Присъда по дело №8715/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 05 декември 2023 г. по НОХД №
8715/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

РП- гр. София е повдигнала обвинение срещу М. В. Е. за това, че на 02.10.2022 г.
около 13:50 ч. в гр. София, по ул. „Кюстендил“, с посока на движение от ул. „Битоля“ към
ул. „Булаир“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“ ,
модел „Фокус“ с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол и метамфетамин, установено по надлежния ред с протокол за химико-
токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с рег. № И-524/20.01.2023 г. на ВМА – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

След провеждане на открито разпоредително заседание, на което страните подложиха
на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл. 248, ал. 6, вр.
ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правата на подсъдимия. Няма постъпили молби за конституиране на лица в
качеството им на частен обвинител или граждански ищец.
Съдебното следствие се проведе по общия ред.
Представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, доколкото в хода на
съдебното следствие описаната фактическа обстановка била доказана по несъмнен начин.
От субективна страна престъплението било извършено при пряк умисъл. При
индивидуализацията на наказанието следвало да бъде взето предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, поради което му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към
минимума от около една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години и
глоба, както и да му бъдат възложени направени по делото разноски. Веществените
доказателства, а именно лек автомобил, следвало да бъде върнат на дееца.
Защитата на подс. Е. счита обвинението за недоказано по несъмнен начин, тъй като
от доказателствата по делото и най-вече от протокола за изследване не се установявало по
категоричен начин, че в кръвната проба на дееца били открити наркотични вещества.
Заключението било дадено общо като не било уточнено в коя от пробите бил установен
наркотика, което пораждало съмнение дали в кръвната проба или в урината се установявало
наркотичното вещество, или и в двете. Посоченото обстоятелство имало значение за
съставомереността на деянието от обективна страна. Уточнява се, че макар в редакцията на
чл. 343б, ал. 3 от НК към момента на извършване на деянието да не било предвидено, че
употребата се установявала по надлежния ред, така както било записано в ал. 1 на същия
член, то при доказване на употребата на наркотични вещества следвало да се изхожда от
процедурата по Наредба № 1/2017 г. По този ред служителите на реда извършили проверка
на подсъдимия с техническо средство, а след това по реда на същата тази наредба му била
дадена възможност да даде биологична проба за изследване. Аргумент, че употребата на
наркотични вещества следвало да се установява по Наредба №1/2017 г. можел да се черпи от
последните законодателни изменения, съгласно които в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от
НК вече, поради съществуващата протИ.речива практика, изрично било уточнено, че
употребата се доказвала само по надлежния ред. Изменението следвало да се приеме като
по-благоприятен за дееца закон на осн. чл. 2, ал. 2 от НК. Посочва се, че чл. 21, ал. 1 от
Наредба №1/2017 г. предвиждал, че при лабораторни изследвания се анализирали пробите от
кръв и урина, но употребата се доказвала чрез резултата от кръвната проба, поради което от
особена значимост било да се установи дали в кръвната проба се установявал наркотика или
в урината, но по делото това не станало ясно. Напомня се на Съда, че защитата направила в
срока за съхранение на контролните проби искане за повторен анализ, с цел да се установи
1

дали наркотично вещество се открива в кръвта и урината или само в урината, което било
оставено без уважение. По този начин се възпрепятствала възможността на подсъдимия да
реализира в пълен обем правото си на защита и конкретно да установи довода си, че не било
налице съставомерно деяние от обективна страна. Ако наркотикът се установявал само в
урината, а не в кръвта, то деянието било несъставомерно, тъй като урината нямала
постоянен състав за разлика от кръвта и това влияело върху концентрацията на даденото
вещество в нея. Ако наркотикът се откривал само в урината, това означавало, че бил
използван в определен времеви период преди проверката, което не можело да повлияе на
нормалните функции на човешкия организъм като рефлекси, психика, състояние, памет,
заради остатъчното минимално състояние на наркотика в урината, вследствие на
отдалечената употреба във времето. Не бивало да се отрича правното значение на времето на
употреба на наркотични вещества, дали е било непосредствено преди управление на МПС
или в по-ранен момент, тъй като отдалечеността във времето на употреба спрямо момента
на управление на МПС водило до липса на съзнание у дееца за извършване на протИ.правно
деяние. Възможността това да бъде доказано в случая чрез повторен анализ на пробите, била
осуетена, с което било допуснато нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба №1 /2017 г., в
редакция към ДВ бр.61/28.07.2017 г., което ограничило правото на защита на подсъдимия и
гарантираната от закона възможност да иска събирането на доказателства по делото.
Правото на повторен анализ не било поставено в зависимост от други процесуални условия,
поради което ръководещият орган следвало да уважи искането. Допълва се, че самата
проверка за установяване на употреба на наркотични вещества била извършена в нарушение
на процедурата, тъй като не е било налице фактическото основание за започване на тази
проверка съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, а именно спрямо проверявания водач да се били
налице проявени външни признаци или реакции за употреба на наркотични вещества. От
показанията на свидетелите Б., З. и Х. не се установило подсъдимият да е проявявал
подобни външни признаци. Поведението му е било нормално, а от показанията на
свидетелката Г се установило, че няколко часа преди самата проверка подсъдимият бил
направил забележка на екипа, който по-късно го бил спрял за проверка, като имал
пререкания с него по-рано същия ден. С оглед изложените аргументи се моли за
оправдателна присъда. Алтернативно, в случай на осъдителна присъда, се моли да се вземат
предвид чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, с оглед
определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК с приложение на института на
условното осъждане.

Подс. М. Е. в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да не дава
обяснения, като в своята последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхна съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимия:
Подс. М. В. Е., ЕГН **********, е роден на 20.07.1978 г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, живущ в гр. София, ул.
ХХХ

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 02.10.2022 г. около 13:50 ч. в гр. София, подс. М. В. Е. управлявал моторно
2

превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Форд“ , модел „Фокус“ с рег. №
****, като се движел по ул. „Кюстендил“, с посока на движение от ул. „Битоля“ към ул.
„Булаир“. По същото време полицейски служители от 06 РУ-СДВР, сред които и св. В. Х.,
били на работа като АП 610, изпълнявайки задълженията си по охрана на обществения ред.
Около 13:50 ч., на площад „Ручей“, св. Х. и неговият колега С. спрели за рутинна
полицейска проверка горепосочения лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №
**** и установили подс. Е. именно като неговия водач. Подсъдимият бил сам в автомобила.
При проверката полицейските служители преценили, че следвало да поискат за съдействие
екип на ОПП-СДВР, който разполагал с техническо средство за тестване на водача за
употреба на алкохол и/или наркотици, тъй като подсъдимият бил тревожен.
На мястото на проверката бил изпратен полицейски екип от ОПП-СДВР в състав
свидетелите И. Б. и Б. З.. Същите тествали подс. Е. с техническо средство „DRUG TEST
5000“ с инв. № ARPG 0013, проба № 149, като тестът бил положителен за канабис-25,
амфетамин и метамфетамин. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 02.10.2022 г.
Съгласно Протокол за сервизна проверка № *********-140000 на „DRUG TEST 5000“ с инв.
№ ARPG 0013, посоченото техническо средство било преминало успешна лабораторна
проверка на дата 25.11.2021 г., като срокът на валидност на годността му била 12 месеца.
Св. З. съставил на подс. Е. АУАН серия GA, бланков № 751609, а св. Б. му издал талон
за медицинско изследване № 113150, в който било посочено, че при извършената на подс. Е.
проба с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с инв. № ARPG 0013 бил установен
положителен резултат за канабис-25, амфетамин и метамфетамин. В талона за медицинско
изследване било отразено желанието на подс. Е. да бъде подложен на медицинско и
химическо изследване. Талонът бил връчен на подс. Е. на 02.10.2022 г. в 15:40 часа. След
това служителите от 06 РУ-СДВР, сред които и св. Х., отвели подс. Е. до ВМА, където
последният дал кръв и урина за химически анализ в 15:51 часа. В изготвения протокол за
медицинско изследване и взимане на биологични проби било отразено, че от подс. Е. били
иззети за изследване кръв в четири броя вакуумни епруветки със зелена капачка и урина в
един брой пластмасов контейнер. В протокола било отразено, че при вземането на
биологични проби подс. Е. бил споделил, че на 30.10.2022 г. в 22:00 часа с приятели бил
изпушил половин цигара с марихуана.
От изготвената химическа /токсикологична/ експертиза с рег. № И-524/20.01.2023 г. на
ВМА било видно, че при изследване на биологична проба („кръв четири броя вакуумни
епруветки със зелена капачка с приблизителен общ обем 15 мл и урина в един брой
пластмасов контейнер с обем 20 мл“), предоставена от подс. Е., било установено, че
съобразно извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от подс.
Е., било установено наличие на високорискови наркотични вещества: марихуана (канабис,
тетрахидроканабинол) и метамфетамин.
Допусната като свидетел по искане на защитата, М. Г разказва, че била съседка на
подс. Е. и го била видяла в деня на парламентарните избори през октомври 2022 г.
Подсъдимият изглеждал спокоен, но няколко дни по-късно й разказал, че в деня на
парламентарните избори полицейски автомобил засякъл на пешеходна пътека него и дъщеря
му. Подсъдимият им направил забележка, че водачът на полицейския автомобил говорил по
телефона, като по-късно през същия ден същият полицейски автомобил бил спрял
автомобила на подс. Е. за проверка, тествали го и му взели автомобила.

По доказателствата
Така установената фактическа обстановка се подкрепя показанията на
непосредствено разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетели В. Х., И. Б. и Б. З..
3

Посочените показания са в достатъчна степен последователни, логични, вътрешно
непротИ.речиви и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Няма причина, поради която съдът да счита, че в резултат на служебното си положение като
полицейски служители, тези свидетели се явяват предубедени или изнесеното от тях е
тенденциозно и в ущърб на подсъдимия. Следва да се има предвид, че всеки един от тримата
свидетели потвърди авторството или положените подписи върху съставените по време на
проверката и предявени им в с. з. документи (АУАН, талон за медицинско изследване), а св.
Х. имаше пресни спомени от самата проверка, без да се налага предварително предявяване
на материали по делото, каквато е обичайната практика при разпити на полицейски
служители. Няма пречка да се кредитират като необорени и показанията на допусната като
свидетел М. Г, но със задължителната забележка, че същата не е била непосредствен
свидетел на проверката на подсъдимия, а единствено преразказва в с. з. споделено й от
подсъдимия дни след самата проверка.
Фактическата обстановка се доказва и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство и приети на съдебното следствие, както следва: АУАН от
02.10.2022 г. (л. 26 от ДП); ЗППАМ № 3964/02.10.2022 г. (л. 27 от ДП); Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 02.10.2022 г.
(л. 31 от ДП); разпечатка от показатели на техническо средство „DRUG TEST 5000“ с инв. №
ARPG 0013, проба № 149 (л. 32 от ДП); справка от КАТ за собствеността на лек автомобил
марка „Форд“ , модел „Фокус“ с рег. № **** (л. 36 от ДП); Протокол за сервизна проверка №
*********-140000 на „DRUG TEST 5000“ с инв. № ARPG 0013 (л. 37 от ДП); заключение на
химическа /токсикологична/ експертиза с рег. № И-524/20.01.2023 г. на ВМА (л. 40 от ДП);
талон за медицинско изследване № 113150 (л. 41 от ДП); протокол за медицинско изследване
и взимане на биологични проби от 02.10.2022 г. (л. 42 от ДП) и справка за съдимост и картон
на водач по отношение на подс. М. Е.. Посочените писмени доказателства, в тяхната
многобройност, също следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на
кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях по един в достатъчна степен категоричен
начин допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Не се установиха доказателства, които поставят под съмнение или оборват така
установената фактическа обстановка.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подс. М. Е. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което го
призна за виновен.
От обективна страна, подс. Е. на 02.10.2022 г. около 13:50 ч. в гр. София, по ул.
„Кюстендил“, с посока на движение от ул. „Битоля“ към ул. „Булаир“, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Форд“ , модел „Фокус“ с рег. № ****, след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и метамфетамин, установено по
надлежния ред с протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози с рег. № И-524/20.01.2023 г. на ВМА.
От обективна страна всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние,
както и неговият едноличен автор в лицето на подс. М. Е., се доказват по един в достатъчна
степен категоричен начин от кредитираните и обсъдени по-горе гласни и писмени
доказателства. На първо място, безспорно доказано е, че именно подс. М. Е. е управлявал
собствения си лек автомобил марка „Форд“ , модел „Фокус“ с рег. № **** на
инкриминираните дата и място. Това обстоятелство, освен че се потвърждава от всички
гласни и писмени доказателства, не се оспорва от подсъдимия.
На второ място, безспорно доказано е, че подсъдимият е управлявал автомобила си
4

след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и метамфетамин, всяко от
които представлява високорисково наркотично вещество, включено в Списък І (Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Макар към датата на деянието (02.10.2022 г.) разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК да
не е предвиждала употребата на наркотични вещества да е било „установено по надлежния
ред“, така както е предвидено в редакцията на разпоредбата към момента на произнасяне на
присъдата, последното изменение действително може да се приеме като по-благоприятна
разпоредба по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, доколкото предвижда по-строги изисквания към
установяване на престъпното деяние, но в случая употребата на наркотични вещества е
установена именно по специалния предвиден за това ред, който е в НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), за което Съдът следва да изтъкне
следните аргументи: по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за извършената проба за
употреба на наркотични средства с тест е изготвен изрично предвидения за това протокол; в
самия протокол е отразено основанието да бъде извършен тест, съгласно изискванията на
чл. 5, ал. 1 от Наредбата – несигурно шофиране на водача; възбудено поведение,
безпокойство; тестът е извършен съгласно изискванията на чл. 1, ал. 4 от Наредбата - с
„DRUG TEST 5000“, изрично определен за тест за изследване със Заповед № 8121з-
1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи; използваният в случая „DRUG TEST
5000“ с инв. № ARPG 0013 е бил технически изправен, което е доказано с протокол от
лабораторната му проверка; положителните резултати за употреба на канабис, амфетамин и
метаамфетамин надлежно са оформени в талон за медицинско изследване с всички
задължителни реквизити; в талона е отразено желанието на водача за изготвяне на
медицинска и химическа експертиза; вземането на проба от кръвта и урината на подсъдимия
също е отразено по изискуемия в Наредбата начин и е описано надлежно в протокола по чл.
14, ал. 2 от Наредбата; въз основа на иззетите биологични проби (кръв и урина) е изготвена
химико-токсикологична експертиза във ВМА, която, освен че е потвърдила, че опаковката и
състоянието на иззетите проби е съгласно изискванията на Наредбата, е потвърдила наличие
на повече от един вид наркотични вещества в изследваните биологични проби -
тетрахидроканабинол и метамфетамин.
Възраженията на защитата в случая са за това, че е било отказано правото на
подсъдимия да поиска повторно изследване на взетите проби по смисъла на чл. 27, ал. 3 от
Наредбата, която към момента на привличането на обвиняемия като обвиняем на дата
16.05.2023 г. гласи: „ В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или
от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния
кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на
химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4“.
Вярно е, че се касае за възможност за изследваното лице да поиска повторна експертиза,
което искане е обусловено от спазването на два срока – да е било в рамките на седем дни от
предявяването на обвинението и да не е изтекъл срокът на съхраняване на пробата по чл. 26,
ал. 4, вр. ал. 2 от Наредбата, който по отношение на контролните проби за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози е 12 месеца. В случая искането е
било депозирано при предявяването на материалите на делото от същата дата на
предявяване на обвинението – 16.05.2023 г., поради което, предвид и обстоятелството, че
пробите са били взети на 02.10.2022 г., сочи, че двата срока са били спазени.
Наблюдаващият прокурор не се е произнесъл по искането, с което определено е допуснал
процесуално нарушение, но не и от категорията на съществените такива, доколкото
съдебната фаза позволява проверка и анализ на всички събрани доказателства и
5

възможността и основанията да се съберат нови такива.
В разпоредително заседание от 28.09.2023 г. защитата прави доказателствено искане и
пред съда за повторно изследване на контролните проби, което обаче е депозирано един
работен ден преди изтичане на срока за съхранение на контролните проби, а това
предвидимо поставя в обективна невъзможност назначаването и изготвянето на повторно
изследване преди изтичане на срока по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, при това без да е даден ход
на съдебното следствие, което при насрочване на делото по общия ред не може да се
осъществи в рамките на разпоредителното заседание. С подобен мотив и доколкото
евентуално повторно изследване (ако хипотетично се приеме, че пробите се съхраняват
макар и след срока на съхранение за това) би било осъществено след изтичане на срока за
съхранение на контролните проби и предвидимо би поставило под съмнение качеството на
заключението, Съдът остави искането на защитата в разпоредително заседание без
уважение.
По повод изразеното недоволство на защитата в хода на съдебните прения,
включително от определението на Съда в разпоредително заседание, с което е отказано
искането за повторно изследване, Съдът следва да акцентира на няколко момента: На първо
място Съдът не е обвързан с безусловно задължение да уважава всички доказателствени
искания на подсъдимия и неговата защита. Преценката на Съда за събиране на нови
доказателства следва да отчита качеството и отразената фактология в събраните до момента
такива, наличието на спорни обстоятелства и нуждите на предмета на доказване. Тази
преценка винаги дава възможност на Съда да откаже определено доказателствено искане,
ако същото не се явява необходимо, не изхожда от спорни обстоятелства и предвидимо не
би имало съществен принос (или би имало съмнителен такъв) към предмета на доказване. За
отказа си да уважи определено доказателствено искане Съдът е длъжен да се мотивира и
само, ако не го стори, може да се приеме, че е нарушил правото на защита на подсъдимия. В
процесния случай Съдът изчерпателно се мотивира пред защитата защо не уважава
доказателственото й искане и тези мотиви са пренесени и в настоящите по повод присъдата
мотиви. На второ място, Съдът не приема безусловността на искането по чл. 27, ал. 3 от
Наредбата, ако то е отправено пред Съда, доколкото, както бе посочено по-горе, Съдът е
длъжен служебно да прецени основателността на всички доказателствени искания. Самата
разпоредба на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не предвижда изрични задължения на Съда по това
искане на освидетелстваното лице – такива има спрямо административно-наказващия орган
(съгласно настоящата редакция) и към органите на досъдебното производство. Тоест Съдът
няма нормативни задължения по безусловно уважаване на доказателственото искане. На
последно място, няма никакви спорни обстоятелства или основания, които да поставят под
съмнение заключението на химико-токсикологична експертиза във ВМА. Същата е
потвърдила резултата от теста за наличието на употреба на същите видове високорискови
наркотични вещества. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата, за изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не
по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл, а чл. 23,
ал. 1 от Наредбата уточнява, че при химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв, а употребата се доказва чрез резултата от изследването
на кръвната проба. В случая, както изрично е посочено в експертното заключение, обект на
изследване са били „биологични проби: кръв четири броя вакуумни епруветки със зелена
капачка с приблизителен общ обем 15 мл и урина в един брой пластмасов контейнер с обем
20 мл“. Тоест изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредбата е спазено. В заключението също е
посочено, че двата вида високорискови наркотични вещества са установени именно в така
„предоставените биологични проби“. Иначе казано – както в кръвта, така и в урината. В
противен случай и съобразно задълженията си по чл. 23, ал. 1 от Наредбата вещите лица е
щяло да уточнят ако само в част от биологичните проби е било открито наличие на
6

наркотични вещества. Такова уточнение не е направено, а възражението на защитата, че в
диспозитива на заключението не са употребили отново самостоятелно думите „кръв“ или
„урина“ е определено самоцелно. Самият подсъдими не е дал обяснения, с които да развие
защитна версия, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а дадените
от св. Г показания са твърде недостатъчни и косвени, за да подкрепят подобна защитна
версия.
В заключение, нито в редакцията на чл. 343б, ал. 3 от НК към датата на деянието,
нито в настоящата е предвидено наличие на наркотични вещества именно „в кръвта“ на
водача, още повече, че към датата на деянието употребата на наркотични вещества не е
обвързана с установяването й по надлежния ред, макар това да е било сторено в настоящия
случай, съобразно последващата редакция.
От субективна страна, подс. Е. е осъществил деянието виновно, при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на ал. 11, чл. 2 от НК – същият е съзнавал обективните елементи от
състава на престъплението, както е съзнавал и общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопаснте последици и пряко ги е целял. Самият
той е декларирал употреба на единия вид установено наркотично вещество (марихуана) два
дни преди проверката в протокола за вземане на биологични проби, поради което е бил
напълно наясно със задължението си да се въздържа от управление на МПС след употреба
на високорискови наркотични вещества.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието, с оглед осъдителната присъда по чл. 343б, ал. 3 от
НК (предвиждащ като наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева), Съдът отчете
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия и
отегчаващи вината обстоятелства – употреба на повече от един вид високорискови
наркотични вещества.
В тази връзка, предвид наличието едновременно на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, Съдът прецени, че не са налице основания за определяне на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Съдът прецени, че с оглед генералната и специалната
превенция, следва да наложи на подс. Е. наказание, ориентирано към законоустановения
минимум по отношение на двете кумулативни наказания.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК, Съдът
наложи на подс. М. Е. НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде ОТЛОЖЕНО с
изпитателен срок за ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева по
сметка на СРС, както и да заплати 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай, че липсва доброволно изпълнение..
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от НК, Съдът
ЛИШИ подс. М. Е. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, ПРИСПАДНА от този срок времето, през
което е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 3964/02.10.2022 г.,
считано от 02.10.2022 г..

По веществените доказателства
По делото няма приобщени веществени доказателства

7

Относно разноските
Подс. М. Е. бе осъден, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати направените
разноски по делото в общ размер на 281,00 лева по сметка на СДВР.

Така мотивиран, Съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	532
Дата:	5 декември 2023 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20231110208715
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2023 г.

Присъда по дело №8715/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите