Определение по дело №1015/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е          № 260392    

                       гр.Добрич 14.12.2020 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на четиринадесети декември            

през две хиляди и двадесета                              година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:П.ПАВЛОВ

                                                           Мл.съдия:Г.ПАШАЛИЕВ

При секретаря  …………......................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.....Ч.гр.д.№1015

от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК

          Постъпила е частна жалба от „***“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С./сграда А,ет.4,Бизнес център България,представлявано от управителя И.Ш.,чрез пълномощника юрисконсулт В.Г. срещу Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2020г.по ч.гр.д.№791/2020г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнени за 41,28лв.договорна лихва,23,05 лв.-административни разноски и 37,15лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

   Жалбата е допустима и е подадена в законоустановения срок.

   Окръжният съд,като се запозна с представените към  заявлението доказателства,както и с мотивите на обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част,намира за установено следното:

   Заявителят и жалбоподател в настоящото производство е поръчител по сключен на 10.05.2018г.договор за поръчителство във връзка с Договор за потребителски кредит от същата дата с кредитор „КРЕДИСИМО“АД №1075377/10.05.2018г.,по силата на който  на кредитополучателя е предоставен кредит с главница от 200 лв.,с лихвен процент по кредита 41,24% и ГПР -50 %.

    Съгласно обстоятелствената част на подаденото заявление задължението по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо,поради което заемателят на 04.03.2020г. е изпратил на поръчителя уведомление-искане за заплащане на просрочените задължения.Поръчителят е изплатил в срок задълженията,за които отговаря солидарно с длъжника.

   Съдът е уважил заявлението относно претендираната главница.

   За претендираната възнаградителна лихва не е изложил доводи.

    Настоящата инстанция счита,че уговорената възнаградителна лихва –лихвен процент по кредита 41,24 % е нищожна,като надхвърляща тройния размер на законната лихва за забава.В тази насока е налице трайна съдебна практика,която обвързва съда и приема за нищожна клаузата на възнаградителна лихва,чиито размер е три пъти по-висок от законната лихва.По тези съображения в тази част претенцията подлежи на отхвърляне.

   За да не уважи подаденото заявление в атакуваните му части районният съд е приел,че следва да извърши преценка ,основана на разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК за неравноправни клаузи в договора,а посочените клаузи за обезпечаване на кредита чрез поръчителството на заявителя и уговорката за административни такси са с неравноправен характер и нарушават забраната на чл.10а  ал.1 от ЗПК,възлагайки допълнителна финансова тежест върху длъжниа-потребител.С тези уговорки се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.

   Настоящата инстанция намира за правилна преценката на първоинстанционния съд относно неравноправния характер на клаузата за обезпечаване на задължението по потребителския кредит чрез поръчителство от страна на заявителя.

   От анализа на изложените факти се стига до извода,че при сключване на акцесорния договор,като част от договора за потребителски кредит,длъжникът не е имал право на избор относно поръчителя и възможност за индивидуално договаряне,особено като се има предвид,че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит/справка в ТР/.Поръчителят е предварително одобрено,свързано с кредитора лице,което води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискванията за добросъвестност.

   На следващо място-при условие,че кредитната институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя и то преди сключване на договора за кредит,то избора на определен от кредитора поръчител,без възможност за такъв ,предложен от длъжника нарушава правата на потребителя и прехвърля върху него възмездността и тежестта на оценката по чл.16 от ЗПК.От недължимостта на главното вземане се извежда и недължимост на акцесорното вземане ,касаещо лихва за забава върху вземането по договора за поръчителство-

   Що се отнася до сумата,представляваща административни разноски,то същата е такава по управление на кредита,тъй като събирането му е също действие по неговото управление,а такси за това не могат да се събират от длъжника-чл.10а ал.2 от ЗПК.Клаузата ,предвиждаща такива разходи е нищожна.

   С тези мотиви като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  ,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2020г.по ч.гр.д.№791/2020г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнени за 41,28лв.договорна лихва,23,05 лв.-административни разноски и 37,15лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.            2.