Присъда по дело №181/2016 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 181 по описа за 2016год. на Варненски районен съд – шести наказателен състав.

На 14.01.2016год. във ВРС е внесен обвинителен акт № 19 от Варненският районен прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.Д.Г. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 216, ал.1 от НК за това, че на 16.03.2014год., в гр.Варна, противозаконно повредил чужда движима вещ – счупил част от система за контрол на достъпа в „Гранд Мол Варна”, собственост на „Оркид Мулти комплекс -Варна” ЕООД – гр.Варна, представлявано от П.В.П. като стойността на нанесената щета е 2 260.35лв.

Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 373, ал.1 от НПК като съдът е одобрил съгласието на подсъдимия и неговия защитник да не бъдат непосредствено изслушвани свидетелите С. Д.в Д., Д. Х. Д., Д. Н.  Г. и И.В. Д., както и вещите лица Д. Й. и Д. Й. изготвили съответно съдебно-оценителна и техническа и лицево-идентификационна експертизи.

В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение като изразява становище, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като предлага да му бъде наложено наказани лишаване от свобода за срок около шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., във фазата по същество пледира за оправдателна присъда като излага становище за недоказаност на обвинението повдигнато на подзащитния му.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира повдигнатото му обвинение, но отказва да дава обяснения по него. В последната си дума моли за справедлива присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Св. П.П. работел като Филисити мениджър в Гранд Мол Варна стопанисван от „О.М.к.” ЕООД.  През 2010год. в „Гранд Мол Варна” била  монтирана система за контрол на достъпа, която обхващала входовете и изходите на Мола. Част от тази система било и електронно устройство „Exit Post Occasional Vizitiors And Subscribers DP5800" поставено върху колона монтирана на вход/изхода на Мола от към ул. „Андрей Сахаров" в гр. Варна. Цялото имущество на „Гранд Мол Варна", в т.ч. и система за контрол на достъпа, били застраховани като към 16.03.2014год., системата за контрола на достъпа на МПС на Мола, макар и изправна, не функционирала.

Свидетелите С. Д., Д. Д., Д. Г.  и И. Д. работели като охрана в „Гранд Мол Варна” като на 16.03.2014год. и четиримата били нощна смяна – от 20:00ч. на 16.03.2014год. до 08:00ч. на 17.03.2014год. началник на смяната бил св.Данаилов. След началото на смяната, около 22:00часа, свидетелите получили сигнал от гражданин за нередности на паркинга на ниво 1 и ½ - множество събрали се хора и коли които дрифтират. Свидетелите отишли на място да проверят и установили, че действително на мястото има множество автомобили струпали се около тях хора. Свидетелите не установили дрифт, но усетили силен мирис на гума и започнали да приканват хората да се качват на автомобилите си и да напускат паркинга.

Няколко дни след тази дата, при обход на Мола, св. Д. забелязал, че електронно устройство поставено върху колоната монтирана на вход/изхода на Мола от към ул. „Андрей Сахаров" в гр. Варна е счупено и сигнализирал за това св.Д.. Прегледани били записите от монтираните на мястото видеокамери и било установено, че устройството е счупено на 16.03.2014год. в интервала от 21:38:04ч – 21:38:11ч. от лице пътуващо в л.а. „Опел Корса” с ДК№ В2872КМ. За горното бил уведомен и св.П., който също прегледал записите.

На 02.04.2014год. вечерта охранителите на Мола забелязали, че автомобила от записа от 16.03.2014год. се намира отново на територията на паркинга и сигнализирали за това св. П., както и в полицията. На място пристигнали свидетелите Н. и Ш. – служители на ІІІ РУП. Там заварили охранителите, св. С. и П.Д.Г. – брат-близнак на подсъдимия, както л.а. „Опел Корса” с ДК№ В2872КМ. От охранителите полицаите разбрали камерите са заснели на 16.03.2014год. лице пътуващо във въпросния автомобил да чупи едно от устройствата за контрол. Полицаите разговаряли по този повод с П.Г., който заявил, че на 16.03.2014год. автомобилът не бил управляван от него, а от брат му Г.Д.Г.. Направена  била справка досежно собствеността на автомобила при която било установено, че последният е регистриран на името на Е. П. П. – майка на П. и Г.. Свидетелите Н. и Ш. докладвали на оперативния дежурен и по негово разпореждане приканили П.Г. да се яви в сградата на ІІІ РУП за даване на обяснения по случая.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство СОЕ изготвена от вещото лице Д.Йорданов  цялата стойност на повредената движима вещ - електронна част от система за контрол на достъпа възлиза на 6 248,88 лева.

Видно от приложеното към делото Удостоверение за изплащане на застрахователно обезщетение, издадено от застрахователна компания „КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД - КЛОН С." КЧТ, повредата по вещта е била оценена на 2 260, 35 лева, в какъвто и размер е било изплатено застрахователно обезщетение.

В хода на ДП от била назначена и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза изготвена от в.л. Даниел Йорданов, при която е изследван предоставения по делото видео - запис върху материален носител /СД/, съдържащ записи от охранителните камери на „Гранд Мол Варна" на престъплението. Видно от заключението на вещото лице върху записа не са установени следи от манипулация. Кадрите са заснети от една камера, насочена към участък вход/изход на „Гранд Мол Варна" към ул. „Андрей Сахаров". Установено е, че на записа е записан син на цвят лек автомобил марка „Опел Корса" с peг. № В2872КМ с три врати. Същият спира до колонка за контрол на достъпа в сградата, след което лице от мъжки пол се подава през десния прозорец и с дясна ръка, свита в юмрук, нанася три удара в колонката, след което се прибира в купето, а автомобила отминава. Описаните по - горе кадри в тяхната последователност, са заснети във времевия интервал на 16.03.2014г. от 21:38:04 часа до 21:38:11 часа. Изведените от видеозаписа снимкови кадри са с качество, което не позволява отграничаването на частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица, което не позволява установяване на извършителя по метода на лицевата идентификация.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П. (в това число и тези депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК), М.Н. (в това число и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК), С., показанията на св. Ш. давани в хода на д.п. и приобщени по реда на чл.281 от НПК, показанията на свидетелите С. Д. Д., Д. Х. Д., Д. Н.  Г. и И.В. Д.давани в хода на досъдебното производство и заключенията на назначените СОЕ и съдебно техническа и лицево-идентификационна експертизи изготвени от вещите лица Д. Й. и Д. Й. прочетени по реда на чл.283 от НПК, протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, Удостоверение за изплащане на застрахователно обезщетение, издадено от застрахователна компания „КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД - КЛОН С.", справка от информационни масив на сектор ПП досежно регистрацията на л.а. с ДК0 В 2872КМ  като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират изцяло от съда.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:

С обвинителния акт против подс. Г.Д.Г. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 216, ал.1 от НК за това, че на 16.03.2014год., в гр.Варна, противозаконно повредил чужда движима вещ – счупил част от система за контрол на достъпа в „Гранд Мол Варна”, собственост на „Оркид Мулти комплекс -Варна” ЕООД – гр.Варна, представлявано от П.В.П. като стойността на нанесената щета е 2 260.35лв.

От обективна страна състава на престъплението изисква деецът да въздейства върху структурата или субстанцията на определена вещ така, че последната да се промени отрицателно по отношение на първоначалното й предназначение.

Престъплението е резултатно като престъпните последици могат да се изразят в две форми – унищожаване или повреждане.

От субективна страна състава на престъплението изисква умисъл (било пряк било, евентуален) като деецът следва да съзнава, че въздейства върху чужда вещ, да предвижда унищожаването или повреждането й като последица от това въздействие като пряко цели този резултат или се отнася към него с безразличие.

В случая повдигнатото на подс.Г. обвинение е за повреждане /чрез действия/ на система за контрол на достъпа в Гранд Мол Варна чрез счупване на електронната част от системата.

В хода на съдебното следствие безспорно от всички събрани по делото доказателства бе установено, че инкриминираната система за достъп в Гранд Мол Варна е била повредена и то точно чрез счупване на електронната част. В горната насока са показанията на свидетелите Д. (лично възприел счупеното устройство поставено върху колонката), П., Д. и Г. (видели записа от видеокамерата на който се виждало как спира автомобил, от него се подава момче, което с юмрук удря по устройството), както и от заключението на назначената видео-техническа експертиза. Видно от последното върху записа от видео камерата не са установени следи от манипулация. Кадрите са заснети от една камера, насочена към участък вход/изход на „Гранд Мол Варна" към ул. „Андрей Сахаров". Установено е, че на записа е записан син на цвят лек автомобил марка „Опел Корса" с peг. № В2872КМ с три врати. Същият спира до колонка за контрол на достъпа в сградата, след което лице от мъжки пол се подава през десния прозорец и с дясна ръка, свита в юмрук, нанася три удара в колонката, след което се прибира в купето, а автомобила отминава. Описаните по - горе кадри в тяхната последователност, са заснети във времевия интервал на 16.03.2014г. от 21:38:04 часа до 21:38:11 часа.

В същото време обаче не бяха събрани каквито и да било доказателства, които да установят, че това повреждане е резултат от поведението на подс.Г.Г..

От една страна свидетели очевидци не са налице. От друга страна от заключението на цитираната по-горе техническа експертиза се установява, че снимковите кадри с качество и видео-информация която не позволява отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица и са негодни за идентификация.

Безспорно от доказателства по делото (показанията на свидетелите Н. и Ш. (и двамата полицейски служители в ІІІ РУП) подкрепени от показанията на св. С. и справка от информационния масив на Сектор ПП се установява, че лекият автомобил в който се е намирало лицето нанасящо удар по устройството е регистриран на името на майката на подсъдимия, но се управлява от него и от неговия брат – близнак П.Г..

В показанията си св.С. (лицето установеното от полицейските служители на паркинга в Мола на 02.04.2014год. заедно с брата на подсъдимия П.Г.) заявява, че е в приятелски отношения както с подсъдимия, така и с неговия брат и знае от тях за какво се води делото – „за някакво счупено съоръжение”, но не знае кой го е направил, не е била там и не знае подробности.

Действително в показанията си давани в хода на досъдебното производство (кредитирани изцяло от съда) свидетелите Н. и Ш. (и двамата полицейски служители от ІІІ РУП) заявяват, че при разговор с П.Г. (брата на подсъдимия) на 02.04.2014год. той им заявил, че на 16.03.2014год. автомобилът бил управляван от брат му (подсъдимия). Видно обаче от снимковия материал приложен към назначената техническа експертиза в автомобила заснет от камерата на цитираната дата има две лица водач и пътник отпред в дясно, като именно лицето от дясната страна се подава през прозореца и нанася ударите по устройството. При това положение и с оглед съобщеното от П.Г. на полицаите очевидно брат му (подсъдимият) няма как да бъде автор на деянието.

В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.

Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да установят, че подсъдимия Г.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така възведеното му обвинение.

Доколкото в хода на досъдебното производство като свидетел е бил разпитван брата на подсъдимия П.Г. и очевидно неговите показания са били в основата при преценката на прокурора за изготвяне на обвинителен акт, а в открито съдебно заседание на 25.04.2016год. искането на държавното обвинение за прочитане показанията на П.Г. от досъдебното производство не е било уважено с оглед възползване в хода на съдебното следствие на П.Г. от правото по чл.119 от НПК съдът намира за нужно да отбележи, че след възползване от това право (правото по чл.119 от НПК) лицето губи качеството си на свидетел, поради което и хипотезата „свидетелят отказва да даде показания” както счита прокурора не е налице. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на ВКС – Решение № 35 от 11.02.2013г. на ВКС по н.д. № 2146/2012год. ІІ н.о.; Решение № 222 от 04.06.2012год. на ВКС по н.д. № 647/2012год., І н.о.; решение № 225 от 05.06.2015год. на ВКС по н.д. № 557/2015год., ІІ н.о.; Решение № 529 от 28.02.2014год. на ВКС по н.д. № 2045/2013год. на ІІ н.о. и ред др.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: