ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. Смолян , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№1403/17.06.2021г. от „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №
49,бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрисконсулт Р.И.И. срещу Разпореждане №
307/31.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 190/2021г. по описа на Девинския районен съд, с
което частично е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед по чл.410
от ГПК срещу ЕФТ. ИСКР. К. за следните вземанията: за главница над сумата от 700.72
лв. до заявената в размер на 813.36 лв.; за договорно възнаграждение в размер на 262.99 лв.;
за лихви за забава в размер на 71.93 лева, дължима от 06.03.2020 г.- дата на изпадане на
длъжника в забава до 03.04.2021 г. -датата на предсрочна изискуемост; законна лихва в
размер на 30.30 лева, дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до
27.05.2021 г. и в частта, с която съдът неправилно е направил прихващане на платени суми
от остатъчната неизплатена главница. В частната жалба се излагат доводи, че заповедният съд
не разполага с правомощия в това производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. С измененията в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
обнародвани в ДВ, бр. 100/2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния
съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, което не изключва тълкуването за
липсата на правомощие на заповедния съд относно преценката за валидност на сделката
поради нарушение на закона или добрите нрави. В жалбата се твърди, че заповедният съд е
превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила, като е извършил
преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на
1
основание нарушение на закона или на добрите нрави. С чл. 411, ал.2, т.З ГПК
законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност
за това, но в първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е заповедното производство, а във втората
хипотеза от събраните доказателства да може да се направи мотивиран извод, че дадена
клауза от потребителския договор е неравноправна. Заповедният съд не е направил
задълбочен анализ на кумулативни критерии по чл.143 от ЗЗП за неравноправна клауза, тъй
като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.Неправилно не
е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза
в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.Неправилно заповедният съд е отхвърлил искането за договорно
възнаграждение. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен
Стандартен европейски формуляр, с което дружеството-кредитор е предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите
параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е декларирал, че е
получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит. Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в
него са описаните всички параметри на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е
обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена
по закон и в ОУ към договора.Уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави. Съгласно принципа на чл.9 от ЗЗД за
свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор
за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Действително по-старата съдебна
практика приема, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви,
надвишаващи трикратния размер на законната лихва, когато задължението по договора не е
обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Тази практика вече е
преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК (обн., ДВ, бр.35/22.04.2014 г., в сила
от 23.07.2014). В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на
годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Твърди се, че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на
разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена е изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, като страните са уговорили фиксиран за целия период на договора годишния
лихвен процент в законовите граници. Не е налице недействителност поради противоречие
с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма, поради
2
което уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е
уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между
предоставения кредит и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и
изисквания. Неправилно заповедният съд е отхвърлил и искането за законна лихва в размер
на 30,30 лева, дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021г-
датата на подаване на заявлението. Съгласно ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит се
определя в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му. 3а периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва. Заповедният съд не разполага с правомощия в заповедното производството да се
произнася, относно въпроса за възникването на предсрочната изискуемост на вземането и да
прави преценка относно нея. Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП „П.к.България“ ЕООД не е
начислявало и не търси законна лихва за периода на обявеното извънредно положение и два
месеца след отмяната на същото. Неправилно съдът е отхвърлил заявлението и относно
лихвата за забава. Същата не представлява неравноправна клауза. Кредиторът има право да
получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, като в случая не е
налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване
на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за
допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради това кредиторът на основание чл. 33 от
ЗПК и ОУ е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението в размер
на 71.93 лева от 06.03.2020г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 г.-дата на
предсрочна изискуемост. В жалбата се твърди още, че заповедният съд неправилно е
извършил прихващане от дължимата главница. С прихващането се изменя изцяло заявената
от „П.к. България“ ЕООД претенция, която евентуално може да бъде доказана в исково
производство. Заповедния съд може да обяви дадена договорна клауза за недействителна
или неравноправна, но няма правомощия да решава спора по същество, като прави
прихващане от заявените суми, тъй като процесният договор не е прогласен за
недействителен, със сила на присъдено нещо. Моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане и като вместо него бъде издадена заповед за изпълнение относно всички
претендирани със заявлението суми. Моли да му бъдат присъдени и разноски за настоящето
производство в размер на 15 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Смолянският окръжен съд, след като взе предвид оплакванията в частната жалба и
след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в
срок по куриер на 16.06.2021г., а обжалваният акт е връчен на 09.06.2021г., подадена е от
надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.413, ал.2 от ГПК, поради
3
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „П.К. България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника ЕФТ. ИСКР. К. с ЕГН ********** за сумата от 813,36 лева главница, дължима по
договор за потребителски кредит № 30041868984/ 16.01.2020г.; сумата от 262,99 лева
договорно възнаграждение за периода от 05.05.2020г. до 03.04.2021г.; неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 236,25 лева;
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на
708,75 лева; 71,93 лева – лихва за забава от 06.03.2020г.-датата на изпадане на длъжника в
забава до 03.04.2021г.-датата на предсрочна изискуемост§ 30,30 лева –законна лихва,
дължима от 03.04.2021г-датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021г.- датата на
входиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 27.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнението на сключен
договор за потребителски кредит № 30041868984/16.01.2020г. , по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума от 900 лева, а последният се е
задължил да я върне за срок от 24 месеца на равни месечни вноски от по 54,64 лева, при
ГЛП 41% и ГПР 49,05% или общо дължимата сума по кредита е 1311,32 лева.
Кредитополучателят е закупил и допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита на стойност 270 лева и допълнителна
услуга „Флекси“, предоставяща право за промяна на погасителния план на стойност 810
лева. Размерът на вноската за допълнителните услуги е 45 лева месечно, и е дължима заедно
с месечната погасителна вноска по кредита или общото задължение е 2391,32 лева, а общия
размер на погасителната вноска е 99,64 лева, съгласно приложения погасителен план.
Посочено е още, че кредитополучателят е платил само две погасителни вноски по договора,
след което е изпаднал в забава от 06.03.2020г. до обявяването на кредита за предсрочно
изискуем на 03.04.2021г., за което кредитополучателят е изрично уведомен с писмо с
обратна разписка. От пощенските клейма на приложената по делото обратна разписка е
видно, че писмото е изпратено на 09.04.2021г. и е получено в гр.Девин на 12.04.2021г., като
от връчителя не е изрично отбелязана датата на получаване на писмото от Е.К., затова
следва да се приеме, че писмото е получено на 12.04.2021г. и от тази дата
кредитополучателя е уведомен, че кредиторът обявява целия кредит за предсрочно
изискуем.
Въззивният съд счита, че правилно заповедният съд е приел, че искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 236,25 лева и
„Флекси“ в размер на 708,75 лева следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, т. 3
4
ГПК /ДВ. 100 от 20.12.2019г./, тъй като разпоредбите от договора са нищожни, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в
полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Същевременно, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, длъжникът има качеството
на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът
съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при
действието на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на
която с §13а,т.9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство-ЗЗП. В редица
свои решения/Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г. на Іт.о; Решение №
232/05.01.2017г. по т.д.№ 2416/2015г. на ІІт.о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната
практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителски договори. Тази проверка в заявлението по чл.410 от ГПК обхваща само
изложените твърдения за обстоятелствата, от които произтичат вземанията. Ако съдът
констатира, че клауза от договора е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и на потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност, и да отхвърли заявлението по отношение на това вземане, като останалите
предпоставки, за да се установи, че клаузата е неравноправна, поради което нищожна,
подлежат на доказване в исков процес, при условията на състезателно начало и събиране на
доказателства, като в този случай заявителят има възможност да претендира вземането си
чрез осъдителен иск. С оглед на това неоснователно е оплакването във въззивната частна
жалба, че заповедният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е превишил
правомощията си, като не е направил задълбочен анализ на посочените в чл.143
кумулативни критерии и е приел, че клаузи от договора са вероятно неравноправни.
Неоснователно е твърдението в жалбата , че е спазена разпоредбата на чл. 19,ал.4
от ЗПК като е посочен точния размер на ГПР от 49,05%. Правилно заповедният съд е приел,
че доколкото уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги съставлява
скрит „добавък“ към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Според тази разпоредба
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
5
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В настоящата хипотеза включените
в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. Правилно е прието, че
клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са нищожни. Изброените
допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за кредитополучателя, която
да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на
възнаграждение за една възможност за предоставянето на услугите, като възнаграждението,
което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1080 лева, при
размер на кредита от 900 лева, което води до извода, че уговореното възнаграждение за
допълнителни услуги е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На
практика кредитополучателят следва да заплаща сума в размер по-голям от размера на
кредита, без насрещно задължение на кредитора за еквивалентна престация. В § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни
услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги
според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски
кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които жалбоподателят
претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение
на задълженията на страните по договора във връзка с усвояването и управлението на
кредита и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за пакета
допълнителни услуги, без да е конкретизирано какви точно услуги включва.Съобразно
клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, ползването на всяка от
тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-
горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се
отнася и за услугата „Фаст"-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, тъй като изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на
кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на първоначално
6
и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна
добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и
то в размер по-голям от предоставената в заем сума е неоправдано и създава предпоставки
за неоснователното й обогатяване. Освен това, с пакета от допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които годишния процент на разходите реално
надхвърля посочения в договора 49,05%, а възлиза на 215,62%, ,който размер съдът
установява след направени изчисления с calculator. bg.-кредитен калкулатор-ГПР. При това
положение размерът на ГПР се явява над четири пъти по-висок от законно допустимия и
макар формално в договора да е посочен ГПР, същият не отговаря на действителния. На
практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. След като в договора за кредит не е посочен действителния ГПР, то
договорът не отговаря на изискването на чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК, поради което е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Изложените от
жалбоподателят доводи, че длъжникът е подписал договора при свобода на договарянето и
при личната си преценка да поеме задължението, не могат да бъдат споделени от съда, тъй
като се касае до заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП.
Правилно заповедният съд след като е приел, че договорът е недействителен и
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност, е извършил прихващане на
заплатените от длъжника суми по договора в размер на две месечни вноски от по 99,64 или
общо в размер на 199,28 лева от дължимата главница от 900 лева, като за разликата над
700,72 до претендираната главница от 813,36 лева е отхвърлил заявлението.
С оглед изложеното въззивната частна жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 307/31.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№
190/2021г. по описа на Девинския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8