Р E Ш Е Н И Е
№ …………../26.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14182/2019 г.
Производството по делото
е образувано по предявен установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД от А.П.А., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.В.Х. ЕГН **********, адрес: *** с искане
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2900 лева, представляваща неплатени заемни вноски за периода от
м. юни 2018 г. до м. май 2019 г. по договор за заем от 17.02.2017 г. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 10233/2019 г. по описа на ВРС.
В производството по делото
е предявен и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от М.В.Х. ЕГН **********, адрес: *** срещу А.П.А., ЕГН **********,
адрес: *** с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лева –
получена от А.П.А. на 29.12.2017 г. без основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на насрещния иск – 28.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът А.П.А.
твърди, че между него /в качеството на заемодател/ и ответницата М.В.Х. /в
качеството на заемател/ са сключени три нотариално
заверени договора за заем, всички на стойност от по 8000 лева, както следва: от
14.02.2017 г., от 15.02.2017г. и от 17.02.2017 г. Поддържа, че отделно от тях
между страните е сключен и устен договор за заем, по който ответницата се
издължила напълно. Заявява, че по описаните три писмени договора ответницата е
извършвала вноски /последната от които от 29.12.2017 г./, но не е погасила
напълно задълженията си. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за заем
от 17.02.2017 г. заетата сума следвало да бъде върната на 32 равни месечни
вноски в размер от по 250 лева всяка, дължими на 15-то число от месеца. Твърди,
че М.В.Х. само частично е заплатила дължимата вноска за м. юни 2018 г.
/дължимият остатък е 150 лева/ и не е заплатила дължимите вноски за периода от
м. юли 2018 г. до м. май 2019 г., като общият размер на задължението ѝ за
този период възлиза на 2900 лева. Обосновава правния си интерес от предявения
иск с твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10233/2019 г.
по описа на ВРС за процесната сума, срещу която в
срок е постъпило възражение от ответницата. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
Заявява, че между нея и ищеца е сключен само един договор за заем и заемната
сума е предоставена наведнъж, като другите два писмени договора са подписани с
цел заобикаляне на закона.
В условията на
евентуалност поддържа, че се е издължила напълно по трите договора за заем,
описани в исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение между
страните по друг, устен или писмен, договор за заем. Излага, че е имала връзка
с А.А., продължила от м. ноември 2016 г. до м.
февруари 2019 г., като в този период често имали конфликти по финансови въпроси
и се разделяли. По настояване на ищеца през м. февруари 2017 г. били подписани
трите писмени договора за заем. Ответницата поддържа, че по посочените договори
превеждала по-големи суми от уговореното и се издължила напълно предсрочно.
Посочва, че е извършила следните парични преводи по банковата сметка на ищеца в
„Банка ДСК“ ЕАД: на 15.03.2017 г. – на сумата от 1000 лева; на 29.03.2017 г. –
на сумата от 1000 лева; на 05.04.2017 г. – на сумата от 2000 лева; на
03.05.2017 г. – на сумата от 2000 лева; на 23.11.2017 г. – на сумата от 1000
лева; на 08.12.2017 г. – на сумата от 2000 лева. Наред с това изплатила на
ищеца в брой сумата от 15 000 лева, за което последният ѝ издал разписка
на 24.05.2017 г. Сумата била нужна на А.А. за
закупуването на лек автомобил от Германия.
Ответницата навежда
твърдения, че в края на м. декември 2017 г. ищецът започнал да ѝ натяква,
че му дължи пари, поради което на 29.12.2017 г. Х. превела по банковата му
сметка сумата от 5100 лева. При извършване на превода ответницата предоставила
на банковата служителка една от предходните вносни бележки, за да препише
данните на ищеца.
В отговора се излага, че
въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист по ч. гр. д. №
10233/2019 г. по описа на ВРС, срещу ответницата е образувано изпълнително
дело. В рамките на последното е наложен запор върху банкови сметки на Х.,
насрочен е опис на движими вещи в дома ѝ и е наложен запор върху лекия
ѝ автомобил, който е предаден за отговорно пазене на ищеца. Ответницата
заявява, че поради изложеното, макар да оспорва вземането на ищеца, изплатила
напълно дълга по изпълнителното дело. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявява насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5100 лева –
получена от А.П.А. на 29.12.2017 г. без основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на насрещния иск – 28.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането и на сторените
разноски.
На ответната страна по
насрещния иск – А.П.А., е изпратен препис от насрещната искова молба, като в
дадения едномесечен срок същият депозира писмен отговор, в който оспорва
насрещния иск. Излага, че наред с описаните в исковата молба писмени договори
за заем на 17.02.2017 г. между него и ответницата бил сключен устен договор за
заем, по силата на който ѝ предоставил сумата от 8000 лева. Последната
следвало да бъде върната в срок до края на месец май 2017 г. А. поддържа, че
към общо заетата сума в размер на 32 000 лева Х. добавила свои средства и
закупила лек автомобил „Л.Р.Р.Р.И.“ с рег. № *******,
с номер на рамата ****************. А. поддържа, че били сключени четири
договора за заем поради законодателното ограничение за извършването на плащания
в брой. Признава, че с Х. са имали връзка, но поради охладнелите им отношения,
поискал да бъде съставен писмен документ за предоставените средства. Само
единият договор бил сключен в устна форма с цел спестяване на нотариални такси.
Поддържа, че извършените от Х. плащания са извършвани за погасяване на тези четири
договора за заем, поради което и всички превеждани суми са кратни на 4.
Поддържа, че претендираната от ответницата сума в
размер на 5100 лева е внесена за погасяване задълженията ѝ по сключените
договори за заем, като дължимият незаплатен остатък възлиза на 2900 лева.
Заявява, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на Х. по
сключените писмени договори за наем на основание чл. 4, ал. 2 от същите.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
Приети като писмени
доказателства по делото са три нотариално заверени договора за заем от
14.02.2017 г.; 15.02.2017 г. и 17.02.2017 г., сключени между А.П.А. и М. В.Х..
От същите се установява, че на 14.02.2017 г., на 15.02.2017 г. и на 17.02.2017
г. А.А. е предоставил в заем на М.Х. сума в размер на
8000 лева. В чл.1, ал.3 от всеки от трите договора е посочено, че същият служи
за разписка относно предоставената заемна сума. В чл.2 от същите е отразено, че
заемната сума следва да се върне в срок до 32 месеца, считано от деня на
подписването им като връщането се извърши на 32 равни месечни вноски в размер
на по 250 лева всяка, дължими на 15-то число от месеца като падежът на първата
е 28.02.2017 г. Отразено и в трите договора е, че плащането на сумата ще се
извършва по избор на длъжника – в брой или по банков път по банковата сметка на
заемодателя с посочено основание – погасяване на заем по договор от 14.02.2017
г. При неплащането на две вноски, неплатената част става изцяло изискуема без
да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван. Във всеки от трите договора е
посочено, че при продажбата на притежаваното от длъжника МПС – л.а. „Р.Р.И.“ с рег. № ******* длъжникът се задължава да погаси
целия неплатен остатък от задължението по договора като от деня на извършване
на продажбата неплатения остатък от задължението става изцяло изискуем. Съгласно чл.5 от договорите заемодателят е
длъжен да издаде разписка за извършено от длъжника плащане по погасяване на
заема, в случай че плащането е в брой и да приеме предсрочно погасяване на
заема или на част от него, щом длъжникът поиска това. За обезпечаване на
задължението по всеки от трите договора е учреден в полза на заемодателят залог
върху МПС - л.а. „Р.Р.И.“ с рег. № ******* като
последното е предадено за пазене на длъжника.
От приетите като писмени
доказателства по делото – шест броя преводни нареждания от 15.03.2017 г., от
29.03.2017 г., от 05.04.2017 г., от 03.05.2017 г., от 23.11.2017 г. и от
08.12.2017 г. от Банка „ДСК“ ЕАД се установява, че М. В.Х. е превела на А.П.А.
сумите както следва на 15.03.2017 г. - 1000 лева с посочено основание „връщане
на заем“; на 29.03.2017 г. – 1000 лева с посочено основание „по договор за заем“;
на 05.04.2017 г. – 2000 лева с посочено основание по договор за заем от
14.02.2017 г.; на 03.05.2017 г. – 2000 лева с посочено основание „по договор за
заем от 14.02.2017 г.“; на 23.11.2017 г.
– 1000 лева с посочено основание „вноска по договор от 14.02.2017 г.“ и
на 08.12.2017 г. – 2000 лева с посочено основание „вноска по договор за заем от
14.02.2017 г.“.
Като писмено
доказателство по делото е приета разписка от 24.05.2017 г., от която се
установява, че А.П.А. е получил 15 000 лева, които се приспадат от
задължението на М.Х..
От преводно нареждане от
29.12.2017 г., издадено от Банка „ДСК“ ЕАД се установява, че М. В.Х. е превела
по сметката на А.П.А. сумата от 5100 лева.
По делото като писмено
доказателство е приета покана за доброволно изпълнение, от която се установява,
че въз основа на издадените по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, А.П.А. е образувал изпълнително дело №
1309/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 с район на действие Окръжен съд –
град Варна срещу М. В.Х., както и че по същото освен запор върху банковите й
сметки е насрочен опис на движими вещи в дома й на 29.08.2019 г.
С изрична молба от
19.09.2019 г. от М. В.Х. до съдебния изпълнител и преводно нареждане до същия
от 19.09.2019 г. се установява, че същата е заплатила претендираните
суми като изрично е заявила, че не признава дълга, а извършва същото с цел
вдигане на наложените запори и връщане на заложеното МПС в нейно владение,
както и прекратяване на същото.
Прието като
доказателство по делото е бележка от 14.10.2017 г. озаглавена А. с посочване на
следните пера – дълг 11 000 лева; 1300 лева детска стая; 500 лева – акт от
защита на потребителите и 1000 лева НАП. Същата е подписана и на нея има
поставен печат на фирма с наименование – „Д.Б.08“ ЕООД. Приета е и бележка
отново озаглавена А. с отбелязване на следните пера – остатък 8000 лева; 1300
лева детска стая; 500 лева – глоба КЗП; 1000 лева – НАП; 100 лева – пожарна.
След изброяване на перата е поставена черта и е отразена сумата от 5100 лева до
12 месец 2017 г.
От представената по
делото кореспонденция от М.Х. за периода 13.04.2019 г. до 03.06.2019 г. се
установява, че страните са в конфликтни отношения и се разправят относно
връщане на парични суми като на М.Х. се отправя искане за изплащане на дълга до
01.05.2019 г. В отговор на това последната отговаря, че насрещната страна също
й дължи 1300 лева за детска стая и 4500 лева глоби. От кореспонденцията се
установява, че пари в уговорения срок не са върнати.
Прието като писмено
доказателство по делото е удостоверение, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Варна, от което е видно, че л.а. „Р.Р.И.“
с рег. № ******* за периода 27.07.2016 г. до 28.03.2017 г. е бил регистриран на
М. В.Х..
От договор за
покупко-продажба от 28.03.2017 г. се установява, че М.Х. В.се е разпоредила с
горепосочения автомобил за сумата от 15 000 лева.
В хода на съдебното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.
От разпита на свидетеля А. П.А., брат на ищеца, се установява, че А.А. и М.Х. са имали намерение да закупят лек автомобил като
след разглеждане на много обяви са се спрели на един в Шумен като брат му
изтеглил заем в размер на 22 800 лева от банката. Още 2000 лева получил в
заем от него. Твърди, че М. дала 15 000 лева като общо за колата заплатили
49 000 лева. От тези пари 34 000 лева са дадени от брат му, който
получил при покупката и 7000 лева, тъй като предоставил стария си автомобил в автокъщата, от която закупуват новия. Заявява, че след
разваляне на отношенията им се разбрали колата да остане за М. като тя върне
парите, които брат му бил дал за него. За връщането на тези пари подписали три
договора пред нотариус като последния не знае защо не са го подписали. Общо се
били разбрали да върне 32 000 лева, тъй като си поделили разходите за каско, разходи за регистрация и други във връзка с
придобиването на автомобила. Посочва, че колата е бяла на цвят, Р.Р. и е закупена на 25.07.2016 г. с фактура от автокъща в Шумен.
От показанията на
свидетелката Т.Д.М.се установява, че М. е притежавала лек автомобил, който е
бил продаден през 2016 г., поради което същата започнала да си търси нов. Посочва,
че А. й е намерил изгоден Р. в Шумен за около 20 000 лева, но не знае
точната сума, тъй като М. до последно не я разбрала, тъй като е купена с
фактура на името на А. и след това е прехвърлена на М.. Свидетелката заявява,
че знае за сключени между тях договори за заем за сумата от 24 000 лева.
Пояснява, че до 2017 г. А. не е казвал на М., че тя му дължи сума за колата.
Дори М. я е убеждавала да не подписва договорите, но Х. заявила, че ще ги
подпише с цел тормозът упражняван от А. да престане. Свидетелката уточнява, че
пред декември му е внесла 5100 лева, които не е знаела за какво внася, но го е
направила с надеждата да я остави на мира. Съветвала я да подаде жалби в
полицията, но М. не го е направила от страх.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при
съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира
следното от правна страна по предявения главен иск с правна квалификация чл.
422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД и по предявения насрещен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
Предявен е иск по реда
на чл. 422 ГПК. Видно от
приобщеното ч. гр. д. № 10233/2019 г. по описа на Районен
съд, град Варна, е че в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.
417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет
на установителния иск. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на ответника като същият
е възразил по реда на чл. 414 ГПК в срок, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1 ГПК
е указал на ищеца да предяви иск
за установяване на претендираното
вземане в едномесечен срок от получаване
на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на
датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и се счита сключен от момента на предаване на паричната
сума или други заместими вещи.
Спорен между страните в настоящото производство е въпросът колко договора
за заем има сключени между тях и какъв е реално размерът на предоставената в
заем сума. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се
установява, че М.Х. и А.А. са налице три сключени
договора за заем – този от 14.02.2017 г., този от 15.02.2017 г. и този от
17.02.2017 г. От същите е видно, че А. е предоставил на Х. в заем три пъти по
8000 лева или общо 24 000 лева, които последната се е задължила да върне.
Фактът на предоставяне на сумите се доказва от подписаните договори, в които е
посочено, че същите служат за разписка относно получаването на заемната сума от
длъжника. От това следва изводът, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения във връзка със сключените между тях три договора. От
събраните по делото доказателства не се установява сумата да е дадена преди
подписване на първия договор, доколкото от трите договора се установява, че същите
служат за разписка относно предадените суми, откъдето следва и изводът, че са
предадени три пъти по 8000 лева. Неоснователно е възражението на М.Х., че
другите два договора са сключени с цел заобикаляне на закона, тъй като
доказателства в тази насока не са събрани.
Не се доказаха твърденията на А.А., че е налице и четвърти сключен между тях договор за
заем отново от 17.02.2017 г., с който в заем на Х. е предоставена сумата от
8000 лева, която тя се е задължила да върне до края на месец май 2017 г.
Установяване на заемно правоотношение, което е над определената в закона сума
/а именно 5000 лева/ не може да се установява чрез свидетелски показания.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент от договора за заем и установяването на предаването й със
задължение за връщане, е доказване на договора. При наличието на документ за
предаване на сумата за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. В този смисъл решение №
524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. по описа на ВКС. В настоящия случай
няма по делото документ, от който да е видно предоставянето в заем на четвърта
сума в размер на 8000 лева, поради което събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля А. А. относно наличието на четвърти договор за заем не
следва да се кредитират, предвид тяхната недопустимост, на основание чл. 164,
ал.1, т.3 ГПК, тъй като с тях се цели доказване на четвърти договор за заем в
размер на 8000 лева. В този смисъл решение № 546 по гр.д. № 856/2009 г. на ІV
ГО на ВКС. Неоснователно е твърдението на А.А., че
предвид размера на връщаните суми от М.Х. в размер на по 1000 лева и 2000 лева
за периода от март до декември 2017 г. /видно от представените банкови
бордера/, които са кратни на четири се доказва наличието на четири договора за
заем между тях.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се
установява, че предоставената в заем сума от трите сключени договора за заем
възлиза на 24 000 лева. Не се установяват твърденията, че А.А. е предоставил сумата от 32 000 лева за закупуването
на собствения на М.Х. л.а. „Р.Р.И.“ с
рег. № *******, с оглед на което последната да се е задължила да върне сумата
чрез сключването на три писмени договора за заем и един устен договор за заем –
всеки за по 8000 лева. По делото липсват доказателства за предаване в заем на
сума в общ размер от 32 000 лева. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля А., брат на ищеца, предвид неговата заинтересованост от крайния изход
на спора, аргумент от чл. 172 ГПК, както и предвид обстоятелството, че същите
са противоречиви и несъответстващи на събраните по делото доказателства. В хода
на производството са събрани доказателства, чрез представените писмени договори
за заем, за трикратното предаване на суми от по 8000 лева, поради което следва
изводът, че М.Х. се е задължила да върне три пъти по 8000 лева, а не четири
пъти по 8000 лева.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че между А.А. и М.Х. са налице валидни облигационни отношение във
връзка със сключените между тях договори за заем от 14.02.2017 г., 15.02.2017
г. и 17.02.2017 г.
От приетите като писмени доказателства три договора за заем следва
изводът, че М.Х. се е задължила да върне всяка от предоставените суми в размер
на по 8000 лева на 32 равни месечни вноски в размер на по 250 лева всяка с
падеж 15-то число на месеца, като първата вноска по всеки следва да бъде
заплатена на 28.02.2017 г. С оглед реализираната продажба на МПС – Л.Р. И. на
28.03.2017 г., неизплатения остатък по всеки от трите договора става изцяло
изискуем от деня на извършената продажба, аргумент от чл.4 на всеки от трите
договора.
От представените по делото банкови бордера за периода от 15.03.2017 г. до
08.12.2017 г. се установява, че М.Х. е превела на А.А.
суми в общ размер от 9000 лева с посочено основание погасяване на задължение по
договор от 14.02.2017 г. Предвид факта, че във всеки един от договорите е
посочено, че при превеждането на сумите следва да се посочи като основание –
погасяване на заем по договор от 14.02.2017 г. /чл.2, ал.3 от всеки от
договорите/, не може да се направи категоричен извод по кой договор е
погасявала задълженията си чрез внасяне на сумите в периода 15.03.2017 г. до
08.12.2017 г., поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал.1,
изр.3 ЗЗД. От приетата по делото разписка е видно, че на 24.05.2017 г. М.Х. е
предоставила на А.П.А. сумата от 15 000 лева, които последният посочва, че
приспада от задължението й. Предвид липсата на посочване кое задължение се
приспада, отново следва да намери приложение разпоредбата на чл. 76, ал.1,
изр.3 ЗЗД.
От съвкупния анализ на горепосочените доказателства и при съобразяване на
нормата на чл. 76 ЗЗД следва изводът, че М.Х. е изплатила задълженията си по
всеки един от трите договора чрез извършените банкови преводи за периода
15.03.2017 г. до 08.12.2017 г. и предоставянето на сумата от 15000 лева на
24.05.2017 г. Неоснователни са твърденията, че с представените разписки, едната
от 14.10.2017 г., а другата без дата се установява признание на М.Х. за наличие
на дълг в твърдяния от А.А.
по – голям размер. Съдът не кредитира тези разписки, предвид обстоятелството,
че не е ясно от кого изхождат същите. Фактът, че едната разписка е подписана и
на нея е сложен печат на фирма не доказва, че същата е съставена от М.Х., а
втората изобщо не следва да се подлага на доказателствен
анализ предвид липсата на подпис.
С оглед гореизложените мотиви, предявената искова претенция на А.П.А. се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, предвид изплащането на заетите в
заем суми по всеки един от трите договора, включително и по този от 17.02.2017
г.
Разпоредбата на чл. 55 ЗЗД посочва, че който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. В доказателствена тежест на А.А. е до установи наличието на основание за получаване на
сумата в размер на 5100 лева.
Видно от банково бордеро от 29.12.2017 г. е, че М. В.Х. е превела по
сметката на А.А. сумата от 5100 лева. По делото не се
доказа наличие на основание за заплащането на тази сума, предвид
обстоятелството, че не се доказа наличие на четвърти устен договор за заем
между страните за сумата от 8000 лева, както и не се доказа твърдението, че на Х.
е предоставена в заем сума, която последната се е задължила да върне чрез
сключването на четири договора за заем за сумата от по 8000 лева всеки. Не се
установи по делото и наличие на основание за нейното заплащане, с оглед
реализираното издължаване на М.Х. по всеки от трите договора за заем от
14.02.2017 г.; 15.02.2017 г. и 17.02.2017 г. Предвид липсата на доказване на
основание за заплащане на сумата от 5100 лева, същата се явява дадена без
основание, поради което предявеният насрещен иск подлежи на уважаване.
По отношение на
разноските:
Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на
сторените разноски, но предвид изхода на спора такива се следват само на М.Х.,
която претендира заплащането на сумата от 204 лева – представляваща заплатена
държавна такса относно предявения насрещен иск; сумата от 450 лева –
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство включващо и изготвяне на отговор на искова молба по предявения
срещу нея иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 240 ЗЗД и сумата от
580 лева – представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
включващо и изготвянето на насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. С оглед
изхода на спора на М.Х. следва да се присъдят в цялост претендираните
разноски в общ размер от 1234 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.А.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу М. В.Х., ЕГН **********, адрес: *** иск с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2900 лева, представляваща неплатени заемни вноски за периода от м.
юни до м. май 2019 г. по договор за заем от 17.02.2017 г. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10233/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на М. В.Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5100 лева, представляваща получена без основание сума от А.А. на 29.12.2017 г. ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 28.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на М. В.Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1234 лева,
представляваща сторени от М.Х. разноски, на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК.
УКАЗВА на А.П.А., ЕГН **********,
адрес: ***, че може да заплати присъдените в полза на М. В.Х., ЕГН **********,
адрес: *** суми по нейна банкова сметка ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: