Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1096
гр.Бургас, 24.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 2877 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Н.Н. – О.” ЕООД, с ЕИК: *************, срещу
Наказателно постановление № 02-0001795/14,05,2018г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи се нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
На
23.03.2018 в 11,50 часа св. Р. – старши инспектор при Д „ИТ”-Бургас извършила проверка в гр. Бургас на обект: магазин
находящ се в гр.Бургас, бул.* *, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката било установено,
че работодателя е допуснал до работа лицето С. Д. на длъжност „продавач-консултант”
на горепосочения обект, преди да и бъде предоставено копие от трудов договор и уведомлението
по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от НАП.
Горните
факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.63, ал.2 КТ,
поради което и на 12.05.2017г. съставила срещу жалбоподателя АУАН. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го
подписал без възражения и получил копие от него.
Въз основа на АУАН-а на 14.05.2018г. било издадено
и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 63, ал.2 от КТ, поради
което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Няма
спор, а и от приложеният по делото трудов договор се установява, че към датата
на проверката между дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател и
лицето С. Д. е бил налице валиден трудов договор, по силата на който тя е приел
да изпълнява длъжността „продавач-консултатнт” на горепосочения обект. Св. Р.
посочва, че по време на проверката работникът е полагал труд. При така доказаните
факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на административно нарушение по чл.414, ал.3 вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.
Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне
до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1
от КТ, сред които са и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на
НАП.
В
конкретния случай, видно от доказателствата по делото, а и от становищата на
страните – дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е
допуснало до работа служителя Д., преди да и връчи копие от трудов договор и уведомлението
по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Не
са налице и предпоставките на норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от същия вид. Наказанието правилно е индивидуализирано
в законовия минимум.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001795/14,05,2018г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3
от КТ, на „Н.Н. – О.” ЕООД с ЕИК: ******** е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.