№ 36
гр. Плевен , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена С. Томова
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104014 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното :
Иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против И. В. М. с ЕГН
**********, в която се твърди, че ищцовото дружество се намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, които са
общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно тях, ищцовото дружество изпълнило задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 23.02.2019 г. до 23.05.2019г., но
ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия
по издадени от ищеца фактури.
Твърди се, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия
1
на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013г. Като такова е доставяло на ответника И. В. М. за
електроснабден имот находящ се в *** ел.енергия за периода от 23.02.2019 г.
до 23.05.2019г., за което били издадени следните фактури: Фактура №
********* от 31.03.2019г. на стойност 162,06 лева за периода 23.02.2019 -
25.03.2019г.; Фактура №********* от 30.04.2019г. на стойност 163,09 лева за
периода 26.03.2019 - 24.04.2019г.; Фактура № ********* от 31.05.2019г. на
стойност 13,90 лева за периода 25.04.2019 - 23.05.2019г.
Излага се, че посочените задължения по процесните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ***, абонатът разполагал с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия. Излага се,
че чл.19, ал.8 от Общите условия изрично предвиждал, че неполучаването на
съобщението не освобождавало потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
Навеждат се доводи, че поради забава потребителят дължал и
законната лихва върху вземанията по отделните фактури от съответните дати
на падеж до 29.08.2019г., като общия размер на мораторната лихва възлизал
на 10,15лв.
Твърди се, че вземанията били претендирани от кредитора по реда на
чл.410 от ГПК пред Районен съд РС Плевен и по образуваното ч.гр.дело ***
била издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
вземанията за главница и лихва, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, както следва: сумата от
339,05 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 23.02.2019 г. до 23.05.2019г. и сумата от 10,15 лева - законна
лихва за забава, считано от 25.04.2019 г. до 29.08.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
2
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез
назначения особен представител ***, с който оспорва исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Установява се от приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, че
ищеца е депозирал на 09.09.2019г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 339,05лв.,
представляваща стойност на консумирана и неплатена ел. енергия за периода
от 23.02.2019 г. до 23.05.2019 г. и лихва в размер на 10,15лв., за периода от
25.04.2019 г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.09.2019 г. до окончателното изплащане. За претендираните
вземания е издадена заповед за изпълнение №3377 от 12.09.2019г. С
Разпореждане на съда от 15.07.2020г. е указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, при
наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната искова
претенция е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. С оглед
тези обстоятелства съдът я намира за допустима.
Безспорно е, че ищеца *** е лицензиран доставчик на електрическа
енергия съгласно издадена от ДКЕВР при МС лицензия №Л-409-
17/01.07.2013 г., препис от която е приложен по делото.
От представения препис на Заповед №РД11-233/02.12.2014г. на *** се
установява, че със същата ответника И. В. М. е бил настанен под наем в
общинско жилище в ***
От представения препис на заявление за продажба на електрическа
енергия, изходящо от ответника *** на 19.01.2015г. е видно, че същия е
изразил изрично волелизявление, насочено към ищцовото дружество с искане
за доставка на ел.енергия до ползвания от него общински имот, находящ се на
посочения по-горе адрес. Посочен е изрично клиентския номер за имота –
310218821817. Видно е, че заявлението е било подписано, както от клиента,
така и от доставчика.
3
От приложения препис на декларация от 05.12.2014г., изходяща от ***
и адрисарана до ищцовото дружество, че декларатора, като предишен
ползвател на имота, е дала съгласие за промяна на партидата на процесния
имот на името на ответника ***.
Видно е от представения препис на писмо от *** с изх.
№229/22.04.2019г., адресирано до ищеца, ответника е бил изваден
принудително от процесния имот на 08.05.2019г.
Установява се от представените преписи на фактура № ********* от
31.03.2019г.; фактура №********* от 30.04.2019г. и фактура № ********* от
31.05.2019г., че до имот по партида с клиентски номер 310218821817 е била
доставяна ел.енергия, както следва: за периода от 23.02.2019 до 25.03.2019г. -
на стойност 162,06 лева; за периода от 26.03.2019 до 24.04.2019г. - на
стойност 163,09 лева и за периода от 25.04.2019 до 23.05.2019г. - на стойност
13,90 лева. Това е видно и от приложената счетоводна справка.
Не се твърди от ответника и не се ангажират доказателства за плащане
на посочените суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че през исковия
период между страните е съществувало облигационно правоотношение,
рамковите условия на което са определени от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ***. По силата на това правоотношение
ищцовото дружество е доставяло електроенергия на ответника до имота, за
който е открита партида с клиентски номер 310218821817, като тези доставки
за процесния период са били надлежно документирани, с издадени от
доставчика данъчни фактури, по които не е извършено плащане от ответника.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от представените по делото Общи условия
(ОУ) потребителят заплаща на продавача (доставчика) стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността
на периода за плащане е десет дни, след изтичането на който вземането на
4
доставчика на ел. енергия за съответния месец става изискуемо. Дължимите
от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано
до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато отчетния период е
един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът на отчитане е
по – дълъг от един месец) – чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ОУ. Съобщението по ал. 3,
съответно по ал.4 задължително съдържа абонатния номер (ИТН) на
потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период,
продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на разпределение,
дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък
върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо
отчитане – чл. 19, ал. 5 от ОУ. Според чл. 19, ал. 8 от ОУ неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок, така както и подаването на възражение срещу
сметката поначало не освобождава потребителя от задължението за плащане
на дължимата сума – чл. 19, ал. 9 от ОУ.
Предвид на това, че ответника не е заплащал дължимите главници в
определения според ОУ срок, същия дължи обезщетение за забава за периода
от изпадането си в забава за плащане на всяка отделна главница до
29.08.2019г. , изчислявано в общ размер на 10,15лв. Не се твърди и не се
установява плащането му.
Предвид изложеното, съдът счита, че установителите претенции са
изцяло основателни и доказани иследва да пбъдат уважени като такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца заплащане на направените деловодни разноски, които са в
общ размер на 83лв. за заповедното производство (15лв. за държавна такса и
58лв. за адвокатско възнаграждение) и 412лв. за исковото производство (25лв.
за държавна такса, 87лв. за адвокатско възнаграждение и 300лв. за
възнаграждение на особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, че И. В. М. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес ***ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, следните суми: сумата от 339,05лв., представляваща главница и сумата
от 10,15лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2019г. до
29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.09.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №3377 от 12.09.2019г. по ч.гр.д.№***
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. В. М. с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 83лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
412лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6