РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр.
Пловдив, 04 август, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Петър Петров, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 1262 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Община Асеновград, чрез представляващия я кмет Х.Г., обжалва Решение
№ 22 от 26.02.2020 г., постановено по АНД № 965/2019 г. по описа на Районен съд
Асеновград, ІІІ наказателен състав. С обжалваното решение е изменено
Наказателно постановление № НЯСС-209 от 06.11.2019 г., издадено от Заместник
председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.4, вр.
с ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция на Община Асеновград
в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.190а, ал.2от ЗВ, като с обжалваното
решение имуществената санкция е намалена до 3000 лева. С жалбата се претендира
отмяна на решението на РС Асеновград по съображения относно неправилна преценка
на съда за липса на нарушение по отношение на срока по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. Алтернативно се моли наложената имуществена санкция да бъде
намалена до предвидения законов минимум от 1000 лева. В съдебно заседание, чрез
юрисконсулт Ц., се поддържа изцяло касационната жалба.
Ответникът в производството – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор – София не е депозирал писмен отговор по жалбата и не е изпратил
представител за изразяване на становище в съдебното заседание.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Петров, изразява становище за
неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на Районния съд следва да се остави в сила като
законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с наведените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен
съд - Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото,
е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
като на базата на същата законосъобразно е направил извода, че Община Асеновград,
като собственик на язовир, не е изпълнила задължително предписание, дадено от
компетентни органи от ГД Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към
ДАМТН с Протокол от 27.08.2018 г., със срок на изпълнение 27.03.2019 г. – нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗВ. Правилна и законосъобразно е
оценката на районния съд и по отношение на изводите му, че нарушението е
повторно по смисъла на §1, т.22 от ЗВ, с оглед на обсъденото писмено
доказателство – друго наказателно постановление, издадено срещу жалбоподателя.
Въззивният
съд е приел по повод направеното изрично възражение от Община Асеновград, че в
случая не е налице нарушение, свързано с неспазване на сроковете по чл.34, ал.1
от ЗАНН, като е посочил в тази насока, че откриването на нарушителя е станало
при проверката от контролните органи относно изпълнение на даденото
задължително предписание, осъществена на 11.06.2019 г. и с оглед датата на
съставяне на АУАН – 15.07.2019 г. - е спазен тримесечният срок за съставяне на
акта и шестмесечният такъв за издаване на наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав счита, че посочената преценка на районния съд се явява
незаконосъобразно направена и не споделя изводите относно установено спазване
на срока за съставяне на АУАН, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
На
първо място, следва да се има предвид характерът на сроковете по чл.34 от ЗАНН,
който е различен от посочения от страна на районния съд и те са давностни, а не преклузивни,
както ес сочи в обжалваното решение, съгласно определянето им като такива със
задължителното ТП № 1/2015 г. на ВКС и ВАС. В случая не е бил съобразен срокът
по чл.34, ал.1 от ЗАНН за започване на административнонаказателното
производство, доколкото нарушителят е
бил известен още към деня, следващ изтичане срока за изпълнение на задължително
предписание – 28.03.2019 г., като контролните органи неоснователно са забавили
проверката по случая и поради това АУАН е издаден повече от три месеца след
откриване на нарушителя, което в случая следва да се счете, че съвпада с
момента на извършване на нарушението.
Не
се възприемат като правилни изводите на първоинстанционния съд, че откриването
на нарушителя е станало едва на 11.06.2019 г. при извършена нарочна проверка и
поради това и срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН следвало да се счита от датата на
така осъществената проверка по изпълнение на предписанието. Напротив,
установено е в конкретния случай, че предписание е дадено на конкретен субект –
собственикът на язовир, какъвто не се спори в случая да е Община Асеновград,
поради което и очевидно след изтичане на срока на предписанието и при налично
неизпълнение на същото, нарушител е налице и той е именно лицето, задължено с
протокола, с който са дадени предписанията и това лице не е неизвестно. Моментът
на извършване проверка за изпълнение на предписанието по никакъв начин поради
това и не влияе върху това положение на нещата, доколкото, след като е
предоставен срок за изпълнение на предписание и същото не е изпълнено,
нарушението е било част от обективната действителност на деня, следващ крайния
срок за изпълнение предписаното задължение. В тази насока за контролните органи
са били налице, още към датата, следваща датата на изтичане срока за изпълнение
на предписанието, всички необходими данни, от които да направят извод извършено
ли е нарушение и кой е нарушителят. Бездействието на контролните органи обаче е
довело като последица до пропускане на законоустановения срок за отпочване на производството против известния им нарушител –
Община Асеновград, а както е посочено в цитираното ТП, давността е свързана с
идеята, че продължителното бездействие на правоимащия
субект (административния орган) създава неоправдано положение на несигурност в
правния мир. Тълкуването на разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН води до извод, че
употребеният там съюз „или“ при определянето на давностните
срокове указва, че при изтичане на който и да било от двата установени там давностни срока – тримесечен от откриване на нарушителя,
или съответно едногодишен от извършване на нарушението,
административнонаказателно производство не се образува. В тази насока следва да
се има предвид, че едногодишният срок започва да тече от датата на извършване
на нарушението, но тогава, когато нарушителят не е бил известен към момента на извършването
му и следва да бъде открит. В случая, неправилен е изводът на Районния съд в
обжалваното решение, че към момента на съставяне на АУАН, а именно 15.07.2019
г., срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е бил изтекъл, защото това е станало още
към 28.06.2019 г. Поради това и доколкото законът в посочената разпоредба
урежда давностен срок, с изтичането на който се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, то поставяне началото на
административнонаказателното производство срещу Община Асеновград след изтичане
на давностния срок за това със съставения АУАН е било
незаконосъобразно. Следователно,
налице е основание за отмяна на наказателното постановление и като не е
съобразил това обстоятелство, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт. С оглед на изложеното и съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с
което да се отмени наказателното постановление.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 26.02.2020 г.,
постановено по АНД № 965/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, 3
наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-209 от 06.11.2019 г.,
издадено от Заместник председател на ДАМТН, с което на Община Асеновград на
основание чл.200, ал.4, вр. с ал.1, т.39 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.