Мотиви към присъда №179/25.11.2019г.
по НОХД №1457/2018г.,
изготвени на 26.11.2019г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В.Й.М. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително
заседание пострадалият редовно и своевременно призован се явява лично.
Предявява граждански иск и моли да бъде конституиран в качеството на граждански
ищец и в качеството на частен обвинител. По въпросите на чл.248, ал.1 от НПК се
придържа към казаното от прокурора.
РП- С. изпраща
в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Предлага предявения граждански иск да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
В разпоредително
заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да
се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Съдът счете, че гражданския иск ще затрудни
наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане.
Конституира пострадалия само в качеството на частен обвинител. Съдът прие, че
искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно и след
приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване
на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. В.М. в
съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника
си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подс. М. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ
режим.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На неустановена дата в периода 13.09-
17.09.2019г. подс. М. решил да влезе в къщата на св. С.С., когото познавал
отпреди, за да извърши кражба. Необходими му били пари, за да подготви дъщеря
си за училище. Знаел, че св. С. и семейството му са в Гърция и къщата е
необитаема. Около 5 часа той отишъл до къщата на св. С. и с помощта на парче
желязо, което носел в себе си разбил входната врата към двора. Влязъл в двора и
с помощта на желязото разбил малко прозорче на първия етаж на къщата. На
масичка в стаята видял ключове, с помощта на които отключил вратата на спалнята
и вратата на хола. Повдигнал матрака на леглото и видял кашон, в който бил
поставен телевизор марка „Филипс“. Подс. М. взел кашона с телевизора и го
изнесъл от къщата. Отишъл до дома на св. И. Н. и му предложил да му го продаде
като си признал, че е откраднал телевизора от дома на св. С.. Щом разбрал, че
телевизора е краден, св. Н. отказал да го купи. Подс. М. се върнал отново до
дома на св. С. и от гардероба в спалнята взел 2бр. одеала, една покривка за
легло и преносим компютър „Тошиба“ със зарядно устройство. Занесъл вещите в
дома си. Когато бил разкрит като извършител на деянието, с протокол за доброволно
предаване от 25.09.2019г. той е предал на служител от РУ на МВР- С. 1 бр. преносим
компютър марка „Тошиба“ със зарядно устройство, 2бр. одеала и 1 бр. покривка за
легло. С разписка от 01.10.2019г. тези вещи са били върнати на собственика им.
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на
която е видно, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние
възлиза на сумата от 547 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на
свидетелите С.С. и И. Н., протокола за доброволно предаване, разписката за
върнати вещи и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното
производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът дава
вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК,
тъй като на
неустановена дата в периода 13.09- 17.09.2019г. в гр. С., в условията на
повторност и продължавано престъпление, след като разрушил преграда здраво
направена за защита на имот и използвал техническо средство- желязо и ключове
извършил кражба на чужди движими вещи: телевизор марка „Филипс” 47 инча на стойност 405 лева,
лаптоп „Тошиба” със зарядно на стойност 60 лева, 2 броя одеала на обща стойност
36 лева и 1 брой покривка за легло на стойност 21 лева, всичко на обща стойност
547 лева, собственост на С.С.С. *** като случаят е немаловажен.
Деянието
е извършено от подс. М. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Подс. М. е знаел, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното
деяние от дома на св. С. извършва деянието кражба, за което е обвинен. Наясно е
бил и с това, че като отнема тези вещи ще настъпят вредни последици за
собственика им, но въпреки това е извършил инкриминираното деяние и е увредил
пострадалия С.С..
Подс. М. е
извършил деянието в условията на повторност. Съдът счита, че се касае за
немаловажен случай като се вземат предвид характеристичната му справка, която
показва, че той има и други криминални прояви, т. е. той е с лоши
характеристични данни, движи се в криминално проявена приятелска среда. Освен
това деянието е извършил като е разрушил преграда, здраво направена за защита
на имот, а именно разбил е входната врата на двора и е разбил малко прозорче на
първия етаж на къщата, както и факта, че
е използвал техническо средство парче желязо и ключове. Тези квалифициращи
обстоятелства правилно са отчетени от представителя на РП- С. и правилно му е било
повдигнато обвинение по т.3 и т.4 на ал.1 на чл.195 от НК. Повторността се
обуславя от факта, че подс. М. е осъждан с влязла в сила на 22.08.2019г. присъда
по НОХД №1195/2019г. на С.ски районен съд, с която е осъден за също такова
престъпление „Кражба” по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК. С тази присъда му е било наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ОСЕМ месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен
срок от ТРИ години. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до
извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е
повдигнала обвинение на подсъдимия М. по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.
От
доказателствата по делото е видно, че подс. М. е извършил деянието в условията
на продължавано престъпление съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление „кражба”.
Извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подс. М. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона
начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия.
Съдът
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите
характеристични данни на подс. М..
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. М.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че на подс. М. следва
да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое
от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Така определено
наказанието на подс. М. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен
на обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите
на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а,
ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца.
Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
месеца подс. М. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Видно е, че той е
осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража на подс. М. следва да се определи първоначален ОБЩ режим за изтърпяване
на наказанието.
Съдът констатира разглеждайки
справката за съдимост на подс. М., че с определение по ЧНД №1249/2019г. С.ски районен съд е определил на
подс. М. общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца по присъди
по НОХД №№865/2019г., влязла в сила на 01.08.2019г. и 1195/2019г., влязла в
сила на 22.08.2019г. Изпълнението на това общо наказание съдът е отложил за
изпитателен срок от ТРИ години. Определението е влязло в сила на 13.11.2019г.
Деянието по настоящото производство подс. М. е извършил в периода от 13.09 до
17.09.2019г., т. е. по време на определения му изпитателен срок по всяка една
от двете присъди, включени в описаната по- горе съвкупност по ЧНД №1249/2019г.
Видно е, че му е наложено наказание „Лишаване от свобода” по настоящото
производство, поради което на основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да
приведе в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
месеца, определено на подсъдимия по ЧНД №1249/2019г. Това наказание подс. М.
следва да изтърпи отделно от определеното му наказание по настоящото
производство също при първоначален ОБЩ режим.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подс. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 67,20 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: