Определение по дело №61923/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24209
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110161923
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24209
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110161923 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, постановена по ч.гр. дело № 61923/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав Л. П. М. е
осъден да заплати на Бигбанк АС, Естония, действаща чрез Бигбанк АС- клон България КЧТ
следните суми: 3788,24 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *************** от 26.10.2021г., ведно със законна лихва за
период от 10.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата 179,93 лева, представляваща
договорна лихва за период от 20.02.2023г. до 06.10.2023г., сумата 86,69 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2023г. до 09.11.2023г., 20,00 лева,
представляваща такса компенсация за действия по възстановяване на вземане, 35,00 лева,
представляваща такса компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване,
както и държавна такса в размер на 82,20 лева.
В срока по чл. 414 ГПК /доколкото изпълнително производство не е било образувано,
а са изложени твърдения за узнаване за издадената заповед на 15.05.2024г./ е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК.
Подадена е и молба по чл. 420 ГПК с искане да бъде спряно изпълнението на
заповедта. Изложени са твърдения, че Л. П. М. не е теглил кредит от Бигбанк АС, нито от
други банки, като без негово знание и съгласие били изтеглени кредити от неизвестни лица.
Представя жалба с вх. № 5982/30.01.2023г. по описа на СРП. От жалбата се установявало, че
Л. М. бил уведомил прокуратурата, че от негово име и без негово знание и съгласие са
теглени потребителски кредити. Сочи, че получил писмо от „Българо-американска кредитна
банка“ АД, като никога не бил клиент на тази банка. Поддържа, че не дължи сумите, за
които е издаден изпълнителен лист. Намира, че са налице доказателства, че сумите не се
дължат от Л. М.. Искането към съда е да спре изпълнението на заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.02.2024г. по ч.гр. дело № 61923/2023г. по описа на СРС, 25-ти
1
състав. Към искането е приложена неподписана жалба с положен печат от СРП от
30.01.2023г., както и неподписано удостоверение, че по повод жалба от Л. М. е образувано
досъдебно производство № 5177/2023г. по описа на СДВР, пр.пр. № 5982/2023г. по описа на
СРП за извършено престъпление по чл. 212а НК, както и че разследването не е приключило.
С молба от 03.06.2024г. Л. М. е посочил, че е узнал за делото след изършена справка в
съда, като е узнал за заповедта на 15.05.2024г.
На първо място, съдът намира, че молбата по чл. 420 ГПК е допустима, доколкото
произтича от процесуално легитимирано лице. Молбата е подадена и в срок, доколкото към
датата на подаване на молбата и възражението по чл. 414 ГПК не е образувано
изпълнително производство въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение
/изпълнителният лист не е взет от заявителя/.
По същество съдът намира, че молбата е неоснователна. Заповедта за изпълнение по
чл. 417 ГПК е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка. Съгласно
чл. 420 ГПК в този случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното
изпълнение. Искането за спиране следва да бъде уважено само когато по делото са
представени убедителни писмени доказателства за обстоятелството, че допуснатите за
принудително удовлетворяване парични притезания не са възникнали, респ. не са изискуеми
или са погасени чрез плащане към момента на издаване на оспорената заповед за незабавно
изпълнение, съответно към настоящия момент, респ. когато е представено надлежно
обезпечение за кредитора по смисъла чл. 420, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай длъжникът твърди, че не дължи процесните вземания, доколкото
не той, а друго непознато за него лице е сключило процесния договор за кредит. За
установяване на това обстоятелство е представено удостоверение за образувано досъдебно
производство, както и неподписана жалба, изходяща от молителя.
Съдът намира, че така гореописаните доказателства не представляват убедителни
писмени доказателства по смисъла на горецитираната разпоредба. Представената жалба
представлява частен документ, изходящ от страната, съдържащ изгодни за нея твърдения,
който по същество представлява изявление на страната, че не е сключвала договор за кредит
със заявителя. Обстоятелство, което е предмет на доказване в производството по чл. 422, ал.
1 ГПК. На следващо място, обстоятелството, че е образувано досъдебно производсто към
настоящия момент не води до друг извод, доколкото не е постановен краен съдебен акт-
влязла в сила присъда или решение, които да обвързват гражданския съд по смисъла на чл.
300 ГПК. Т.е. към настоящия момент по делото не са ангажирани доказателства, от които
безспорно да се установява, че друго лице, а не Л. М. е страна по процесния кредит.
Поради което не е налице основание за спиране на изпълнение на основание чл. 420,
ал. 2 ГПК. Не е налице основание за спиране и по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК. За разлика от
хипотезата на чл. 391, ал.1, т. 2 ГПК при спирането на изпълнението по реда на чл. 420, ал.
1 ГПК размерът на гаранцията не се определя от съда, а се равнява на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
2
В настоящия случай не са представени доказателства за учредяване на надлежно
обезпечение, нито са представени убедителни писмени доказателства за недължимост на
процесните вземания, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. П. М. за спиране на изпълнението на
Заповед № 5076 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 12.02.2024г., издадена по ч.гр. дело № 61923/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаването му от Л. П. М..
Препис от определението да се изпрати на Л. П. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3