Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Х. И. Х. против Постановление на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. К. от 21.01.2013г. по изпълнително дело № 4/2010г. по описа на същата, в частта му, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за негова сметка, след като производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Неправилността на постановлението в обжалваната му част се обосновава с обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден по гражданско дело, касаещо трудов спор, поради което взискателят - работник, на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, е освободен от такси и разноски, включително и по изпълнителното дело. Наред с това се сочи, че по тези дела авансовите такси са субсидирани от бюджета на окръжния съд и се възстановяват по бюджета на съда, след като са събрани от длъжника. Отправя се искане до ВТОС да отмени обжалваното постановление на ЧСИ Д. Колева, в частта за разноските. Не претендира разноски в настоящото производство. Ответната страна по жалба „О. – А” Е. гр. В., в несъстоятелност, не заема становище по нея. В писмените си мотиви ЧСИ заявява, че тъй като характера на вземането касае трудов спор, от взискателя не са събрани авансовите такси за образуване на производството и предприемане на посочените в него изпълнителни способи. Твърди обаче, че след прекратяване на делото, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, съобразно нормата чл. 79 ал. 1 ГПК тези разноски са за сметка на взискателя, като тук е без значение характера на вземането, тъй като процесуалния закон не прави такова разграничение в посочената разпоредба. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното производство № 4/2010г. е образувано на 04.01.2010г. по молба на Х. И. Х., в качеството му на взискател по изискуемо парично в размер на 955, 79 лв. срещу длъжника „О. А” Е. гр. В., в несъстоятелност, представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение ведно със законната лихва и направените по делото разноски, за което има издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2892/2009г. на ВТРС. Дължимите от взискателя авансови такси за извършване на съответните изпълнителни действия, доколкото се касае за вземане по трудово правоотношение са субсидирани по смисъла на закона и са изплатени от бюджета на Окръжен съд В. Търново, за което по делото са налични доказателства. С постановление от 21.01.2013г., обективирано върху молбата на взискателя за издаване на удостоверение от същата дата, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, ЧСИ е прекратил производството по делото и е посочил, че разноските остават за сметка на взискателя. В самото постановление размерът на разноските не е конкретизиран. На 06.02.2013г. от взискателя е получено съобщение за прекратяване на делото, в което е посочено, че размера на разноските възлиза на 228, 20 лв. с ДДС. Настоящата жалба е подадена до ВТОС чрез ЧСИ на 11.02.2012г. Настоящият състав е указал на ЧСИ да представи заверен препис от атакувания акт, с оглед начина му на постановяване, но към този момент необходимостта от това следва да се счита за отпаднала. При тези факти по делото настоящият състав прави следните правни изводи: Жалбата против постановлението на ЧСИ Д. Колева от 21.01.2013г., в частта за разноските е подадена в едноседмичния преклузивен срок, от активно легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Вярно е, че в сега действащия ГПК лимитативно са посочени изпълнителните действия, които могат да бъдат обжалвани от отделните страни в производството като измежду тях не е изрично предвидена възможност за взискателя да обжалва постановлението на ЧСИ за разноски. Видно от разпоредбата на чл. 435 ГПК обаче, същата касае само същинските изпълнителни действия, а произнасянето на съдебния изпълнител по въпроса за възлагане на разноските не е същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притежанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Това означава, че процесуалната легитимация на страните, в случая на взискателя, следва да се определя от общите правила на ГПК, уреждащи въпроса за разноските, които поради своята систематична уредба намират приложение не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Ето защо понастоящем взискателят се явява процесуално легитимиран да атакува постановлението на ЧСИ от 21.01.2013г., в частта му за разноските. Разгледана по същество жалбата е основателна. Разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи въпросът за таксите и разноските се съдържат в част първа от ГПК „Общи правила”, поради което тази законова регламентация, както бе споменато намира приложение, и в исковото производство, и в изпълнителния процес. По общото правило на чл. 79 ал. 1 ГПК, приложено и от ЧСИ в процесния случая, при прекратяване на производството на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК, стига да не е заради плащане извършено след образуване на изпълнителното дело, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. Според разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК обаче, която е ситуирана в част I, глава VIII раздел II на ГПК, ищците - работници и служители по и±кове, произтичащи от трудови правоотношения не внасят такси и разноски в производството по тези дела. Това законово разрешение по изложените по – горе съображения намира приложение и в изпълнителното производство. В светлината на настоящият случай, това означава, че взискателят Х. е освободен от внасянето на такси и разноски в изпълнителното производство, тъй като последното касае вземания по трудово правоотношение. В унисон с това са и разпоредбите на ЗЧСИ, съгласно които дължимите от взискателя авансовите такси за вземане по трудово правоотношение са субсидирани и се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд, като субсидираната такса се възстановяват на съда, след като бъде събрана от длъжника. Освобождаването на взискателя от внасянето такси и разноски, не следва да се разбира само като първоначално такова, а води до недопустимост същите да му се възлагат и при приключване на принудителното изпълнение, включително при прекратяването му на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК. Това разбиране напълно отговаря на законодателната идея да бъде улеснен достъпа до правосъдие за определена група лица, които са в по – слаба икономическа и социална позиция и по този начин отнапред им се гарантира, че по силата на самия закон те са освободени и на тях не могат да се възлагат такси и разноски по производството. Ето защо тази специална уредба дерогира прилагането на общото правило по чл. 79 ал. 1 ГПК, поради което извършеното от ЧСИ възлагане на разноските в тежест на взискателя е напълно незаконосъобразно. Субсидираните разноски и всякакви други такси и разноски, извън такива за адвокатско възнаграждение, никога не могат да останат за сметка на взискателя – работник или служител, когато вземането му произтича от трудово правоотношение. Самия закон е посочил, че субсидираните такси се възстановяват на съда само след събирането им от длъжника. Доколкото в случая таксите и разноските не могат да бъдат събрани от него, същите ще останат за сметка на бюджета на съда. Извън тези разсъждения настоящият състав е длъжен да отбележи, че в обжалвания акт на ЧСИ въобще не става ясно какви по вид и размер такси и разноски са възложени на взискателя. Посочването на размера им в съобщението на взискателя не може да санира този пропуск в самото постановлението, който е достатъчен на собствено основание да доведе до отмяна на атакувания акт. С оглед на гореизложеното жалбата на Х. следва да бъде уважена като основателна, а постановлението на ЧСИ в частта за разноските следва да се отмени, като незаконосъобразно. Водим от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 02223/11.02.2013г. на Х. И. Х. от гр. В. Т. постановление на ЧСИ Д. К. от 21.01.2013г. по изпълнително дело № 4/2010г. по описа на същата, в частта му, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя Х. Х., след като производството по делото е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, като незаконосъобразно. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |