№ 18620
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110130671 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Ж. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „вр“, бл.
617, ах. А, ет. 7, ап. 20, чрез адв. А., срещу Прокуратурата на Република България,
представлявана от главния прокурор, с адрес гр.София, бул.”ВТ” № 2, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно
обвинение, по което е било образувано нохд № 12629/2013 по описа на СРС, 103 с-в,
ведно със законната лихва от 04.08.2017 г.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени присъда по
нохд № 12629/2013 г. по описа на СРС, 103 с-в и решение по внохд № 5340/2016 г. по
описа на СГС.
Прави се искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, както и да бъде изискано нохд № 12629/2013 г. по описа на СРС, 103 с-в.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Представени са справка от УИС – ПРБ, справка от НСлС и справка от СДВР.
Отправя се искане за изискване на нохд № 12629/2013 г. по описа на СРС, 103 с-
в.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
следва да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба и отговора
на исковата молба документи предвид относимостта им към предмета на спора.
1
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се допуснат до разпит
поисканите от ищеца свидетели, както и да се изиска в цялост нохд № 12629/2013 г. по
описа на СРС, 103 с-в.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Ж.
К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „вр“, бл. 617, ах. А, ет. 7, ап. 20, чрез
адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от главния
прокурор, с адрес гр.София, бул.”ВТ” № 2, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по
което е било образувано нохд № 12629/2013 по описа на СРС, 103 с-в, ведно със
законната лихва от 04.08.2017 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с постановление от 30.04.2013 г. ищeцът е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е било образувано нохд № 12629/2013 по описа на СРС, 103
с-в. Твърси, че с постановената по нохд № 12629/2013 присъда е бил изцяло оправдан,
като присъдата е била потвърдена и с окончателно решение по внохд № 5340/2016 г. по
описа на СГС, VI-ти възз. с-в.
Излага, че в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в следното: налагало се е да крие качеството си на обвиняем от
своите близки, след това му се е налагало да обяснява на всички защо е привлечен като
обвиняем, както и че не е извършил престъпление, като най-трудно му било да се
обеснява пред родителите и приятелите си. Наложило му се е да отговаря на въпроси
като: „На това ли те възпитахме?“, „Сигурен ли си, че не си извършил това, в което те
обвиняват?“, „Дано само не те вкарат в затвора.“ Дискомфорт му причинявал и фактът,
че през цялото време е бил вътрешно убеден в невинността си, а е бил третиран като
престъпник от полицията и прокуратурата, като му е било съставено полицейско досие
чрез снемане на пръстови отпечатъци и заснемане, което му е причинило голямо
неудобство. След привличането си като обвиняем, силно ограничил и социалните си
контакти, загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в себе си, бил подложен
на постоянен ежедневен стрес. Наложило се е като свидетели да бъдат разпитани
колеги на ищеца, което също му е причинило притеснение. Самото обстоятелство, че
за повдигнатото обвинение НК предвиждал наказание лишаване от свобода до пет
години било достатъчно стресиращо за ищеца.
2
Така претърпените вреди ищецът оценява на 7 000 лв., която сума иска да му
бъде присъдена по делото.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава иска по
основание, но го оспорва по размер.
Ответникът обръща внимание на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която
отговорността на държавата се ограничава до вредите, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Пояснява се, че преки вреди са тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния редултат, т.е.
които са адекватно следствие от увреждането, а непосредствените вреди са тези, които
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Според ответника,
ищцовата страна не е ангажирала доказателства за настъпването на такива вреди, респ.
за наличието на причинно-следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение, а е
изложила само твърдения в исковата молба.
Твърди, че в процесния период срещу ищеца е било водено и друго наказателно
производство за престъпление по чл. 209 НК - № 15303/2014 г. на 05 РУ – СДВР, което
също е допринесло за отрицателната нагласа на обществото спрямо ищеца.
Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи отговорна за извършената
полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала от полицейските органи,
като полицейската регистрация била направена на ищеца още на 18.03.2013 г. от РУ
Мездра.
Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на
прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство.
В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно
приложението на чл.52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното
наказателно производство е взета най-леката мярка за неотклонение, поради което
интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по
отношение личността на ищеца е ниска в сравнение с лицата, на които е взета и
приложена по-тежка мярка за неотклонение.
Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално
обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според
ответника изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно
претърпени неудобства от воденото наказателно производство.
Прави възражение за частично погасяване на вземането за законна лихва, като
твърди, че такава се дължи, но от 04.08.2019 г., не и от по-ранен момент.
С оглед на това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а
3
в условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения
- ищецът претендира права от водено срещу него наказателно производство за
извършване на престъпление;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДВ;
- права и обстоятелства, които се признават – водено срещу ищеца
наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – водено срещу ищеца
наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът трябва да докаже
противоправно поведение на ответника, настъпилите за него вреди по вид и размер,
както и причинната връзка между поведението на ответника и причинените му вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: присъда по нохд № 12629/2013 г. по
описа на СРС, 103 с-в и решение по внохд № 5340/2016 г. по описа на СГС, справка от
УИС – ПРБ, справка от НСлС и справка от СДВР
ДА СЕ ИЗИСКА нохд № нохд № 12629/2013 г. по описа на СРС, 103 с-в.
ДОПУСКА до разпит на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за
първото съдебно заседание, като определя същото за краен срок за събиране на това
доказателствено средство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022
от 11.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4