№ 215
гр. Варна, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000481 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №515/23.01.2023г. от адвокат Ж. Т. –
пълномощник на въззивницата Ю. Х. Н., ЕГН **********, с искане за
изменение на постановеното по делото решение №18/13.01.2023г. в частта му
за разноските, като се завиши присъденото в полза на процесуалния
представител на ищцата - въззивник адвокатско възнаграждение при
съобразяване на предвидения в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 88 от 4 Ноември
2022г.) минимален размер и прилоЖ.е на чл.2, ал.9 от същата Наредба.
Искането се основава на твърдение, че съдът не е съобразил датата на
договора за правна защита и съдействие, представен във въззивното
производство, както и действителната правна и фактическа сложност на
делото, обосноваваща необходимост от определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение в двоен размер. Твърди се с оглед на това, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 39 440 лева, определено като
двукратния минимален размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
в приложимата й редакция ДВ, бр. 88/2022г., съобразно общия размер на
уваЖ.я иск от 500 000 лв. и спрямо основателната защита във въззивното
производство за 400 000 лв. (отчитайки, че за сумата 100 000 лв.
1
първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила) и след
приспадане на вече присъдено от първоинстанционния съд възнаграждение.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – въззивника
„Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕГН **********. В указания
едноседмичен срок същият не е подал писмен отговор по искането.
Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното
решение, с оглед на което се преценява като допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С решение №18/13.01.2023г., постановено по настоящото в.т.д.
№481/2022г. описа на ВАпС, въззивният съд е уважил частично подадената от
ищцата Ю. Х. Н. въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение на Шуменски окръжен съд и по същество е
присъдил допълнително сума в размер на 200 000 лева като обезщетение за
причинените й неимуществени вреди и съответните лихви за забава. В
останалите му обжалвани части (в т.ч. и от ответника частично в
осъдителната му част) решението е било потвърдено. В частта му, с която
исковете на ищцата са били уваЖ. за сума в размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2021г. до окончателното й плащане,
решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.
В съответствие с този изход на спора във въззивното производство,
постигащ като краен резултат уважаване на предявения главен иск за сумата
от 500 000 лева, въззивният съд е приел, че следва да се завиши присъденото
в хипотезата на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв)
адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата за осъществената защита в
първоинстанционното производство. Съобразявайки факта, че определянето
му в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
редакция ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.), а именно 13 530 лева, не е оспорено,
съответно, че дължимото с оглед уваЖ.я размер на иска е в общ размер на 11
275 лева, въззивният съд е присъдил допълнително сума в размер на 4 510
лева.
За въззивното производство съдът е приел, че насрещната отговорност
на страните за разноски за въззивното производство следва да се определи от
общият обжалван от тях интерес. С оглед на това и при съобразяване на
2
цената на иска, предмет на обжалване, съотв. уважената част на въззивната
жалба на ищцата, въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата, оказал безплатно правна помощ и
съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, в размер на 8 424 лева.
Същото е определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (в приложимата с оглед момента на
възлагането на защитата редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.), при
съобразяване предмета на производството и осъществените в хода му
процесуални действия.
При преценката на правната и фактическа сложност на делото във
въззивната инстанция се съобразяват исковете, негов предмет, и направените
възраЖ.я, оспорвания и правни доводи, но с оглед кръга на относимите факти
и приложимите правни норми във въззивното производство, съответно на
направените във въззивната жалба оплаквания, извършените в това
производство съдопроизводствени действия, събраните доказателства и
общата продължителност на делото. В този смисъл при произнасяне по
искане за присъждане в хипотезата на чл.38 ЗАдв на адвокатско
възнаграждение за въззивното производство въззивният съд следва да
съобрази присъденото в първоинстанционното производство адвокатско
възнаграждение при съобразяване, че въззивното производство е продълЖ.е
на първоинстанционното и в този смисъл между присъжданите в
първоинстанционното и във въззивното производство разноски за адвокат
следва да има и съответствие.
В настоящия случай извършените от съда и страните действия във
въззивното производство не надвишават по вид и обем извършените в
първоинстанционното производство, поради което не може да се приеме, че
сочената в молбата правната и фактическа сложност на делото е съществена и
различна единствено за въззивното производство.
Ето защо и след като присъденото от първоинстанционния съд
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, без каквото и да е
било завишаване, и ревизиране на това разрешение не е било инициирано по
чл.248 ГПК с последващо обжалване, то въззивният съд е обвързан с тази
преценка и не може едва във въззивното производство за пръв път да прилага
3
разпоредбата на чл.2, ал.9 от Наредба, компенсирайки по този начин
пропускът на страната да поиска своевременно завишаване на дължимото му
възнаграждение за безплатното водене на дело, отличаващо се изначално с
правна и/или фактическа сложност. Аргументи за този свой извод съдът
черпи и от определение №695/22.12.2022г. по ч.к.т.д. №2640/2022г. на ВКС, І
т.о.
Що се отнася до прилоЖ.ето на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установени с изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от м. ноември
2022г. (обн., ДВ, бр. 88/2022г.) съдът съобразява, че макар и носещ дата,
предшестваща непосредствено проведеното на 07.12.2022г. открито съдебно
заседание по делото, договорът за правна защита и съдействие има за предмет
възложена безплатна защита, включваща депозиране на въззивна жалба от
ищцата и процесуално представителство във въззивното производство, а
съгласно трайноустановената съдебна практика, меродавен е нормативният
акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал
към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. С
оглед на това и като се има предвид момента на възлагането на защитата
срещу първоинстанционното решение и подаването на въззивната жалба,
инициирала въззивното производство, дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се определи при съобразяване на относимата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет в приложимата й
редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.) В този смисъл е и решение
№50001/03.02.2023г. по т.д. №2530/2021г. на ВКС, І т.о.
Въз основа на изложеното съдът заключава, че подадената молба за
изменение на постановеното по настоящото дело решение №18/13.01.2023г.
като се увеличи размера на присъденото на адвоката на въззивника – ищец в
първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, е
неоснователна, поради което същата се оставя без уваЖ.е.
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молба вх. №515/23.01.2023г. на „адвокат Ж. Т.
4
– пълномощник на въззивницата Ю. Х. Н., ЕГН **********, за изменение на
решение №18/13.01.2023г., постановено по настоящото в.т.д. №481/2022г. на
Варненски апелативен съд в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5