МОТИВИ:
Подсъдимият Ц.Й.А. - роден на xxxгxxx, с настоящ адрес: с. Б. М. у. “. и.
т. №. 9., българин, български гражданин, женен, осъждан, работещ, с начално
образование, ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 25.12.2004г. до
02.01.2005г. в с. Мадан, обл. Монтана, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот отнел от владението на М.В.М. xxx, движими вещи:
1бр. 120-литров пластмасов бидон; 1бр. 40-литров пластмасов бидон; 1бр. медна
пръскачка; 1бр. меден котел 40-литров; 1бр. меден котел 20-литров; 1бр. меден
котел 15-литров; 1бр. меден котел 12-литров; 30 линейни метра удължител с
щепсел и. контакт; 1бр. метален трион (джага); 2бр. лозарски ножици; 2бр. големи
брадви; 2бр. малки брадви; 1бр. клещи никелирани; 1бр. елмаз за рязане; 1бр. фазомер;
1бр. ел. тенджера; 1бр. разклонител; 1бр. поялник с шнур 1, 5м; 3бр. пътни
чанти; 1бр. транзистор марка “ВЕФ”; 1бр. 10-метров удължител с контакт и.
щепсел; 1бр. алуминиева тава за печка; 10бр. кърпи за лице; 4бр. вълнени
одеяла; 10М. домашно-тъкани черги; 1бр. 3-литрова дамаджана; 3л. домашна ракия;
1бр. ел. котлон; 1бр. средна ножица; 1бр. алуминиева тава; 20 М. синджир с
клин; 1бр. трион малък или вещи, всичко на обща стойност 521, 10 лева, без
съгласието на собственика и. с намерение, противозаконно да присвои, като
случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно
разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия и. предявен граждански
иск от М.В.М.
против подсъдимия Ц.Й.А. в размер на сумата от xxxx лева, представляващи обезщетение за причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 02.01.2005 г. до окончателното й изплащане. По искане на М.В.М., същият е
конституиран като граждански ищец в процеса.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
тази, отразена в обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин,
поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, като при определяне на наказанието, съдът определи същото при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под предвидения от закона минимум от
една година лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като изпълнението на същото бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за
срок от три години. Намира, че са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като от изпълнителното деяние са изминали почти 7 години. Счита, че
така определено същото би изпълнило целите на наказанието. Предлага още на съда
да уважи изцяло предявения граждански иск от пострадалия, а също така върне на
собственика вещите иззети като веществени доказателства по делото.
Подсъдимият по делото прави самопризнание, като изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП -
Монтана, като е изразил становище, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти. Съзнава извършеното и. съжалява. Назначеният по делото служебен
защитник на подсъдимия предлага на съда да постанови присъда с която го признае
за виновен, като определи по отношение на същия наказание „лишаване от свобода”
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под най – ниския предел предвиден в
текста на закона, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години. Определи наказанието при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и. наложи същото на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК. Счита, че така определено наказанието би изиграло
превантивна роля по отношение на подсъдимото лице. Предлага още на съда да
уважи изцяло предявения граждански иск, като основателен.
Представените и. приети от съда по делото
доказателства са писмени и. гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и.
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Свидетелят М.В.М. xxx притежава къща с дворно
място в с. Мадан, обл. Монтана, което посещава в събота и. неделя. На 23.12.2004г.
отишъл за последно там и. си тръгнал на 25.12.2004г. Заключил имота и. оставил
всичко на мястото му.
На 02.01.2005г., когато отново се върнал в с. Мадан,
св. М. намерил входната врата на къщата разбита. Изкъртени били вратите на
вътрешните помещения на първия и. втория етаж, вратата на антрето, вратата на
лятната кухня и. вратата на мазето. От имота липсвали пластмасови бидони, медна
пръскачка четири медни котли, 2бр. удължител с щепсел и. контакт, метален трион,
два чифта лозарски ножици, четири брадви, клещи, елмаз за рязане на стъкло, фазомер,
ел. тенджера, разклонител, поялник, три пътни чанти, транзистор ВЕФ, алуминиева
тава, десет кърпи за лице, четири вълнени одеяла, десет черги, дамаджана с три
литра домашна ракия, ножица, котлон, алуминиева тава, 20М. синджир с клин и.
малък трион на обща стойност, към момента на извършване на деянието- 521, 10
лева, видно от заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно-оценителната
експертиза.
От
протокол за доброволно предаване на вещи от 16.02.2005г. е видно, че на същата
дата подсъд. А. е предал на органите на разследването малък трион с дървена
дръжка и. желязна тава, бежова на цвят, като подписано е заявил - „Горепосочените
вещи откраднах от М.
През месец декември 2004г. подсъд. А. занесъл
на св. В. М. И. за изкупуване две алуминиеви тенджери, едната от които електрическа,
електрически чайник и. алуминиева тава, както и. тучове от печка. Св. И. платил
за вещите сумата от 6, 00 лева, след което ги откарал в гр. Мизия, където ги
препродал на пункт за изкупуване на отпадъчен метал.
Къщата на пострадалия в с. Мадан е била
съседна на тази на подсъд. А. и. понеже подсъдимият знаел, че там не живее
никой, една вечер по тъмно взел два чувала и. влязъл в имота, като събрал
всичкото отпадно желязо по двора, след което счупил катинара на мазето и. взел
отвътре всички вещи които намерил, заявени по – късно от пострадалия М.В.М. за
откраднати.
От
приетата като доказателство по делото справка за съдимост на подсъд. Ц.Й.А. е
видно, че същият е не е бил осъждан към момента на извършване на деянието, след
това същият е осъждан за престъпления от общ характер както следва: по НОХД №.
4583/2005 год. на РС - Варна; по НОХД №. 238/05 год. по описа на МРС, по НОХД №.
479/2005 год. по описа на МРС, по НОХД №. 518/2004 г. по описа на СРС, по НОХД №. 21/2008 год. на МРС и. по НОХД №. 279/2008 год. на
РС - Монтана.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия по
делото. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и. сл. от НПК.
Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието
му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП – Монтана, на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4
от НПК. Същото напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели на
досъдебното производство по делото и. се подкрепят от събраните по досъдеб. производство
№. 442/2005год. по описа на РПУ – Монтана писмени доказателства.
С горното подсъд. Ц.Й.А. е осъществил от обективна и. субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК: за времето от 25.12.2004г. до 02.01.2005г.
в с. Мадан, обл. Монтана, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот отнел от владението на М.В.М. xxx, движими вещи: 1бр. 120-литров
пластмасов бидон; 1бр. 40-литров пластмасов бидон; 1бр. медна пръскачка; 1бр. меден
котел 40-литров; 1бр. меден котел 20-литров; 1бр. меден котел 15-литров; 1бр. меден
котел 12-литров; 30 линейни метра удължител с щепсел и. контакт; 1бр. метален
трион (джага); 2бр. лозарски ножици; 2бр. големи брадви; 2бр. малки брадви; 1бр.
клещи никелирани; 1бр. елмаз за рязане; 1бр. фазомер; 1бр. ел. тенджера; 1бр. разклонител;
1бр. поялник с шнур 1, 5м; 3бр. пътни чанти; 1бр. транзистор марка “ВЕФ”; 1бр. 10-метров
удължител с контакт и. щепсел; 1бр. алуминиева тава за печка; 10бр. кърпи за
лице; 4бр. вълнени одеяла; 10М. домашно-тъкани черги; 1бр. 3-литрова дамаджана;
3л. домашна ракия; 1бр. ел. котлон; 1бр. средна ножица; 1бр. алуминиева тава;
20 М. синджир с клин; 1бр. трион малък или вещи, всичко на обща стойност 521, 10
лева, без съгласието на собственика и. с намерение, противозаконно да присвои, като
случаят не е маловажен.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и. е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са - желание
за облагодетелствуване по непозволен начин, ниско
обществено и. правно съзнание.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и.
смекчаващите и. отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и. съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната
истина, както и. отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата обществена опасност на деянието.
Съдът призна подсъдимия А. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и. определи размера на същото съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК,
преди изменението с ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010год., когато в производството по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК. Тъй като редакцията на текста действала към момента
на извършване на деянието се явява по – благоприятна за дееца, то и. настоящия
състав на основание чл. 2, ал. 2 от НК приложи нея. Съдът на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи
на подсъдимия наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като в случая подсъд.
А. не е осъждан към датата на извършване на деянието, то са налице основанията
за прилагане на института на условното осъждане, поради което и. съдът на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, счетано от влизане на
присъдата в законна сила.
Така определеното
наказание, съдът намира, че е от вид и. характер да изпълни целите на
наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и. установения правен ред, така и. по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздействат предупредително и. възпитателно.
По отношение на
гражданската отговорност на подсъдимия:
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност
на подсъдимия и. предявен граждански иск от М.В.М. в размер на сумата от xxxx лева, представляващи обезщетение за причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 02.01.2005 г. до окончателното й изплащане
С оглед на
установената в процеса и. цитирана по – горе в мотивите фактическа обстановка, съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, които
са пряка и. непосредствена последица от престъплението. В случая е налице
необходимата кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в горната
разпоредба – вреди, причинна връзка между причинените вреди и. вредоносния
резултат, противоправност на деянието. Съдът присъди подсъдимият да заплати
определеното обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди в размер
на сумата от общо xxxx лв. представляващи обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
датата на увреждане до окончателното и. изплащане.
Съдът определи
размера на обезщетението за имуществени вреди съгласно оценката на вещото лице
по изпълнената по делото съдебно оценъчна експертиза, вземайки предвид
стойността на вещите иззети като веществени доказателства по делото, които
подлежат на връщане на собственика иМ.
При горния изход на делото в наказателната и.
гражданската му част съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ВСС сумата
от 24 лева разноски по водене на делото, сумата в размер на 50лв. държавна
такса, съобразно уважения размер на предявения граждански иск, както и. сумата
от 5лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Като след влизане в сила на присъдата
вещите, иззети като веществени доказателства по делото – 1бр. трион с дървена
дръжка/малък/ и. 1 бр. тава с бежов цвят – голяма следва да се върнат на
собственика - М.В.М..
При горния фактически и. правен
разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: