ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
гр. Пловдив , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501866 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от СВ. Л.. П. чрез адв.
С.М. М. Х., против разпореждане №60513/18.09.2020 г., постановено по
ч.гр.д. №11752/20 г. по описа на РС Пловдив, V гр. състав, с което е
постановено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.
Московска №19, против О. А. Д. и С. Л. П. за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят следните суми: 46379.32 лв. главница, дължима по
договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г.; 3104.15 лв. – неплатена
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.08.2019 г. до 28.06.2020 г.;
20.59 лв. – санкционна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 28.06.2020 г.;
1017.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020
г.; 280.16 лв. – такса подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. –
застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лв., представляващи
разходи по изискуем кредит и 567.17 лв. – такса за управление на кредита,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 16.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 1032.41 лв. и
1
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Издадена е въз основа на
разпореждането заповед №5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Постановено е да се
издаде изпълнителен лист за сумите, за което да се направят надлежни
бележки върху представените документи – извлечение от счетоводните книги
на банката и върху заповедта за незабавно изпълнение. Издаден е и
изпълнителен лист.
Жалбоподателят С.П. намира атакуваното разпореждане за
неправилно, като твърди, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК
извлечение от сметка не е редовно от външна страна, тъй като банката
неправилно не е отнесла към погасените месечни вноски пет плащания в общ
размер на 1020 лв., направени съответно на 03.09.2019 г.; 24.09.2019 г.;
17.10.2019 г.; 18.11.2019 г. и 29.11.2019 г. Издаденото разпореждане следвало
да се отмени, а изпълнителния лист - да се обезсили, тъй като са посочени
неверни твърдения и факти и грешни извлечения от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ АД. Не се удостоверява изискуемостта на задължението, а
превеждането на суми оборва становището на банката за предсрочна
изискуемост на кредита. Представените извлечения от сметки не доказват
наличие на определени по размер и изискуеми парични задължения,
съответно – не са годни да послужат като основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането и
вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение
молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу П. и О.Д.. При условията на евентуалност се иска да се отмени
атакуваното разпореждане и вместо него да се постанови определение, с
което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу П.. Иска се присъждане на разноски в
размер на 703.70 лв. за адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.
От въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД не е постъпил отговор на
частната жалба.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
2
Жалбата е подадена в срок, едновременно с подаването на
възражение по чл.414 от ГПК, от легитимирани страни по чл.419 от ГПК,
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима
в частта, в която жалбоподателката защитава собствените си права и законни
интереси. Жалбата в частта, в която се иска отмяна на разпореждането и
вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение
молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу О.Д. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане
и производството в тази част следва да се прекрати. Жалбоподателката не
разполага с процесуална легитимация да упражнява чужди права. Такова
искане може да се направи единствено от О.Д., а възражение от него и/или
жалба не са постъпили.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в частта, касаеща
искането, направено при условията на евентуалност.
За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка,
същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер,
дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото
неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва,
закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да
съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за
изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна
изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение №118/09.02.2011
г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.,
определение №183/10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа
на ВКС, ТК, І т.о., определение №264/07.05.2009 г., постановено по ч.т.д.
№210/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №118/24.02.2009 г., постановено
по ч.т.д. №25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №174/16.02.2010 г.,
постановено по ч.т.д. №18/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение
№693/16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в
които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните
книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и
подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и
съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер,
кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на
3
просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
Представеното от “Банка ДСК” АД в заповедното производство
"Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служител на банката,
овластен за това, положени са подписи и печат на издателя. Изнесената
информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е договорът за
кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото
неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и
за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от сметка да
бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени вноски и др.
Достатъчно е, че са посочени падежите на просрочените вноски и размера на
задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от
сметка. Ето защо настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението на жалбоподателката, че извлечението от сметка не е редовно
от външна страна. Твърди се, че са извършени плащания, но доказателства в
тази насока няма – не са приложени към частната жалба.
За да обяви кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е
изпратил до кредитополучателя О.Д. уведомление /л.79 от
първоинстанционното дело/, получено лично от Д. на 26.06.2020 г. /л.80/.
Такова уведомление обаче не е изпратено до жалбоподателката С.П., същата
не е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от това,
спрямо нея с атакуваното разпореждане е постановено да се издаде заповед по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Ето защо разпореждането и заповедта за изпълнение следва да
бъдат отменени по отношение на жалбоподателката, както и издадения въз
основа на тях изпълнителен лист.
Съобразно с изхода на производството по настоящето дело, в
полза на пълномощника на жалбоподателката следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Относно размера на
същото – в определение №45/23.01.2019 г. /в което изрично е посочено, че в
производството по чл.419 от ГПК, каквото е и настоящето, се дължат
разноски/ са дадени разяснения относно начина, по който следва да стане
изчисляването. Прието е, че в производството по чл.419 и чл.420 от ГПК
длъжникът не търси защита срещу материалното право на кредитора по
същество, тъй като с актовете на съда в тези производства длъжникът не би
могъл да преклудира окончателно претендирането му, нито да установи
материалната му незаконосъобразност. Следователно не се касае за дело с
определен интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението
4
по чл.7, ал.1, т.7 от същата следва да се определи като за частно производство
по неоценяем иск – т.4 /300 лв./ и съответно предпоставя минимален размер
от 200 лв. /чл.11/. Ето защо на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка с
чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. С.М. М. Х. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от С.
Л. П. в частта, в която се иска отмяна на разпореждането и вместо него да се
постанови определение, с което да се остави без уважение молбата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
О.Д., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд
Пловдив.
ОТМЕНЯ постановените по ч.гр.д.№11752/2020 г. на ПдРС, V
гр.с. разпореждане №60513/18.09.2020 г. в частта, в която е постановено да
се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на
основание документ по чл.417 ГПК по отношение на С. Л. П. , и издаване на
изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, ул. Московска №19, както и заповед
№5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по отношение на С. Л. П., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.
Московска №19, за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение на основание документ по чл.417 ГПК против С. Л. П. , за
заплащане на следните суми: 46379.32 лв. главница, дължима по договор за
5
жилищен кредит от 17.12.2008 г.; 3104.15 лв. – неплатена договорна
възнаградителна лихва за периода от 24.08.2019 г. до 28.06.2020 г.; 20.59 лв. –
санкционна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 28.06.2020 г.; 1017.76 лв. –
обезщетение за забава за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020 г.; 280.16 лв.
– такса подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. – застраховка
обезпечение и заемни такси в размер на 120 лв., представляващи разходи по
изискуем кредит и 567.17 лв. – такса за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 16.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 1032.41 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., издаден
въз основа на разпореждане №60513/18.09.2020 г. и заповед за изпълнение №
5175/18.09.2020 г. по ч.гр.д. №11752/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив
само по отношение на длъжника С. Л. П., .
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул. Московска №19, да заплати на адвокат
С.М. М. Х. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка с чл.11 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200
(двеста) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6