РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200144 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от И. Н. И. от гр. С., ул. „...” № , ет.
, ап. , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000180 от
27.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП -
глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността,
допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама
свидетели.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
На 26.04.2021 г., около 22,15 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци :
Н.К. и Ц.Г. (служители на ....), изпълнявали служебните си задължения на ул. „Дунав”
в гр. Своге, заедно с колегата си А.Н.. Те спрели за проверка лек автомобил „БМВ
318И”, управляван от жалбоподателя. Колата се движела с посока на движение от гр.
Мездра към гр. София. При извършване на проверка с техническо средство за употреба
на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” се установило, че жалбоподателят е употребил
алкохол в количество над 1,20 ‰ - на хиляда в издишания въздух. Водачът бил отведен
в сградата на полицията с оглед на неговото задържане по ЗМВР. При извършения
личен обиск И. извадил от джоба си сламка, по която имало следи от бял прах. В тази
връзка полицейските служители поискали да извършат проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят отказал. На
същия бил връчен и талон за изследване, като посочените обстоятелства се установяват
не само от свидетелските показания, но и се удостоверяват от подписите му върху
документа. И. не изпълнил предписанието и не се явил във Военномедицинска
академия.
На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на
изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателя и свидетелите. И.И. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е
уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената
му възможност. Издаденото на 27.05.2021 г. наказателно постановление (НП) съдържа
всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Въпреки изричните указания
наказващият орган не представи доказателства кога е връчено НП, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срок.
Въз основа на установеното по делото съдът счита, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и относими
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те
са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства
(документи) и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за
движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл.
189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго, а и липсват такива твърдения,
както в жалбата, така и в постъпилото по делото становище.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
2
правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство И.И.
е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение
от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл.
7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
И.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение,
съобразно със закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на
опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните
обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че
извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е
съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил
напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание,
поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Процесуалните срокове са спазени. Както наказателното постановление,
така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от
приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са
формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат
минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна
уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което
3
изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Този отказ може да бъде в една от двете
посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са
посочени алтернативно и поради това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП се съдържа състав на две административни нарушения с две форми на
изпълнителното им деяние. В зависимост от поведението си водачът може да формира
отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на
алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или
обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В този
смисъл е и Т.р. № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд. И. е
извършил само едното нарушение, тъй като е изпробван за употреба на алкохол, но е
отказал да са подложи на същата проверка за употребата на наркотични вещества.
Видно е от справката за нарушител/водач – л. 28 от делото, че за престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК И. е осъден по НОХД № 117/2021 г. на РС Своге
В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати
нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на
своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се
до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за
установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че
И.И. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е
санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000180 от 27.05.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на И. Н. И. от гр.
С., ул. „...” № , ет. , ап. , ЕГН **********, са наложени административни наказания -
глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4