№ 768
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. М.а
при участието на секретаря Т. Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500753 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника в
първоинстанционното производство, Столична община срещу Решение №
3588/03.12.2022г. по гр.д.№ 2744/22 по описа на СГС, 20 състав, в частта, в
която е осъдена да заплати на С. Б. Л. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.07.2020г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4 923,97лв. и разноски.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано, както и постановено при нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че своевременно е направила възражение за съпричиняване,
което съдът е приел неправилно за недоказано и не е намалил размера на
определеното от него обезщетение. Счита, че размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди не е справедлив и не са отчетени
всички относими обстоятелства. Твърди, че искът не е доказан по основание,
тъй като е изпълнила задължението си за поддържане на тротоарната
1
настилка в участъка. Твърди, че не е собственик на процесната шахта и не
носи отговорност за вреди от нея, макар и тя да е разположена на тротоар,
общинска собственост. Счита, че събитието следва да се разглежда като
случайно, породено от обективни причини. Счита, че ищцата не е доказала
размера на имуществените си вреди, както и връзката на инцидента с
влошеното психическо състояние. Твърди, че разходите на ищцата за
извършването на втората операция не са последица от увреждането. Оспорва
присъждането на законната лихва от датата на увреждането, като счита,че тя е
дължима от дата на исковата молба. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и отхвърлен иска или евентуално да бъдат намалени
обезщетенията, както и съразмерно присъдените разноски за първата
инстанция. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.
В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. По отношение на неговата правилност по наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира следното:
Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно
установено въз основа на събраните доказателства:
На 12.07.2020 г., около 12.30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост 1А“
ищцата С. Б. Л. вървяла по левия тротоар на ул. „Кръстьо Раковски“ в посока
от магазин „Била“ към жилището, в което живеела и в частта на тротоара до
„Софийска баница“ се е спънала в пясък и чакъл около вдлъбнатина,
образувана между наклонена шахта и тротоарната настилка, в резултат на
което - паднала. Ищцата била придружавана от дъщеря си – свид. П., която
видяла падането на майка си – първо подхлъзване и падане на лявата страна.
Впоследствие свидетелката разгледала мястото и видяла, че мястото на
подхлъзване представлява пукнатина в шахтата, която е пълна с изронен
асфалт и камъчета.
Тъй като ищцата изпитвала много силни болки била извикана Спешна
помощ. След падането, ищцата била транспортирана с екип на Спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“ – София АД. На 14.07.2020 г., на
2
ищцата била извършена оперативна интервенция, при която били поставени
външни фиксатори, наподобяващи шишове. В анамнезата, снета по данни на
пациента, е посочено, че пациентката е пострадала при стъпване от
пропаднала тротоарна плочка. На 16.07.2020 г., ищцата е била изписана.
На 19.07.2020 г., е бил извикан екип на Бърза медицинска помощ, като в
представения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищцата е
страдала от неврологично разстройство.
На 03.08.2020 г., ищцата отново е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“
АД - София. На ищцата била извършена нова операция – открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. На 10.08.2020 г., ищцата
била изписана с препоръки за хигиеннодиетичен режим, медикаментозно
лечение в дома и рехабилитация.
На 21.09.2021 г., ищцата била приета в Клиниката по ортопедия и
травматология на Болница „Токуда“ където й била извършена трета поред
операция за премахване на металните импланти (планки и винтове).
Видно от представените по делото болнични листове, ищцата е била в
отпуск за временна нетрудоспособност, за периода от 12.07.2020 г. до
11.12.2021 г., като причина за нетрудоспособността е посочена „злополука-
нетрудова“, а диагноза – Счупване на дисталната част на тибията.
С експертно решение № 0596 от 031/15.02.2021 г. на ТЕЛК, на ищцата
била определена оценка на работоспособността: временно неработоспособен.
По делото е представено психологическо изследване на ищцата,
извършено от клиничен психолог Д. Г. на 04.08.2021 г. В него е посочено, че е
налице клинично значима промяна в личностните нагласи на ищцата, както и
увеличена неувереност, загуба на контрол върху тялото си, като се
наблюдават начални симптоми на десоциализация и дезадаптация.
Видно от заключението на съдебно-медицинската ексепретиза,
извършена от вещото лице д-р М. М. – по време на процесния инцидент,
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на двете
кости на лявата подбедрица в дисталната им част с разместване;
патоморфологично фрактурата на фибулата е била раздробена
супрасиндесмална и е била с разместване. В СМЕ е посочено, че лечението е
проведено по спешност, на няколко етапа. През първия етап, при приемането
в болничното заведение, е направен опит да се наместят ръчно фрактурите и
3
да се имобилизират с гипсова лонгета. Започнала е подготовка и консултация
за оперативно лечение. В хода на подготовката се е развил умерено изразен
оток на травмираната област и са се появили мехури. Това е поставило
индикации за имобилизация на фрактурите с външни фиксатори и хирургична
обработка на мехурните зони. На 14.07.2020 г., на ищцата е била извършена
оперативна интервенция – прилагане на външно фиксиращо устройство –
тибия и фабула.
На втория етап е отстранен фиксатора и е извършена открита репозиция
и фиксация на фибулата с плака, наместване на счупването на тибията и
остеосинтеза. Проведено е медикаментозно лечение. Ищцата е ходила е с
помощни средства, за период около 80 – 90 дни.
През третия етап, оперативната интервенция е имала за цел
отстраняване на металните импланти след зарастване на фрактурите в добра
анатомична позиция. На 21.09.2021 г., на ищцата е била извършена трета
поред операция запремахване на металните импланти (планки и винтове).
Според вещото лице, продължителността на лечението се покрива от
ползвания отпуск за временна нетрудоспособност през 2020 г. и 2021 г., в
продължение на 421 дни. В момента на травмата, пострадалата е имала много
силни болки, причинени от счупените кости, разместването, разкъсването на
периоста, посттравматичния хематом и бързо развиващия се травматичен шок
с появата на мехури по кожата. Невъзможността да се използва крайника и
поставянето му в дренажно положение е наложило използването на патерици.
Оточността е засилила болките и е намалила възможностите пострадалата да
се предвижва. След оперативните интервенции, болките били силни поради
проникването през меките тъкани, поставянето на имплантите и кожните
шефове, както и развитието на постоперативен хематом и оток. Обикновено
тези болки продължават няколко дни след операциите. През периода на
възстановяване, болковият синдром се дължи на преодоляване на
контрактурите, възстановяване на походката и силата на мускулите. Към
момента на изготвянето на заключението, ищцата нямала болки и функцията
била възстановена добре. Вещото лице е посочило, че и за в бъдеще няма да
има болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания.
Белезите от оперативните достъпи имат траен характер. Счупванията са
разположени извън ставите и не се очаква развитието на артритноартрозни
4
промени.
От показанията на свид. П. се установява, че от болницата, ищцата била
изписана с поставени външни шини. Била в изключително тежко състояние,
била под голям стрес, не можела да спи, дори халюцинирала, чувала неща,
които реално не се били случили. В продължение на 48 часа изобщо не спала,
опитвала сама да си свали шините, и свидетелката и сестра й извикали Бърза
помощ. Дали й успокоителни, ищцата спала няколко часа, но след това
започнала да получава паник атака. Изпитвала страх и от предстоящата й
операция. Свидетелката сочи, че първоначалното възстановяване на ищцата е
било около 8 месеца. Между първата и втората операция, както и след третата
операция била изцяло на легло. През първите месеци, ищцата се движела с
проходилка, а след това с патерици. Свидетелката и сестра й били при ищцата
денонощно през първия месец. Двете й помагали и за хигиената, тъй като
ищцата не можела само да се обслужва. Започнала да излиза навън поне след
8 месеца. Преди инцидента, ищцата се грижела за своята майка, работела и
като домашна помощница. След инцидента, вече не можела да работи, бързо
се изморявала, започнала да изпитвала болки и в другия крак. Появил се и
постоянен световъртеж и шум в ушите.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза от
представените доказателства за извършени разходи по лечението на ищцата
сумата от 4 923,97лв. безспорно е била необходима за лечението.
Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника на неговата
отговорност за получените от ищцата вреди, е представен н Констативен
протокол, съставен на 07.06.2022 г. (близо две години след инцидента) от
комисия в състав двама служители от отдел „ИИБ“ при СО-район „Младост“.
В Констативния протокол е посочено, че комисията е извършила оглед на
западния тротоар, находящ се на ул. „Кръстьо Раковски“, в участъка от блок
513 до Т-кръстовището близо до „Софийска баница“ в ж.к. „Младост-1А“,
във връзка с исковата молба на ищцата по настоящото дело. При проверка на
място, комисията е констатирала, че в участъка са ситуирани 7 точки с
ревизионни шахти, повечето от които са в добро експлоатационно състояние,
както капаците на шахтите на БТК са леко деформирани, а настилката около
тях е в лошо състояние. Комисията е направила и снимки от извършения на
място оглед.
5
С оглед изложените фактически констатации и искания на ищцата,
следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си
основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.
За уважаване на иска с посоченото правно основание е необходимо
доказване, че са налице противоправни действия на лице, на което ищецът е
възложил изпълнението на задължение, което има по закон и вследствие на
което ищецът е претърпял вреди, като пряка и непосредствена последица.
Отговорността на възложителя е обективна и безвиновна. На основание чл. 52
от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при
съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. Тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на ищеца.
Искът е доказан по основание. Не се спори между страните, че
тротоарът, на който се е намирала шахтата, но която е станал инцидента е
общинска собственост. Ответникът има задължението по закон да поддържа
този тротоар във вид, който да е годен за неговото обичайно предназначение.
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. С оглед презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД до доказване на противното се предполага, че деликвента не е изпълнил
надлежно задължението си, регламентирано в закона с цел осигуряване на
безопасна и здравословна градска среда. За настъпилите в резултат от това
неизпълнение вреди ответната община дължи заплащането на обезщетение на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Независимо чия собственост
са шахтите и съответните проводи, чрез които се достига до тях, тъй като
същите се намират на тротоара, който се използва за преМ.ване на
пешеходци, Общината е тази, която отговаря за поддържането на тротоара и
използването му по предназначение.
Неоснователно е възражението, че се касае за случайно събитие, което
изключва отговорността на ответника. Тежестта на доказване на това
възражение се носи от ответника, а той не е представил никакви
доказателства, които да установят това.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон във
връзка с приетото за неоснователно възражение за съпричиняване. В
практиката на ВКС неотклонно се приема, че, за да е налице съпричиняване
6
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно
поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Доказателствената тежест за установяване наличието на конкретен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането, е на направилия
възражението ответник. В случая доказателства, подкрепящи възражението за
съпричиняване, не са събрани по делото.
При тези факти, СГС е определил обезщетение за неимуществените вреди
в размер на 40 000лв. , като е отхвърлил иска до размера от 45 000лв.
Неоснователно е оплакването, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е определен в разрез с чл. 52 от ЗЗД. Според
задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно по своя характер, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Примерно са посочени обективни обстоятелства при телесни
увреждания и причинена смърт – характерът на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното
влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Подчертава се, че от значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на
вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния
касационен съд, с която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди
следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става
източник на неоснователно обогатяване. Обезщетението не следва да
надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди. Поради това размерът му
се определя като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът
7
на живот в страната.
С оглед изложеното, СГС е преценил при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди както вида на травмите, така и
времето през което ищцата е търпяла интензивни болки и страдания.
Отчетено е, че в пряка и непосредствена връзка с увреждането тя е
претърпяла и три операции, от които също е изпитвала в началото силни
физически болки. Отчетено е, че възстановителния период е бил много дълъг
– два пъти по един месец след операциите на легло, около 8 месеца движение
с помощни средства, а в последствие допълнително възстановяване за повече
от година. Взето е предвид обстоятелството, че тя е зависила от чужди
грижи, че това се е отразило много негативно на психическото й здраве и е
получавала паник атаки и е било много изнервена. Посоченият размер на
обезщетението отчита и наличието на белези. Взети са предвид и
обстоятелствата, които намаляват размера на обезщетението, а именно, че
според вещото лице възстановяването на ищцата в момента е пълно и не са
налице трайни увреждания. Така определеният размер е съобразен със
съдебната практика и със стандарта на живот към датата на настъпването на
увреждането.
Неоснователно е оплакването, че лихвата върху това обезщетение се
дължи от датата на предявяване на иска, а не от датата на увреждането. При
наличие на деликт, вземането за обезщетение са дължи без покана от датата
на увреждането.
Неоснователно е и оплакването относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди. При уважаването на този иск, СГС прецизно е преценил
както дали направените разходи са във връзка с увреждането, така и
наличието на писмени доказателства за тяхното извършване.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СГС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
При този изход на производството на адвоката оказал безплатна
адвокатска защита на ищцата на основание чл. 38 ал.2 от ЗА се дължи
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – сумата 3 850 лв..
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3588/03.12.2022г. по гр.д.№ 2744/22 по
описа на СГС, 20 състав, в частта, в която е осъдена Столична Община да
заплати на С. Б. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40
000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2020г. до
окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4
923,97лв. и разноски.
ОСЪЖДА Столична Община ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 3 да заплати на адвокат Т. Т. В. ЕГН ********** от САК, гр.
***, бул. „***“ № ***, ап.* на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата 3 850 лв. за
оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9