Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 24.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                                       Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№690 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Т.Б.“ЕАД  и ответника К.М.Н. бил сключен Договор за мобилни услуги от 16.02.2016г. за мобилен номер ***по програма Интернет 6500. По този начин ответникът станала абонат на ищцовото дружество с абонатен №***за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 16.02.2018г. Ищецът поддържа, че К.Н. ползвала предоставените й от него мобилни услуги, като потреблението за мобилен №***било фактурирано под абонатен №*********. За потребените от абоната услуги за периода от 05.02.2016г. до 04.06.2016г. ищцовото дружество издало 2бр.фактури съответно на 05.03.2016г. за сумата от 17,81 лева и на 05.04.2016г. за сумата от 11,98 лева. След извършена корекция по дълга останало неплатено задължение на абоната в размер на 23,13 лева. Поради неизпълнение на ответника да заплати фактурираните услуги на стойност 23,13 лева, на основание чл.75 вр.чл.19б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор, като на 05.06.2016г. издал крайна фактура с начислена обща сума за плащане в размер на 390,69 лева. Същата представлявала сбор от незаплатения от абоната- ответник остатък в размер на 23,13 лева -задължения по предходните фактурирани периоди и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 367,56 лева. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно клаузата на т.11 от индивидуалния Договор за мобилни услуги. Тя предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последния дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. Предвид това, че ответникът не заплатила така формираното по последната фактура задължение, ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№84/2018г. по което съдът издал по отношение на К.Н. Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 390,69 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Тъй като тя не била открита на постоянния си и настоящ адрес, съдът приел, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на заявителя-ищец указал възможността да предяви иск за вземането си на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че К.М.Н. дължи на „Т.Б.“ЕАД сумата в размер на 23,13 лева- незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със законна лихва за забава, считано от 03.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 367,56 лева за начислена договорна неустойка по Договор с абонатен №*********. Претендира присъждане на разноските по настоящото производство.

Ответникът К.М.Н. не депозира писмен отговор на исковата молба. Редовно призована за делото не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения против нея иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 16.02.2016г. е, че на въпросната дата ищеца „Т.Б.“ЕАД, и ответника К.М.Н. са се договорили срещу месечен абонамент от 19,99 лева ищцовото дружество да предостави на абоната ползването на услуги по абонаментен план „Интернет 6500“ за срок от 24 месеца. В така сключения договор страните се споразумели, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, той ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. След изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му. Договорът е подписан от страна на ответника, като това обстоятелство не се оспорва от него.

Съгласно действащите през периода на сключване на договора за мобилни услуги Общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г., Потребителят има право едностранно да прекрати срочен индивидуален договор при съществено или системно нарушение на ОУ и индивидуалния договор от страна на Т., с едномесечно писмено предизвестие /бл.19а изр.2/. Същевременно, на основание чл.19б б.“в“ от ОУ, Т. имал право да прекрати едностранно срочен индивидуален договор в случай, че потребителя не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.

Видно от приетите като доказателства по делото 3бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ЕАД е, че първата от тях с №**********/05.03.2016г. се отнася за отчетен период от 05.02.2016г. до 04.03.2016г. и е на стойност 17,81 лева с ДДС. В тази сума са включени разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги, както и  месечни и еднократни такси. Срокът за плащане на задължението е до 20.03.2016г. Втората фактура с №**********/05.04.2016г. се отнася за отчетен период от 05.03.2016г. до 04.04.2016г. и е на стойност 11,98 лева с ДДС. В тази сума са включени месечни и еднократни такси, както и разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги.. Във фактурата е посочено и неплатено от абоната задължение от предходен период- 17,81 лева. Срокът за плащане на задължението е до 20.04.2016г. Третата фактура е с №**********/05.06.2016г. и се отнася за отчетен период от 05.05.2016г. до 04.06.2016г., като е на стойност 390,69 лева. В тази сума са включени неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги- 367,56 лева и задължения от предходен период с ДДС- 23,13 лева.

Предвид липсата на плащане на задълженията по горепосочените фактури, на 04.12.2017г. ищецът депозирал в  съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. Във връзка с това заявление в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№84/2018г., по което на 09.01.2018г. съдът издал Заповед №65 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на К.М.Н. било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 390,69 лева-главница- незаплатени задължения по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.02.2016г., обезщетение за забава за периода от 21.06.2016г. до 15.11.2017г. в размер на 3,29 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, съдът указал на ищеца възможността да предяви установителен иск за вземането си против длъжника.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на част от вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №65/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№84/2018г., а именно за сумата от 23,13 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

На следващо място, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 367,56 лева, представляваща договорна неустойка по договор с абонатен №*********.

Между ищеца и ответника не се спори, че на 16.02.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги. Безспорно установено е, че К.М.Н. е преустановила плащането на задълженията си по този договор считано от м.март 2016г., когато е бил падежа на задължението по фактура №**********/05.03.2016г. Няма спор и предвид липсата на възражение на длъжника в тази насока, че по процесния договор ответника не е заплатил общо 23,13 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги.

Доколкото налице е сключен между страните Договор за мобилни услуги, то за ищеца е възникнало задължение да предостави на абоната уговорените услуги, а последния е имал задължение да заплати тяхната стойност. От представените по делото фактури е видно, че за периода от 05.02.2016г. до 04.04.2016г. ответникът е следвало да заплати на „Т.Б.“ЕАД общо сумата от 23,13 лева за предоставени му далекосъобщителни услуги. К.М.Н. не е направила възражение, че не дължи въпросната сума или е платила същата на ищеца.

Поради това, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че К.М.Н. дължи на „Т.Б.“ЕАД сумата в размер на 23,13 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за който по ч.гр.д.№84/2018г. РС-Димитровград е издал Заповед №65/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за основателен и доказан.

На следващо място, по отношение на предявения кумулативно съединен установителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 367,56 лева, представляваща договорна неустойка, съдът намира същия за недопустим в настоящото производство. Видно от издадената по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград Заповед №65/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на длъжника е било разпоредено да заплати на заявителя сумата от 390,69 лева, представляваща незаплатени задължения по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.02.2016г. В исковата молба е посочено, че неустойката от 367,56 лева представлява част от сумата от 390,69 лева /разликата от 23,13 лева до 390,69 лева/. Поради това съдът приема, че част от претендираното вземане в заповедното производство се търси на друго основание /неустойка/ в исковия процес. Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,  въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Настоящият случай обаче не е такъв. С предявеният осъдителен иск се търси неустойка, каквато не е била предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на издадената във връзка с него заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл, евентуално обективно съединяване на искове е налице, когато единия иск има спрямо другия положение на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Смисълът на допускането на евентуалния осъдителен иск се изразява в това, че въведеното ново правно основание да се разглежда само ако предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното производство правно основание, т. е. тази част от вземането да се претендира на две основание, при което за едното да е предявен установителен иск, а за второто – евентуален осъдителен иск. В настоящият случай обаче, осъдителният иск за неустойка не е предявен в условията на евентуалност, а в условията на кумулативност. При това положение, не са налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл.422 ГПК, като същия се явява недопустим по аргумент на дадените указания в т. 11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. 

Предвид изложеното, производството по делото в частта му по отношение на предявения от ищеца осъдителен иск против ответника за сумата от 367,56 лева, представляваща договорна неустойка по договор за абонатен №*********, следва да бъде прекратено, поради недопустимост на така предявения иск.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 15,10 лева.

Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение също се явява основателно, като размера им отново следва да се определи съобразно уважената част от иска. В този смисъл, на ищцовото дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 12,14 лева.

Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.М.Н., с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, местн.“***, че дължи на „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата от 23,13 лева /двадесет и три лева и тринадесет стотинки/ главница- неплатени задължения за абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за абонатен №***от 16.02.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г.- датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №65/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по отношение на предявения от „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, против К.М.Н., с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, местн.“***, иск за сумата от 367,56 лева /триста шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка по Договор за мобилни услуги за абонатен №***от 16.02.2016г., поради недопустимост на така предявения иск.

 

            ОБЕЗСИЛВА Заповед №65/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград в ЧАСТТА с която е разпоредено на К.М.Н., с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, местн.“***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата над 23,13 лева - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.02.2016г. до пълния предявен размер от 390,69 лева, обезщетение за забава за периода от 21.06.2016г. до 15.11.2017г. в размер на 3,29 лева  и законна лихва върху главницата считано от 04.12.2017г. до 02.05.2018г.

 

ОСЪЖДА К.М.Н., с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, местн.“***, да заплати на „Т.Б.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата в размер на 15,10 лева /петнадесет лева и десет стотинки/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 12,14 лева /дванадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№84/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: