2019, за доказването на
явяването на гише от пътника не е задължително наличие на бордна карта. В този си
съдебен акт съдът изразява следната позиция: "Всъщност така пътниците, които се
претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си
на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение
изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с
претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на
закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Положението би
било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на
твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством
съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери." В диспозитива на
горепосоченото определение съдът категорично решава: "не може да бъде отказано
предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките
на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери." По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на
ответника, че пътникът Й не е бил превозена с процесния полет.
Видно от договор за цесия от 02.03.2022 г., сключен между пътника Ю Ц Й и ищеца
"..." ЕООД, Ю Ц Й е прехвърлил в полза на "..." ЕООД вземането си за обезщетение спрямо
"........." ООД във връзка със закъснението на процесния полет.
На основание чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. По делото е
4
представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането. В приложеното по делото уведомително писмо
е посочено, че вземането на Ю Ц Й за обезщетение спрямо "........." ООД във връзка със
закъснението на процесния полет е прехвърлено от кредитора на "..." ЕООД. Посоченото
изявление, ведно с прикачения договор, е връчено на длъжника по електронен път на
06.04.2022 г. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с надлежното
съобщаване на цесията на ответника.
Възражението на ответника за обратното е неоснователно. Законът не предвижда
конкретен ред на съобщаване на цесията, а въвежда единствено изискване длъжникът да се
уведоми за нея, като няма пречка това да стане и с получаване на препис от исковата молба.
Следователно е налице активна материална легитимация на ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да възложи на ответника „.........“ ООД
направени от ищеца разноски в размер на 410,00 лв., от които 25,00 лв. – държавна такса и
385,00 лв. – адвокатско възнаграждение. При този изход на делото на ответника не се
дължат разноски.
В съответствие с възприетото в т. 12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът констатира, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25,00
лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 385,00 лв. с вкл. ДДС. Така
посочените разноски следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.........“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ................, представлявано от Я С И, дължи на „...“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление ....... представлявано от Т М, сума в размер на
250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание от
регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021 г. по
направление Н-С, в който пътник е Ю Ц Й, който е прехвърлил това свое вземане на ищеца
с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: .........,
представлявано от Я С И, да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ........, представлявано от Т М, сума в размер на 410,00 лв., представляващи
направени от ищеца разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: .........,
5
представлявано от Я С И, да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ........, представлявано от Т М, сума в размер на 410,00 лв., представляващи
направени от ищеца разноски по ч.гр.д.№ 21983/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
21983/2022 г. по описа на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6