Мотиви
по Присъда N 260000/22.01.2021
година по НЧХД № 312/2020 година по
описа на Районен съд, гр. Павликени
Обвинението е против Л.Ц.Т. роден на *** год. в гр. ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, живущ ***1, по настоящем в ***, бълг. гражданин, неженен,
със средно образование, безработен, с ЕГН **********, осъждан, за това че на 05.04.2020 год. в с. Д.Л., община П., причинил на И.М.Р.,***
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по челото и лицето по
двете ушни миди, шията, рамото, гърдите, по двете ръце с повърхностни наранявания
на кожата, отток по главата, разкъсно-контузна рана на веждата, подлигавичен
кръвоизлив в ляв булб, одирания по лицето, носа и мозъчно сътресение протекло с
зашеметяване, главоболие нестабилност и дезориентация, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Частният тъжител – И. М. Р. от с.с.
– квалифицира деянието като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в с.з. лично
и чрез повереника си поддържа обвинението и счита, че е доказано.
За съвместно разглеждане в наказателния процес бе приет
предявен от тъжителя граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени щети,
причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, но впоследствие същият бе
оттеглен и производството прекратено.
Повереникът на частният тъжител - адв. Д.П. *** прави
искане за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по
посочената в тъжбите правна квалификация.
Излага подробно становище по същество.
Защитникът на подсъдимия пледира за справедлива присъда
и налагане на минимално наказание. Излага
подробни доводи в подкрепа на искането си.
Подсъдимият – Л.Ц.Т. *** – явява се в съдебно
заседание, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Моли за минимално и справедливо наказание.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани
са частични обяснения от подсъдимия, свидетелски показания и съдебномедицинска
експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, анализирани и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите е осъждан – приложената справка за
съдимост - за умишлено причиняване на телесна повреда.
Познава се с пострадалия отдавна – от 2019 г. живеел в
дома му.
На 04.04.2020 г., около 21 часа вечерта, двамата вечеряли,
като подсъдимият употребил алкохол - мастика и бира. Около 22,30 ч. Т. решил да
излезе до до заведение в селото, за да си купи още алкохол, а тъжителят си
легнал да спи. По-късно го чул, че подсъдимият се прибрал и продължил да пие.
След полунощ Т. влязъл в стаята, при спящия Р., който
в тоя момент се събудил, залитнал и паднал върху него. След като паднал
пострадалият му казал, „Какво правиш, ще ме смачкаш“ и се опитал да го избута.
Подсъдимият се надигнал, седнал върху Р. и започнал да
го бие – удрял го с юмруци по главата, гърдите, ребрата и тялото. Пострадалият
се опитал да се защити, като му хванал ръцете, но Т. го ухапал последователно
първо по лявата, а после и по дясната ми ръка, вследствие на което се освободил.
Отново Р. се опитал да го хване и избута, но
подсъдимият го ухапал по гърдите и по дясната горна част на гърба - между
рамото и шията. След това продължил да го удря с юмруци, като казал няколко
пъти: „Ще те убия, ще те убия“. Нанесъл му силни удари с юмруци в главата, от
носа му протекла кръв и му сцепил скулата на лявото око.
Въпреки молбите Т. продължил да го удря, започнал и да
го души, като го хванал за врата с двете си ръце и започнал да стиска силно,
като пак казал на няколко пъти „Ще те убия, ще те убия.“
Р. се уплашил, не виждал и не можел да диша от стичащата
се от него кръв и спрял да се съпротивлява.
Тогава подсъдимият спрял да го души, станал от него, отишъл
до съседното легло в същата стая и легнал. Малко по-късно заспал.
След като заспал, Р. успял да стане и излязъл навън
пред дома си, откъдето се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се, като
помолил за помощ.
Скоро пристигнал автомобил на спешна медицинска помощ
и пострадалият бял откаран в болницата в гр. П. Там бях прегледан от дежурен
лекар и насочен за специализирано лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД - гр. ВТ,
където бил приет на лечение, продължило до
08.04.2020 г.
На 09.04.2020 г. бил прегледан и освидетелстван от съдебен
лекар от МБАЛ „Св. И. Рилски“ - гр. Р., като му било издадено приложеното съдебно
- медицинско удостоверение, от което е видно, че в резултат на нанесения ми
побой съм получил следните наранявания: разлят хематом в лявата половина на
лицето, брадата, странична област на шията - до раменна линия и в окосмената
част на главата; множествени кръвонасядания по лицето, горните крайници, върху
големия гръден мускул от лявата страна, лява мишница; раскъсно - контузна рана
върху левия орбитен ръб; разкъсно-контузни рани на двете предмишници; клинични
данни за леко/средно изразено мозъчно сътресение. Възстановяването му продължило
около 3 месеца.
Подал жалба в РП - Павликени и било образувано наказателно
производство срещу Т. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Въз основа на така описаното СМУ и останалата по
делото медицинска документация е изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Според заключението на ВЛ - съдебен лекар д-р Г. на И.Р.
са причинени оток по главата, кръвонасядания по челото и лицето,
разкъсно-контузна рана на веждата, подлигавичен кръвоизлив в ляв булб, одирания
по лицето, одирания по носа, одирания по лицето, кръвонасядания по двете ушни
миди, кръвонасядания по шията и рамото, кръвонасядание по гърдите,
кръвонасядания по двете ръце с повърхностни наранявания на кожата, мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, нестабилност, дезориентация
на фона на алкохолно опиване. ВЛ дава заключение че тези уврежданията са в
резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
какъвто е и човешкия юмрук и е отговарят да са получени по начина описан в
тъжбата на пострадалия в същия времеви период. Мозъчното сътресение и
установените разкъсно - контузни рани причинили на Р. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, със срок на лечиние и възстоновяване около 20 дни,
а останалите травми са причинили болки и страдания за около 10 дни. В с.з. ВЛ
поддържа така даденото заключение.
Съдът кредитира изцяло заключенията на ВЛ – явява се
пълно, неоспорено и отговарящо на поставените въпроси. Липсват данни за
пристрастност на изготвилия го.
Гореописаните телесни увреждания представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – временно разстройство на
здравето без опасност за живота, съпроводено с болка и страдание
С оглед така изложеното съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – същите
се явяват еднопосочни и безпротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастни,
поради което не се и обсъждат поотделно. Достоверността на едни или други
доказателства се определя не от качеството на свидетелите, които са ги
установили, т.е. дали се намират в родствена връзка или не със страните, както
и дали са формално заинтересовани от изхода на делото, а от последователност,
убедителност, вътрешна и спрямо другите доказателства непротиворечивост.
Ето защо съдът
намира, че показанията на тези свидетели досежно състоянието и лечението
след деянието, както и данните, отразени в медицинската, съдебномедицинското удостоверение
и съдебно медицинската експертиза установяват по безспорен начин авторството на
деянието и механизма на причиняване на увредите. Поради това и съдът намери за
безспорно доказано, че на посочената дата, в с. Д.Л., община П., причинил на И.М.Р.,***
описаните в съдебномедицинската експертиза увреждания, съставляващи леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като му нанесъл гореописаните удар
с юмруци, хапал и душил. По този начин му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, неопасно
за живота, с което обективно осъществил състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Механизма на причиняване на увреждането се установява
от съдебномедицинската експертиза. Действително, медицинската документация
материализира уврежданията, но не доказва авторството. Безспорно представлява
косвено доказателство и само по себе си не може да послужи като единствено
такова за постановяване на осъдителна присъда, ако не е подкрепено с други
доказателства или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и да е бил друг извод,
освен за вината на подсъдимия. Обстоятелството, че уврежданията на тъжителя са
причинени на 05.04.2020 г. се доказва и от датите на приложените медицински
документи.
Съдът цени като неоснователно и възражението, че подсъдимият,
вследствие на алкохолно опиване не помнел извършеното – липсват данни за
патологично такова, а и Т. сам се е поставил в това състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК - на на 05.04.2020 год. в с. Д.Л.,
община П., причинил на И.М.Р.,*** лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по челото и лицето по двете ушни миди, шията, рамото, гърдите,
по двете ръце с повърхностни наранявания на кожата, отток по главата,
разкъсно-контузна рана на веждата, подлигавичен кръвоизлив в ляв булб, одирания
по лицето, носа и мозъчно сътресение протекло с зашеметяване, главоболие
нестабилност и дезориентация, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За да стигне до този извод съдът взе предвид
еднопосочните свидетелски показания, увредите и механизма на причиняване. Налице
е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по-горе травматични
увреждания.
Що се касае до характера на уврежданията, то както
става ясно и от експертизите, същите са довели до временно разстройство на
здравето без опасност за живота, съпроводено с болка и страдание у пострадалия
и отшумяват за период поне 20 дни. В случая съдът приема, че действително,
както се сочи и от ВЛ, е налице лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК, тъй като е установено конкретно накърняване на телесната цялост,
налагащо медицинска намеса и може да се определи като болестно състояние - в този
смисъл Постановление № 3/79 г. на ПВС, реш.№ 207/69 г. на ВС, реш. № 362/73г.
на ВС и др.
От субективна страна подсъдимият при нанасянето
увредите на Р. действал при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици, като разбирал свойството и значението на
извършеното и съзнавал общественоопасния му характер. За формата на вината
говори самия характер на причинените травматични увреждания, които очевидно и
предвид приетата по делото експертизи сочат на целенасочени действия, като Т.
отправял и горните заплахи.
При възприетата фактическа обстановка за телесните
увреди на Р. няма основания за приложение институтите на неизбежната отбрана
или реторсията – липсват доказателства, дори подозрения от страна на пострадалия
да е предприето противоправно нападение или пък той да е нанасял удари.
Подсъдимият не е действал в момент, когато по отношение на него е имало пряко и
непосредствено нападение, и действията му не са насочени към отблъскване на такова
нападение.
Предвид горното съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК така както е вече изложено.
За такова престъпление Законът предвижда алтернативни наказания, а именно
лишаване от свобода до две години или пробация.
Относно подсъдимия съдът счете, че не са налице
предпоставките на чл. 78а НК – подсъдимият е пълнолетен, за престъплението се
предвиждат алтернативно наказания лишаване
от свобода по-малко от 3 години и други по-леки наказания, но деецът е осъждан /реабилитиран/.
Обществената опасност на подсъдимия е висока - осъждан,
с множество противообществени прояви. В хода на настоящото производство у
задържан по реда на чл. 64 от НПК по друго наказателно производство. Деянието
се отличава с упоритост, продължителност, а и цинизъм – извършено е в момент,
когато пострадалият безкористно е дал подслон на подсъдимия в дома си.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
При отчитане изложените по-горе обстоятелства съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и най-вече на превъзпитателната
функция, следва на Т. да се наложи наказание шест месеца „лишаване от свобода“.
Така определеното наказание, предвид личността на
подсъдимия следва да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим – Т. е
осъждан, в това число и за престъпления против телесната неприкосновеност и
това до настоящия момент не го е възпряло и превъзпитало. Съдът счита, че
наказанието ще изиграе своята възпитателна и превантивна дейност спрямо
подсъдимия.
Като причини за извършване на деянието съдът отчита ниската
правна култура, незачитането на личността и здравето и, както и на установения
правов ред в държавата.
Предвид изхода на делото подсъдимият беше осъдени да
заплатят на тъжителя сумата от 305 лева разноски по делото.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН