РЕШЕНИЕ
№ 1871
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110109412 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от В. СТ. СТ. срещу
ЗК „Лев инс“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 219
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
на МПС „Каско “ съгласно застрахователна полица №**на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег.№ ** за причинени имуществени вреди от
21.07.**г., изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и лайсна
броня задна, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът има сключена застраховка
„Каско“ от 30.10.2019г. с ответното дружество със срок на действие 11.08.**г.
до 10.08.**г.
На 21.07.**г. около 11 ч. в гр.Варна при маневра за паркиране на
ул.Железни врата №5 ищецът ударил задната броня лява част в гаражната
врата. За събитието била уведомена незабавно мобилната група на ответника.
Съставено било опис-заключение и бил извършен оглед на автомобила.
Служителите на ответника образували щета №**. Били констатирали
следните щети облицовка задна броня –боя и лайсна броня задна- боя.
Твърди се, че към настоящия момент не било заплатено застрахователно
обезщетение. След направено проучване за стойността на щетата в сервизи за
ремонт на леки автомобили ищецът установил, че за отстраняването на
щетите е необходима сумата в размер на 493 лева.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска.
Искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че за процесната
щета е било определено и изплатено обезщетение в размер на 170 лева. искът
се оспорва като прекомерен. Твърди се, че сумата от 170 лева е определена по
експертна оценка каквото е било желанието на клиента, декларирано в
уведомлението за щета и съответства на средните пазарни цени за
пребоядисване на един детайл. Излага се,че изплатеното застрахователно
обезщетение съответства на действителния размер на нанесените
имуществени вреди по лекия автомобил, изразяващи се в увреждане на
облицовка на задна броня и лайсна на облицовката на задна броня.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица №93001910057027 от 25.07.**г. се
установява, че между „Лев Инс“АД В. СТ. СТ. е сключена застраховка
„Каско”, по отношение на л.а. марка Мерцедес, модел Е320 ЦДИ с рег.
№** със срок на действие 11.08.**г. – 10.08.**г. Уговорената застрахователна
сума е в размер на 9800 лева.
В.С. е подал уведомление за настъпило застрахователно събитие на
21.07.**г. л.а. марка Мерцедес, модел Е320 ЦДИ с рег. №** като е описал, че
при маневра за паркиране е ударил задна броня лява част в гаражната врата.
Съгласно Опис заключение по щета от 21.07.**г. за автомобил л.а.
марка Мерцедес, модел Е320 ЦДИ с рег. №** са описани следните щети:
облицовка задна броня; лайстна броня задна.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ общата
стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието без да се
прилага коефициент за овехтяване е в размер на 469.02 лева. Общата средна
пазарна стойност за възстановяване на облицовка задна броня и лайстна
облицовка задна броня от оферти за ремонт на пет независими автосервиза е
389.21 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
2
застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
По делото безспорно се установява наличието на договорна
обвързаност на страните по сключен от тях застрахователен договор,
обективиран в полица №**от 25.07.2019г. със срок на действие 11.08.**г. –
10.08.**.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от
застрахователната сума, която в настоящия случай е определена в размер на
9800 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на
имущество се равнява със средната пазарна стойност на ремонта за
3
отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване.
Определянето на размера на дължимото обезщетение следва бъде извършено
при съобразяване на заключението на САТЕ по средни пазарни цени,
представляващи стойността между необходимите средства за труд и
материали за отстраняване на щетите при средни пазарни цени без прилагане
на коефициент на овехтяване, която възлиза в размера на 469.02 лева.
Ответникът твърди, но не представя доказателства, че е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 170 лева, поради и което тези му
твърдения остават недоказани
С оглед на всичко изложено претенцията на ищеца се явява
основателна за заявения размер от 219 лева. Върху определената сума за
обезщетяване се следва законна лихва от депозирането на исковата молба да
изплащане на задължението.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена д.т.;
сумата от 100 лева – за депозит за вещо лице. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 9600 лева. Независимо, че са налице
доказателства за плащане на сумата и въпреки липсата на възражение за
прекомерност, настоящият съд намира, че размерът на така платеното адв.
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
сторените по него процесуални действия- подаване на искова молба и
явяване в едно с.з., влиза в особено противоречие с принципа за
добросъвестност при упражняване на процесуалните права заложен в чл. 3
ГПК. При положение, че цената на иска възлиза на 219 лева, ползването на
правна защита на стойност 9 600 лева и съответно възлагането й в цялост в
тежест на ответника /само защото не се е явил в единственото по делото о.с.з.
и не възразил по размера й/ противоречи на морала и добрите нрави. По
тези съображения, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на трикратния минимален такъв предвиден в
чл.7, ал.2, т.14 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, т.е сумата от 900 лева.
На горните съображения съдът :
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:**със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Студентски, бул.“**“ №67А, представлявано от М.
Ст. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. да заплати на В. СТ. СТ., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ул.“** №5 сумата от 219 /двеста и деветнадесет/ лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка на
МПС „Каско “ съгласно застрахователна полица №**на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег.№ ** за причинени имуществени вреди от
21.07.**г., изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и лайсна
броня задна, ведно със законната лихва, считано от датата исковата молба
25.06.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:**със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Студентски, бул.“**“ №67А, представлявано от М.
Ст. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. да заплати на В. СТ. СТ., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ул.“**“ №5 сумата от 1050 /хиляда и петдесет/лева,
представляваща направените разноски в производството по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5