Решение по дело №303/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 271
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

13.08.2020г

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

06.07

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

303

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0348-000815/ 12.12.2019г.., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница ,с което са наложени две   административни наказания  „глоба” в размер на по  10лв. за нарушения  по чл. 183,ал.1т.1  ЗДП  на Г.Б. Джажаров  с ЕГН **********,***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Г.   Б. Джажаров , обжалва наказателно постановление 19-0348-000815/ 12.12.2019г.., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница, с което са му  наложени две административни наказания  „глоба” в размер на по  10лв. за нарушения  по чл. 183,ал.1т.1   ЗДП.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като  излага доводи, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е субект на горното нарушение.

                   Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

                   Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосъстовителя и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:    

                    На 27.11.2019г. по сигнал от граждани, във връзка с разправия, възникнала по повод управляван от подсъдимия лек автомобил, в с.Овчарци били изпратени длъжностни лица при АНО.  По данни на свидетели, същите установили,че жалбоподателят действително е управлявал лек автомобил по-рано, но при проверката, същият бил паркиран пред дома му. Поискали за проверка свидетелството му за управление, но последният не представил такова, тъй като не управлявал МПС.

След извършена справка, било установено,че жалбоподателят е правоспособен водач и притежава валидно МПС и  му  бил съставен  АУАН за две нарушения по чл.100,т.1 ЗДвП ,въз основа на последния е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе административни наказания.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     основателна и съдът отмени  наказателното постановление, по следните съображения.

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  8121з-515/ 14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.

         От събраните по делото доказателства   се установи,че действително жалбоподателят не е представил на контролните органи поисканите документи, което бездействие осъществява изпълнителното деяние на чл.183,ал.1,т.1 ЗДвП. В случая обаче, актосъставителя установи ,че същия не е имал субективното качество водач на МПС- при проверката жалбоподателят не  е управлявал МРС, а контролните органи бири изпратени по сигнал за възникнала разправия. .Чл.100 ЗДвП изрично визира субекта на задълженията, визирани в него, а именно такъв може да бъде само водач на МПС. §6,т.25 ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието „водач“, като дефинира като такъв лице, което управлява МПС т.е. това качество възниква единствено при управление на такова, а не когато съответното МПС е било  паркирано,какъвто е настоящия случай.

 С оглед изложеното, съдът прие,че бездействието на жалбоподателя- непредставяне на изискуеми по закон документи като водач на МПС е несъставомерно и отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.