№ 2166
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208415 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. К., ЕГН: ********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 287/21.12.2020 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град), с което на жалбоподателя, на основание чл.24, ал.1 и
чл.53 от ЗАНН и чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВД) е наложена глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на
чл.131, ал.2, т.1 във връзка с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Същият оспорва фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление, като твърди, че не е извършил вмененото му административно
нарушение. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт се сочат допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице да
разбере в какво точно нарушение е обвинено. В тази връзка се акцентира, че
липсва пълно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено.
1
Освен гореизложеното, жалбоподателят посочва, че не е получил
екземпляр от акта за установяване на административно нарушение, послужил
за издаване на процесното НП, такъв не му е бил връчен, с което е нарушено
правото му на защита. По същество на вмененото нарушение се обобщава, че
и така дадената му правна квалификация на кореспондира на фактическото
описание, както и на обстоятелствата по делото.
Въззиваемата страна – Директор на ОДБХ-София град, редовно
призована за с.з., изпраща процесуален представител, който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл. № 2002508
от 31.08.2020 г. на главен инспектор при ОДБХ-София град е установено,
жалбоподателят Н. Г. К. – земеделски производител, не е изпълнил
предписание № 740 от 17.06.2020 г. за хигиенизиране на обекта – ж.о 1853-
0009 и прилежащата територия. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля Л. И. Ц., като жалбоподателят отказал да го подпише, което било
удостоверено с подписа на И.Д.С.. В акта било отразено, че са нарушени
разпоредбите на чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД.
Въз основа на акта било издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 287/21.12.2020 г., на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), с което на
жалбоподателя, на основание чл.24, ал.1 и чл.53 от ЗАНН и чл.417, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена глоба в
размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.131, ал.2, т.1 във връзка с
чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
В НП било посочено, че при извършена проверка на 18.08.2020 г. по
повод изпълнение на предписание № 740/17.06.2020 г. от комисия в състав д-
р Л. И. Ц. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на
животните“ при ОДБХ – София град в присъствието на служители на ЦУ на
БАБХ и представители на район Кремиковци в животновъден обект № 1853-
0009, собственост на Н. Г. К., находящ се в кв.“Челопечене“, ул.“Стари
искър“ – бивш стопански двор, е установено, че жалб.Н. Г. К. не е изпълнил
2
предписание № 740/17.06.2020 г., за хигиенизиране на животновъдния обект
и прилажащата територия, с което е нарушил разпоредбите на чл.131, ал.2 т.1
във вр. с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
Посочено е също така, че след отправена покана до жалбоподателя,
същият не се е явил в ОДБХ за съставяне на АУАН, поради което актът е
съставен в негово отсъствие.
Срещу горепосочения АУАН не са постъпили писмени възражения в
срока по чл.44 от ЗАНН. Наказващият орган приел, че при съставяне и
връчване на акта за установяване на административно нарушение не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото на защита на нарушителя, поради което не са налице основания за
прекратяване на административно-наказателното производство. След
преценка на представените доказателства АНО приел от фактическа и правна
страна, че жалб.Н. Г. К. виновно е нарушил разпоредбите на чл.131, ал.2 т.1
във вр. с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД. Същият изразил становището си, че не е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и доколкото
нарушението е извършено за първи път наложил наказание в минимално
предвидения в закона размер.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Т. Ц. И., Л. И. Ц. и Стефан Кирилов Стефанов, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата
е основателна по следните съображения: Съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на
административно - наказателното производство, представляващи
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези
3
задължителни реквизити. В обстоятелствената част на акта е посочено
единствено, че жалбоподателят Н. Г. К. – земеделски производител, не е
изпълнил предписание № 740 от 17.06.2020 г. за хигиенизиране на обекта –
ж.о 1853- 0009 и прилежащата територия, но не е отразено нито кога, нито
къде, нито по какъв начин е станало това. Не е описано какво е било
съдържанието на цитираното предписание, за да се приеме, че същото не е
изпълнено.
В издаденото наказателно постановление е допълнено, че проверката
по повод изпълнение на процесното предписание, е била извършена на
18.08.2020 г., като са цитирани имената на служителите, които са участвали в
самата проверка, както и на тези, които са присъствали на нея. Но и тук
липсва каквото и да описание на деянието, с което се приема, че са нарушени
разпоредбите на чл.131, ал.2 т.1 във вр. с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
Конкретизирано е, че въпросното предписание е било свързано с
хигиенизиране на животновъдния обект и прилежащата му територия, но
липсва каквото и да е описание в какъв вид е бил обекта по време на
проверката от 18.08.2020 г., за да се приеме, че предписанието не е
изпълнено.
На следващо място, вмененото на жалбоподателя нарушение е
квалифицирано по чл.131, ал.2 т.1 във вр. с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
В разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗВД се съдържат правомощия
на контролните органи да дават преписания, докато в чл.132, ал.1, т.20 от
ЗВД са уредени задължения за собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни да изпълняват
предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с
прилагане на ветеринарномедицинския контрол по чл.7, ал.1 от ЗВД.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на
извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така
и в наказателното постановление липсва описание на извършеното
нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да
4
разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има
само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да
е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, предоставил безплатна правна
помощ, има право да получи възнаграждение в размер на 400 лева, на
основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. С оглед изхода на делото съдът намира, че претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения от него адв.С.И.Х., се явява основателна. Съгласно чл. 38, ал.
2 от ЗА адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право да
получи възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, НО, 101 състав,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 287/21.12.2020 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
София град (ОДБХ - София град), с което на жалбоподателя Н. Г. К.,
ЕГН: ********** с адрес /адрес/, на основание чл.24, ал.1 и чл.53 от ЗАНН и
чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена
глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.131, ал.2, т.1 във
връзка с чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София град
/ОДБХ - София град/ да заплати на адвокат С.И.Х. от Софийска адвокатска
колегия, вписан в единния регистър под № ********** сума в размер на 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6