Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград,
26.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд, в публично заседание на 23.11.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 143/ 2020г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба на „БНП ****С.А Париж“
клон България с ЕИК ******, се сочи, че при
сключване на Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-****, на А.С.Д. е бил отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта „Master Card“. Твърди, че същият
бил активирал предоставената му от „БНП ****С.А.“, клон България кредитната
карта No CARD-****, с максимален
кредитен лимит в размер 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоил посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Сочи се, че върху
усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Ищцовото дружеството заявява, че съгласно чл.1 и чл.14
от Договор за отпускане на
револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че отв.Д. е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта
на 01.12.2018г., когато
е било
последното му плащане по нея,
като балансът по същата е в размер
на минус 1085,31
лева.
Това е принудило кредитора да блокира
използването й. Твърди се, че въпреки многократните опити за контакт
с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно,
той продължавал виновно да неизпълнява,
което пораждало интерес от страна
на „БНП ****С.А.“, клон България да потърси
съдебна защита на вземането си.
Ищецът заявява, че към датата на
подаване на Заявлението по чл.410
ГПК,
задължението на ответника по кредитната
карта е било в размер на 1085,31 лв., представляващо използваната главница в размер на 1077,44
лева,
както и договорна лихва от 01.12.2018г.
/първа пропусната вноска/ до
06.06.2019г.
/дата на
изпращане на покана за доброволно
изпълнение/ върху
използванта сума в размер на 7,87
лева.
Освен това ответникът Д. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 56,49 лева за периода от 06.06.2019г.
/дата на изпращане на покана
за доброволно изпълнение/ до
11.12.2019г. /дата на завеждане на
дело/. Към настоящият момент ответникът дължал на дружеството
сумите: 1.Главница- 1077,44
лева; 2.Възнаградителна лихва – 7,87
лева; 3.Законна
лихва за забава – 56,49
лева, или общо сумата в размер на 1141,80
лева.
За събирането на посочените
суми, „БНП ****С.А.“, клон България е предприела действия по съдебното
събиране на вземането си, като
е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен
съд- гр.Момчилград. Предвид горното моли съдът да постанови
решение с което установи, че е налице вземане от страна на
„БНП ****С.А. “, клон България
от А.С.Д. в размер на: 1077,44лв, представляваща главница по револвиращ кредит;
7,87
лв, представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.12.2018г. до 06.06.2019г.; 56,49лв., представляваща обезщетение за забава, на
основание чл.76 от ЗЗД, за периода от
06.06.2019г. до 11.12.2019г., или общо дължима
сума 1141,80 лв,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане. Молят съдът
да осъди А.С.Д. да им заплати
и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25лв, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. и съдебните разноски по настоящото производство
в размер на 125 лв- държавната такса за завеждане
на иск, както
и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като от юрисконсулт е
постъпило писмено становище, с което се изразява желание, при наличие на
предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи искът.
Ответникът, редовно
призован /при условията на чл.47 ал.6 от ГПК,чрез особен представител адв.Д.Гелемачев/, в указания му от съда едномесечен срок по
смисъла на чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор, като в с.з. се
представлява от адв.Гелемачев,
който в своята пледоария съдът да се произнесе с решение, съобразно
доказателствата по делото.
След
като съобрази исковата молба и представените с нея писмени доказателства, съдът
направи следните фактически и правни изводи:
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и направеното искане, намира, че не са налице процесуалните предпоставки по
чл.238 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение- тъй
като на ответника в съдебно заседание се представлява от особен представител.
От представените писмени
доказателства- ч.гр.д. № 678/ 2019г. на РС- Момчилград, се установява, че по
същата е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 301/ 31.12.2019г.,
по силата на която ответникът А.С.Д., с ЕГН- **********,***, е осъден да ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ****С.А”, клон
България, със седалище и на управление гр. ******, сг.14, ЕИК: ******,
със законен представител Д.Д.-Заместник Управител, следните суми; главница в размер на 1 077,44 лв; възнаградителна лихва в размер на 7,87 лв. от 01.12.2018 год. до 01.06.2019 год.; мораторна лихва в размер на 58,29 лв. от
01.06.2019 год. до
18.12.2019 год.; законна лихва върху главницата от 31.12.2019 год.
до изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 25 лв.- държавна такса и 50– възнаграждение за
юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит.
На 12.03.2018г. между страните е
бил сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за издаване и ползване на кредитна
карта CARD-****, по силата на който на А.С.Д. е бил отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта „Master Card“. По делото се установи, че
ответникът е активирал предоставената
му от „БНП ****С.А.“, клон България кредитната
карта No CARD-****, с максимален
кредитен лимит в размер 1000 лева,
който
представлява револвиращ потребителски кредит, и който кредитополучателят- ответник по настоящото
производство е
усвоил посредством всякакви транзакции- теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта-
тази насока са обратна разписка за връчване на кредитна карта от 21.03.2018г.,
и касов фиш за закупена стока с предоставената кредитна карта от 12.03.2018г.. Съгласно договора върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент- посочени в самият договор.
От чл.1 и чл.14 от Договор за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя
е възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване
на задължението. В
договора и приложените погасителни планове са посочени задълженията, които
възникват за страните, вкл.и при неизпълнение, дължимите обезщетения за забава,
лихви и други.
Поради обстоятелството, че отв.Д. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.12.2018г., когато
е било
последното му плащане по нея,
като балансът по същата е бил
в
размер на минус 1085,31
лева.
Това е принудило кредитора да блокира
използването й. Във
връзка с това кредитодателя е отправил покана до
ответника- кредополучател да погаси натрупалите се задължения доброволно /в
поканата е посочено, че задължението на ответника по
кредитната карта е било в размер на
1086,51 лв., представляващо използваната главница в размер на 1077,44
лева,
както и договорна лихва върху използванта
сума в размер на 7,87 лева, и обезщетение за
забава в размер на 1,20 лева. Поканата е приложена по делото като доказателство
и е от 10.06.2019г. и е получена от длъжника- ответник по делото на
03.07.2019г. /в този смисъл е обратна разписка за връчване/.
От така приложените по
делото писмени доказателства се установява, че ответникът, като
кредитополучател продължавал виновно да неизпълнява
сключеният договор за револвиращ кредит чрез
използване на кредитна карта, което е довело до завеждане на заявление в съда
по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължени. Посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства са годни и относими към предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на
исковата молба ответникът не е изплатил ищцовото
дружество сумата в общ размер на 1 141, 80 лева, от която 1077,44лв- представляваща главница по револвиращ кредит;
7,87
лв- представляваща
договорна лихва по кредита за
периода от 01.12.2018г. до 06.06.2019г.; и 56,49лв- представляваща обезщетение за забава, на
основание чл.76 от ЗЗД, за периода от
06.06.2019г. до 11.12.2019г.,
както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иск в съда- 08.04.2020г.
до окончателното изплащате на сумата- и тази сума е предмет на Заповед за
изпълнение № 301/ 31.12.2019г., издадена по ч.гр. д. № 678/ 2019г. на
РС-Момчилград.
Извършената
преценка на доказателствата като годни, относими и значими за установяване на
наведените с исковата молба факти и обстоятелства, налагат извода на съда за
доказаност по основание и размер на претенциите на ищеца за заплащане на исковата
претенция изцяло, и които се дължат на основание неизпълнение на задължения по
договор за револвиращ кредит от 12.03.2018г.- като
главница, договорна лихва и обезщетение за забава за посочените периоди и
цитираните размери.
От
изложеното по-горе се налага следният правен извод- исковата
претенция за заплащане на
претендираната сума, както
и законната лихва, считано от датата на предявяване на иск в съда, до
окончателното изплащате на сумата, е основателна, и тя е била предмет на
цитираната заповед за изпълнение на парични задължения по реда на чл.410 от ГПК. Освен това ответникът дължи и заплащане на разноските по настоящото
производство, така и тези, които са сторени в заповедното производство.
От събраните
по делото доказателства- посочени по-горе, се установява по
един категоричен начин обстоятелството, че между страните облигационни
отношения, изразяващи се предоставяне на кредит- заем, на определена парична
сума- посочена по- горе, по силата на които
ответникът,
като заемател е
получил тази сума, предоставена му от заемодателя, със задължението да върне
същата на съответни вноски- цитираните по-горе и договорени между страните. Заемадателят е изпълнил своите задължения със предоставяне
на тази сума- чрез предоставяне на кредитната карта, а задължението на
ответника, след като е усвоил кредита, чрез активиране на кредитната карта, е
останало неизпълнено в цялост, и същият е останал да дължи исковата сума
/главница, договорна лихва, и мораторна лихва/.
Така със представените доказателства се установява
основателността на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че фактите, посочени
във исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и
събраните във съдебно заседание доказателства, обосновават основателността на
исковата претенция, така, както е предявена.
Съобразно това съдът приема установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в сумата
в общ размер на 1 141, 80 лева, от която 1077,44лв- представляваща главница по револвиращ кредит от
12.03.2018г.;
7,87
лв- представляваща
договорна лихва по кредита за
периода от 01.12.2018г. до 06.06.2019г.; и 56,49лв- представляваща обезщетение за забава, на
основание чл.76 от ЗЗД, за периода от
06.06.2019г. до 11.12.2019г.,
както и законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда-
31.12.2019г. до окончателното изплащате на сумата- и тази сума е предмет на
Заповед за изпълнение № 301/ 31.12.2019г., издадена по ч.гр. д. № 678/ 2019г.
на РС-Момчилград.
Следва при този изход на делото ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 75
лева- разноски по Заповед за изпълнение № 301/ 31.12.2019г., издадена по
ч.гр. д. № 678/ 2019г. на РС-Момчилград, както и сумата от 425 лева- направени в хода съдебно производство разноски- заплатена
държавна такса по смисъла на чл.415 ал.,1 от ГПК в размер на 125 лева, 100
лева- юрисконсултско възнаграждение и 200 лева-
адвокатски хонорар за особен представител.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Д., с ЕГН- **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БНП ****С.А”, клон България, със седалище и на управление гр. ******, сг.14, ЕИК: ******,
със законен представител Д.Д.-Заместник Управител, СУМАТА В ОБЩ РАЗМЕР на 1 141,80 лева, от която главница в размер на
1 077,44 лв- по договор за револвиращ
кредит от 12.03.2018г.; възнаградителна лихва в размер на 7,87 лв- за периода от от 01.12.2018г. до 06.06.2019г.; и мораторна лихва в размер на
56,49 лв. от 06.06.2019 год. до 11.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.12.2019г. /датата на
подаване на заявлението в съда, предмет на Заповед за
изпълнение № 301/ 31.12.2019г., издадена по ч.гр. д. № 678/ 2019г. на
РС-Момчилград/, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
А.С.Д., с ЕГН- **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ****С.А”- клон България,
ЕИК: ******, сумата
в размер на 500 лева- представляваща направени по делото /в т.ч. и в
заповедното производство/ разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: