РЕШЕНИЕ
№
13.07.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 3297 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. ГПК вр. с чл. 439 ГПК.
Образувано по искова молба на К.Ф.С.,
С.А.М., Г.Ф.С., А.Ф.Е. и Ф.Ф.С. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
с която се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на
ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден на 08.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 4143/2017 г. по описа на Районен съд Добрич.
Ищците твърдят, че срещу техния
наследодател – С.Р.А., е била издадена заповед за изпълнение № 2260/20.11.2017
г., срещу която не е подавано възражение. Поради тази причина същата е влязла в
сила и на тази основа, на 08.12.2017 г., е бил издаден изпълнителен лист, с
който е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми:
1) 5790,
77 лева, представляваща стойността на консумирана вода за периода от 20.10.2004
г. до 12.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
молбата – 08.11.2017 г., до окончателното плащане на главницата;
2) 2299,
79 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната
лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
тридесетдневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, на всяко
непогасено месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе
период до 30.09.2017 г., считано от 28.01.2008 г.;
3) 161,
81 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Сочи се, че с молба от 29.03.2018
г. е било образувано изпълнително дело № 20187390400441 при ЧСИ Слави Сербезов.
След смъртта на длъжника С.А., настъпила на 30.05.2020 г., изпълнителното дело e продължило срещу
нейните наследници – ищци в настоящото производство.
Същите твърдят, че съгласно
мотивите на ТР № 2/2013 г. подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече съобразно общите
правила. Не прекъсва давността и влизането в сила на заповедта за изпълнение,
нито издаването на изпълнителния лист. В тази връзка правят извод, че влязлата
в сила заповед за изпълнение не може да бъде приравнена на влязло в сила
решение. Считат също, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е неприложима в
случая. Допълват, че и образуването на изпълнителното дело не е изпълнително
действие, което прекъсва давността, а и такива по изпълнителното дело не са
извършвани.
На тази основа заключават, че до
13.11.2020 г. е изтекла тригодишна давност, поради което вземанията на
ответното дружество са се погасили по давност.
Искат да бъде установено, че не
дължат на ответното дружество посочените по-горе суми. Претендират разноски.
В съдебно заседание се
представляват от адвокат Е.Т., която поддържа становището, заявено с исковата
молба.
Ответното дружество е депозирало
писмен отговор в законоустановения срок. Счита, че искът е недопустим, защото в
исковата молба не се сочат факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не са
приложени и доказателства за такива.
По отношение основателността на
претенцията изтъква, че е спазен редът за издаване на заповед за изпълнение. В
допълнение сочи, че ищецът е пропуснал да упражни правото си на защита като
депозира възражение по чл. 414 от ГПК или по чл. 423 от ГПК.
Прави искане претенцията на ищците
да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищците.
В съдебно заседание дружеството се
представлява от юрисконсулт Е.Т., която оспорва иска. Счита, че вземанията по
процесния изпълнителен лист не са погасени по давност, поради което претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК. Ищците считат, че вземанията
по Заповед № 2260 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2017 г. по ч.гр.д.
№ 4143 по описа на Районен съд Добрич за 2017 г. са се погасили по давност в
периода от 13.10.2017 г. – първият ден след изтичане на тридесетдневния срок за
плащане на задължението по издадената от ответното дружество фактура, до
приключване на устните състезания по настоящото дело.
По делото се установи, че в полза
на ответното дружество срещу С.Р.А. е издадена Заповед № 2260 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4143 по
описа на Районен съд Добрич за 2017 г. за следните суми:
1) 5790,
77 лева, представляваща стойността на консумирана вода за периода от 20.10.2004
г. до 12.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
молбата – 08.11.2017 г., до окончателното плащане на главницата;
2) 2299,
79 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната
лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
тридесетдневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, на всяко
непогасено месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе
период до 30.09.2017 г., считано от 28.01.2008 г.;
3) 161,
81 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Заповедта е получена от длъжника на
21.11.2017 г., видно от приложената разписка. Влязла е в сила на 06.12.2017 г.,
тъй като Севдалина Рашкова не е подала възражение в законоустановения
двуседмичен срок – чл. 414, ал. 2 от ГПК (ред. 2017 г). На 08.12.2017 г. за
вземанията по заповедта е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на този изпълнителен
лист, по молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на 29.03.2018 г. е
образувано изпълнително дело № 20187390400441 при ЧСИ Слави Сербезов.
С.Р.А. е починала на 30.05.2020 г.,
като е оставила следните наследници по закон: ищците К.Ф.С., С.А.М., Г.Ф.С., А.Ф.Е.
и Ф.Ф.С.. Съдебният изпълнител е изпратил съобщения до наследниците, с които ги
е уведомил за образуваното срещу наследодателя им изпълнително дело №
20187390400441. На основание чл. 429, ал. 2 от ГПК е определил едномесечен срок
от получаване на съобщенията, в който да заявят дали приемат наследството или
се отказват от него. В дадения им срок наследниците не са заявили изрично дали
приемат или се отказват от наследството на С.Р., но от действията им по
предявяване на настоящия иск може да бъде заключено, че същите са го приели.
Предявяването на иск за отричане съществуването на задължение на наследодателя
е действие, с което се цели недопускане на намаляването на наследствената маса.
А запазването на наследствената маса може да бъде цел единствено на лице
заинтересовано от придобиването му. Ето защо съдът счита, че посредством
действията си ищците конклудентно са приели наследството – чл. 49, ал. 2 от ЗН.
Предметът на делото поставя два
въпроса, от които зависи крайният изход на спора между страните. Релевантни за
настоящото производство са въпросите за началния момент на погасителната
давност, както и този за приложимата давност – тази по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
или тази по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
На първо място следва да бъде
посочено, че погасителната давност е правна последица на бездействието на
правните субекти. Неупражняването на едно субективно право в определен период
от време е основание да бъде прието, че носителят му се е дезинтересирал,
поради което губи възможността да го осъществи принудително. Този период на
бездействие, както всеки друг период от време, има начален и краен момент. В
конкретната хипотеза този период следва да бъде преценяван на плоскостта на
заповедното производство и неговата специфична цел „за създаване на съдебно
изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника“
– т. 2а от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Изхождайки от спецификите на
заповедното производство, съдът не възприема тезата на ищците, че вземанията по
процесната заповед за изпълнение са се погасили с изтичане на кратката
тригодишна давност по чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД. В действителност процесното вземане за неплатени водоснабдителни
услуги е такова за периодични плащания, но в случая приложима е нормата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, където е посочено, че „Ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години“. Контрааргумент
срещу това разрешение е застъпеното в част от съдебната практика становище, че
нормата следва да се тълкува стриктно, което от своя страна отрича
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение.
Настоящият състав споделя тезата за наличие на множество разлики между съдебно
решение и заповед за изпълнение, но не споделя тезата за различие в правните
последици на двата съдебни акта. В тази връзка трябва да бъде изтъкнато, че
нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е в сила от 1950 г., много преди уреждане на
заповедното производство в настоящия му вид. Този факт дава основание на съда
да приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде тълкувана
разширително, в смисъл, че в обхвата ѝ попадат и влезлите в сила заповеди
за изпълнение по чл. 410 от ГПК поради правоустановителното им действие. Законодателната
воля е правните последици на акта, а не вида му, да са определящи при
приложението на давността по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД. Основната съставка на силата на пресъдено нещо не може да бъде
отречена на влезлите в сила заповеди за изпълнение, защото в противен случай би
се отрекла и безспорността на вземането в заповедта, основна цел на заповедното
производство.
Множество са приликите между
правоустановителното действие на влезлите в сила решения и заповеди за
изпълнение, които може да бъдат посочени. След влизане на съдебните решения в
сила спорът става непререшаем и страните не могат да се позовават на факти и
обстоятелства, възникнали до приключване на устните състезания. Изключение е
института на отмяната по чл. 303 от ГПК.
Положението е сходно при влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Вземането е станало безспорно и възможността за
промяна на това положение е предвидена единствено в разпоредбите на чл. 423,
424 и 439 от ГПК. Разпоредбата на чл. 424 от ГПК предвижда възможност за
длъжника в рамките на преклузивен срок да оспори вземането по исков ред, когато
се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Очевидно е, че предвиденият извънреден способ за защита е
идентичен с отмяната по чл. 303 от ГПК. Редът за защита по чл.
439 от ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и
съответно не се преклудират, както при съдебните решения. Това становище е
застъпено в Решение № 145 от 17.06.2019 г., постановено по в.т.д. № 234 по
описа на Апелативен съд Варна за 2019 г.
Друг аргумент срещу приравняването
на влязлата в сила заповед за изпълнение със съдебно решение е непровеждането
на съдебно дирене в заповедното производство. Настоящият състав не е съгласен с
подобен аргумент, доколкото и в общия исков процес по ГПК са познати решения,
постановени без проведено съдебно дирене, но по отношение на които се формира
сила на пресъдено нещо – това са решенията при признание на иска по чл.
237 от ГПК и неприсъственото решение по чл. 238 от ГПК. Обединяващият белег
между решенията по чл. 237 от ГПК, чл. 238 от ГПК и влязлата в сила заповед за
изпълнение е процесуалното поведение на ответната страна. И в трите случая
последният не се противопоставя на твърденията на ищеца за съществуването на
ликвидно и изискуемо вземане в негова полза. При това положение, когато
ответникът не проявява никаква активност при провеждане на защитата си е
безпредметно и предприемането на действия по събиране на доказателства.
Неоснователни са и
доводите срещу тезата на настоящия състав, които черпят аргументи от
едностранния характер на заповедното производство. След получаване на заповедта
за изпълнение производството придобива двустранен характер, като длъжникът
разполага с различни възможности за провеждане на защитата си – чл. 413 от ГПК,
чл. 414 от ГПК, чл. 424 от ГПК и др. Пак в тази връзка следва да бъде посочено,
че законодателят е поставил идентични изисквания към заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба – чл. 410, ал. 2 от ГПК.
На тази основа може да
бъде направен извод, че влязлата в сила заповед за изпълнение и съдебното
решение имат идентични правни последици. Оттук следва, че в конкретната
хипотеза приложима е нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Началният момент на погасителната
давност за процесните вземания по Заповед № 2260 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4143 по описа на
Районен съд Добрич за 2017 г. е датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 06.12.2017 г. Това е моментът, в който вземанията на ответното
дружество са станали безспорни. Петгодишният давностен по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
за погасяване на вземанията изтича на 06.12.2022 г. След като не е изтекъл до
приключване на устните състезания – 21.06.2021 г., то вземанията не са се
погасили по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да
бъде коментирано и възражението на ответната страна за прекъсване на давността
по време на изпълнителното производство за принудително удовлетворяване на
вземанията. В т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 по описа
за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“. Съдът,
изхождайки от приетото в тълкувателното решение, счита, че давността за
процесните вземания не е била прекъсвана по време на изпълнителния процес,
защото не са били предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника. До
„Юробанк България“ АД е изпратено запорно съобщение, но с получаването му не
може да бъде направен извод, че е бил наложен запор на банковата сметка на
Севдалина Рашкова – чл. 450, ал. 3 от ГПК. Това е така, защото банката е
съобщила на съдебния изпълнител, че длъжникът не е клиент на „Юробанк България“
АД.
Всичко изложено обосновава извода,
че исковете с правно основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответното дружество вземанията по Заповед №
2260 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 4143 по описа на Районен съд Добрич за 2017 г., следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По
разноските:
При този изход на спора в полза на
ответната страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените
разноски.
Ответната страна е била защитавана
от юрисконсулт, поради което съдът счита, че следва да ѝ бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение от 300, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Ф.С., ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Ф.С., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Ф.Е., ЕГН
**********, с адрес: *** и Ф.Ф.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК
*********, искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване на
установено, че ищците не дължат на ответното дружество следните суми, предмет
на изпълнителен лист, издаден на 08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4143/2017 г. по
описа на Районен съд Добрич, издаден въз основа на Заповед
№ 2260 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2017 г.
по ч.гр.д. № 4143 по описа на Районен съд Добрич за 2017 г:
- 5790,
77 лева, представляваща стойността на консумирана вода за периода от 20.10.2004
г. до 12.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
молбата – 08.11.2017 г., до окончателното плащане на главницата;
- 2299,
79 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната
лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на
тридесетдневния срок за плащане от датата на фактуриране на услугата, на всяко
непогасено месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе
период до 30.09.2017 г., считано от 28.01.2008 г.;
- 161,
81 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.Ф.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Ф.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, А.Ф.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.Ф.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да
заплатят на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК
*********, сумата от 300, 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство по гр.д. № 3297 по описа на Районен съд Добрич
за 2020г.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: