№ 31
гр. Варна, 10.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е определение № 211/02.12.2022 г., постановено
по ЧНД № 204/22 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено
постановление от съответната окръжна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 1/2021 г. на ОСлО при ОП Търговище.
Досъдебното производство е било образувано на 05.01.2021 г. и по него
са разследвани обстоятелства във връзка със смъртта на лицето С.С.Ю.,
починал извън болнично заведение на 19.02.2020 г. С постановление от
22.08.2022 год. на прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище е
прекратено за втори път наказателното производство по ДП № 1/2021 год. с
позоваване на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, макар да са изложени мотиви за
„доказано немарливо изпълнение на лекарската професия от д-р С.“.
В проверяваното определение първостепенният съд от своя страна е
декларирал, че разследването е проведено всестранно, пълно и обективно, но
не били налице безспорни и категорични доказателства за наличие на пряка
причинно - следствена връзка между действията на лекаря и настъпилата
смърт на Ю., игнорирайки заключенията на двете СМЕ и гласните
доказателства.
Във въззивната жалба, изходяща лично от процесуално легитимирано
лице – съпруга на починалия - В. Ю., се твърди неправилност на
заключението на съдебната инстанция, че деянието не представлява
1
престъпление, както и непълнота на доказателствената основа.
Жалбата е основателна.
На първо място следва да се посочи, че проверяваното постановление е
постановено от незаконен състав по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК.
Прегледът на актуалната практика на ВКС утвърждава категоричен извод, че
установените в чл.6 § 1 от ЕКПЧ изисквания делото да бъде разгледано от
"независим и безпристрастен съд" са приложими и в производството по
чл.243 от НПК. Това е така, защото в производството по реда на чл.243 НПК
съдът осъществява произнасяне по „наказателно обвинение“, което изисква
навлизане по съществото на спора. Произнасянето по обосноваността и
законосъобразността на постановление за прекратяване на наказателното
производство, несъмнено е обусловено от формиране на изводи на съда
относно извършено ли е престъплението и кой е неговият автор. Отговорите
на тези ключови за всеки наказателен процес въпроси се предхождат и от
оценката на доказателствата – тяхната достатъчност, достоверност и
процесуална годност. Изразеното веднъж становище на съда по някои от
посочените въпроси се явява пречка същият съд повторно да се занимава с
тях, тъй като се явява онова друго обстоятелство, което указва на
"предубеденост" по смисъла на чл.29, ал.2 НПК. В този смисъл Решение №
528 от 22.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 570/2008 г., III н.о., НК; Определение
№ 21 от 17.02.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 241/2015 г., I н. о; Решение № 269
от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 244/2009 г., II н.о. Решение № 221 от
22.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 520/2014 г., III н.о. Последните две решения
дори приемат, че разпоредбата на чл.29, ал. 1, т. 1,6. "в" от НПК визира както
"определение, с което се прекратява наказателното производство", така и
определенията, с които се извършва съдебна проверка за законосъобразност
на прекратяването от прокурора.
В конкретния случай стандартът по чл.6 § 1 от ЕКПЧ не е изпълнен, тъй
като съдията, постановил проверявания съдебен акт по отношение на
постановление за прекратяване на определено наказателно производство, е и
съдията разгледал друго постановление за прекратяване по същото
наказателно производство. Това е така, защото, както се посочи и по-горе,
този съдия след като е разгледал материалите по делото по същество, вече е
формирал вътрешно убеждение, поради което и не може да бъде
2
непредубеден при новото разглеждане на същото дело, макар и с предмет на
контрол друго постановление за прекратяване. Нещо повече, в процесния
случай един и същи съдия потвърждава две различни постановления за
прекратяване по едно и също наказателно производство, като причина за
второто произнасяне е, че първото определение е било отменено от въззивния
съд и делото е върнато на прокурора с конкретни указания за допълнителни
следствени действия. Констатираното дава основание на въззивния съд да
отмени проверяваното определение и да върне делото на първата инстанция
за произнасяне от друг състав.
С оглед пълнота на настоящото изложение, съставът на ВАпС намира
за необходимо да посочи, че не споделя доводите на прокуратурата,
възприети и от ТОС, че неизпълнение на задължения, свързани с опазването
на човешки живот, което е намалило шансовете за благоприятен изход, не се
намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Съдът и друг път е
имал възможността да заяви, че вероятността за положителен резултат от
лечението на пациента може да е минимална или незначителна, но това не
освобождава лекаря от задължението му да положил своевременно, в
достатъчен обем и качество медицински грижи, така както е установено в
чл.81 от ЗЗ. На правото на българските граждани да получат своевременна,
достатъчна и качествена медицинска помощ, съответства задължението на
медицинските лица да им я предоставят именно в този обем и при тези
критерии. Лекарят дължи усилие – полагане на грижа, а не резултат
(непременно излекуване на пациента). Аналогични и детайлизирани
задължения създава и Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Спешна медицина", останала напълно извън
вниманието на прокуратурата, която следва да отговори на въпросите: дали
извършените от д-р И.Ц. и д-р А. С. действия и бездействия са съобразени с
този стандарт; дали пациента С. Ю. е бил спешен по смисъла на стандарта,
ако да – каква триажни категория на спешност е имал и кои диагностично-
терапевтичните протоколи и алгоритми са били приложими за неговото
състояние и били ли са те осъществени.
Едва след като бъде даден компетентен отговор на горните въпроси от
специалисти в сферата на медицинската наука, може да се обсъжда доколко е
налице причинна връзка между настъпилата смърт на С. Ю. и поведението на
3
лекарите или се касае за случайно деяние, както е приел ТОС. Известно е от
правната теория и от съдебната практика, че случайно деяние, в случаите на
прояви, които се извършват чрез бездействие или чрез действие, но в
нарушение на предписанията в нормативните актове, при упражняване на
правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, може да има
само когато деецът е действал съгласно предписаното в закона и въпреки
това, общественоопасните последици са настъпили. /Решение № 146 от
29.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 648/2020 г., I н. о., Решение № 125 от
30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 7/2010 г., III н. о., НК/.
Тук следва да се посочи, че въззивният съд в този си състав не споделя
и извода за липсва на установеност на причината за настъпването на смъртта
на С. Ю.. По делото е приложено съобщение за смърт, издадено от д-р Ф.Ш. в
което е посочено, че смъртта на С.С.Ю. е настъпила на 19.02.2020 г., 16.00ч.,
непосредствена причина – кардиогенен шок, междинна предшестваща
причина – остър миокарден инфаркт, начална/основна причина –
хипертонична болест. Тези изводи са били потвърдени и от заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза, която интерпретирайки
резултатите от ЕКГ, приложено по делото, отчита признаци на миокардна
исхемия/хипоксия, която съобразно амнестичните данни може да се
интерпретира като прединфарктно състояние или ранен сърдечен инфарк (в
процес на развитие). Безспорно липсата на аутопсия и невъзможността такава
да бъде извършена след близо две години от смъртта, затруднява процеса на
доказване, но не лишава другите налични доказателствени източници от
достоверност. Всъщност всяка друга причина за смъртта на С. Ю. се явява
хипотетична и в сферата на догадките, неподкрепени от нито едно
доказателство по делото.
Констатираното основание за отвод по чл.29, ал.2 от НПК на съдията,
постановил проверяваното определение, налага неговата отмяна и връщане на
делото на друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 211/02.12.2022 г., постановено по ЧНД №
204/22 г. на Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на ТОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5