Решение по дело №735/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 416
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20185140200735
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

08.08.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                             

 

състав

 

На

17.07.

                                                            Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                              Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                                         Членове

 

 

                                                            Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Марияна Динкова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

735

по описа за

2018

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-001917 от 03.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на Сдружение „СК Арда бокс” гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбата против наказателното постановление е подадена от Сдружение „СК Арда бокс” гр.Кърджали, чрез председателя С.А.У., който счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че санкционираното сдружение не е извършило процесното административно нарушение. Единствените обективно възприети факти от проверяващите били, че в обекта се намирало лицето И. З., към тогавашния момент навършил 82-годишна възраст, който попълнил предложените му документи. Посетената спортна зала „Арпезос“ била публично достъпна за неограничен брой лица. И. З. бил посетител в залата, а не осъществявал трудова дейност там. Контролният орган не бил установил с документи отразените в АУАН данни относно работното време, работното място и трудовото възнаграждение на лицето И. З.. Нищо от елементите на трудовото правоотношение не било установено от самите проверяващи. Същите обосновавали твърденията си единствено на базата на типова декларация на З.. Не бил осъществен съставът на визираното нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. В АУАН не били описани всички релевантни за случая обстоятелства, които да очертават фактическите предели на обстоятелствата, при които се твърдяло да е извършено нарушението. Описаното в акта деяние не било установено по безспорен начин. Затова неправилно и незаконосъобразно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. АУАН бил съставен при неспазване на материалния закон и при допуснати нарушения на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. В атакуваното постановление наказващият орган не бил изследвал обстоятелствата по реда на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Същото не съдържало мястото на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган не разгледал и не се произнесъл относно представените от санкционираното лице възражения, въпреки, че същите доказвали липсата на извършено нарушение. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.    

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Представя и писмена защита, в която излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление. 

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Депозирал е писмена защита по делото, в която развива подробно съображения в подкрепа на обжалваното наказателно постановление. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2018г. и 15.02.2018г. свидетелите В.Т. и И.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в спортна зала „Арпезос“, намираща се в гр.Кърджали, *** и стопанисвана от Сдружение „СК Арда бокс” гр.Кърджали. В хода на проверката контролните органи установили в залата лицето И. З. с ЕГН **********. Той обяснил, че се грижел за залата и посрещал лицата, които тренирали там. В двата последователни дни служителите на Д“ИТ“ предоставили на И. З. декларации, в които той декларирал писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност.  Проверката продължила и по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали, където след извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ“ било установено, че между лицето И. З. и Сдружение „СК Арда бокс” гр.Кърджали нямало сключен трудов договор. По този повод на 28.02.2018г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ, връчен същият ден на председателя на сдружението. На 02.03.2018г. той депозирал в Д”ИТ” гр.Кърджали писмено възражение против съставения АУАН. Същото не било уважено и на 03.05.2018г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на Сдружение СК Арда бокс” гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Както в акта, така и в атакуваното постановление е възприето, че И. З. предоставял работната си сила за жалбоподателя, без преди това да е сключен с него писмен трудов договор, както и, че по време на проверката на 14.02.2018г. и 15.02.2018г. по работни места, лицето се намирало в стаята за охранителя, до входа на боксовата спортна зала. 

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на: показанията на свидетелите В.Т. и И.С., И. З. и Т.Р.; Акт за установяване на административно нарушение от 28.02.2018г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1806988/26.02.2018г.; Данни от регистър БУЛСТАТ; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 14.02.2018г. от И. З.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 15.02.2018г. от И. З.; Справка от Регистъра на уведомления за трудови договори; Обяснение на С.У. от 28.02.2018г.; Възражение на С.У. от 02.03.2018г.; 3 бр. Епикризи на И. З.; Доклад от В.Т. по направено възражение по съставен АУАН от 28.02.2018г. Свидетелите В.Т. и И.С. са лицата, извършили проверката по работни места в дните 14.02.2018г. и 15.02.2018г. в спортна зала „Арпезос“. Първият от тях посочва, че на 14.02.2018г. И. З. се намирал на входа на спортната зала, представил се като охранител и му дали декларация за попълване. На 15.02.2018г. пак посетили обекта и установили З. в специално обособена стая за охрана в зала „Арпезос“, където лицето пак се представило за охранител и казало, че това било работното му място. Свидетелката С. заявява, че на 14.02.2018г. и 15.02.2018г. установили И. З. в самата спортна зала, като той обяснил, че отговаря за залата и посрещал лицата, които тренирали там. Не твърди да е възприела З. на обособено работно място, в стая за охрана, нито пък той да се е представил при проверката с тази длъжност. Както актосъставителя Т., така и свидетеля по акта С., не установяват И. З. да е осъществявал трудова дейност в проверения обект. В същата насока са и показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели И. З. и Т.Р., които съдът кредитира, тъй като кореспондират и помежду си и с останалия доказателствен материал.          

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Според акта и наказателното постановление сдружението жалбоподател е извършило нарушение като не е сключило трудов договор в писмена форма с И. З.. Прието е за установено, че на 14.02.2018г. и 15.02.2018г. това лице е предоставяло работната си сила в спортна зала „Арпезос“ в гр.Кърджали, ***. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че И. З. действително е бил в гореописания обект на посочените дати, но не и че към този момент той е изпълнявал трудови функции там, както се твърди от страна на наказващия орган. Самите свидетели извършили проверката в процесния обект не установяват категорично този факт. Напротив, за съществените обстоятелства от предмета на доказване, като заеманата длъжност от лицето, изпълняваните функции и работното му място, показанията на свидетелите Т. и С. дори не си кореспондират. За да е осъществен съставът на горецитираната правна норма следва да е безспорно установено, че отношенията по престиране на трудова сила между наказаното сдружение и И. З. имат трудов характер. КТ изисква трудов договор да се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение като място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Предвид събраните по делото доказателства тези елементи не са установени, не се доказа изобщо, че И. З. по време на извършената от контролните органи проверка е бил постъпил на работа и е полагал труд в процесния обект. Ето защо, според настоящата инстанция не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Подписаните от И. З. декларации в дните на проверката също не са достатъчни, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение между него и Сдружение „СК Арда бокс”. Освен това, двете декларации са изключително нечетливи и доколкото от тях може да се извлече някаква информация, става ясно, че И. З. е декларирал различни обстоятелства, свързани с работното време, почивните дни и трудовото възнаграждение.  Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но подобен извод би нарушил принципът, че наказателната отговорност, в това число и административно наказателната, не може да почива на предположения.

Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-001917 от 03.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на Сдружение „СК Арда бокс” гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                 

                                                                                       Районен съдия: