Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 8324 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
“Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, р-н ***,
осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 301,43 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № ***от
27.06.2017 г., за причинени щети на застрахования лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с рег. № ***, вследствие реализирано на 09.05.2018 г. в гр. Варна
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което е образувана
застрахователна претенция № 003-1201-18-450923, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба и
уточнителната такава на л. 20 от делото, между страните е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Каско на МПС”, Клауза 1 – всички рискове, обективиран в
застрахователна полица № ***от 27.06.2017 г., с предмет собствения на ищцата
лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *** и период на застрахователно
покритие от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г., застрахователната премия по който е
заплатена изцяло към настоящия момент.
Ищцата твърди, че на 09.05.2018 г. предоставила личния си автомобил на
трето лице – Евгени Петров Люцканов, който на същата дата, около 14:30 ч.,
управлявайки автомобила в гр. Варна, по бул. „Приморски“, в района на пл.
Славейков, при извършване на маневра обратен завой блъснал движещия се
автомобил „Форд Торнео Конект“
с рег. № ***, управляван от Н. Х.. Мястото на пътнотранспортното произшествие
било посетено от контролните органи, които съставили протокол за ПТП № 1698735,
като в същия било отразено, че виновен за произшествието е Е.Л..
Поддържа, че на 09.05.2018 г. уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, по повод на което била образувана щета под №
003-1201-18-450923. Служители на ответното дружество извършили първоначален
оглед на автомобила, изготвили снимков материал и съставили опис-заключение на
щетите по превозното средство, в което били посочени следните увредени негови
детайли: капак преден, калник преден ляв, фар ляв, броня предна облицовка,
декоративни решетки в предна броня. Доколкото имало много увредени детайли,
които не могли да се установят при първоначалния оглед, застрахователят изискал
допълнителен такъв след разглобяване на автомобила. Били извършени още два
огледа на 18.05.2018 г. и на 05.06.2018 г., при които били установени следните
увредени детайли: кора PVC под ДВГ, спойлер под броня предна, халоген ляв, халоген десен,
гривна на халоген ляв, фар десен, основа PVC долна на
броня предна, водач PVC ляв на броня предна, калник преден десен, панта дясна
на капак преден, рамка радиатори комплект, основа на броня предна, лайсна PVC
лява на броня предна, пръскалка лява плюс стойка, подкалник
PVC преден ляв, абсорбер на броня предна, кутия въздушен филтър, рог преден
ляв, рог преден десен, основа на калник преден ляв, основа на калник преден
десен, основа PVC (водач) под фар ляв, щуцер на пръскалка лява, конзола ДВГ -
ляв AL, избирач скорости.
Твърди, че застрахователят приел да ремонтира автомобила в негов доверен
сервиз, като на 15.05.2018 г. възложил на „Автомотор
Варна“ АД извършването на ремонтните дейности. От сервиза се свързали с ищцата
и й съобщили, че застрахователят бил приел да покрие само 80 % от стойността на
вложените оригинални части. За да получи своя автомобил, ищцата била принудена
да заплати разликата от 20 %, като на 20.06.2018 г. заплатила сумата от 221,83
лв. за следните детайли: броня предна облицовка (131,90 лв.), решетка предна
лява (14,34 лв.), основа броня долна (41,04 лв.), кутия въздушен филтър (22,13
лв.), панта преден капак (12,42 лв.), а на 04.07.2018 г. - сумата от 79,60 лв.
за избирач скорости.
Счита, че ответникът е следвало да я уведоми предварително, че няма да
заплати цялата стойност на вложените оригинални части, а не да го заставя да
заплати разликата от 20 %. Намира, че въпросната разлика в размер на общо
301,43 лв. следва да й бъде възстановена от застрахователя.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника за сумата от 100 лв. – частична претенция от сума в общ размер на
301,43 лв., представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение за описаното застрахователно събитие, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането и на
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение
на иска чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 301,43 лв. Моли за
уважаване на увеличената претенция и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдените от ищеца
щети по автомобила. Оспорва размера на иска, като твърди, че същият не отговаря
на действително претърпените вреди, с оглед възрастта и действителна стойност
на застрахования автомобил. Намира за завишена посочената от ищеца цена за
ремонт на моторното превозно средство с твърдения, че същата не съответства на
средните пазарни стойности на вложените резервни части и часови ставки за труд.
Излага, че за отремонтирането на автомобила
застрахователят е заплатил сума в размер на 3692,45 лв., с което счита, че е
изпълнил задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие, съобразно посочената от застрахования
методика.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск, евентуално – за присъждане на застрахователно
обезщетение в по-малък от претендирания размер. Претендира и присъждане на
разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа депозирания отговор и формулираното искане по
същество.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени обстоятелствата,
че е налице на валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Каско на МПС“, Клауза 1 –
всички рискове, обективиран в застрахователна полица № ***от 27.06.2017 г., с
предмет лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *** и период на
застрахователно покритие от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г., застрахователната
премия по който е заплатена изцяло. Посочените обстоятелства се потвърждават и
от представените писмени доказателствени средства - застрахователна полица № ***от
27.06.2017 г. (л. 41) и сметки по полицата (л. 42-43).
Видно от приложеното
по делото свидетелство за регистрация - част I (л. 40), собственик на
застрахования лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *** е ищцата В.Г.А..
Като безспорно е отделено също, че в периода на покрит риск – на 09.05.2018
г. в гр. Варна е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие при описания в исковата
молба негов механизъм, при който водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с
рег. № *** движейки се по бул. „Приморски“, в района на пл. Славейков, при
извършване на маневра обратен завой блъснал движещия се автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № ***. В
тази връзка по делото е приложен и протокол за ПТП № 1698735/09.05.2018 г. (л.
44). От обективираната в протокола схема на ПТП е
видно, че за застрахования автомобил
ударът е в предната част на автомобила.
Страните не спорят още, че ответното застрахователно дружество е уведомено
своевременно за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което при
“Застрахователна компания Лев Инс“ АД е образувана
застрахователна преписка (щета) №
0003-1201-18-450923.
Приобщени към доказателствения материал са и опис-заключения по същата щета
от 09.05.2018 г. (л. 51), 18.05.2018 г. (л. 47 и 45) и от 05.06.2018 г. (л. 46),
съставени от експерти при ответното дружество, в които са отразени следните
увредени детайли на застрахования автомобил, а именно: капак преден, калник преден ляв, фар ляв, облицовка броня предна,
декоративна решетка в броня, предна кора PVC под ДВГ, спойлер под броня предна,
халоген ляв, халоген десен,
гривна на халоген ляв, фар десен, основа PVC долна на
броня предна, водач PVC ляв на броня предна, калник преден десен, панта дясна
на капак преден, рамка радиатори комплект, основа на броня предна, лайсна PVC
лява на броня предна, пръскалка лява плюс стойка, подкалник
PVC преден ляв, абсорбер на броня предна, кутия въздушен филтър, рог преден
ляв, рог преден десен, основа на калник преден ляв, основа на калник преден
десен, основа PVC (водач) под фар ляв, щуцер на пръскалка лява, конзола ДВГ -
ляв AL, избирач скорости.
Видно от приложеното
копие от възлагателно писмо № ********* от 15.05.2018
г. (л. 50), застрахователят е възложил ремонта на процесния автомобил по щета №
003-1201-18-450923 на „Автомотор Варна“ АД. В писмото
е вписана забележка, според която не се полагат оригинални резервни части и при
липса на алтернативни части застрахователят покрива 80 % от стойността на
оригиналните. Отбелязано е още, че позиция 5, както и АБО+боя
и материали по позиция 4 да се калкулират по щета 400991/18 (дублират се).
Приобщени са и фактура
№ 68134/18.06.2018 г. (л. 53) и фактура № 68447/02.07.2018 г. (л. 52), издадени
от „Автомотор Варна“ АД, с получател ищцата В.А. на
обща стойност 301,43 лв., ведно с приложени към същите фискални бонове, от
които е видно, че фактурираните суми са заплатени в деня на издаване на
съответните фактури.
От приетото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза (л. 54 и сл.) се установява, че щетите по
автомобила съвпадат с тези, установени
при извършените на 09.05.2018 г., 18.05.2018 г. и 05.06.2018 г. огледи от
представител на застрахователя, отразени в съставените за целта опис-заключения
от същите дати. Уврежданията са в предната част на автомобила в зоната на удара
и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, поради което
според заключението същите е възможно да са причинени по степен и вид от
процесното ПТП при описания в исковата молба негов механизъм. Съгласно
експертното заключение общата стойност на извършения ремонт на автомобила при „Автомотор Варна“ АД е в размер на 3945,88 лв., като заплатената
от ищцата сума в размер на 301,43 лв. представлява 20 % от стойността на
вложените оригинални резервни части при ремонта, извършен по щета №
0003-1261-18/450923 и щета № 0003-1261-18/400991. Според експерта резервните
части, описани по фактура № **********/18.06.2018 г. и фактура №
**********/02.07.2018 г., а именно: броня предна, решетка предна лява, основа
броня долна, кутия въздушен филтър, панта преден капак, избирач
скорости, са увредени при процесното събитие, установени при извършените огледи
от представител на застрахователя и предвидени за подмяна и същите са подменени
с оригинални резервни части от сервиза, извършващ ремонта. Влагането на оригинални
резервни части се е наложило поради обстоятелството, че към момента на
извършването на ремонта не е налично предлагането на такива от алтернативен
производител. При изслушването на вещото лице А.В. по реда на чл. 200 ГПК (л.
67) същият пояснява, че всички фактурирани суми за резервни части касаят само
процесната щета.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че автомобилът е ремонтиран в доверен сервиз – „Автомотор Варна“ АД, за който ремонт застрахователят е
заплатил сума в размер на 3692,45 лв., с размера на която увреденото лице не е
съгласно.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет увредения автомобил; 2.) настъпване
на застрахователно събитие в периода на покрития риск; 3.) причиняването на щетите
по застрахования автомобил, както и 4.) причинно-следствената им връзка със
застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той
носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
размера на претенцията.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните,
както и реализираното застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в
периода на действие на застрахователния договор.
От събраните по делото доказателства се установяват и настъпилите щети по застрахования
лек автомобил. Същите са констатирани от самия застраховател и описани в
съставените за целта опис-заключения, като се потвърждават и от експертното
заключение. От последното се установява още, че е възможно щетите да са
причинени по степен и вид от процесното ПТП при описания в исковата молба негов
механизъм, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и настъпилите имуществени вреди за ищцата
като собственик на увредената вещ.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение за процесното пътнотранспортно произшествие.
Спорен по делото е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка, определени към датата на застрахователното събитие. В този смисъл
е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016
г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по
т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по приложението на
КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика
в уредбата в тази й част.
В настоящия случай увреденият автомобил е ремонтиран в
доверен сервиз, като застрахователят е заплатил част от стойността на ремонта,
а в тежест на застрахования е възложена 20 % от стойността на вложените при
ремонта оригинални резервни части, възлизаща в размер на процесната сума от
301,43 лв. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява
съответствието между фактурираните резервни части и необходимите такива за
отстраняване на щетите по превозното средство, настъпили в резултат от
застрахователното събитие. Установява се също, че влагането на оригинални части
се е наложило, с оглед липсата на техен еквивалент от алтернативен доставчик.
Следователно заплатената от ищцата сума е била необходима за възстановяване на
превозното средство и покрива действително претърпените вреди от реализираното
пътнотранспортно произшествие.
За ограничаването на отговорността на застрахователя до
80 % от стойността на вложените при ремонт в доверен сервиз оригинални части по
делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, който
носи доказателствената тежест за установяване на възраженията му срещу размера
на предявения иск. Индикация в тази насока се съдържа единствено в приложеното
по делото възлагателно писмо, в което е вписана
забележка в посочения смисъл. Въпросният документ обаче изхожда от самия
застраховател и не е подписан от застрахования, респ. не може да се направи
обоснован извод за съгласието на последния с поставените в писмото условия.
По реда на чл. 190 ГПК от ответника са изискани
документи, относими към уговорките на страните по процесния договор във връзка
с определяне размера на обезщетението, а именно приложимите към договора Общи
условия и уведомление за настъпило застрахователно събитие, като страната е
предупредена и за последиците от неизпълнение на указанията на съда. В предоставения
срок и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ответното
дружество не е представило изисканите документи, поради което страната следва
да понесе последиците от собственото си процесуално бездействие.
Действително, с оглед общия принцип на свобода на
договаряне, регламентиран в чл. 9 ЗЗД, страните по двустранния застрахователен
договор могат да постигнат съгласие за ограничаване отговорността на
застрахователя, но с оглед процесуалната равнозначност на недоказания в процеса
факт и неосъществения такъв в действителността, съдът приема, че липсва
уговорка между страните, предвиждаща ограничаване размера на застрахователното
обезщетение до 80 % от стойността на вложените при ремонт в доверен сервиз
оригинални резервни части. Доколкото по делото е доказано, че такива оригинални
части са действително вложени и разликата от 20 % е покрита от ищцата,
заплатената от последната сума следва да бъде възложена в тежест на
застрахователя като част от дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие в периода на покрит риск.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 301,43 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 610
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатен депозит
за вещо лице и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2019 г. (л. 65), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени са и доказателства за
регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищцата адв. Й.А. (л. 64).
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 300 лв., което с добавен ДДС съответства на претендираната сума от 360 лв.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н ***, да заплати на В.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 301,43 лв. (триста
и един лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективиран в застрахователна полица № ***от 27.06.2017 г., за причинени щети
на застрахования лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ***, вследствие
реализирано на 09.05.2018 г. в гр. Варна застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, за което е образувана застрахователна претенция
№ 003-1201-18-450923, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 ЗК;
ОСЪЖДА “Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н
***, да заплати на В.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610
лв. (шестстотин и десет лева),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: